Решение № 722 от 28.09.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 722 гр. Бургас, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иво В. Добрев при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Гражданско дело № 20262100100397 по описа за 2026 година

Производството е образувано по повод искова молба, подадена от Д. Г. Д., ЕГН **********, действащ със съгласието на своя баща и законен представител Г. Д. Г., ЕГН **********- двамата от ******** против Х. С. Х., ЕГН ********** от ***** за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от: 20 000 евро- неимуществени вреди и сумата от 4902,82 евро - имуществени вреди ведно със законната лихва от 27.08.2024г. до окончателното изплащане.

Твърди се в исковата молба, че на 27.08.2024г. в гр. Айтос ответникът е нанесъл удар с юмрук в областта на лицето на ищеца, в резултат на което последният получил две средни телесни повреди- счупвания на долната челюст в областта на тялото и левият й ъгъл, с хематом на всяка една от тях поотделно, което довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок от 4 до 6 месеца.

С протоколно определение № 82/24.09.2025г. по НОХД №241/2025г. по описа на РСАйтос ответникът е признат за виновен за извършено срещу ищеца престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 НК и му е наложено наказание „пробация“ за срок от една година и шест месеца.

След инцидента ищецът бил откаран от майка си в Спешна помощ- Айтос, откъдето го пренасочили за МБАЛ- Бургас. В последното болнично заведение установили фрактура на долната челюст и поставили обезболяващи и кръвоспиращи лекарства. На 28.08.2024г. го приели в УМБАЛ „Света Анна“-гр.София, а на 29.08.2024г. била извършена операция за реконструкция на долната челюст с поставяне на титаниеви плаки и винтове, които консумативи възлизали на сумата от 3600лв.

Последвало продължително лечение, контролни прегледи и втора операция. След втория преглед махнали фиксиращите ластици, които държали челюстта на ищеца да не се движи. Всеки месец, с изключение на месец декември 2024г., пострадалият се явявал на контролни прегледи за проследяване на състоянието му.

На 12.05.2025г. ищецът постъпил по спешност в Клиника по лицево-челюстна хирургия с болки, зачервявания и оттоци. Била извършена нова операция с пълна упойка, като било премахнато устройството за външна фиксация. Изписали го на 15.05.2025г. с 1 назначено медикаментозно лечение.

Ищецът в продължение на месеци не можел да се храни нормално, говорел със затруднение, изпитвал силни болки, хранел се със специализирана течна или пасирана храна, отсъствал от училище и преустановил спортните си занимания. Налице били и бъдещи стоматологични усложнени, изискващи хирургично лечение и импланти.

В резултат на извършеното от ответника ищецът претърпял значителни болки и страдания, оперативни интервенции, състояние на психически стрес, дълъг срок на невъзможност да се храни и говори, изпитвал затруднения в учебния процес.

В края на 2025г. по повод рутинен преглед при зъболекаря му направили панорамна снимка и от нея се установил сериозен проблем- в резултат на счупването бил фрактуриран кучешкия зъб косо в корена си, а друг зъб бил изместен от правилната си позиция отново вследствие на фрактурата. На ищеца му предстояли още стоматологични хирургични процедури и поставяне на импланти след навършване на 22 години.

Молителят заявява, че в пряка причинно-следствена връзка с увреждането са направени редица разходи- подробно описани в исковата молба. Поради гореизложеното за него се пораждал правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Ответникът в депозирания отговор на исковата молба не оспорва влязлото в сила споразумение от 24.09.2025г. Оспорва наличието на пряка причинно-следствена връзка между деянието и всички претендирани от ищеца вреди. Видно било от представената епикриза ИЗ №19562/2024г., че ищецът провел болнично лечение за периода от 28.08.2024г. до 02.09.2024г., извършена му е реконструкция на долна челюст посредством титаниеви плаки и винтове, като била възстановена целостта на челюстта. Изписан бил в добро общо състояние. Видно било от епикриза ИЗ № 12392/2025г., че ищецът посетил в периода от 13.05.2025г. до 15.05.2025г. болница за премахване на фиксиращите плаки, като отново бил изписан в добро общо състояние.

Оспорва се твърдението за причинно-следствена връзка между причинените травми и прекъсване на спортната активност на ищеца.

Оспорва се и наличието на причинно-следствена връзка между причинените увреждания и твърдяната фрактура на кучешки зъб.

На следващо място се прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение.

Също така се твърди съпричиняване на вредоносния резултат. Ищецът подхождал подигравателно към майката на ответника. Проявил такова отношение и към самия ответник- нападнал го е вербално и физически.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: С протоколно определение, постановено по НОХД №241/25г. по описа на Районен съд гр.Айтос е одобрено споразумение, съгласно което Х. С. Х. е признат за виновен в това, че на 27.08.2024г. в гр.Айтос на ул.“Неофит Рилски“ срещу дом №2а, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето причинил средна телесна повреда на пострадалия Д. Г. Д., роден на ****г., изразяваща се в счупвания на долната челюст в областта на тялото и левият и ъгъл, с хематом, за всяко едно от тях, поотделно, реализиращи медико-биологичния квалифициращ признак- счупване на челюст, което е довело до трайно затрудняване дъвченето и говоренето за срок от 4-6 месеца, като деянието е извършено по хулигански подбуди- престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.129 ал.1 вр. ал.2 НК. Тъй като деянието е извършено в съвкупност с още две престъпления срещу личността на други две пострадали лица на извършителя е определено едно общо наказание пробация при следните пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и шест месеца и задължителни срещи с пробационен служител за срок от една година и шест месеца.

2

Споразумението, с което ответникът е признат за виновен в причиняване на средна телесна повреда по хулигански подбуди на ищеца е задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали същото е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца / чл.300 ГПК вр. чл.383 ал.1 НПК/. Тези въпроси следователно, включително приетият от наказателния съд механизъм на причиняване на травмите /чрез нанасяне на удар с юмрук/ не подлежат на пререшаване от гражданския съд. Въведено е обаче насрещно възражение за съпричиняване на настъпилите противоправни последици от страна на пострадалия, който според твърдението на ответника с поведението /отношението/ и думите си допринесъл за възникване на вредоносния резултат.

Вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно-медицинска експертиза посочва, че е налице причинно-следствена връзка между причинената травма и последвалите оперативни интервенции, като такава е налице и по повод на предстоящите манипулации по възстановяване на пострадалия. Лечението на зъб 43 и зъб 37 се налагало да бъде проведено в бъдещ момент, след окончателно заздравяване на костите и фрактурите.

Според вещото лице оздравителните процеси в устата са по-бавни, поради обстоятелството, че същата се използва непрекъснато в ежедневието, съответно при постоянно случващо се дъвчене и говорене, трудно може да бъде променено или забързано възстановяването.

Лекарят специалист е категоричен, че увреждането се е отразило на качеството на живот във всички аспекти, като казаното касае функционалните действия в увредената част на лицето.

Съдът възприема изцяло и без резерви изводите на вещото лице, кредитирайки напълно заключението, като мотивирано и обосновано изготвено.

В хода на процеса са събрани гласни доказателства. Свидетелката П.Г. подробно и в детайли описва състоянието на ищеца, веднага след нанесения му побой. Заявява, че медицинските специалисти в гр.Бургас били в състояние единствено и само да констатират двустранното счупване на челюстта, но не и да предложат адекватно лечение от лицево челюстен хирург, поради което се наложило да потърсят специализирана помощ в УМБАЛ“Света Анна“-София. В това болнично заведение на 29.08.2024г. била извършена първата операция под пълна анестезия, продължила повече от час. Уточнява, че от двете страни на долната челюст на ищеца са поставени титаниеви пластини, като освен това, за да бъде държана затворена устата били приложени и външни фиксиращи ластици. Първите дни ищецът се хранил чрез система, а след това се наложило да приема течна храна. След 5 дни изписали пострадалия от болничното заведение, като се налагало ходене до София всеки месец за проследяване на състоянието му. Д. не посещавал училище близо месец и половина, тъй като не можел да говори и изпитвал силни болки. За да навакса вземал допълнителни уроци. Предвид състоянието си не можел да вдига тежко, да скача, да бяга.

Пропуснал много тренировки, той като спортувал активно- карате, футбол, волейбол.

Невъзможността за физическа активност го съкрушила, затворил се в къщи и не искал да се среща с приятели. На 14-15 май 2025г. се наложило оперативно премахване на титаниевите пластини и винтове. Свидетелката сочи, че след първата операция ищецът започнал да приема твърда храна едва на шестия месец, а при втората интервенция след третия месец.

Една година след инцидента пострадалия посетил зъболекар, като по време на прегледа се установило счупване на кучешки зъб от самия корен, което предполагало изваждането му в един по-късен етап, след навършване на 22 години. Свидетелката споделя, че по думите на сина и непознат мъж му е нанесъл удара, но не станало ясно какво точно е продиктувало това му поведение и агресия.

Свидетелят Г. Г. Я. посочва, че познава страните. Споделя, че на 27.08.2024г. в гр.Айтос е посетил заедно с ответника заведение, откъдето си тръгнали след проведен телефонен разговор на Х. с майка му. Последната се оплакала, че група младежи отправяли обиди срещу нея и нейна роднина. Двамата тръгнали в указаната посока и срещнали 3 младите хора, които започнали да обиждат ответника и възникнало спречкване между тях.

Самият Я. изчакал встрани и не видял кой кого удря, а след като скандалът приключил всички се пръснали. Заявява, че ищецът също обиждал Х..

Съдът при обсъждане показанията на свидетелите, включително след съобразяване разпоредбата на чл.172 ГПК, приема с доверие казаното от тях, с изключение на заявеното от свидетеля Я. за отправяне на обидни думи по отношение на ответника. Последното твърдение не се потвърждава от събраните по делото материали, а напротив опровергава се от приобщените писмени доказателства и останалите гласни такива, отхвърлящи подобна теза.

Фактическият състав на отговорността по чл.45 ЗЗД поначало включва четири кумулативно дадени елемента: противоправно поведение/действие или бездействие/, вреда, причинна връзка и вина. Елементът вина се предполага по силата на оборимата презумпция на чл.45 ал.2 ЗЗД и докато не бъде опровергана от ответника. Останалите три елемента подлежат на доказване и доказателствената тежест се носи от ищеца. Липсата на който и да е от четирите елемента има за последица неангажиране отговорността на ответника, респективно води до неоснователност на иска. Както вече се посочи в настоящия случай одобреното от наказателния съд споразумение има доказателствено значение за вината, противоправността и деянието на извършителя. Безспорно от страна на ответника Х. е извършено виновно и противоправно деяние, установено от наказателния съд. С оглед доказателствата и съображенията по-горе настоящият състав приема, че на ищеца са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания от нанесените му телесни увреждания. Налице е причинна връзка между противоправното поведение и вредоносния резултат. Такава връзка, според съда, е установена между деятелността на ответника и описаните по-горе телесни увреждания, квалифицирани от наказателния съд като средна телесна повреди, включително и досежно констатираните от специалиста- стоматолог увреждания, предполагащи задължително лечение на зъб 43 и зъб 37 в бъдещ момент.