Решение № 1144 от 25.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1144 гр. С., 25.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Н. Д. С. М. при участието на секретаря П. Н. Н.А като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело № 20221110123050 по описа за 2022 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът Г. И. И. твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане „Каско“, сключен с ответника ЗАД „А. Б.“ АД, е настъпило застрахователно събитие, като в периода между 17:30 ч. на 05.10.2021 г. и 08:40 ч. на 06.10.2021 г. застрахованото МПС „Пежо 3009“ с рама № VF3MJEHZRKS432*** и рег. № СВ **** РК било противозаконно отнето от неизвестен извършител, докато било паркирано в гр. С., ж.к. „Г.“ до бл. 10.

Автомобилът бил собственост на лизингодателя, който завел щета № 0300-21-217500*** при ответното дружество, по която последното заплатило обезщетение в размер на 28 594 лв. По силата на договор за цесия от 04.04.2022 г. лизингодателят прехвърлил в полза на ищеца правото да получи неизплатената част от застрахователното обезщетение, за което ответното дружество било уведомена на 07.04.2022 г. Поддържа, че отказът за плащане на останалата част от обезщетението е неоснователен, тъй като не е налице основание по чл. 395, ал. 4 КЗ за намаляване на обезщетението. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 25 000 лв., представляваща неизплатен остатък от застрахователно обезщетение за имуществени вреди по процесния лек автомобил, и сумата от 402,78 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 02.03.2022 г. до 28.04.2022 г.

Ответникът – ЗАД „А. Б.“ АД, оспорва иска по основание. Счита, че с извършеното плащане е изпълнил изцяло задължението си, като твърди, че били налице основания за редуциране на обезщетението с 50 % съобразно приложимите общи условия, тъй като ищецът не изпълнил задължението си да представи малък талон на автомобила.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди 1 събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На основание чл. 153 ГПК като неоспорени от ответника и ненуждаещи се от доказване по делото с доклада по делото са отделени следните обстоятелства наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане „Каско“ с предмет – процесния автомобил, с посочените в договора покрития съгласно ОУ на ответното дружество; изплащане на 08.02.2022 г. от страна на ответното дружество в полза на лизингодателя на процесния автомобил застрахователно обезщетение в размер на 28 594 лв. Не се оспорва и настъпването в срока на покритие по договора за застраховка „Каско“ събитие, представляващо покрит застрахователен риск.

Застрахователното правоотношение се установява и от представената по делото застрахователна полица № 20-0300/303/5004090. От същата се установява, че за периода на застрахователно покритие от 17.12.2020 г. до 16.12.2021 г. между застрахования собственик на автомобила – „Р. Л. Б.“ ЕООД, с лизингополучател Г. И.

И., и ЗАД „А. Б.“ АД, като застраховател, е сключен договор за застраховка на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства - „Каско“ по отношение на лек автомобил „Пежа 3008“, с рег. № CВ **** РК, по клауза „Пълно Каско, валутна клауза“, който включва следните покрити рискове: пожар и природни бедствия, кражба и грабеж на МПС, ПТП, сблъскване с и/или удар от други физически тела (в случаите, когато това не е ПТП), злоумишлени действия на трети лица вкл. вандализъм.

В представената от ищеца застрахователна полица, на който той се позовава, за да обоснове отговорността на застрахователя, се съдържа изявление, че е запознат с общите условия за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства, на ЗАД „А. Б.“ АД, които представляват неразделна част от настоящата полица, екземпляр от които му е бил връчен.

Общи условия към застраховка „Каско“ на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства, на ЗАД „А. Б.“ АД, са представени по делото от ответника.

От същите се установява, че съгласно чл. 78.8 застрахованият/застраховащият се задължава да не оставя в ППС която и да е от двете части на свидетелството за регистрация на автомобила. В чл. 88.4.1 е предвидено при кражба на ППС задължение на застрахования в срок до 25 часа от узнаване за събитието, а в случай, че срокът изтича в неработен ден – до края на първия работен ден, да уведоми застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и да му предостави всички комплекти устройства за достъп и стартиране на двигателя на ППС, както и двете части на свидетелството за регистрация (част I и част I I – оригинали). Когато автомобилът е лизингов, се изисква представянето им в броя, предоставен от лизингодателя, на лизингополучателя. Съгласно чл. 92, в случай, че при настъпило застрахователно събитие кражба на цялото ППС застрахования не представи и предаде на застрахователя всички комплекти устройства за достъп и стартиране на двигателя на ППС, както и двете части на свидетелството за регистрация (част I и част I I – оригинали), застрахователят намалява дължимото застрахователно обезщетение с 50 %.

Не се спори по делото, че във връзка с настъпило събитие – кражба на застрахованото превозно средство, е предаден от лизингодателя на застрахователя свидетелство за регистрация на автомобила – част 1, в оригинал, като същото се установява и от приложено по делото писмо до ЗАД „А. Б.“ АД (л. 37).

2

По делото не се оспорва от ответника, че въз основа на уведомление за щети по МПС от ищцата е образувана щета № 0300/21/777/500***, както и че същата е частично одобрена, като е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 28 594 лв. в полза на лизингодателя.

От приложен по делото договор за цесия от 04.04.2022 г. се установява, че „Р. Л.

Б.“ ЕООД е прехвърлило на Г. И. И. вземанията, които има към „ЗАД А. Б.“ АД във връзка с настъпило в периода между 17:30 г. на 05.10.2021 г. и 08:40 ч. на 06.10.2021 г. застрахователно събитие, представляващо противозаконно отнемане на автомобил „Пежо 3008“, с рег. № СВ **** РК, застраховано в „ЗАД А. Б.“ АД по застрахователна полица № 20-0300/303/5004090 за застраховка „Пълно автокаско“, сключена на 13.12.2019 г., във връзка с което „ЗАД А. Б.“ АД е образувало щета № 0300/21/777/500***.

По делото е приложено и писмо от „Р. Л. Б.“ ЕООД, адресирано до Г. И. И., потвърждение на извършената цесия, както и уведомление от „Р. Л. Б.“ ЕООД до „ЗАД А. Б.“ АД с вх. № 1-101-4101-1172/07.04.2022 г. при ответника , с което застрахователното дружество се уведомява за извършеното прехвърляне на вземанията по горецитирания договор за цесия.

Видно от доклад по щета и сравнителна експертиза застрахователят е определил обезщетение в размер на 57 188 лв.

От неоспореното от страните заключение на САТЕ се установява, че действителната стойност на процесния лек автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на реализиране на застрахователното събитие, е 52 862 лв.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, вр. чл. 99 ЗЗД:

За основателността на иска следва да се установи от ищеца по делото кумулативното наличие на следните предпоставки: възникването на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ с предмет – процесният автомобил; настъпването в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска и в причинна връзка, с което са настъпили вреди на процесния лек автомобил, както и действителния размер на вредите, настъпили в причинна връзка със застрахователното събитие.

В тежест на ответника е да докаже наличието на основание за намаляване или изключване на застрахователната му отговорност, респ. при доказване на фактите, които са в тежест на ищеца – да установи положителния факт на плащане на дълга.

При така разпределената доказателствена тежест съдът намира, че искът е частично основателен. Съображенията за това са следните:

По делото се установява активната материална легитимация на ищеца да предяви настоящата претенция за осъждане на застрахователя да изплати обезщетение за вреди от събитие, представляващо покрит риск по договора за застраховка. Съгласно разпоредбата на чл. 384, ал. 2, т. 2 КЗ при кражба или тотална щета на лизинговото имущество обезщетението се изплаща на лизингодателя, като застрахователят е длъжен да уведоми изрично и писмено в еднодневен срок от деня на плащането лизингополучателя, като посочи размера на извършеното плащане. В случая материалната легитимация на ищеца следва от наличието на доказано по делото 3 прехвърляне на вземанията на лизингодателя в полза на лизингополучателя по повод вземанията във връзка с регистрираната щета за покрит риск – кражба на МПС, и наличието на уведомление по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което цедентът е уведомил длъжника за извършеното прехвърляне, което на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД представлява предпоставка прехвърлянето да породи действие спрямо него и третите лица.

По делото не се спори между страните, а и от застрахователна полица № BG/01/120001390456 се установява наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ с предмет – процесният лек автомобил, към момента на настъпване на застрахователното събитие, при уговорено покритие по риск Каско, както следва: природни бедствия, пожар, експлозия, имплозия, удар с животно, кражба и грабеж на МПС, стъкла, злоумишлени действия на трети лица, вкл. вандализъм, ПТП и паркинг.

На следващо място, от неоспореното от страните заключение на САТЕ се установява, че действителната стойност на процесния лек автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на реализиране на застрахователното събитие, е 52 862 лв.

Обемът на застрахователната отговорност при имуществена застраховка „Каско“ се определя от закона – чл. 343, ал. 1 КЗ, и от съдържанието на конкретния застрахователен договор, а при наличие на предпоставките по чл. 348, ал. 1 КЗ и от Общите условия на застрахователя на предлагания вид застраховка. Страните по договора са свободни да уговарят, както основанията за носене на отговорност на застрахователя в случай на увреждане на застрахованото имущество, така и основанията за освобождаване от застрахователна отговорност, като по отношение на освобождаването от застрахователна отговорност са ограничени от императивните разпоредби на закона.

Спорният въпрос в настоящото производство е дали ответното дружество може да намали дължимото застрахователно обезщетение, ако застрахованият – ищец не е спазил задължениято си по чл. 78.8 и чл. 88.4.1 от Общите условия към договора застрахованият/застраховащият да не оставя в ППС която и да е от двете части на свидетелството за регистрация на автомобила, и при уведомяване за настъпило застрахователно събитие да му предостави двете части на свидетелството за регистрация (част I и част II – оригинали).

Характерна особеност на основанията за освобождаване от отговорност и за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение по КЗ е, че те се определят със закон. Според Решение № 175 от 13.01.2014 г. по т. д. № 1060/2012 г. на ВКС, І т. о., КЗ /отм./ не предвижда изрично задължение на застрахователя да изчерпи основанията си за отказ, нито поставя като условие за предявяването им в исковото производство, да са предявени предходно и достигнали до знанието на застрахования. Посочената съдебна практика е относима и към новия КЗ /в сила от 01.01.2016 г./.

Разпоредбите, уреждащи основанията за намаляване или отказ от плащане на застрахователно обезщетение в Кодекса за застраховането, в сила от 01.01.2016 г., са тези на чл. 363 и чл. 364 КЗ - касаещи случаите на неточно обявяване на обстоятелства при сключване на застрахователния договор; чл. 395 КЗ-свързана с неизпълнение задълженията на застрахования за предотвратяване и ограничаване на вредите; чл. 403, ал. 4 КЗ, касаеща отказа за заплащане на застрахователно обезщетение при умишлено неизпълнение на задължението за съобщаване.