Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260105 от 09.12.2020, Районен съд - Троян

Съд
Районен съд - Троян
Дело
Гражданско дело 749/2020
Вид
Решение № 260105
Подписан
09.12.2020
В сила
27.04.2022
Състав
АНТОАНЕТА МАРИНОВА СИМЕОНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Р Е Ш

Е Н И Е

№ гр. Троян, 09.12.2020 година

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Троянски районен съд първи състав на двадесет и пети ноември две хиляди и двадесета година в публично заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АНТОАНЕТА С.

Секретар: Ценка

Банчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №

749 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ

Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ по молба на И.М.И. ***, чрез пълномощника му адв.И.К.

***, предявени против „ОББ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Витоша“ № 89б, представлявано от П.Г.А.- Главен изпълнителен директор и С.А.Г.-изпълнителен директор.

Ищецът твърди, че е работил в ответното дружество на длъжност „Директор на клон“ в клон на „ОББ“ АД в гр.Троян.

На 17.08.2020г. ответникът издал Заповед № ВЗ-3660, с която прекратил трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.328, ал.2 от КТ.

Заповедта му била връчена същия ден, ведно с предизвестие.

Ищецът твърди, че Заповед № ВЗ-3660 от

17.08.2020г. е изцяло незаконосъобразна, като е посочил като основание за това, че правоотношението е прекратено поради сключване на нов договор за управление с изпълнителния директор Т.В.И., а заповедта не е издадена от този нов изпълнителен директор.

Ищецът оспорва да е налице нов договор за управление с изпълнителния директор Т.В.И..

Ищецът твърди, че от 17.08.2020 г. е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение от тази дата до датата на предявяне на иска.

Ищецът прави искане съдът да постанови решение, с което да бъде признато уволнението на И.М.И. *** за незаконосъобразно и да бъде отменена Заповед № ****** с която ответникът е прекратил трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.328, ал.2 от КТ; Да бъде възстановен И.М.И. *** на длъжността „Директор на клон" в клон-Троян, Централен клон гр.Ловеч, която длъжност той е заемал до незаконното му уволнение; и да бъде присъдено на И.М.И. обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за времето на оставане без работа в размер на 1 брутно трудово възнаграждение в размер на 2600.00 лв. Претендират се направените разноски в производството.

В срока за отговор на исковата молба от ответното дружество, чрез пълномощника им юрисконсулт Д.Ж.Ж.-С., е представен писмен отговор, в който е взето становище за недопустимост поради непредявяване на исковете в законоустановения срок, а по същество за неоснователност на предявените искове.

В отговора се твърди, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца е извършено по инициатива на новоназначения изпълнителен директор Т.И., като заповедта е подписана от лица с представителна власт. Трудовото правоотношение е прекратено, считано от 18.08.2020г. и е в указания в чл.328, ал.2 от КТ деветмесечен срок. Посочено е, че няма законово изискване, свързано с наличие на „план за постигане на определена стопанска цел за ръководения от ищеца екип“ или за заложени цели по отношение на лице, чието трудово правоотношение се прекратява поради сключване на договор за управление, както твърди ищецът в предявената срещу дружеството искова молба.

Във връзка с направеното от ищеца възражение, че трудовото му правоотношение не е прекратено от новия изпълнителен директор, в отговора се сочи, че „ОББ“ АД е кредитна институция, която се управлява и представлява съвместно от най-малко две лица, които не могат да възлагат цялостно управление и представителство на банката само на едно от тях. Съгласно чл.50, ал.2 от Устава на „ОББ“ АД, всеки от изпълнителните директори осъществява своите правомощия заедно с който и да е друг изпълнителен директор, прокурист или търговски пълномощник на банката. Предвид което няма законова възможност оспорената заповед да бъде подписана само от един изпълнителен директор, а именно Т.И.. В случая заповедта е подписана от от изп.директори

С.Г.и К.Д.М.- и двамата притежаващи съответната представителна власт за това.

В отговора се твърди, че фактическият състав на чл.328, ал.2 от КТ е осъществен изцяло, поради което искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Направено е искане да бъдат отхвърлени и предявените акцесорни искове и да бъдат присъдени на ответника направените разноски.

При условията на евентуалност, ако съдът уважи изцяло или отчасти искът по чл.344, ал.1,т.3 от КТ, ответникът е релевирал възражение за прихващане, с искане претендираното обезщетение да бъде намалено с изплатеното на основание Заповед № 3660/17.08.2020г. обезщетение на ищеца по чл.220, ал.1 и ал.2 от КТ за неспазено предизвестие в размер на едно брутно трудово възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът

И.И., редовно призован, не се явява и не се представлява от своя пълномощник адв.И.К. ***.

Ответната „Обединена българска банка“ АД в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Д. Ж. - С., която оспорва предявените искове по съображенията, изложени в отговора на ИМ.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

По делото не е спорно, че страните са били в трудово правоотношение, считано от 02.10.2017г., като със Заповед № ВЗ-3660 от 17.08.2020г. ответникът е прекратил трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.328, ал.2 от КТ.

Видно е от представената Заповед № ВЗ-****., че същата е подписана от С.Г.и К.Д.М. – и двамата изпълнителни директори в ответното „ОББ“ АД. Предизвестието, връчено на ищеца на 17.08.2020г., също е подписано от посочените двама изпълнителни дериктори

От представения договор, сключен на 09.04.2020г. на основание чл.235, ал.2 във вр. чл.241, ал.6 от ТЗ за управление и представителство по реда на и сл. 280 от ЗЗД между „ОББ“ АД, представлявано от Председателя на надзорния съвет Л.П.и Т.В.И., се установява, че И. приема да изпълнява дейност като член на УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ и ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР на „ОББ“ АД.

Представена е длъжностна характеристика на „Директор на клон“, подписана на 04.04.2019г. от ищеца И.И., от която е видно, че на същия е възложено ръководство на трудовия процес.

Представено е писмо от 29.07.2020г. от Т.И. до Директора на клонова мрежа на „ОББ“ АД , до регионалния мениджър на регион В.Търново и до директора на централен клон –Ловеч, в което е посочено, че поради констатирана негативна тенденция в представянето на клон Троян по отношение на заложените цели, подробно изброени по вид и количестнвено изпълнение, която тенденция ще представлява пречка за изпълнение на приетите от Т.И., като изпълнителен директор, стопански цели съгласно подписания договор за управление, е указано да бъде освободен на основание чл.328, ал.2 от КТ И.М.И..

За доказване на твърденията, изложени в отговора на ИМ, са представени удостоверение за получено брутно трудово възнаграждене от ищеца за месец юни 2020г. в размер 2 701.82 лв.

Представените от ответника документи не са оспорени от ищеца.

При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна намира следното:

По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда /КТ/

Трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.328, ал.2 от КТ, съгласно която служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 и поради сключването на договор за управление на предприятието. Уволнението може да бъде извършено след започване на изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9 месеца.

Първата предпоставка на това основание за уволнение е наличието на договор за управление по чл. 141, ал. 7 и чл. 244, ал. 7 ТЗ. С този договор се определя бизнес задачата на предприятието, конкретни икономически показатели, които управителят трябва да постигне. Предприятия по смисъла на чл. 328, ал. 2 са търговските дружества, независимо от собствеността на капитала.

В случая е налице договор за управление, сключен на 09.04.2020г. между „ОББ“ АД, представлявано от Председателя на надзорния съвет Л.П.и Т.В.И..

Договорът е сключен по реда на чл. 241, ал.6 от ТЗ и с него на изпълнителния директор Т.И. е възложено да управлява ответното дружество с всички права и задължения, произтичащи от договора за управление. Това обосновава извод за приложимост на правомощията по чл.328, ал.2 от КТ на Т.И..

В чл.328, ал.2 от КТ е стеснен кръга на работодателите, които могат да прекратяват трудово правоотношение, до онези, които са сключили договор за управление на предприятието. Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 2 КТ е приложимо само относно служителите от ръководството на предприятието. Параграф 1, т. 3 ДР КТ определя понятието „ръководство на предприятието”. То включва ръководителя на предприятието /това е досегашния ръководител при първи договор за управление/, неговите заместниците и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на предприятието. Характерът на длъжността като ръководна се определя от длъжностната характеристика.

По делото са представени писмени доказателства, които установяват, че ищецът И.И. е заемал длъжността „Директор на клон“, и тъй като в длъжностната му характеристика е възложено ръководство на трудовия процес, длъжността се явява ръководна по см.

§1, т.3 от ДР на КТ, поради което е приложимо специалното основание за прекратяване на трудовото правоотношение.

За да е осъществен фактическия състав на чл.328, ал.2 от КТ, уволнението трябва да е предприето в 9-месечен срок от началото на изпълнението на договора за управление. Началният момент, от който започва да тече 9-месечния срок, е посочен в закона – от започване изпълнението на договора за управление. Т.е. не е достатъчно договорът за управление да е сключен, но и да е започнало неговото изпълнение като управителят е пристъпил към реално изпълнение на своите задължения по договора. Преценката на управителя не подлежи на съдебен контрол и поради това няма изискване за мотивиране на заповедта за уволнение с обосноваване на причините за прекратяване на трудовото правоотношение.

Между страните не се спори, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца е извършено след започване изпълнението на договора за управлене и не по-късно от 9 месеца.

По делото са представени доказателства, от които се установява, че на изпълнителния директор Т.И. са поставени бизнес задачи с конкретни икономически показатели, които тя трябва да постигне. В договора за възлагане на управление, чл.1, е посочено, че Т.И. приема за изпълнение целите, поставени на г-н Я.С., приети с решение на Комитета по възнагражденията, т.5, протокол № 1/01.04.2020г.

По спорния въпрос между страните дали процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца на основание чл.328, ал.2 от КТ е законосъобразна, тъй като е издадена от изпълнителните директори С.Г.и К.Д.М., а не от изпълнителния директор Т.И., настоящият състав счита следното:

Само лицето, чиято правоспособност да представлява работодателя (принципала) произтича от договор за управление, може да прекратява трудово правоотношение със служители от ръководството на предприятието на основание чл.

328, ал. 2 КТ.

С правото по чл.328, ал.2 от КТ разполага само този изпълнителен директор, с който е сключен договор за възлагане на управлението на дружеството, като не притежават това право лица, с които не е сключен такъв договор.

С този договор предприятието предава управлението на управител, който се задължава срещу възнаграждение да постигне на свой риск в договорен срок определени стопански резултати. С оглед на което законът дава възможност на този изпълнителен директор да подбере и формира ръководен екип на предприятието, като освободи по своя преценка и без да мотивира служители от ръководството на предприятието. / решение № 648/17.11.2010г. по гр.д. № 148/09г. на ІІІ Г.О., решение № 108/19.03.2012г. по гр.д. № 819/2011г. на ІV Г.О, решение № 152 от 15.06.2016г. по гр.д. № 1104/2016г. на ІІІ Г.О. на ВКС/.