Решение № 1581 от 28.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1581 гр. София, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА К. ЗЛАТЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА

Административно наказателно дело № 20241110214377 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 АПК вр. чл. 72, ал. 4 ЗМВР.

Образувано е по жалба на Е. П. Б. срещу заповед за задържане на лице рег. № 227зз-1338/26.09.2024 г., издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР от Х. А. Е. – командир на отделение при 03 РУ – СДВР.

Жалбоподателят излага доводи, че липсва материално правното основание за задържането му, създадена е застрашителна среда за здравето му и не е била налице каквато и да било нужда от задържане. Твърди, че не е бил информиран за основанията за задържането и му е връчено нечетливо копие на заповедта. Моли заповедта да бъде отменена.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. Ч., подържа жалбата, като излага съображения за допуснати съществени процесуални нарушения поради неотразяването в заповедта на конкретни данни за извършено престъпление, като същите не може да се извеждат от докладна записка, доколкото такава не е била предявена на жалбоподателя и не е съставена от ответника. Твърди също така, че е допуснато нарушение на чл.5 ЕКПЧ, тъй като Б. е задържан без необходимост от това. Представя подробна писмена защита и претендира разноски.

1

Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява и не се представлява. В депозирани от неговия процесуален представител юрк. К. В. Г. писмени бележки се излагат съображения за правилност и законосъобразност на атакуваната заповед.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 149, ал. 1 АПК срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

На 26.09.2024 г., около 14.20 ч., в гр. София служители на 03 РУ-СДВР получили сигнал за лице, което е направило опит за кражба от магазин „Фантастико“, находящ се в гр. София, бул. „Сливница“ № 65. На място установили охранителя Д.С. и зам.-управителя на магазина М. Л., които заявили на полицейските служители, че едно лице е взело от магазина 1 брой кашкавал, 740 г., на стойност 24,99 лв., като е преминало касовата зона без да го плати. Полицейските служители А. Ф. и Х. Е. установили самоличността на лицето като Е. П. Б. ЕГН **********, който предал вещта с протокол за доброволно предаване, след което кашкавалът бил върнат на неговият собственик.

Ответникът Х. А. Е. – командир на отделение при 03 РУ – СДВР, издал заповед за задържане на лице рег. № 227зз-1338/26.09.2024 г., с която задържал за срок до 24 часа Е. П. Б. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, считано от 14,20 ч. на 26.09.2024 г. В заповедта като основание за задържането на лицето било посочено „данни за извършено престъпление (кражба от магазин)“. Бил извършен личен обиск на лицето, при който не били открити забранени от закона вещи. На 27.09.2024 г. в 09.45 часа Б. бил освободен от 03 РУ-СДВР.

По случая на основание била образувана прокурорска преписка № 50549/2024 г. по описа на СРП, по която с постановление от 12.11.2024 г. на прокурор при СРП било отказано образуването на досъдебно производство на 2 основание чл.24, ал.1, т.1 НПК, вр. чл.9, ал.2 от НК поради липса на извършено престъпление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на извлечение от книга за задържани лица в 03 РУ-СДВР, протокол за личен обиск, разписка за върнати вещи, декларация, докладна записка, постановление от 12.11.2024 г. по пр. пр. № 50549/2024 г. по описа на СРП, акт за встъпване в длъжност, длъжностна характеристика, удостоверение от началник отдел „Човешки ресурси“ в СДВР. Съдът изцяло кредитира събраните доказателства, които прецени като еднопосочни, последователни и безпротиворечиви.

От съставената докладна записка от полицай А. Ф. се установяват обстоятелствата относно извършената полицейска проверка и сторените при същата констатации. Същите са възпроизведени и в постановлението на СРП за отказ от образуване на досъдебно производство.

От представените акт за встъпване в длъжност, длъжностна характеристика и удостоверение от началник отдел „Човешки ресурси“ в СДВР се установява длъжността, която е заемал ответникът, и обуславят компетентността му за издаване на обжалваната заповед.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Обжалваният административен акт - заповед за задържане на лице с рег.

№ 227зз-1338/26.09.2024 г., е издаден от компетентен орган – командир на отделение (полицай) при 03 РУ-СДВР, в кръга на неговите правомощия, предоставени по силата на закона, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити. В заповедта са посочени името, длъжността и местоработата на издалия я служител, посочено е правното основание за задържането - чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл.72 ЗМВР, правото му да обжалва пред съда законността на задържането и правото на адвокатска защита от момента на задържането. По делото е приложена и подписана декларация, че задържаното лице е запознато с правата си. Б. лично е подписал обжалваната заповед, при което е имал възможност да се запознае с нейното съдържание в оригинал, поради което не е нарушено правото му на защита, независимо от качеството на връченото му 3 копие.

Жалбоподателят е задържан на основание чл.72, ал.1 , т.1 ЗМВР поради наличието на данни за съпричастност към извършено престъпление - кражба.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за липса на описание на фактическите основания за издаване на заповедта за задържане, доколко с необходимата яснота и конкретика е посочено, че се касае за кражба от магазин. Така даденото описание от фактическа страна е достатъчно лицето да разбере във връзка с какви обстоятелства е задържано по реда на ЗМВР, като към момента на издаване на обжалвания административен акт не би могло да бъде дадено по-пълно описание, доколкото на място полицейският орган няма възможност да даде прецизна правна квалификация, тъй като същата е обусловена от установяването на допълнителни обстоятелства и е в правомощията на съответния прокурор. С оглед на това в случая е изпълнено изискването за излагане на мотиви в самата заповед, поради което ирелевантни са доводите на жалбоподателя относно характера и естеството на съставената докладна записка. Фактите, изложени в заповедта за задържане, са достатъчно пълни и ясни и обезпечават както правото на задържаното лице да разбере основанията на органа за задържането му и да упражни в пълен обем правото са на защита при оспорването на издадения административен акт, така и осъществяването на дължимия съдебен контрол за законосъобразност на упражненото с издаването на оспорената заповед правомощие. Следва да се отбележи също така, че за прилагане на нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е достатъчно наличието на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без да е необходимо да се уточнява характерът на престъплението. В този смисъл, понятието "данни" по смисъла ЗМВР е с различно съдържанието от понятието "достатъчно данни" по смисъла на чл. 207, ал. 1 от НПК, като при налагането на принудителната административна мярка "задържане до 24 часа" по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е необходимо наличните данни да са достатъчни за извод, че задържаното лице има вероятност да е извършило престъпление. В случая е имало данни, че е възможно Б. да е извършил престъпление против собствеността - кражба, доколкото последният е предал с протокол за доброволно предаване процесният кашкавал. Не е необходимо в заповедта деянието да се индивидуализира с място на извършване, отнети вещи, тяхната стойност и т.н. Отразеното от фактическа страна в заповедта недвусмислено 4 указва противоправното поведение, което се визира, още повече че е ползван утвърден правен термин за неговото обозначаване – "кражба". От вложената в достатъчна степен конкретика и с оглед обстановката, в която е реализирано задържането и извършените в присъствието на самия жалбоподател действия, предхождащи го, се утвърждава убеждението у съда, че той е можел да разбере напълно фактическото основание за наложената му принудителна мярка.

Настоящият съдебен състав обаче намира, че заповедта е постановена в несъответствие с целта на закона. Задържането по чл. 72, ал. 1 ЗМВР съставлява ограничаване на правото на свобода и съгласно чл. 5 § 1, б. "с" от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи по изключение е приложимо с цел да осигури явяването на лицето пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление. Същевременно съгласно принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6 АПК, административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от найнеобходимото за целта, за която се издава актът. Целта на издаване на заповед за задържане на процесното основание по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е чрез фактическото задържане на заподозряното лице да се съдейства за разкриване на извършено престъпление и да се осуети възможността за укриване на извършителя. Предвид факта, че в настоящия случай на място е била установена почти в пълнота фактическата обстановка относно деянието, като процесната вещ е била предадена доброволно на място от Б., била е установена нейната стойност и собственик, съдът намира за напълно необосновано и нецелесъобразно осъщественото задържане на жалбоподателя от служителя на 03 РУ-СДВР. Още повече, че съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 7 ЗМВР полицейските органи са длъжни незабавно да освободят лицето, ако основанието за задържането е отпаднало. Е. Б. е бил задържан в периода от 14.20 часа на 26.09.2024 г. до 09.45 часа на 27.09.2024 г., като от страна на ответника не са ангажирани доказателства със задържаното лице да са извършвани каквито и да било действия във връзка с разкриване на извършено престъпление, като в основния си обем действията са били извършени на място в магазина. В този смисъл, задържането на жалбоподателя Б. не е било 5 необходимо нито за изясняване на обективната истина по случая, нито за неутрализиране на възможността му да се укрие, доколкото изначално не е имало такава опасност – полицейските служители са установили неговата самоличност, оказал е съдействие и не е проявил агресия при задържането му.

Още повече, че е посочил, че страда от психично заболяване, поради което е следвало от момента на задържането му възможно най-скоро да бъде осигурено участието на защитник, което не е сторено.

С оглед гореизложеното съдът счита, че задържането на жалбоподателя в случая се явява непропорционално на преследваните легитимни цели и в нарушение на чл. 6 АПК. Показателно в тази насока е и произнасянето на СРП с постановление от 12.11.2024 г., с което е отказано образуването на досъдебно производство именно поради явната незначителност на обществена опасност на извършеното деяние. В този смисъл, още към момента на задържане на Б. е било очевидно, че дори и да има извършено деяние, то същото не представлява престъпление, доколкото е малозначително, тъй като се касае за опит за отнемане на вещ на стойност 24.99 лева.

По изложените съображения съдът намира, че е нарушен принципът на съразмерност, регламентиран в чл.6 от АПК и задължаващ административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като при издаване и изпълнение на един акт не се допуска засягане правата и законните интереси на гражданите в по-голяма степен от най-необходимото за постигане на законната цел. В случая издаването на обжалваната заповед превишава целта на закона, поради което задържането на Б. е непропорционално и съставлява акт на неоснователна принуда, който противоречи изцяло на същността и предназначението на принудителните административни мерки съгласно легалното им определение в чл.22 от ЗАНН.