Решение № 19310 от 15.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19310 гр. София, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря Мирела Т. Милкова като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20261110105036 по описа за 2026 година

Предявен е от ищеца ....., ЕИК ....., срещу ответника .... ЕИК ..., иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати сумата от 6411,73 евро, представляващо дължим остатък от главница за регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по Щета № ...., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.02.2026 г., до окончателното й изплащане. Ищецът ....., ЕИК ....., поддържа, че на 09.12.2024 г. влекач „....“, с рег. № ....., с прикачено ремарке с рег. № ....., се движи по при движение по АМ „Тракия“, в района на 198+500 км, като една от гумите на товарния автомобил се отделя и удря в движещия се зад него лек автомобил „....., с рег. № ......, вследствие на което му причинява вреди в предната и задната част. За процесното ПТП бил изготвен Протокол за ПТП № ..... от 09.12.2024 г. по описа на СДВР, съгласно който процесното ПТП е настъпило по вина на водача на товарния автомобил. Твърди се, че към датата на ПТП за лек автомобил „....., с рег. № ......, при ищеца била сключена имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективирана в Застрахователна полица № ....., а отговорността на водача на влекач „....“, с рег. № ....., била покрита по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество. Сочи се, че за обезщетяване на причинените вреди на МПС „....., с рег. № ......, при ищеца е била заведена Щета № ...., като било определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 15940,81 лв. в полза на увреденото лице. Ищецът предявил регресната си претенция срещу ответното дружество за сумата от 15955,81 лв., с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв., като ответникът я е удовлетворил частично, заплащайки сумата от 3415,55 лв. Моли за уважаване на предявения иск. Претендират се разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът .... ЕИК ..., подава отговор на исковата молба, чрез юрк. Христина Петрова, с който оспорва иска по основание и размер. Поддържа, че дължимото регресно обезщетение е било погасено изцяло по извънсъдебен ред. Твърди, че изплатеното регресно обезщетение съответства на уврежданията, които са в причинно-следствена връзка с процесното МПС, а именно – за въстановяване на настъпилите увреждания в задна дясна част. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна, приема следното:

За уважаване на иска с правна квалификация чл. 411, ал. 1 КЗ: В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно застрахователно правоотношение със застрахования, в чиито права твърди, че е встъпил; плащането на застрахователното обезщетение към застрахования или трето лице /автосервиз/; механизмът и причината за настъпване на ПТП, размерът и видът на щетите, както и елементите на деликтната отговорност като основание за ангажиране на регресната такава /противоправно деяние, вреди, причинно-следствена връзка между деянието и вредите и вина, като вината се предполага до доказване на противното/. В тежест на ответника е да докаже, че е погасил дълга, или да обори презумпцията за вина на водача на МПС влекач „....“, с рег. № ...... В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

Между страните са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 09.12.2024 г. влекач „....“, с рег. № ....., с прикачено ремарке с рег. № ....., се движи по при движение по АМ „Тракия“, в района на 198+500 км, като една от гумите на товарния автомобил се отделя и удря в движещия се зад него лек автомобил „....., с рег. № ......, вследствие на което му причинява вреди в задната част. Наличие на валидна към датата на ПТП имуществена застраховка „Каско“, обективирана в Застрахователна полица № ....., спрямо МПС „....., с рег. № ......, при ищцовото дружество. Ищецът е изплатил застрахователно обезщетение по Щета № .... в размер на 15940,81 лв.

Наличие на валидна към датата на ПТП задължителна застраховка по застрахователна полица „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за МПС влекач „....“, с рег. № ...... Ищецът е предявил регресна претенция пред ответника за сумата от 15955,81 лв., с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв., като ответникът я е удовлетворил частично, заплащайки сумата от 3415,55 лв.

От съвкупната преценка на писмените доказателства по делото, в частност: двустранен протокол за ПТП, акт за установяване на административно нарушение и издадено въз основа на него Наказателно постановление № ........ от 16.01.2025 г., както и приетото по делото заключение на съдебната автотехническа експертиза, което съдът възприема като компетентно, обективно и безпристрастно, както и гласните доказателства на свидетелите Р. – водач на л.а. „.......“ и Б. Г., водач на влекач „....“, които съдът възприема като логични, последователни и подкрепящи се 2 от събрания по делото доказателствен материал се установява, че на 09.12.2024 г., около 14:00 часа влекач „....“, с рег. № ....... , с прикачено полуремарке с рег № ..... се движи по АМ Тракия с посока от гр. София към гр. Бургас и в района км. 198, поради спукване на една от гумите на полуремаркето (съгласно протокола за ПТП – задна дясна средна гума) отхвръкват парчета от протектора, които удрят в предна дясна част движещият се в лявата лента за движение лек автомобил „.......“ с рег. № ......, преминават под автомобила и излизат при задната дясна част. Съдът не кредитира схема в протокола за ПТП, доколкото в тази част протоколът не се ползва с обвързваща доказателствена сила, а се преценява с оглед всички доказателства по делото. Съгласно посоченото наказателно постановление, водачът на „....“ с рег. № ....... – Б. Г. е нарушил чл. 101, ал. 1 от Закона за движението на пътищата, като на 198-ми км. на АМ Тракия не е спрял да вземе мерки за отстраняване на възникнала неизправност на МПС. Предвид горното, съдът приема, че вина за настъпване на пътно-транспортното произшествие е на водача на товарен автомобил „....“ ........

В хода на производството е прието заключение на САТЕ /неоспорено от страните в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК/, от което се установява, че щетите по лек автомобил „.......“ в описа на застрахователното дружество се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 09.12.2024 г. произшествие. Неоснователно е възражението на ответника, че от процесното произшествие не са настъпилите вреди в предна част на автомобил „.......“.

Видно от заключението на САТЕ, застрахователната преписка, гласните доказателства на свидетеля Р. и Г. и установения механизъм на ПТП по делото несъмнено от процесното произшествие са настъпили вреди и в предната част на автомобила. Вещото лице заключава, че стойността необходима за възстановяване на лек автомобил „.......“, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 15028,72 лева, а на база цени съгласно приложената фактура от 04.03.2025 г., издадена от ..... в качеството му на официален за марката „.......“ сервиз, към датата на ПТП е 15940,81 лева. Към датата на застрахователното събитие – 09.12.2024 г., процесният автомобил е бил в експлоатация 5 месеца и 28 дни от датата на първоначалната регистрация – 11.06.2024 г. , а стандартната заводска гаранция на автомобили „.......“ е 3 години ( или 100000 км.), от което следва, че към датата на ПТП, автомобилът е бил в гаранция.

Съгласно чл. 499, ал. 2 КЗ, при вреди на имущество обезщетението не може да надвиши действителната стойност на причинената вреда. Съдебната практика приема, че стойността на застрахователно обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди не повече от три години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката /официален фирмен сервиз/ - следващото се застрахователно обезщетение е това, за стойността на което е бил отремонтиран автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от фирмения сервиз във връзка с ремонта фактури; при липса на поне едно от посочените по-горе две условия, тоест - ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди повече от определения гаранционен срок или отремонтирането е станало не в официален 3 сервиз на марката, дължимата застрахователна сума се определя на база средната пазарна цена, тоест - изхожда се от възстановителната стойност на имуществото. Установява е по делото, че автомобилът е бил в гаранция към датата на ПТП. Не се спори между страните, че ...... е изплатило обезщетение в размер на 15 940,81 лв. по фактура от официален за марката ....... сервиз , издадена на 04.03.2025 г., като се дължат и обичайни разноски в размер на 15 лева. С плащането на обезщетението, ищецът се е суброгирал в правата на застрахования срещу ответника на осн. чл. 411 КЗ до сумата от 15955,81 лева.

Ето защо и като взе предвид, че ответникът е заплатил сумата от 3415,55 лева, то следва, че искът за сумата от 6411,73 евро /12540,26 лева/ – неплатен остатък е основателен в предявения размер.

По разноските:

С оглед изхода на спора на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, за исковото производство в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски в размер на 1254,83 евро, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника. Възражението за прекомерност е неоснователно, предвид материалния интерес, количеството извършена работа и фактическата и правна сложност на делото. Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 411, ал. 1 КЗ .... ЕИК ... да заплати на ....., ЕИК ..... сумата от 6 411,73 евро (шест хиляди четиристотин и единадесет евро и 73 евроцента), незаплатен остатък от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за вреди на лек автомобил марка „.......“, модел „......“ с рег. № ......, причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 09.12.2024 г. и разходи за определянето му по Щета № ...., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.02.2026 г., до окончателното й изплащане, както и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1254,83 евро ( хиляда двеста петдесет и четири евро и 83 евроцента) – разноски за исковото производство пред СРС.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4