Решение № 175 от 18.05.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Стара Загора, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско дело № 20235500500250 по описа за 2023 година

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба от И. В. М. от гр. С., чрез пълномощника си адв.К. Т. от АК – София против Решение под № 606 от 15.12.2022г. постановено по гр.дело № 1146/2022г. по описа на Районен съд Казанлък.

Въззивникът обжалва първоинстанционното решение. Счита същото за неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага подробни съображения. Продължава да твърди, че не е положил подпис върху разписка, представена от въззиваемия в съдебно заседание на 16.08.2022 г. Счита, че договорът за заем е уреден в чл.240 ЗЗД като реален договор, с който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи срещу задължение за връщането им. След като договорът е реален, се счита за сключен с предаването на вещта. Въззивникът твърди, че в случая липсват не само преки, но и косвени доказателства за извършено между страните предаване на сумата от 9000 лв., което обстоятелство не позволява да се приеме, че е сключен договор за заем на същата сума като източник на спорното вземане. Твърди, че в договора липсват клаузи, в които да се сочи по какъв начин ще се предаде сумата разписка, запис на заповед и пр., от кога ще се счита сумата за предадена. Не се посочва и кога ще се предаде. Единственото нещо, което се материализира, е сключеният договор и положените подписи на страните - нищо повече.

1

Счита, че договорът за заем не е произвел своето действие, тъй като липсват доказателства за предаване на паричната сума от 9000 лева, а предаването е част от фактическия състав и необходима предпоставка за възникване на заемно правоотношение. Оттук следва, че на още по-малко основание следва да се дължи мораторна лихва за забавено плащане в размер на 460 лв., респ.законна лихва.

Моли съда да постанови решение, с което да уважи подадената въззивна жалба и да отмени първоинстанционното решение. Претендира присъждане на сторените разноски в настоящото производство.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна Т. Д. М. от гр.К., чрез пълномощника си адв.Н. М. от АК - Стара Загора, в който изразява становището си, че въззивната жалба е неоснователна. Намира, че същата не съдържа нови аргументи, а излага вече направените пред първоинстанционния съд възражения на въззивника. Сочи, че оспорването на авторството, което въззивникът направил пред първоинстанционния съд довело до назначаването на съдебно-почеркова експертиза, която дала категоричен извод, че именно въззивникът е подписал процесната разписка. Вследствие оспорването на това заключение и по искане на въззивника за назначаване на повторна почеркова експертиза, такава била възложена на друго вещо лице. Заключението и на повторната почеркова експертиза било категорично, че подписът върху процесната разписка е положен от въззивникът И. М..

Моли съда да потвърди първоинстанционното решение. Претендира присъждане на сторените разноски във въззивното производство.

Съдът, като обсъди доказателствата по делото, преценени всяко поотделно и същевременно с това в тяхната съвкупност и съобрази приложимия закон, намери за установено следното:

Пред първоинстанционният съд е била установена следната фактическа обстановка:

От представените по делото в хода на първоинстанционното производството и съответно приети писмени доказателства - Договор за заем от датата 31.08.2021г. и Разписка за предаването на заемната сума от 9000 лева от въззиваемия на въззивника, представена от въззиваемия пред първостепенния съд в о.с.з. от 16.08.2022г., като последната е оспорена от въззивника, с твърдението, че документът е неавтентичен - не бил подписан от въззивника И. М..

По повод на това оспорване и на основание чл.193 ГПК е открито и съответното производство по оспорване истинността на документа - разписка за получаването на сумата от 9000 лева, подписана от И. В. М..

За проверка авторството /автентичността на оспорения документ Разписка, по делото са назначени две съдебно - почеркови експертизи първоначална, изготвена от вещо лице К.П.П. и повторна, изпълнена от вещо лице И.З.И., и двете със задача да се установи дали ответникът И. М. е положил подписа за получател в представената от въззиваемия разписка.

2

От анализа на така събраните доказателства от фактическа страна се установява следното:

От представения и неоспорен от страните документ - Договор за заем от 31.08.2021г., е видно, че между страните е бил сключен валиден договор за заем от датата 31.08.2021г., по силата на който ищецът се е задължил да предостави в заем на въззивника сумата в размер на 9000.00 лева. Уговорено е в договора, че заемът ще бъде върнат до 31.10.2021г. В хода на делото ответникът възразява, че заемната сума от 9000.00 лева не му е предоставена ефективно и реално, а след като това е така, и тъй като предаването на сумата е елемент от фактическия състав на договора за заем, то следвало да се счита, че договор за заем между страните не е сключван.

Като писмено доказателство за това, че заемната сума от 9000.00 лева реално е била представена на въззивника, ищецът представя нарочен документ – писмена разписка, от който е видно, че „в изпълнение на договора за паричен заем от 31.08.2021г.” ищецът Т. М. е предоставил на въззивника И. М., процесната сума от 9000.00 лева.

Ответникът в хода на делото оспорва подписа си върху тази разписка, за което по делото е открито производство по оспорването й по чл.193 ГПК. За проверка авторството на оспорения документ - Разписка, по искане на въззивника, по делото са назначени две съдебно-почеркови експертизи: първоначална, изготвена от вещо лице К.П.П. и повторна, изпълнена от вещо лице И.З.И., и двете със задача да установят положил ли е въззивника И. М. своя подпис в представената от въззиваемия разписка. И по двете експертизи са изготвени заключения, които са приети по делото.

Заключенията на вещите лица, както по първоначално назначената съдебно-почеркова експертиза, така и по повторната такава, са категорични, че подписът върху документа „Разписка” срещу реквизита „получил сумата” е положен от въззивника И. М.. От което следва, че оспорването на този документ по реда на чл. 193 ГПК не е успешно проведено от оспорващата го страна - въззивника. Т.е. изводът е че документът „разписка” е автентичен, че носи подписа на оспорилия го ответник, и че този документ следва да се цени като автентично доказателство по делото.

Въззивната инстанция намира, че съгласно разпоредбата на чл. 240, ал.

1 от ЗЗД с договор за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Действително, валидността на договора за заем за потребление не е обусловена от спазването на някаква форма. Простото съгласие, придружено с предаване, е достатъчно за действителността на договора. Договорът за заем е реален и се счита за сключен от момента на предаване на съответната сума, а не от постигане на съгласието на страните. Поради това, независимо дали е налице писмен акт между тях или само устна уговорка, само с предаването на съответната сума е завършен фактическият състав на съглашението.

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи 3 обстоятелствата, на които основава своите искания или възраженията си.

Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащите факти в обективната действителност. В тежест на въззиваемият е да докаже сключения договор за заем т.е. предаването на сумата от 9000 лева на въззивника, както и настъпилата изискуемост.

В тежест на въззивника е да докаже плащане или евентуално правопогасяващите възражения за връщането, съответно погасяването на договора поради плащане или връщане на заема.

В настоящия случай, стойността на договора за заем е в размер на 9000 лв. Жалбата се явява допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Поначало въззивната жалба на въззивника М. не съдържа нови аргументи, а излага вече направените пред първоинстанционния съд възражения на въззивника М., които първоинстанционният съд коректно и мотивирано е разгледал и обсъдил в мотивите си, но не е възприел като свои крайни изводи.

В нея отново се преповтаря твърдението на въззивника, че договорът за заем нямал действие поради неизвършване на изискуемото от закона РЕАЛНО предаване на предоставената в заем парична сума. Въззивната жалба удобно заобикаля неоспоримия факт установен и пред двете съдебни инстанции, че на една и съща дата са били подписани както договора за заем между страните, така и процесната разписка, по силата на която предоставената в заем сума е била фактически предадена в брой на М., съответно получена от същия. Това обстоятелство М. е удостоверил със саморъчния си подпис върху разписката. Следователно необосновано, невярно и недоказано е твърдението на въззивника, сега въззивник, за това, че договорът за заем нямал завършен фактически състав и не можел да породи правното си действие.

Оспорването на авторството, което ответникът е направил пред първоинстанционния съд е довело до назначаването на съдебно- почеркова експертиза. Първоначалната такава е дала категоричен извод, че именно ответникът М. е подписал процесната разписка. Вследствие на заявеното оспорване на това заключението и по искане на въззивника за назначаване на повторна почеркова експертиза, такава е била възложена и на друго вещо лице. Заключението и на повторната почеркова експертиза е било категорично - подписът върху процесната разписка е саморъчно положен именно от въззивника И. М..

Освен това ответникът и въззивник И. М. НЕ Е ОСПОРИЛ пред първостепенния съд и заключението на повторната почеркова експертиза и НЕ НАПРАВИ искане за назначаване на поредна повторна, но вече тройна (от три вещи лица) почеркова експертиза. По тази причина въззивният съд счита, че направеното тепърва с въззивната жалба искане за назначаването на тройна съдебно- почеркова експертиза във въззивното производство не е било уважено съвсем обосновано и мотивирано и предвид ограничителната разпоредба на 266, ал.1 от ГПК.

В тази насока и въззивният съд не споделя твърдението на представителя на въззивника, изразено и във въззивната му жалба, че 4 липсвало реалното предаване на паричните суми, тъй като тези твърдения се опровергават именно от събраните и проверени в хода на процеса и пред двете съдебни инстанции писмени доказателства по делото. В заседанието по същество на спора пред първата инстанция, особеният представител на въззивника твърди, че не било установено основанието за предаване на процесната сума. Не се представиха доказателства в тази насока, че основанието за предаване на паричната сума е различно от твърдяното от въззиваемия в исковата му молба, депозирана пред първоинстанционния съд.

Съдът приема, че между страните е възникнало именно твърдяното в исковата молба заемно правоотношение, като доказването на изпълнението на поетото задължение за връщане на сумата е в тежест на въззивника, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, но от събраните по делото доказателства този факт не се доказа по несъмнен начин. С оглед на събраните по делото доказателства и при липсата на проведено от въззивника пълно и главно доказване, че е налице друго основание за предаване на заетата сума от въззиваемия на въззивника, съдът намира, че е налице дължимост на заетата сума.

Предвид гореизложените съображения съдът счита, че по делото се установи по безспорен начин, че въззиваемият е предоставил в заем на въззивника и последният се е задължил да му го върне в посочения в договора срок, като въззивникът не е заплатил и върнал на въззиваемия дължимата сума по договора в размер именно на 9000 лв.