Протокол № 1656 от 03.11.2022, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1656 гр. Варна, 28.10.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова при участието на секретаря Славея Н. Янчева

Сложи за разглеждане докладваното от Ивелина Владова Гражданско дело № 20213100100577 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:01 часа се явиха:

Ищцата Г. П. И., редовно уведомена от предходно съдебно заседание, не се явява.

Представлява се от адв. П. П., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Ответникът И. М. П., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, не се явява. Представлява се от адв. И. А., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Ответницата К. Й. П., редовно уведомена от предходно съдебно заседание, не се явява. Представлява се от адв. И. А., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Ответницата М. И. И., редовно уведомена от предходно съдебно заседание, не се явява. Представлява се от адв. И. А., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Ответницата С. Д. Д., редовно уведомена от предходно съдебно заседание, не се явява. Представлява се от адв. И. А., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Вещото лице С. В. В., редовно призован, не се явява.

Адв. П.: Да се даде ход на делото.

Адв. А.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила Молба с вх. № 14798/21.06.2022 г., депозирана от ответника И. М. П., чрез процесуалния му представител адв. И. А., в която се посочва, че 1 плащането по трите продажби е извършено в брой и това е удостоверено с разписки – декларации от Б.А., че е получила сумите по продажбите.

Предоставя и информация за личния лекар на Б.А. – д-р А.Т..

ПРИОБЩАВА същата към материалите по делото.

Съдът, като съобрази, че вещото лице С. В. В. по допуснатата съдебно – психиатрична експертиза не е депозирало заключение, не се явява в днешното съдебно заседание и не е представило молба в тази връзка, намира, че следва да се уведоми същия да изготви заключение в срока по чл. 199 от ГПК преди следващото съдебно заседание, като при липса на уважителни причини и при следващо непредставяне на заключение ще му бъде наложена глоба и ще бъде заменен, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице С. В. В. по допуснатата съдебно – психиатрична експертиза да изготви заключение в срока по чл. 199 от ГПК преди следващото съдебно заседание, като при липса на уважителни причини и при следващо непредставяне на заключение ще му бъде наложена глоба и ще бъде заменен.

Адв. П.: Водим допуснатите ни свидетели, които моля да допуснете до разпит.

Адв. А.: Не водя допуснатия ни свидетел, защото видях, че няма изготвена експертиза. Предположих, че ще разпитваме свидетелите след експертизата.

Адв. П.: Идеята на ответниците е когато чуят какво ще кажат нашите свидетели да подготвят и техния. Но не държим на едновременен разпит на свидетелите.

Съдът пристъпва към разпит на редовно водените от ищеца свидетели.

СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: М.Ц.К.-Б., ЕГН ***********.

В залата влиза свидетелят.

Преди разпит на свидетеля съдът пристъпва към снемане на самоличността му, като му напомня за отговорността, която носи по чл.290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и правото да откаже свидетелстване по чл.166, ал.1, т.2 и ал.2 от ГПК.

М.Ц.К.-Б. – 53 г., омъжена, неосъждана, български гражданин, без родство и дела със страните по спора. Предупредена за наказателната отговорност в случай на лъжесвидетелстване. Обещава да говори истината.

2

Свидетелят, на въпроси на адв. П.:

Свидетелката К.-Б.: Познавам Б.А. от 1990 г. Помня годината, защото бях последен курс в ИМЕТЕ- то, сегашния Колеж по туризма, който беше на „К.та“ и аз живеех на квартира в тях. През лятото Б. даваше жилището на курортисти и когато ми казваше, че започва да дава стаята на курортисти аз се премествах. Така се запознах със семейството й – брат й и племенника й. През лятото аз живеех на тавана в тях, докато тя даваше жилището на курортисти, а после през есента пак се премествах при нея и така до 1994 г., когато се омъжих. Мъжът ми живееше срещу Б. и аз впоследствие до ден- днешен живеех срещу Б..

Така имах впечатления за нея от 1990 г. докато почина преди около 5 години. Тя и свекърва ми бяха връстници и затова правя връзка. Спомням си, че баща ми почина преди 4 години, а свекърва ми 1 година преди него, затова правя асоциация. Може и да бъркам за смъртта на Б., но да е с 1-2 години. Когато аз бях на квартира в Б., тя беше пенсионерка и затова даваше под наем. Беше около 60- годишна, интелигентна жена, образована. Аз бях впечатлена от къщата, защото аз съм дете на „СОЦ-а“, родена в панел и тази къща беше наистина много интересна. Имаше триметрови тавани, старинни мебели, имаше много красиви сервизи. Б. живееше сама, беше стара мома. Аз също живеех сама в една от стаите и особено зимата ходех при нея и си приказвахме. Тя беше много набожна. Беше много горда, че е кръстила племенника си и съответно децата им, защото тогава не беше популярно да си набожен, но през 90- години вече ходеше редовно на църква. Б. имаше много приятелки. В събота даже ме будеха, защото моята стая беше с едни портали затворени, а те се събираха на кафе. Тя имаше социален живот. Даже заведението, в което впоследствие и аз работих долу в „мазето“, както му казваха, но то не е мазе, а сутерен, защото прозорците бяха над земята.

Свекърва ми също живееше на този адрес, а до нея живееше Р. – една приятелка на Б..

Синът на Р. взе помещението на сутерена, ремонтира го и направи заведението, в което казах, че работих. Както казах Б. имаше социален живот. Заведението беше направено през 1991 година, а аз се омъжих през 1994 година. След това с Б. се виждахме редовно, защото аз живея срещу тях на ул. „П.“ №5. Всъщност къщата по Кадастър се води на ул. „К.“ но аз я виждах. Аз освен две деца имам и куче и когато минавах с тях към Морската градина редовно виждах Б.. Тя общуваше и с брат си, с когото ги делеше една ограда. Към него момент не съм забелязала да има някакви здравословни проблеми, освен, че някой път ми искаше наема по- два пъти, но това може да е защото са й трябвали пари. Аз й обяснявах, че вече съм й платила за дадения месец и отговора й беше „Ааа, така ли?“. Тогава не съм забелязала да има здравословни проблеми, но впоследствие, тъй като я виждах почти всеки ден започнах да намирам разлики. Тя винаги беше с прическа, с червило, а впоследствие занемари външния си вид. Това беше към 2000 година, защото си спомням, че аз вече бях с децата. Тогава се появи и човекът, който сега живее там. Мисля, че се казва И., защото тя така му казваше. Тя първо му казваше „бармана“, защото, когато С., който първоначално направи заведението на сутерена, за което вече казах напусна, се появи този И.. Аз попитах Б. какъв е той, а тя ми каза, че той работи долу в заведението. Постепенно този И. започна 3 все по- често и по- често да се появява. Той и Б. ходеха под ръка, което беше странно, защото тя може да му е майка. Изглеждаха, че имат отношения помежду си, тя ходеше под ръка с него и го целуваше. Тъй като до ден – днешен сме приятели с Р. – племенникът на Б., една вечер бяхме в тях на гости, а къщите им са една до друга. Излизайки от тях видях Б. отсреща на нейното стълбище по комбинезон и му се „мяташе“ на врата и го целуваше.

Целуваше го, както мъж и жена се целуват. Тази гледка още ми е пред очите. Въпросният И. е на видима възраст около моята. Той може да е син на Б., имат около 20 години разлика.

Определено имаха някакви такива отношения, или тя си мислеше така, но аз я видях по комбинезон и му се „мяташе“ на врата. Един път се засякохме с леля Р. – приятелката на Б. и тя я попита „Б., какво правиш? Целият квартал те говори, може ли такова нещо?“ Б. отговори, че И. й е като роднина. Съседите я обсъждаха. Чичо С. е по- големият брат на Б. и баща на Р.. Той живее в съседната къща и се виждаше с Б. всеки ден. Той все казваше, че отношенията между нея и И. въобще не му харесват. Казваше, че уж е бил наемател долу на заведението, а постепенно е обсебил всичко и е започнал да се разпорежда с финансите на Б.. Той даваше под наем, а на Б. каквото й дадат. Чичо С. беше много притеснен за нея. Б. вечно беше без пари. С К. – продавачката от кварталното магазинче се познаваме. Тя знае, че познавам Р. и Б. и ми казваше, че Б. взима стоки на вересия. Знам, че Р. ходеше в магазина да погаси дълговете, защото му беше неудобно, защото всички знаят, че му е леля. Б. все нямаше пари, въпреки, че даваше под наем заведението и две стаи. Постепенно Б. започна да не излиза, предполагам, че беше заключена. Това беше може би 2-3 години преди да почине. Тя вече беше съвсем зле и го казвам, защото моята свекърва по същото време беше в същото състояние. Както казах, Б. спря да излиза от вкъщи. Тя нямаше балкон, но имаше едно прозорче, което гледаше към ул. „П.“ и на него си стоеше. Ние с нея се виждахме всеки ден, защото аз като минавам покрай тях я поздравявам. Един ден, когато минавах тя ме извика и ми каза „Моля ти се ела, че нещо стана“. Беше видимо притеснена и аз влязох. Тя ми даде една бележка и ме помоли да я дам на Р.. Каза ми „Май съм продала всичко на И..

Извикай Р. да оправим нещата“. Даде ми бележката, и аз впоследствие я предадох на Р.. В бележката пишеше „Р., моля ти се ела да говорим, че нещо става“. Б. определено беше притеснена, че има нещо, че има някакъв проблясък. Тя сякаш беше притеснена, че е направила грешка. Явно е осъзнала на момента, че нещо става и пише бележката на Р.. Това беше около 2-3 години преди да почине. След това вече нямахме никакъв достъп до нея. В последната една година нещата се влошиха. Започнаха да я заключват. Тя започна да си изхвърля всичко през прозореца и аз спрях да минавам и минавах от другата страна.

Изхвърляше си съдържанието на гърнето и не можеше да се минава по тротоара. Аз един ден й направих забележка, че има тоалетна, а тя ми каза, че не е тя. Моята свекърва също се засилваше да прави това, но при нея постоянно стояха 2 жени и аз и мъжа ми ги наглеждахме, защото деменциалните не знаят какво правят. Моята свекърва беше на памперс. Смятам, че Б. беше дементна. Когато минавах покрай дома на Б., имаше пъти, в които ме познаваше и ми казваше М. или се сещаше за мъжа ми М.. Имаше дни, в които не ме познаваше. Един ден нещо я заговорих и тя ме попита „Сега Коледа ли е или Великден“.

Това означава, че не може да се ориентира дали е зима или лято. Другото, което ме наведе на 4 мисълта, че не е добре беше това с гърнето. Виждала съм я да си хвърля съдържанието на гърнето през прозореца. Б. имаше тоалетна, но явно дементно болните не знаят какво правят. Свекърва ми си махаше памперса. Последната година Б. въобще не ме познаваше.

Тя се стоеше там и впоследствие й се затвори прозореца, явно за да не може да го отвори и тя отвътре крещеше. През последните 2-3 години тя беше абсолютно, тотално неадекватна, но и преди това. Усетих, че Б. не е добре с главата, когато занемари външния си вид. От една добре поддържана жена винаги добре облечена и с червило, тя започна да ходи рошава.

Когато започна да прави тези истории с човек, толкова години по- млад от нея, една разумна и набожна жена няма да го направи. Също признак беше и случката с бележката. Тези прояви с комбинезона беше към началото на 2000 г., но не съм сигурна, не искам да Ви подведа. Аз години не помня. Мисля, че тези случки бяха в началото на 2000 г. Тогава е била 70 годишна, а почина на 84 или 85 години. Както казах, от 1990 г. до 1994 г. аз живях в тях и тя тогава си беше добре. През 1994 г. се омъжих. За да не бъркам и да бъда по- точна проблемите на Б. започнаха след 2000 г. Тогава ми даде и бележката за Р.. Тогава още не беше заключена, защото си спомням, че ми извика от прозореца, но ме вкара в тях. След това вече въобще не можех да влизам. Не помня годината и не я свързвам с нещо, за да ви кажа точно. Страх ме е да не сбъркам, защото казахте, че не трябва да лъжа. Спомням си, че тя ме извика и ме вкара в тях. След това, когато започна историята с гърнето и с това дали е Коледа или Великден, тя вече не можеше да извика. Накрая вече и прозореца й затвориха и тя отвътре викаше „И., И., къде е И. да ми даде хапчето“. Това го помня, защото се чудех какво хапче ще й дава, явно някакво лекарство трябва да й даде, защото тя явно стоеше с дни сама и всички я чувахме. Не знам подробности дали е приемала медикаменти. Направи ми впечатление, че викаше И. за „хапчето“. Както казах последната година преди да почине беше тотално заключена, а 2-3 години по- рано беше спряла да излиза, беше затворена, но стоеше на прозореца и това й беше социалния живот. Може би 5-6 години преди да почине започна да изхвърля боклуците си през прозореца. Може би затова са затворили прозореца, защото жилището е в центъра, оживено е и всички се възмущаваха. След това до нея вече нямаше никакъв достъп, но се чуваше как вика отвътре „И., И., обадете се на И.“. Питах я дали не му знае телефона, тя каза, че не го знае. Питах я за какво й е И., а тя отговори, за да й даде хапчето.