Решение № 1558 от 02.07.2026, Административен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 1558

Кърджали, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кърджали - I касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

ЧЛЕНОВЕ:

АЙГЮЛ ШЕФКИ

МАРИЯ БОЖКОВА

При секретар МАРИАНА КАДИЕВА като разгледа докладваното от съдия АЙГЮЛ ШЕФКИ канд № 20267120600243 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Делото е образувано по касационна жалба от Г. С. от [населено място], [община], подадена чрез пълномощник, срещу Решение №40/19.03.2026 г., постановено по анд №832/2025 г. по описа на РС–Кърджали.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, както и необоснованост на същото, поради противоречие с приложените доказателства. Счита, че съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП не отговаря на изискванията на чл.42, т.3 и т.4 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Излага и съображения за недоказаност на вмененото му нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като не било безспорно установено да е управлявал описаното в акта и НП моторно превозно средство, и то в границите на [населено място]. Иска отмяна на оспореното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения.

Ответникът по касация – началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Кърджали, намира касационната жалба за неоснователна. В писмено становище, подадено от пълномощник, излага съображения за законосъобразност на оспореното решение и на издаденото наказателно постановление. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от касатора.

Административният съд, след като извърши проверка на обжалваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:

Касационната жалба е допустима - постъпила е в срок и е подадена от надлежно легитимирано лице - страна по анд №832/2025 г. по описа на РС –Кърджали, за която оспореното решение е неблагоприятно.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С процесното решение районният съд е потвърдил Наказателно постановление № 25-1300-001383/19.06.2025 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ - Кърджали към ОД на МВР - Кърджали, в частта му по т.1, с която на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, на касатора са наложени наказания „глоба” в размер на 700 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, както и отнемане на 18 контролни точки, на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. С горното решение касаторът е осъден да заплати и юрисконсултско възнаграждение в размер на 66.47 евро в полза на ОД на МВР-Кърджали.

В мотивите към решението си районният съд е приел за установено, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като е управлявал МПС със скорост 104 км/ч при отчетен толеранс от 3 км/ч, при разрешена скорост от 50 км/ч за населено място. При превишение повече от 50 км/ч, правилно било определено и следващото се административно наказание, съгласно чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП. За извършеното нарушение правилно бил санкциониран жалбоподателя, в качеството му на собственик на заснетия лек автомобил, доколкото от негова страна не било декларирано друго лице да е управлявал превозното средство.

При извършената служебна проверка за законосъобразност, районният съд не констатирал нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, налагащи отмяна на издаденото НП. По делото бил представен и задължителният, в случаите на използване на АТСС, протокол по Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата, който бил доказателство за датата, часа, мястото за контрол, както и ограничението на скоростта. Приел, че нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя е пълно описано в обжалваното наказателно постановление, като словесното описание на констатираното нарушение по никакъв начин не ограничавало правото на защита на нарушителя. Съдът намерил за неоснователни доводите на жалбоподателя за съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неосигуряването на преводач на жалбоподателя в хода на административнонаказателното производство, като при преценка на гласните доказателства приел, че лицето е разбирало български език. По горните съображения стигнал до извода, че оспореното НП, в частта му по т.1, е законосъобразно.

След извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е валидно, допустимо и съответно на приложимия материален закон. Не се установиха при постановяването му да са допуснати и съществени нарушения на процесуалните правила.

Настоящата инстанция приема за установено по делото, че на 30.04.2025 г. в [час], в [населено място], до [обект], в посока към [населено място], при ограничение на скоростта от 50 км/ч. за населено място е установено управление на лек автомобил с рег. № [рег. номер], управляван от касатора със скорост 104 км/ч, превишаваща разрешената с над 50 км/ч., след приспадане на предвидената максимално допустима грешка от 3 км.

Нарушението е установено и заснето с АТСС тип ARН CAM S1 фабр.№[номер], което, съгласно приложения протокол от проверка, отговаря на метрологичните изисквания и към датата на установяване на нарушението е било годно средство за измерване, съответстващо на одобрения тип.

Според приложената по делото разпечатка от автоматизираното техническо средство – снимка № [номер], отчетената скорост на МПС с рег. № [рег. номер], е 107 км/ч., като от последната, в съответствие с чл.16, ал.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., са приспаднати 3 км. Тъй като по делото е представена декларация по чл.188 от ЗДвП, видно от която на посочените в АУАН и НП дата и час Г. С. е управлявал горепосоченото собствено превозно средство, правилно е прието, че горното деяние е извършено от касатора. Последото деяние представлява административно нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, въвеждащ максимално разрешената скорост, в т.ч. и за населено място, какъвто е и настоящия случай.

Не се споделят от настоящия касационен състав доводите в касационната жалба за липса на доказателства нарушението да е извършено в границите на населено място, както и че не е ясно какви са ограниченията в пътния участък, в който е регистрирана скоростта на автомобила.

Според легалното определение, дадено в §6, т. 49 от ДР на ЗДвП, по смисъла на този закон „населено място“ е застроена със сгради територия, при която началото и краят са обозначени със съответни пътни знаци. По аргумент от горната разпоредба, в този случай е необходимо да се установи, единствено дали нарушението е извършено на място, което попада в територия, обозначена със съответните пътни знаци.

В случая, приложената към НП снимка № [номер], освен информация за датата и часа на деянието, ограничението на скоростта и измерената такава, разпознато от АТСС и разстоянието, от което е констатирана скоростта на това МПС, съдържа и данни за конкретното място на извършване на нарушението с посочени географски координати и наименование на населеното място, като в случая е посочена локация на запис: [населено място]. От приложено по делото писмо от ОПУ – Кърджали, ведно със схема на [път] [населено място] – [населено място], участък от [км] до [км], се установява, че в района на [обект]/местоположението на АТСС/ и в двете посоки на движение има поставени пътни знаци Д11 и Д12, обозначаващи начало и край на населеното място/[населено място]/, като между тях липсват други, въвеждащи ограничение на скоростта в този участък. При тези данни е безспорно, че контролираният пътен участък е в обхвата, обозначен като населено място със съответните пътни знаци, респ., мястото на нарушението е доказано от приложената снимка, и то е на територията на населено място – [населено място], където максималната разрешена скорост на движение е 50 км/ч.

На следващо място, по делото е приложен и протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., от съдържанието на който се установяват по безспорен начин: вида и номера на използваното АТСС; конкретното място за контрол; посоката на движение на контролираните МПС; ограничението на скоростта; режима на измерване и посоката за задействане. Последният протокол е подписан от съставилия го служител, като са обозначени началният и крайният час на работа на АТСС – от 15:29 ч. до 18:00 ч., като в рамките на този времеви интервал е и приложената снимка/статично изображение към НП. Респ., налице са данни за всички обстоятелства, относими към деянието и необходими за преценка на законосъобразността на процесното наказателно постановление.

Изцяло се споделят от настоящата инстанция изводите на районния съд, за липса на процесуални нарушения, изразяващи се в неучастието на преводач в хода на административнонаказателното производство, поради това, че жалбоподателят е владеел български език. Видно от показанията на свидетелите А. и И. – актосъставител и свидетел при съставяне на акта, при съставяне и предявяване на акта на нарушителя, същия е общувал с тях на български език и след запознаване със съдържанието на АУАН, го е подписал без възражения. От горното и предвид обстоятелството, че лицето е [курс] студент във висше учебно заведение в страната, с обучение, провеждано на български език може да се направи извод, че Г. С. е владеел български език и е разбрал в какво се изразява нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

По изложените от районния съд доводи, към които настоящата инстанция препраща, на основание чл.221, ал.2 от АПК, не се споделят и доводите за допуснати нарушения на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН.

При тези обстоятелства настоящия състав намира, че при издаване на процесното НП не са допуснати нарушения на материалния закон, нито съществени нарушения на процесуалните правила, до какъвто правилен извод е достигнал и районният съд.

По горните съображения, оспореното решение се явява законосъобразно, поради което следва да се остави в сила.

При този изход на спора, на основание чл.63д от ЗАНН, предвид заявеното от ответната страна искане, касаторът следва да заплати на ОДМВР – Кърджали, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,47 евро /130 лева/, определено съобразно чл.27е от Наредбата за заплащането на правна помощ, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ.

Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №40/19.03.2026 г., постановено по анд №832/2025 г. по описа на РС–Кърджали.

ОСЪЖДА Г. С. от [населено място], [улица], [община], с [ЕГН], да заплати на ОДМВР - Кърджали, с административен адрес: [населено място], [улица], деловодни разноски в размер на 66,47 евро.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�