Решение № 53 от 25.04.2024, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. К.., 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К.., II. СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Невена К. КА.нова

Боян Б. Ешпеков при участието на секретаря Славея Д. Топалова като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно гражданско дело № 20235100500239 по описа за 2023 година С решение № 33 от 26.04.2023 г., постановено по гр. д. № 192/2022 г., Районен съд – К. е отхвърлил предявения иск от Р. И. К. от гр. М. против Х.

А. М. от гр. К.., с който се иска на основание чл. 108 от ЗС да бъде установено, че Р. И. К. притежава правото на собственост върху процесния недвижим имот, както и да се осъди Х. А. М. да предаде владението върху процесния имот, представляващ: поземлен имот с планоснимачен № 4 от кв. 2 по плана на село Б., община М., област К.., одобрен със Заповед № 597/26.09.1980 г., с площ на поземления имот 910 кв.м., за който имот е отреден УПИ ІІ, с пл. сн. № 4, в кв.2, при посочени граници, на Р. И. К., като неоснователен. С решението съдът е признал за установено по отношение на Х. А. М., че Р. И. К. и П. С. П. не са собственици на поземлен имот с планоснимачен № 4 от кв. 2 по плана на село Б., община М., област К.., одобрен със Заповед №597/26.09.1980г., с площ на поземления имот 910 кв. м., за който имот е отреден УПИ ІІ, с пл. сн. № 4, в кв. 2, при посочени граници. Осъдил е Р. И. К. да заплати на Х. А. М. сумата в размер на 600 лева, представляваща направени разноски по делото, както и е осъдил Р. И. К. и П.

С. П. да заплатят на Х. А. М. сумата в размер на 669.02 лева, представляваща направени разноски по делото.

1

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Р. И.

К . , който чрез своя представител по пълномощие, го обжалва изяло като неправилно, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствните правила. Релевират се доводи за явна заинтересованост на разпитани по делото свидетели, за неправилно разпределяне на доказателствената тежест по отношение на иска по чл. 108 от ЗС, както и за пръв път пред въззивната инстанция се прави изявление за изтекла в полза на въззивника придобивна давност по отношение на процесния имот в хипотезата на чл. 79, ал. 2 от ЗС, като се излагат подробни съображения за придобиване на имота по давност. По отношение на уважения насрещен иск се излагат съображения, че въззивникът Р. И. К. и другия ответник по насрещния иск – П. П., са придобити процесния недвижим имот от собственик, с вА.ден титул за собственост. Иска се съдът да отмени изцяло обжалваното решение и да уважи предявения иск за собственост по чл. 108 от ЗС, както и да отхвърли предявения насрещен иск за собственост по чл. 124 от ГПК. Претендира разноски.

В съдебно заседание, чрез своя представител по пълномощие, поддържа жалбата си.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на жалбата от въззиваемия Х. А. М., чрез представителя му по пълномощие, с който се излагат съображения за нейната неоснователност. В съдебно заседание, чрез представителите си по пълномощие, моли съда да потвърди атакуваното решение. Претендира разноски.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Въззивната жалба е подадена в срок и от лице, имащо интерес от обжалването и е процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл. 269, изр. 1-во от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по вА.дността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останА.те въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело 2

№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената служебно проверка на обжалваното решение въззивният съд констатира, че същото е вА.дно и допустимо, като не са нА.це основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

По делото е предявен от Р. И. К. срещу Х. А. М. ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС за признаване за установено, че е собственик на недвижим имот, представляващ поземлен имот с пл. сн. № 4 от кв. 2 по плана на с. Б., общ. М., обл. К.., с площ 910 кв. м., за който имот е отреден УПИ ІІ с пл. сн.

№ 4 в кв. 2, ведно с подобренията в имота, и за осъждане на Х. А. М. да предаде владението му. Ищецът твърди, че е придобил процесния недвижим имот от Х. Ю. М. и П. В. М. на основание договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт 169 от 04.08.2014 г. по описа на нотариус с рег.

№ 459 на НК, както и че ответникът Х. А. М. владее имота без правно основание.

С отговора на исковата молба ответникът Х. А. М. оспорва правото на собственост на Х. Ю. М. и П. В. М. – праводатели на ищеца Р. И. К., като твърди, че същите са закупили имота от И. К. М. (баща на ищеца), който се легитимирал като собственик въз основа на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 179/24.07.2013 г., том ІІ, рег. № 1766, дело № 379/2013 г. по описа на нотариус с рег. № 459 на НК.

Твърди, че с влязло в сила решение на Окръжен съд - К.. е признато за установено по отношение на И. К. М., че той заедно с М. А. М. и З. Е. Р. са собственици по наследство и давностно владение на процесния недвижим имот, представляващ УПИ ІІ с пл. сн. № 4 в кв. 2 по плана на с. Б., общ. М., обл. К.., с площ 910 кв. м. Твърди също, че процесният имот е владян от наследодателя му А. М. Р. от 1980 г., когато владението му било предадено от собственика М. Х. В.. След смъртта на наследодателя А. М. Р. наследниците му З. Е. Р., М. А. М. и Х. А. М. (ответник по първоначалния иск) продължили да владеят процесния имот. Твърди, че още през 1980 г., заедно с другия наследник на А. Р. – М. А. М., били прекарА. ел. ток, закупили електромер с фактура 167/26.03.1981г. и поставили същия в имота, който бил записан на името на праводателя А. М. Р.. Закупена и поставена в имота била трифазна помпа, както и гараж в който са отглеждА. животни, а в последствие са 3 прибрА. селскостопанския си инвентар. Твърди, че са оградили имота, монтирА. метална врата, като са ограничили достъпа до имота. На 20.01.1983 г. наследодателят А. М. Р. (с имената А. М.) сключил договор за продажба с М. Х. В., в качеството му на собственик за процесния поземлен имот. Прави възражение за придобиване на имота по давност, поради необезпокоявано, явно и непрекъснато владение на имота повече от 10 години.

По делото е предявен от Х. А. М. срещу Р. И. К. и П. С. К. насрещен отрицателен установителен иск, че същите не са собственици на процесния имот. Излагат се твърдения, аналогични с твърденията в отговора на първоначалната искова молба, в това число – че праводателите на ищеца по първоначалния иск Р. И. К. – Х. Ю. М. и П. В. М., не са билби собственици на имота, тъй като са го закупили от несобственик – И. К. М. (баща на Р. И. К.), легитимиращ се като собственик въз основа на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 179/24.07.2013 г., том ІІ, рег. № 1766, дело № 379/2013 г. по описа на нотариус с рег. № 459 на НК.

В тази връзка твърди, че с влязло в сила решение на Окръжен съд - К.. е признато за установено по отношение на И. К. М., че Х. А. М. заедно с М. А.

М. и З. Е. Р. са собственици по наследство и давностно владение на процесния недвижим имот, представляващ УПИ ІІ с пл. сн. № 4 в кв. 2 по плана на с. Б., общ. М., обл. К.., с площ 910 кв. м.

С отговора на насрещната искова молба Р. И. К. (ищец по първоначалния иск) излагат твърдения, че М. Х. В. не е бил собственик на процесния имот и не е сключвал договор с надледодателя на Х. А. М., както и че имотът бил собственост на С. Д. М., който „продал“ същия (без страните да оформят писмен договор, но имА. воля за постигане на сделката) на И. К. М.

(баща на Р. И. К.).

С постановеното по делото решение районния съд е отхвърлил предявения от Р. И. К. ревандикационен иск за собственост на имота и е уважил предявения насрещен иск, като е признал за установено, че Р. И. К. и П. С. К. не са собственици на процесния имот. Решението в частта, с която е уважен предявения срещу П. С. К. отрицателен установителен иск е влязло в сила.

Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 169/04.08.2014 г., рег. № 1726, дело № 369 от 2014 г. по описа на нотариус с 4 рег. № 459 на НК, Х. Ю. М. и съпругата му П. В. М. продават на ищеца по първоначалния иск Р. И. К. поземлен имот с пл. сн. № 4 в кв. 2 по плана на с.

Б., общ. М., обл. К.., с площ 910 кв. м., за който имот е отреден УПИ ІІ с пл. сн. № 4 в кв. 2.

Във връзка с горното, не се оспорва от ищеца по първоначалния иск Р.

И. К., че праводателите му – Х. Ю. М. и съпругата му П. В. М., са придобили имота от И. К. М. (баща на Р. И. К.), който от своя страна е признат за собственик на имота по давностно владение с нотариален акт № 179 от 24.07.2013 г., том 2, дело № 379/2013 г. по описа на нотариус с рег. № 459 на НК. Последното обстоятелство се сочи изрично в отговора на насрещния иск, подаден от Р. И. К. и се установява от представения по делото нотариален акт.

Горното се потвърждава и от показанията на разпитания по делото като свидетел И. К. М., който в съдебно заседание сочи, че продал процесния имот на Х. Ю. М. и жена му П., като преди това е нямал нотариален акт и е извадил такъв. Тези обстоятелства се установяват и от представеното по делото удостоверение изх. № 370/15.12.2021 г. на главния архитект на община М., съгласно което за процесния имот в общината са записани следните данни за собственост: И. К. М. – нотариален акт № 179, Х. Ю. М. – нотариален акт № 56 дело № 256/2014 г., Р. И. К. – нотаориален акт № 169 дело № 369/2014 г., Х. А. М., М. А. М. и З. Е. Р. – определение № 396/03.09.2019 г. на ВКС, Х. А.

М. – нотариален акт № 33 дело № 23/2020 г.

Установява се също, че по предявен от наследниците на А. М. Р. – М.

А. М., Х. А. М. (ответник по първоначалния иск и ищец по насрещния иск) и З. Е. Р., срещу И. К. М. иск за собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК, с влязло в сила на 03.09.2019 г. решение № 142 от 19.07.2018 г. по в. гр. д. № 115/2018 г. на Окръжен съд – К.. е признато за установено по отношение на И. К. М., че М. А. М., Х. А. М. (ответник по първоначалния иск и ищец по насрещния иск) и З. Е. Р. са собственици по наследство и давностно владение на процесния имот, представляващ поземлен имот с пл. сн. № 4 в кв. 2 по плана на с. Б., общ. М., обл. К.., с площ 910 кв. м., за който имот е отреден УПИ ІІ с пл. сн.

№ 4 в кв. 2, и е отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 179/24.07.2013 г., том ІІ, рег. № 1766, дело № 379/2013 г. по описа на нотариус с рег. № 459 на НК. Тези обстоятелства се установяват от приложените по делото – решение № 142 от 19.07.2018 г. по в. гр. д. № 115/2018 г. на Окръжен съд – К.. и определение № 5

396 от 03.09.2019 г. по гр. д. № 133/2019 г. на ВКС на РБ, Второ отделение на Гражданска колегия.

От гореизложеното се установява, че праводателите на ищеца по първоначалния иск – Х. Ю. М. и съпругата му П. В. М., от които Р. И. К. черпи правата си, са придобили имота от И. К. М.. Установява се също, че с влязло в сила решение е признато за установено по отношение на И. К. М.

(праводател на Х. Ю. М. и П. В. М., а те от своя страна праводатели на Р. И.

К.), че ответникът по първоначалния иск и ищец по насрещния иск – Х. А. М., заедно с М. А. М. и З. Е. Р., са признати са собственици по наследство и давностно владение на процесния поземлен имот. Или, установява се, че И. К.

М. не е бил собственик на имота, поради което и не би могъл да прехвърли собствеността върху него на Х. Ю. М. и П. В. М., респективно – последните не са собственици на имота, поради което и не могат да прехвърлят собствеността му на ищеца по първоначалния иск.

За да се уважи ревандикационния иск за собственост е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на имота и че същия се владее или държи от ответника без основание. В тази връзка, установеното по-горе опровергава твърдението на ищеца, че е придобил процесния недвижим имот от Х. Ю. М. и П. В. М., респективно – че е собственик на същия, на основание договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт 169 от 04.08.2014 г. по описа на нотариус с рег. № 459 на НК, сключен с Х. Ю. М. и П. В. М.. Както се посочи по-горе, праводателите на ищеца по първоначалния иск черпят правата си на собственост от техния праводател И. К. М., чиито права на собственост са отречени с влязло в сила решение на съд, като е отменен и съставения нотариален акт, с който И. М. е бил признат за собственик по давностно владение на имота. След като И. К. М. не е собственик на имота, същият не може да прехвърли собствеността върху него на праводателите на ищеца по първоначалния иск, а те от своя страна – да прехвърлят собственосттта върху процесния имот на Р. И. К..