Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 24 от 17.02.2025, Окръжен съд - Габрово

Съд
Окръжен съд - Габрово
Дело
Въззивно гражданско дело 588/2024
Вид
Решение № 24
Подписан
17.02.2025
В сила
25.09.2025
Състав
Веселина Топалова, Ива Димова, Симона Миланези

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Габрово, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Д.а

Симона Миланези при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова в присъствието на прокурора Ж. Хр. Ш. като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно гражданско дело № 20244200500588 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Районна прокуратура – Габрово, като процесуален представител на Прокуратурата на РБ, против решение № 468/10.10.2024 г. по гр.д. № 732/2024 г. по описа на PC – Габрово.

Жабоподателят счита, че решението в осъдителната му част е неправилно и необосновано, тъй като не бил доказан размера на причинените неимуществените вреди. Пред PC - Габрово ищецът не доказал нито едно от твърденията си в исковата молба, освен обективния факт, че срещу него е водено наказателно производство, приключило с оправдателна присъда, както и фактите, че е имал качеството на обвиняем от 06.12.2017 год. до влизане в сила на решението на въззивната инстанция.

Доказателствата по делото налагали извода, че съдът в решението си не се съобразил, че мярката за неотклонение „Задържане на обвиняемия до 72 часа за довеждане пред съда" е била 3 денонощия и след това е била променена в най - леката, „Подписка" и същата не му е ограничила по никакъв начин нито придвижванията му, нито възможността да работи, нито да бъде отделен от двете си деца.показанията на разпитаните свидетели, майката на ищеца и св. Д., не установявали, че водените досъдебно производство и две съдебни производства са се отразили негативно на здравословното състояние и са нарушили ежедневния ритъм на живот на В. Б. И..

Твърди се също, че не били прилоЖ. никакви документи, включително медицински, които да доказват влошено физическо и психическо здраве на ищеца следствие на обвинението и 1 водените досъдебно и съдебни производства, както и нямало документи за изписани от личен лекар и приемани лекарства за определени болести.

Недоказани били твърденията на ищеца за злепоставяне или уронване на доброто му име сред близки, колеги и приятели, тъй като И. не представил доказателства в тази насока.

С оглед твърдените психически преживявания от незаконното обвинение, размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди и имуществени вреди бил завишен и не съответствал с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и трайната съдебна практика.

Според жалбоподателя, безспорно водените и приключили с оправдателна присъда досъдебно и две съдебни производства срещу В. И., са му причинили неудобства и притеснения, които обаче били в минимална степен с оглед излоЖ.те обстоятелства.

Иска се да бъде намален размера на присъденото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12000.00 лева като недоказан по размер, съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и трайната практика в такива случаи, както и да бъде отхвърлен иска за заплащане на законната лихва върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди, тъй като такъв иск не е бил предявен с исковата молба.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата, с който същата се оспора и се излагат подробни аргументи относно нейната неоснователност.

Съдът, като взе предвид довозите на страните и доказателствата по делото приема следното:

Решението е валидно и допустимо, а разгледано по същество – правилно.

Безспорно е установено, че В. И. е привлечен като обвиняем за това, че за времето от неустановена дата в края на месец юни 2017 год. до 20.07.2017 год. в с. *****, обл. *****, в качеството си на длъжностно лице-„Обслужващ бензиностанция и газстанция" в с. *****" на обект бензиностанция при "*****" ООД. със седалище гр. *****, от бензиностанция „*****". находяща се на ул."*****" № 1, в съучастие като съизвършител с М.В. И. от с. *****, присвоил чужди пари в общ размер на 3 478. 35 лева., представляваща суми от дневни обороти на бензиностанцията, поверени му в това му качество да ги пази и управлява, собственост на ***** ООД - гр. *****, представлявано от Д.Ц.М. от гр. ***** - престъпление по чл. 201 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и за това престъпление е предаден на съд. С присъда от 23.03.2023 год. по НОХД № 159/2020 год. на Районен съд - *****, влязла в сила на 12.12.2023 г., потвърдена с решение № 221 от 12.12.2023 год. на Окръжен съд – *****, подсъдимият е оправдан по предявените му обвинения.

Безспорно по делото е наличието на хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. С влязла в сила присъда, ищецът е оправдан по предявеното му обвинение, поради което той има право на обезщетение за претърпените в резултат на незаконното обвинение вреди.

Твърденията на ищеца за моралните и душевни болки и страдания които е изпитал в резултат на незаконно повдигнатото обвинение са за обичайните за случая неимуществени вреди, които следва да бъдат приети за установени и доказани по делото. Въззивната инстанция споделя соченото в решение № 427 от 16.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 273/2009 г., III г. о., ГК и др., определение № 293 от 1.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4062/2018 г., IV г. о., ГК, и др., по въпроса за доказването на вредите, причинно-следствената връзка между тях и незаконното обвинение.

Формираната трайна и непротиворечива съдебна практика приема, че съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на подобни увреждания в рамките на 2 обичайното за подобни случаи. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление, е притеснено и тревожно, чувства се несигурно, накърнява се социалното му общуване, като се търпят и неудобства от социален и битов характер. Поради това, не е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно преживяване, изразило се в душевно страдание, неудобство, безпокойство и др. Само когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства или личността на увредения, те подлежат на обезвреда при съответното успешно проведено доказване от ищцовата страна. Съдебната практика приема, че дори да не са представени доказателства за претендираните вреди, обезщетение за тях следва да се определи, тъй като е нормално наказателното преследване да се е отразило негативно на психиката и личния живот на ищеца. Само факта на незаконното обвинение е достатъчен за да се приеме за установено, че ищецът е претърпял обичайните неимуществени вреди представляващи негативни преживявания - душевно страдание, неудобство, безпокойство, срам и др., в резултат на негативното въздействие, което неоснователно повдигнатото обвинение е оказало върху неговия живот.

Предвид изложеното, съдът не споделя възраЖ.ята в жалбата за недоказаност на основанието на исковата претенция.

Свидетелските показания на майката на ищеца и св. Д. допълнително допринасят за изясняване на неговото състояние преди и след като му е било повдигнало обвинение, но дори при неотчитането им, съдът следва да приеме, че в резултат на незаконно повдигнатото обвинение, като последица от него ищецът е претърпял обичайните душевни и морални вреди, които твърди.

От съществено значение при преценка основателността на иска са тежестта на повдигнатото обвинение, вида и продължителността на взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение, срока на воденото наказателно производство, личността и възрастта на ищеца.

Първоинстанционният съд е съобразил тези обстоятелства при определяне размера на обезщетението, предвид конкретно доказаното по делото засягане и накърняване на неимуществените блага на ищеца.

Срещу ищеца е било повдигнато обвинение за тежко престъпление по см. на чл. 93, т. 7 от НК, за което се предвижда наказание до осем години лишаване от свобода, по преценка на съда и с конфискация на половината от имуществото и от лишаване от права по чл.37 ал.1 т.6 и 7 НК.

Производството срещу него е продължило шест години, задържан е за 72 часа, след което му била наложена мярка“подписка“, проведени са четиринадесет открити съдебни заседания и множество процесуално следствени действия в досъдебното производство.През този период ищецът е следвало да пътува от гр. Габрово, където живее, до гр. ***** и *****, когато е бил призован да се яви пред органите на разследването и съда. Същевременно с това се е налагало да полага непосредствени грижи за малолетните си деца, по отношение на които му е предоставено правото да упражнява родителските права, а майката била с местопребиваване в чужбина, както и да работи за осигуряване на издръжката им и тази на себе си.

Предвид изложеното съдът намира, че с оглед настъпилите за ищеца неимуществени вреди по справедливост и съобразно конкретните обществено икономически условия в страната през периода на наказателното производство/2017 г. – 2023 г. /, законосъобразно е определен от първоинстанционния съд размера на обезщетението за неимуществени вреди. Този размер на 3 обезщетението съответства на характера и степента на претърпените морални вреди, както и на вида и продължителността на упражнената процесуална принуда.

Конкретни оплаквания за незаконосъобразност на решението в частта му за причинени имуществени вреди в жалбата не са излоЖ.. В тази му част решението е постановено в съответствие със събраните доказателства по делото, поради което е правилно.

Неоснователно е и искането за отмяна на решението в частта за присъдените лихви, тъй като такива не били претендирани. С исковата молба ищецът изрично е заявил, че претендира заплащане на обезщетенията, заедно със законната лихва, считано от 12.12.2023 г. до окончателното изплащане, както е постановил и съда с обжалваното решение.

На основание изложено, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 468/10.10.2024 г., постановено по гр.д. № 732/2024 г. по описа на Окръжен съд Габрово.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ, в частта относно присъдените неимуществени вреди, в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4