Решение № 139 от 08.04.2025, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Административно наказателно дело 18/2025
- Вид
- Решение № 139
- Подписан
- 08.04.2025
- В сила
- 06.11.2025
- Състав
- Димитър Манджуров
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 177, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 18, ал. 1 · Закон за пътищата
- чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "а", предл. 2 · Закон за пътищата
- чл. 53, ал. 1, т.1 · Закон за пътищата
- чл. 53, ал. 2 · Закон за пътищата
- § 1 · Закон за пътищата
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 139 гр. Стара Загора, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Димитър Манджуров при участието на секретаря Кремена Хр. Панайотова като разгледа докладваното от Димитър Манджуров Административно наказателно дело № 20255530200018 по описа за 2025 година Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 8992/21.11.2024 година, издадено от началника на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, с което на Н. Д. А. от гр. Гълъбово, на осн. чл. 53, ал. 2 от Закон за пътищата е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 4000 лева, за допуснато административно нарушение по чл. 26, ал.
2, т. 1, буква „а”, предл. 2 от Закон за пътищата, във вр. с чл. 7, ал.1, т. 5, б.“в“, чл. 8, ал. 1 и ал. 2, и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а”, предл. 2 от Закон за пътищата във връзка с чл. 7, ал.1, т. 5, б. “в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Жалбоподателят твърди, че наказателното постановление е изцяло незаконосъобразно, неправилно и моли като такова да бъде отменено.
Алтернативно, ако съда прецени, че не са допуснати нарушения при издаването на административно - наказателната преписка, моли да измени размера на наложената глоба от 4000,00 лева на 1000,00 лева. Претендира разноски. Жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично или чрез пълномощник за съдебно заседание.
Въззиваемата страна - Началник на отдел „Контрол“ по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” 1 гр. София, в качеството му на административнонаказващ орган, счита жалбата за неоснователна и моли наказателно постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание се представлява от гл. юрк. С. С.. Представя писмено становище и претендира за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на страните и служебно провери правилността на издаденото наказателно постановление, приема:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна наказано лице, което единствено чрез право на жалба може да си гарантира правото да оспори административното обвинение и съответната административнонаказателна санкция.
Обжалваното наказателно постановление е получено от жалбоподателя по пощата /видно от известието за доставка на Български пощи/ на 05.12.2024 г., а самата жалба е подадена чрез АНО с куриер на 19.12.2024 г.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С Акт за установяване на административно нарушение е установено, че на 24.10.2024 г. в 10:33 часа на път 1-5, км 217+700 в посока гр. Стара Загора гр. Казанлък, жалбоподателят Н. Д. А. е управлявал и извършвал превоз на товари с МПС с четири оси, с две управляеми оси, марка МАН, ******. В процеса на извършената проверка е направено измерване, при което е констатирано следното: При измерено разстояние между осите 1.40 м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 27.800 т при максимално допустимо натоварване на оста 19 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква „в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., като превишаването е с 8.800 т.
Измерването е извършено с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел PW-10 № К0200011 и ролетка № 1308/18/5 м. ППС превозвало фракция, видно от товарителница № 0596220/24.10.2024 г.
Наказващият орган е приел, че към момента на проверката водачът на МПС Н. А. е осъществявал движение на извънгабаритно ППС по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11/2001г., респ. тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 на Наредбата, без разрешение, съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
В съставения на 24.10.2024 г АУАН с № 0010361 нарушението на водача Н. Д. А. е квалифицирано като такова по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. “а“, пред. 2 от Закон за пътищата. АУАН е предявен и връчен по надлежния ред на жалбоподателя, който го е подписал без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е постъпило писмено възражение срещу съставения акт.
Въз основа на АУАН с № 0010361/24.10.2024 г. е издадено и 2 обжалваното Наказателно постановление № 8992/21.11.2024 г. на В.Б.А. началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.София, оправомощена със Заповед № РД-111139/15.10.2024 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, в обстоятелствената част на което, административнонаказващият орган е възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка. Административнонаказващият орган е приел, че Н. Д.
А., като водач на тежко ППС по смисъла на чл. 3, т 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС е извършил нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б.“а“, пред. 2 от Закон за пътищата, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б.“в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като на основание чл. 53, ал. 2 от Закон за пътищата му е определил и наложил административно наказание „глоба” в размер 4000 /четири хиляди/ лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите, както и от приетите по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност.
В хода на съдебното следствие като свидетел е разпитан Д. Г. З.
/актосъставител/ на длъжност ст. инспектор в отдел Оперативен контрол на РПМ. От показанията му се установява, че на 24.10.2024г. около 10:30 часа на път I-5 км 217+700 в посока на движение гр. Стара Загора - гр. Казанлък спрели за проверка МПС с четири оси, което превозвало фракция. След което извършили контролно изследване на осите с контролна везна констатирали, че са нарушени нормите на Наредба №11 МРРБ. Натовареността на двойната задвижваща ос 3-4 била над 27 тона, а максимално допустимо натоварване било 19 тона. След което съставили АУАН на водача на място, където било извършено измерването, в негово присъствие. След съставянето на акта водачът бил запознат със съдържанието му и му е връчен препис от акта. След като приключили измерването практиката била такава, че викали водачите и ги запознавали с резултатите от измерването. Измерването се извършвало с ел.везна, която се състояла от две плочи които измервали натовареността на осите и от нивелиращи подходи. Всяка една трябвало да стъпи върху двете измерващи оси. След като се разположела везната измерването се извършвало в статичен режим, като МПС трябвало да е в покой и се запаметявали показанията от везната. После се пристъпвало към следващата ос 2,3 и 4.
От показанията на Т. Н. М. /свидетел по акта/, на длъжност гл.инспектор в отдел Оперативен контрол на РПМ се установява, че на 24.10.2024г. в 10:35 часа на път I-5 км 217+700 посока Стара Загора - Казанлък спряли МПС с 4 оси. По време на проверката изтеглили МПС-то и установили, че двойната ос 3 3 и 4 била 27800 тона при максимална допустимост 19 тона. Водачът нямал разрешение за специално ползване на пътя и му съставили акт. Запознали жалбоподателя с акта и той нямал възражения. На място му връчили АУАН и протокол от измерването. Мястото на констатиране на нарушението е установено с GPS координати, посредством системата ГИС.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите като преки, логични и кореспондиращи с приетите писмени доказателства.
Към административнонаказателната преписка са приложени:
СРМПС на товарен автомобил *******, собственост на ЕТ „Гранд Комерсиал - Пламен Нейчев“, гр. Гълъбово.
От товарителница за обществен автомобилен превоз в страната № 0596220 е видно, че на 24.10.2024г. в с. Змеево в автомобил ***** е натоварена фракция 0/32 с място на разтоварване гр. Казанлък.
От протокол за измерване на превозно средство № 0000099/2024г.на 24.10.2024г. в 10:33 ч. се установява товарв. на задвижващи оси 27,80 t, като отчетеното претоварване е 8,80 t.
Във връзка с техническата изправност на ел. везна модел: PW-10 № К0200011 е представено заявление за периодична проверка на средства за измерване № 000029-30191/10.06.2024 г., а във връзка с техническата изправност на ролетка № 1308/18/ (5 м) е представен сертификат за съответствие DIN 50049-2.1 ведно с превод на български език.
Във връзка с прилагането на чл. 53, ал. 2 ЗП е приложено наказателно постановление № 8414/19.10.2023г., влязъл в сила на 17.04.2024 г. изрично посочен в обжалваното наказателно постановление, решение № 159 от 19.12.2023 г. по АНД № 573/2023 г. на Районен съд гр. Нова Загора и Решение №792 от 16.04.2024г. по КАНД № 108/2024 г. на Административен съд гр.
Сливен.
Във връзка с компетентността на актосъставителя и на наказващия орган са представени: Заповед № РД-11-1139/15.10.2024 г. и Заповед № РД-111138/15.10.2024 г., и двете на председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.
В изпълнение на служебната си проверка за законосъобразност съдът не констатира съществени (ограничаващи правото на защита) нарушения на процесуалните правила, допуснати при съставяне на АУАН и/или издаване на НП, обуславящи отмяната на последното като незаконосъобразно. И АУАН, и НП са издадени от компетентните органи и съдържат необходимите реквизити, посочени съответно в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Наказателното постановление съдържа изчерпателно описание на нарушението, 4 обосноваващо в необходимата степен от фактическа и от правна страна административното обвинение, с посочване на всички релевантни за съставомерността на деянието факти и обстоятелствата, при които е извършено нарушението.
Несъстоятелни са възраженията на жалбоподателя, че административнонаказващият орган е допуснал съществено нарушение на материалният и процесуалния закон, посочвайки като правна квалификация чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а” от ЗП, вместо тази по чл. 177, ал. 3 от ЗДвП във вр. с чл. 14, ал. 3 от Наредбата. И актосъставителят, и наказващият орган са приели, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. второ от Закон за пътищата, като на 24.10.2024 г. в 10:33 часа на път I-5, км. 217+700 е осъществил без разрешение /Разрешително/ дейност от специалното ползване на пътищата, а именно движение на извънгабаритно и тежко пътно превозно средство / МПС с 4 оси, с 2 управляеми оси, марка:
*******/. Според настоящия съдебен състав, в конкретния случай нарушителят А. следва да бъде санкциониран на основание на чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закон за пътищата - от една страна чл. 53, ал. 1, т.1 от Закона за пътищата препраща директно към нарушената законова разпоредба - чл. 26, ал. 2, т. 1, б.
„а“ от Закона за пътищата, а от друга е приложим по отношение на физическите лица, които извършват движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя, какъвто в случая се явява жалбоподателят. Правилно е посочена санкционната норма на чл. 53, ал. 2 ЗП, която се прилага при повторност на нарушението по ал.1.
В тази връзка съдът съобрази и следното: В чл. 18, ал. 1 от Закона за пътищата е предвидено, че „Специалното ползване на пътищата се осъществява с разрешение на собственика или на администрацията, управляваща пътя“ В т. 8, § 1 от ДР от Закона за пътищата е дадена легална дефиниция на понятието „специално ползване на пътищата“, като според него това е използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и обслужващите зони, които са изчерпателно изброени. Съгласно чл. 8, ал. 2, изр. 1 от посочената Наредба „Извънгабаритните и/или тежки ППС могат да се движат с разрешително за преминаване по пътищата, отворени за обществено ползване, издадено от администрацията, управляваща пътя.“ Водачът е следвало да провери и да се убеди, че параметрите на ППС с товар не надвишават максимално допустимите норми по раздел II от Наредбата, като при установяване на превишаване на нормите, същото да бъде приведено в съответните норми след като не притежава надлежно разрешително, но не го е сторил и е извършил виновно вмененото му 5 административно нарушение.
Разпечатката съдържа 38 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6f1d8791-d3bc-47cd-8f3b-7fb36a31903f