Решение № 11146 от 10.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11146 гр. София, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20231110170544 по описа за 2023 година

Производството е по реда на ЗОДОВ.

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ от С. С. П. срещу П.Р.Б. за заплащане на сумата 10000,00 лeва главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат повдигнато незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което С. С.

П. е оправдан с присъда по НОХД №19882/2019 г. по описа на СРС, и сумата 1200,00 лева - главница, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – платено възнаграждение за правна помощ в наказателния процес, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 17.06.2023 г. до окончателното им изплащане.

Ищецът твърди, че от незаконосъобразно воденото наказателно производство, като пряка и непосредствена последица е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес, притеснения и неудобства в ежедневието, несигурност, злепоставяне на доброто име, унижение пред семейния и приятелски кръг; но не само - поддържа, че поради повдигнатото незаконно обвинение е отнето оръжието му за лов и лишен да упражнява хобито си. Претендира възстановяване и на сторените разноски за правна помощ в хода на досъдебно и съдебно производство.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва исковете като недоказани, по основание и размер. Оспорва наличието на причинна връзка между обвинението за престъпление и заявения вредоносен резултат. Евентуално, възразява срещу иска за обезщетение на неимуществени вреди като предявен в завишен размер с оглед продължителността на производството и обема процесуални действия извършени с ищеца; не е взета мярка за неотклонение; като сочи, че за продължителността на съдебна фаза на процеса ответникът няма отношение; както и за действията по направената криминалистическа регистрация. Счита, че отнемането на оръжието е принудителна 1 административна мярка, наложена от друг орган.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, съгласно чл. 4 от ЗОДОВ.

Съобразно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, за да възникне претендираното от ищеца право за обезвреждане на имуществени и неимуществени вреди, причинени му от Държавата чрез орган на П.Р.Б. вследствие на повдигане на незаконно обвинение, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) на ищеца да му е повдигнато обвинение за извършено от него престъпление; 2) съдът да е оправдал подсъдимия с влязла в сила присъда, като в този случай повдигнатото му обвинение е незаконно; 3) на ищеца са причинени вреди, съобразно сочените конкретни негативни изживявания и претърпени загуби, и 4) причинените вреди да са необходима последица от повдигнатото незаконно обвинение, т.е. да е налице причинно-следствена връзка между наказателното производство, по което е било повдигнато незаконното обвинение и причинения вредоносен резултат.

Не се спори, а и от НОХД №19882/2019 г. по описа на СРС се установява, че с Присъда от 01.06.2023 г. на СРС, влязла в законна сила на 17.06.2023 г., ищецът е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

От Постановление за привличане на обвиняем от 19.09.2019 г. по ДП №785/2019 г. по описа на 08 РУ- СДВР се установява, че същото е връчено на ищеца П. на 07.10.2019 г.; мярка за неотклонение не е взета; а на същата дата е разпитан като обвиняем. Ищецът е участвал лично във всички открити съдебни заседания по НОХД№19882/2019 г., СРС. Той е бил неосъждан, на 64 г., пенсионер.

От договор за правна защита и съдействие, находящ се на л. 30 от ДП №785/2019 г., СРП, се установява, че ищецът е заплати на адвокат за защита и процесуално представителство сумата 300 лв., а от договор за правна защита и съдействие, находящ се на л. 201 от НОХД №19882/2019 г., СРС – сумата 900 лв.

От показанията на св. Валери П. се изяснява, че през време на наказателния процес ищецът е станал психически напрегнат, постоянно стресиран; изолирал се в дома и не искал да излиза с приятели, но и познати и приятели от селото, където живее, преустановили с него социалните контакти и започнали да странят от него. Имал силно притеснение, което проличавало в гласа му, от неочаквано случващото се и изхода от наказателния процес. Ищецът се е ползвал с добро име, тъй като преди да се пенсионира работел като шофьор на линейка, а обвинението му създало много лош имидж сред местните хора.

Съдът възприема показанията на свидетеля за достоверни, тъй като преценени по правилото на чл. 172 от ГПК, са последователни и житейски логични, и не се установиха противоречия и заинтересованост от изхода на делото.

Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства се установява наличието на всички елементи от фактическия състав на специалния деликт по ЗОДОВ и предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен по своето основание, а за имуществени вреди и по размер. В резултат от предявеното незаконно обвинение ищецът безспорно е преживял страдания и тревоги, които 2 са съпътствали ежедневието му докато е траел процесът. И това е така, защото житейските и опитни правила са наложили, че незаконното обвинение обективно е от естество да лиши от блага и ценности всяка личност и съответно накърняването им се презумира, че стои в причинна връзка с него. Съгласно чл.

52 от ЗЗД, съдът определя обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. За тази преценка съдът следва да се съобрази причинените морални страдания и тяхната продължителност, възраст на увредения, вида и характера на наказателното обвинение – брой на деянията, предвиденото наказание, общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество, конкретните икономически условия към момента на деликта. Релевантният период, през който ищецът е търпял от незаконното обвинение ограничения в правната му сфера е от узнаване, че е преследван наказателно, от който момент лицето живее със страха и неудобствата, и търпи тези ограничения в правната си сфера, до моментът, в който се слага край на това правно положение – дата на прекратяване на водения срещу лицето наказателен процес или неговото оправдаване с влязъл в сила съдебен акт. Ето защо интензитетът на моралните страдания следва да бъде преценен за времето от 07.10.2019 г., когато е привлечен като обвиняем до 17.06.2023 г. -датата на влизане в сила на оправдателната присъда. Ищецът е обвинен в престъпление против личността при условията на продължавана престъпна дейност, наказуемо към датата на инкриминираните две деяния с лишаване от свобода до шест години - тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК. Не му е наложена мярка за неотклонение и правото на свободно придвижване не е било ограничено. Не се установи да е настъпило влошаване на здравословното състояние на ищеца до степен такава, за да се налага да ползва психолог или друг лекар. Изясни се, че случилото е създало отрицателен облик за ищеца в личен и обществен план. В малкото населено място – село Казичене, където живеел, бързо се разнесла новината, че му е повдигнато обвинение, а това е логично, тъй като имал хуманна професия и се ползвал с добро име, което е компрометирано необосновано. Наказателно производство за такъв тип престъпление: заплаха с най-тежкото посегателствоубийство, естествено води до накърняване честта и доброто име на личността и остава петно върху името на човека за дълго време. Съдът съобрази, че при привличането на ищеца като обвиняем, същият е бил на пенсионер, и се касае за лице, което за първи път е подложено на наказателна репресия. Ищецът е изпитал стрес, несигурност и имал ежедневие съпроводено с тревожност. При това, съдът по вътрешно убеждение и справедливост счита, че ищцовата претенция за парично обезщетение следва да се уважи за сумата 4000,00 лева, който размер е в съответствие със събраните доказателства и обстоятелствата релевантни за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, като до пълния предявен размер искът се явява неоснователен.

В наказателното производство липсва правна възможност сторените от обвиняемия разноски за правна помощ да бъдат възмездени, поради което същите е допустимо да се заявяват по реда на ЗОДОВ, като настъпили за ищеца имуществени вреди. Съдът счита, че възнаграждението заплатено на адвокат отговаря на фактическата и правна сложност на делото, респ. вида и тежестта на обвинението, и очакваните усилия и труд, които адвокатът следва да положи при осъществяването на защитата. Адвокатско възнаграждение не надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото, и представлява необходима и разумна разноска. Предвид това претенцията за възстановяване на претърпени загуби подлежи на уважение по основание и в предявения размер.

Паричното задължение за главница е дължимо и изискуемо, поради което като законна последица от това се дължи обезщетение в размер на поисканата законна лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда3 17.06.2023 г. до окончателното й изплащане (вж. ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС).

При този изход на спора, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да се пресъдят сторените от него съдебни разноски за платена държавна такса -10,00 лв., както и за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете, за сумата 650,00 лв., или общо 660,00 лв. Възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК на ответника е неоснователно, тъй като платеното от ищеца за правна помощ за двете искови претенцци кореспондира със защитавания материален интерес и фактическа и правна сложност на делото.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА П.Р.Б., с Булстат:********, с адрес: **********, да заплати на С. С. П., с ЕГН:**********, с адрес: *********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата 4000,00 лева – главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат от повдигнато незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. ал.

1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което С. С. П. е оправдан с присъда от 01.06.2023 г. по НОХД №19882/2019 г. по описа на СРС, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 17.06.2023 г. до окончателното й изплащане, като иска в останалата му част над уважения размер от 4000,00 лева до пълния предявен размер от 10000,00 лева – ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА П.Р.Б., с Булстат:********, с адрес: **********, да заплати на С. С. П., с ЕГН:**********, с адрес: *********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата 1200,00 лева – главница, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение, настъпили в резултат от повдигнато незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което С. С. П. е оправдан с присъда от 01.06.2023 г. по НОХД №19882/2019 г. по описа на СРС, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 17.06.2023 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА П.Р.Б., с Булстат:********, с адрес: **********, да заплати на С. С. П., с ЕГН:**********, с адрес: *********, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 660,00 лева – съдебни разноски.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.