Определение № 20600 от 03.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20600 гр. София, 03.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20261110115236 по описа за 2026 година

Производството е образувано въз основа на искова молба с вх. № ******** на ************, находяща се в ************, представлявано от домоуправителя **********, чрез ***********, представлявано от *********., със съдебен адрес:

***********, срещу ответника *******, ЕГН **********, с адрес: *************, за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ***** по описа на Районен съд – Лом.

При извършена проверка на допустимостта на предявения иск по реда на 130 ГПК, за която съдът следи служебно, констатира следното:

Правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, съществува при наличието освен на общите, но и на специални процесуални предпоставки за надлежното му упражняване. В разпоредбата на чл. 415, ал. 1 ГПК са визирани специалните предпоставки за допустимостта на установителния иск, а именно: 1) в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК да е подадено възражение срещу заповедта за изпълнение, 2) заповедта за изпълнение да е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и върчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението или 3) когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение. Извън посочените хипотези заповедта за изпълнение влиза в сила, поради което иск за установяване на вземането по нея се явява недопустим.

В случая и предвид данните по ч.гр.д. № ***** по описа на Районен съд – Лом, се установява, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника ******* на регистрирания настоящ и постоянен адрес по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, но и в двете разписки не са отразени данни, че лицето не живее на адреса.

При това положение съдът намира, че не са налице допълнителните предпоставки за допустимостта на установителния иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, възпрепятстващи влизането в сила на заповедта за изпълнение – в случая по т. 2.

След като не са налице данни дали лицето живее или не на посочения адрес, то настоящият съд не би могъл да извърши преценка дали заповедта е влязла в сила, или не, като във втория случай предявеният иск би бил допустим.

Предвид изложеното искът се явява преждевременно предявен, доколкото в 1 правомощията на заповедния съд е да извърши преценка дали да предприеме допълнителни действия по връчване на заповедта за изпълнение или за издаване на изпълнителен лист в хипотезата на влязла в сила заповед.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба с вх. № ******** на ********, находяща се в ************, представлявано от домоуправителя **********, чрез ***********, представлявано от *********., със съдебен адрес: ***********, срещу ответника *******, ЕГН **********, с адрес: ************, **, за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ***** по описа на Районен съд – Лом.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 15236/2026 г. по описа на СРС, 157 св в тази част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца пред Софийски градски съд.

ПРЕПИС от определението да се връчи на ищеца.

След влизане в сила на определението препис от същото да се изпрати за прилагане по електронно по ч.гр.д. № ***** по описа на Районен съд – Лом, за преценка за издаване на изпълнителен лист.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2