Решение № 260110 от 23.07.2021, Районен съд - Харманли

Р Е Ш Е Н И Е

№ 23.07.2021г. гр.Харманли

В ИМЕТО НА НАРОДА

Харманлийски районен съд гражданска колегия на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и първа година в публично съдебно заседание в следния състав:

Съдия: Ива Гогова секретар: Антония Тенева прокурор: като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1208 по описа на РС-Харманли за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл.79 ал.1 от ЗЗД и по чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба на „ЕВН България

Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: ......, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, чрез юрисконсулт К.А., против С.Х.Д., ЕГН: **********, с адрес ***, в която се сочи, че ищецът

„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.

Действащите общи условия през процесния период били Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл.35 ал.1 от общите условия същите са влезли в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. По силата на чл.7 т.1 от общите условия ищцовото дружество поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на ответника с ИТН 1635392 - гр. Харманли, ул. „Люле Бургас” ....... За С.Х.Д. бил открит клиентски номер **********. Ответникът от своя страна, съгласно чл.11, т.1 от общите условия се задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2.

Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.

В изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД доставило на обекта на ответника електроенергия на обща стойност 6126,50 лв., като била издадена фактура № **********/16.11.2017г., с падеж 27.11.2017г., която до този момент не била заплатена.

Потребяваната от обекта на С.Х.Д. електрическа енергия не била отчитана редовно поради неосигуряван достъп до електромера. Периодът, през който електромерът не бил отчитан, бил от 11.02.2013г. до 09.11.2017г. Това бил периодът, през който била консумирана ел. енергията, фактурирана в процесната фактура № **********/16.11.2017г. на стойност 6126,50 лв. При изнасянето на електромера на границата на имота на ответника, каквото било изискването на чл. 28, ал. 5 от Наредба № 6 на 09.11.2017г., същият бил отчетен и били фактурирани претендираните в настоящото производство количества електроенергия.

Поради забава в заплащане на горепосочената главница ответникът дължал законна лихва в общ размер от 1790,30 лв. за периода 28.11.2017г.

- 10.11.2020г. Законната лихва за забава се дължала по всяка една фактура отделно за период от датата на падежа на същата до датата на образуване на настоящото производство. Срокът за плащане на фактурата бил посочен в същата.

С оглед на гореизложеното, моли да се осъди С.Х.Д. да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, както следва: 6126,50 лв., представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия фактура № 1 *********/16.11.2017г., 1790,30 лв., представляващи стойността на законната лихва за забава за периода 28.11.2017г.

- 10.11.2020г., законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на настоящата искова молба в съда до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и разноските по делото.

С уточнителни молби ищецът заявява, че ел.енергията на стойност 6126.50 лв., за която била издадена процесната фактура, била консумирана в периода 11.02.2013г. до 09.11.2017г. При изнасянето на електромера на границата на имота същият бил отчетен и били фактурирани претендираните количества ел.енергия, тъй като до същия не бил осигуряван достъп, за да бъде отчитан ежемесечно. Процесната фактура била издадена за периода от 10.10.2017г. до 09.11.2017г., тъй като съгл. чл.11 от ОУ, когато достъп до обекта не бил осигурен, на клиента се начислявало количеството ел.енергия за предходен период и впоследствие, след осигуряването на достъп, дружеството извършвало корекция според показанията на електромера. В случая предвид неосигурения достъп и съответно неотчитане на обекта за периода 11.02.2013г. – 09.11.2017г., на клиента не била начислявана ел.енергия като потребление, т.е. всеки месец издаваните фактури били на нулева стойност.

В първоначално дадения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от страна на ответника.

В допълнително дадения на ответника срок за отговор, след оставяне на исковата молба без движение като нередовна, е постъпил такъв от страна на ответника чрез пълномощника адв.Д., в който се сочи, че счита предявения иск за неснователен и недоказан по основание и размер. Счита, че е налице несъответствие между периода на претенцията за главница в исковата молба и този, посочен във фактурата. Заявява още, че процесният електромер бил достъпен и се намирал на едно място с други два, които ежемесечно се отчитали и заплащали. Твърденията на ищеца за неосигуряване на достъп били ирелевантни към спора, доколкото невъзможността за ежемесечно отчитане на електромерите не представлявала пречка за доставчика на ел. енергия да начислява такава и тя да се заплаща, като за база за начисляване се вземала изразходената ел. енергия за същия месец от предходната календарна година, както било регламентирано в чл.11, т.2 от действащите Общи условия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД. Не била налице обективна пречка за начисляване на използваната електроенергия за всеки един месец, като при различие, след реалното отчитане следвало да се изравняват сметките. В случая не била начислявана никаква енергия за процесния период при реална възможност за отчитане. Не било налице нито едно доказателство, че електромерът бил изнесен на границата на имота. Съгласно чл.18 от ОУ потребителят заплащал на продавача стойността на консумираната електрическа енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно по утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение. В този смисъл абсолютно неоснователна била претенцията за дълъг период 11.02.2013г. до 09.11.2017г.

Отправя възражение за изтекла погасителна давност за дължимите суми за периода 11.02.2013г. до 09.11.2017г., тъй като се касаело за вземания за периодични плащания, които задължения възниквали ежемесечно за съответната текуща година и съгласно чл.111, б."в" ЗЗД, се погасявали с изтичане на тригодишна давност /ТР № 3/18.05.2012г. ОСГК ВКС/. Падежът на всяко едно от задълженията бил 10 дни след датата на фактуриране /арг. чл.18, ал.2 ОУ ЕВН ЕС/, но в случая било затруднено установяването на тази дата, тъй като в исковата молба липсвали данни за месечно отчетеното количество енергия.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, че ищецът С.Д. е потребител на ел.енергия за обект с ИТН:

1635392, находящ се в гр.Харманли, ул.„Люле Бургас” ......, клиентски номер **********.

На ищцата С.Д. е издадена фактура

№ **********/16.11.2017г. за сумата от 6126,50 лв., представляващи стойността на консумираната от процесния обект електрическа енергия, възлизаща на 28885 кВтч., със срок за плащане до 27.11.2017г. Консумацията на ел.енергия е за периода от 11.02.2013г. до 09.11.2017г.

По повод на жалба от ищцата след издаване на процесната фактура е била извършена проверка на процесния електромер, за което е съставен констативен протокол за техническа проверка №384823 от 29.11.2017г. и ищцата е уведомена, че няма грешка в измерването на електромера и в отчитаните показания.

Съгласно заключението по приетата съдебно-техническа експертиза, което съдът възприема като обективно изготвено и от компетебтно вещо лице, процесният обект с ИТН:

1635392 е бил присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕР ЮГ” ЕАД за процесния период 11.02.2013г. - 09.11.2017г., като са били предоставени мрежови услуги и ел.енергия. Количество потребена ел.енергия за този период не е остойностено правилно. Отразено е също, че процесното СТИ №42775762, монтирано да отчита ел.енергията в ИТН:1635392, би могло да се отчита регулярно (месечно), както е отчитало и СТИ в ИТН:1635480, които СТИ са монтирани в едно ел.табло. Посочено е още, че върху електромера има изискуемия знак за първоначална проверка и втора метрологична проверка със срок на валидност 2018г. Сроковете по Заповед №А-333 на Председателя на ДАМТН от 29.05.2014г. са спазени.

Съгласно заключението по допълнителната съдебно-техническа експертиза реалното количество ел.енергия за процесния обект съобразно действащите цени в процесния период от 11.02.2013г. до 09.11.2017г. е 5705.33 лв., тъй като количеството ел.енергия в КП №384823/29.11.2017г. превишава исковия период с 20 дни.

В съдебно заседание вещото лице заяви, че процесният електромер се намира в едно ел.табло заедно с други два електромера, както и че е вътре в имота на ответника. Вещото лице заяви още, че електромерът е отчитан само на първия регулярен отчет след монтажа, когато са били отчетени 2 квтч консумирана ел.енергия. Според вещото лице електромерът е бил изряден, но просто не е бил отчитан.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

За да се уважи предявеният иск ищецът следва да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си, а именно че през процесния период е доставил претендираното количество електроенергия, което е остойностено правилно, а ответникът - възражението си за погасяване по давност на претендираните вземания.

Не се спори по делото, че ответникът е ползвател на имот, находящ се в гр.Харманли, ул.„Люле Бургас” ......, представляващ обект с ИТН: 1635392 и клиентски номер **********, поради което на основание ОУ на „ЕВН ЕС“ ЕАД ответникът се явява потребител на електрическа енергия за битови нужди. Това следва и съгласно чл.1 т.4 от ОУ на „ЕВН ЕС“ ЕАД „Потребител е физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение“ АД съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си.

Не е спорно и че процесният електромер – СТИ №42775762, монтирано да отчита ел.енергията в ИТН:......, не е бил регулярно отчитан от ищеца, който твърди, че това е вследствие на неосигуряван достъп до електромера. Не се ангажираха доказателства в тази насока, а именно че действително е бил възпрепятстван достъпа до процесния електромер и че поради това не е бил отчитан месечно. Напротив, от заключението по съдебно-техническата експертиза се установи, че процесното СТИ №42775762, монтирано да отчита ел.енергията в ИТН:......, би могло да се отчита регулярно (месечно), както е отчитало и СТИ в ИТН:1635480, които СТИ са монтирани в едно ел.табло. Следователно опровергават се твърденията на ищеца за неосигурен достъп до електромера. Но безспорно факт е, че същият е бил изправен, с изрядни метрологични характеристики съгл. експертното заключение, но не е бил отчитан регулярно, като вещото лице в съдебно заседание заяви, че електромерът е отчитан само на първия регулярен отчет след монтажа, когато са били отчетени 2 квтч консумирана ел.енергия. Установи се също от първоначалната и допълнителната съдебно-техническа експертиза, че количество потребена ел.енергия за този период не е остойностено правилно, както и че реалното количество ел.енергия за процесния обект съобразно действащите цени в процесния период от 11.02.2013г. до 09.11.2017г. е 5705.33 лв.