Решение № 260106 от 20.05.2021, Районен съд - Раднево

Р Е

Ш Е Н И Е номер 260106

20.05.2021 година град

Раднево

РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански състав

На двадесет и седми април 2021 година

В публично заседание в следния състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: АСЕН

ЦВЕТАНОВ при участието на секретаря Росица

Динева, като разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 190 по описа на съда за

2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и във вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на П.Д.П. срещу Прокуратурата на Република България.

Ищецът твърди, че живее в гр. Раднево и е извършвал търговска дейност като ЕТ, а от месец юли 2017 г. е търговски пълномощник и продавач-консултант във фирмата на майка си ЕТ „Ана Иванова 2017“, която имала предмет на дейност търговия с пиротехнически изделия, като продажбите се извършвали в магазин в гр. Раднево, ул. *****. Твърди, че на 13.06.2018 г. била извършена проверка от служители на Служба „КОС“ при РУ-Раднево и било установено, че за 16 кутии с по 12 бр. пиротехнически изделия „Черната вдовица“, които били придобити през месец декември 2017 г., но не предоставил документи, доказващи произхода им.

Твърди, че според РП това изделие попадало в група 4 и било необходимо да има специално разрешително, каквото не притежавал, тъй като смятал, че за това изделие не било нужно. Твърди, че по този повод било образувано досъдебно производство и бил внесен обвинителен акт в съда за престъпление по чл. 339, ал. 1 НК, което предвиждало наказание лишаване от свобода от 2 до 8 години, тоест било за тежко престъпление. Твърди, че с Присъда № 5 от 22.04.2019 г. по НОХД № 389/2018 г. на РС-Раднево бил оправдан по повдигнатото обвинение, а с Решение № 25 от 26.02.2020 г. по ВНОХД № 1144/2019 г. на ОС-Стара Загора бил оправдан по обвинението по чл. 339, ал. 1 НК и му било наложено административно наказание по чл. 53 ЗОБВВПИ в размер на 1500лв. и бил осъден да плати разноски в размер на 4418,40 лв., като заплатил глобата и разноските. Твърди, че от незаконното обвинение претърпял силен психически стрес, дискомфорт и притеснения за един продължителен период от време около година и половина, тъй като можело да пребивава 8 години в затвора. Твърди, че вследствие на това не можел да спи, не се хранил, силно ограничил социалните си контакти. Твърди, че неговите съседи след като разбрали за това ограничили контактите си с него, което го накарал да се чувства унижен и с уронен авторитет, тъй като бил и общински съветник в града няколко мандата. Твърди, че изпитвал неудобства при поява в публични места. Твърди, че оценя неимуществените вреди на сумата от 20000 лв. Твърди, че ОС-Стара Загора в нарушение на разпоредбата на чл. 190 НПК го осъдил да заплати разноските в двете съдебни инстанции в общ размер на 4418,40 лв., които заплатил и нямало как да обжалва поради необжалваемост на решението. Твърди, че единственият начин е да претендира сумата по реда на ЗОДОВ, тъй като Прокуратурата с неоснователните си действия е станала причина за това. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответникът да му заплати сумата от 20000 лв., представляваща причинени неимуществени вреди от повдигнатото обвинение по НОХД № 389/2018 г. на РС-Раднево и ВНОХД № 1144/2019 г. на ОС-Стара Загора, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане и мораторно обезщетение в размер на 1511,11 лв. върху главницата от 20000 лв. за периода на забава от 27.02.2020 г. до 24.11.2020г., както и сумата от 4418,40 лв., представляваща обезщетение за платените съдебни и деловодни разноски, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Прокуратурата на Република България, чрез прокурор от РП-Стара Загора, в който взема становище за допустимост на иска, но поддържа становище за неговата неоснователност. Твърди се, че са недоказани твърденията за отрицателни преживявания от обвинението срещу ищеца, които да са дали отражение върху психиката и здравето му, както и че липсва причинна връзка между обвинението и евентуални вреди. Твърди се, че няма никакви доказателства представител на прокуратурата да е извършил действия извън правно регламентираните в хода на наказателното производство. Твърди се, че спрямо ищеца била взета МНО „подписка“, като продължителността на наказателното производство било в рамките на разумния срок. Твърди се, че въпреки формално да е оправдан ищецът, то всъщност съдът бил приел наличието на извършен от формална гледна точка състав на престъпление и му била ангажирана административно наказателна отговорност за деянието. Твърди се, че съгласно чл.

5 ЗОДОВ не се носи отговорност ако увреждането е причинено по изключителна вина на ищеца, съответно се намалява ако ищецът е допринесъл за вредите. Твърди, че претендирания размер не кореспондира с принципа за съразмерност по чл. 52 ЗЗД.

Твърди се, че решението на наказателния съд относно разноските не подлежи на ревизия по реда на ЗОДОВ и поради това не се дължат претендираните имуществени вреди за платените разноски по въззивното решение. Иска от съда да отхвърли исковете като неоснователни. Представя писмена защита.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по свое убеждение съобразно чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК и с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и правни изводи:

С протоколно определение от 27.04.2021 г. е обявен за окончателен проекта на доклад по чл. 140 ГПК, обективиран в определение № 260140 от 12.03.2021 г., с който на основание чл. 146, ал. 1, т.

3 и т. 4 от ГПК са обявени за признати, безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите, че ищецът е признат за невиновен и оправдан на основание чл. 304 НПК по обвинението за престъпление по чл. 339, ал. 1 НК с Присъда № 5 от 22.04.2019 г. по НОХД № 389/2018 г. на РС-Раднево, която е изменена с Решение № 25 от 26.02.2020 г. по ВНОХД № 1144/2019 г. на ОС-Стара Загора относно мотивите и основанието като ищецът е оправдан по обвинението по чл. 339, ал. 1 НК на основание чл. 9, ал. 2 НК и му е наложено административно наказание на основание чл. 53 ЗОБВВПИ.

За основателност на исковите претенции ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване претърпените неимуществени вреди, представляващи страх, уронване на достойнството, негативни емоции, занижено самочувствие и самооценка, които да са вследствие на извършените действия от ответника, по повод на което му е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 339, ал. 1 НК от прокуратурата, по което да е бил оправдан със влязъл в сила съдебен акт, а по отношение на имуществените вреди да докаже претърпяна вреда в размер на 4418,40 лв. за заплатени съдебно деловодни разноски по наказателното производство, които да са в причинна връзка с незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. 339, ал. 1 НК от прокуратурата.

Съгласно разпоредба на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. В настоящия случай с оглед твърденията в исковата молба за постановяване на въззивно решение за оправдаване на ищеца по повод повдигнато и поддържано обвинение в престъпление е приложима хипотезата на предложение първо от разпоредбата в частта за оправдаване на лицето по повдигнато обвинение.

От приложеното по делото НОХД № 389/2018 г. на РС-Раднево и ВНОХД № 1144/2019 г. на ОС-Стара Загора е видно, че наказателното производство е образувано въз основа на внесен от РП-Раднево обвинителен акт срещу ищеца за извършване на престъпление по чл. 339, ал. 1 НК, като първоинстанционното производство е приключило с оправдателна присъда № 5 от 22.04.2019 г., която е изменена от въззивната инстанция с решение № 25/26.02.2020 г. като отново е признат за невинен ищеца по повдигнатото обвинение, но е изменена първоинстанционната присъда относно мотивите и основанието, тъй като деянието макар и формално да осъществява признаците на престъпния състав по чл. 339, ал. 1 НК е с явно незначителна обществена опасност съгласно чл. 9, ал. 2 НК, като същевременно на ищеца е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лв. за извършено административно нарушение по чл. 53 ЗОБВВПИ на основание чл. 337, ал. 2, т. 4 НПК във вр. чл.

212, вр. чл. 53 ЗОБВВПИ и е осъден ищецът на основание чл. 189, ал. 3 НПК във вр. чл. 143 АПК да заплати разноски за производството в размер на 4418,40 лв.

Настоящият съдебен състав намира, че случай като настоящия, с оправдаване на подсъдимия по повод повдигнатото му обвинение в престъпление и независимо деянието да представлява административно нарушение и за което лицето да е санкционирано с административно наказание по реда на чл. 337, ал. 2, т. 4 НПК, се носи отговорност по ЗОДОВ по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3, защото се касае за незаконно обвинение в извършване на престъпление, по което лицето е оправдано. Последиците от наказателно преследване по реда на НПК с налагане на наказание по НК са значително по-високи от последиците от налагане на административно наказание по реда на ЗАНН, било и от съда въз основа на въведената промяна в НПК през 2018 г. в разпоредбата на чл. 337, ал. 2, т. 4, което води до логичен извод, че на преследваните лица за извършено престъпление по НК се нанасят неоснователни вреди, дори когато това деяние покрива състава на административно нарушение по закон. Този извод следва и от граматическо и логическо тълкуване на текстовете на чл. 2, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗОДОВ, който предвижда носене на отговорност от вреди при всички хипотези на неоснователност на обвинението, независимо дали е за престъпление по НК или за административно нарушение по закон.

С оглед на изложеното са налице обективните предпоставки за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на Република България по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ във вр. чл. 4 ЗОДОВ за обезвреда на всички причинени на ищеца имуществени и неимуществени вреди от неоснователно повдигнатото срещу него обвинение за престъпление по чл. 339, ал.

1 НК, по което е бил оправдан с влязлото в законна сила решение на въззивната съдебна инстанция.

За пълнота ще се отбележи във връзка с наведените в исковата молба твърдения, че настоящият съдебен състав е обвързан от правните последици на постановеното решение на въззивната инстанция по ВНОХД № 1144/2019 г. на ОС-Стара Загора, съгласно чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 2 НПК. В тази връзка следва да се отбележи, че гражданският съд няма правомощия да ревизира влезли в сила съдебни актове на наказателен съд, било то и в частта за разноските. Ревизията на влезли в сила съдебни актове на наказателен съд се осъществява по съответния ред в Глава тридесет и трета на НПК. В тази връзка настоящият съдебен състав не би могъл да обсъжда въпроса за законосъобразността на въззивния съдебен акт досежно приложение на разпоредбата на чл. 337, ал. 2, т. 4 НПК в сила от 2018 г. за деяние от 2017 г. и досежно осъждането на ищеца за разноски в наказателното производство. Тези въпроси подлежат на ревизия по друг съдопроизводствен ред, а към настоящия момент съдът не може да не зачете решението такова, каквото е постановено.

По претенцията за неимуществени вреди:

При определяне размера на дължимото на ищеца обезщетение за вредите от незаконното обвинение, съдът следва да съобрази наличието на предпоставките по чл. 4 ЗОДОВ, а именно: настъпването на вреди, които са пряк и непосредствен резултат от обвинението, а съгласно препращащата норма на §1 от ЗР на ЗОДОВ, на основание чл. 52 ЗЗД неимуществените вреди следва да се обезщетят по справедливост, като се вземат предвид всички особености на конкретния случай (т. 11 от ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС и решение № 832 от 10.12.2010 г. на ВКС по гр.д. № 593/2010 г., IV г.о., решение № 232 от 25.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1381/2010 г., III г. о.). За критерия справедливост на преценка подлежат обстоятелствата - характерът на обвинението, видът и тежестта на деянието, осъществени ли са спрямо обвинения мерки на принуда, продължителността на наказателното преследване, данните за личността на подсъдимия с оглед доколко повдигнатото обвинение за деяние, което лицето не е извършило се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в т.ч. върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая /решение № 223 от 4.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 295/2010 г., IV г. о., решение № 621 от 22.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1927/2009 г., IV г. о., Решение № 112 от 14.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 372/2010 г., IV г. о., ГК./.

Разпечатката съдържа 33 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6f20fa21-84e2-48f6-b9cc-9082e349c991