Решение № 496 от 18.05.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 496 гр. София , 17.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Атанас Кеманов

Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20211000500308 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивни жалби на двете страни срещу Решение №260355/05.10.2020 г., по гр.д.№14491/2019 г. на СГС – I-30 състав, постановено по предявени от Б. П. С. главен иск срещу предпочитания ответник „Застрахователна компания Лев Инс“АД, и евентуален иск срещу втория ответник „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД, и двата иска с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, за сумата от 100 000 лв., представляваща претендирано застрахователно обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди - болки, страдания и стрес, в резултат от ПТП на 06.06.2017 г., която сума се претендира ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на исковата молба, до окончателното плащане. С обжалваното решение съдът е осъдил предпочитания ответник „ЗК Лев Инс“АД да заплати на ищцата застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 05.11.2019 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за разликата над тази сума, до претендирания размер от 100 000 лв. Искът срещу евентуалния ответник „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД е оставен без разглеждане. Ищцата е била осъдена да заплати разноски на ответниците за отхвърлената част от исковите претенции, а ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“АД е осъден да заплати на ищцата разноски по съразмерност. Недоволни от така постановеното решение са останали и ищцата, и предпочитания ответник.

С въззивна жалба вх.№279136/27.10.2020 г. ищцата Б. П. С., чрез адв. В. О., обжалва решението в неговата отхвърлителна част изцяло. Релевирани са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт в тази част – сочи се нарушение на чл.52 от ЗЗД, чрез определяне на занижен размер на справедливото 1 обезщетение, който не съответства на действителните претърпени от ищцата болки и страдания, и на критериите за справедливост, формулирани с ППВС №4/68 г. Настоява за отмяна на решението в отхвърлителната му част, и постановяване на ново решение по същество, с което предявеният иск да бъде уважен до пълният му предявен размер.

Заявена е претенция за присъждане на всички разноски за производството пред двете съдебни инстанции.

Въззивната жалба е депозирана в срок, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, ищцата е била освободена на осн. чл.83, ал.2 от ГПК от задължението за заплащане на държавна такса за въззивното производство. Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е допустима и подлежи на разглеждане.

Преписи от въззивната жалба на ищеца са връчени на двамата ответници.

Извън срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор вх.№306906/29.12.2020 г., подаден от „Застрахователна компания Лев Инс“АД, чрез юрк. К. А., с който се поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба на ищеца. Поддържа се да е налице нарушение на чл.52 от ЗЗД, като определеното от съда обезщетение в действителност е присъдено в завишен размер - за сумата над 20 000 лв., като не е съобразен характера и тежестта на уврежданията, периода на проявлението им, здравословното състояние на ищцата към настоящия момент. Настоява се за оставяне без уважение на въззивната жалба на ищцата, и отхвърляне на предявения иск за сумата над размера от 20 000 лв., като неоснователен, ведно с всички законни последици от това. Заявява се претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Евентуалният ответник „ЗАД ОЗК Застраховане“ АД не се е възползвал от възможността да депозира отговор на въззивната жалба на ищеца.

С въззивна жалба вх.№280246/29.10.2020 г., подадена от ответника „Застрахователна компания Лев Инс“АД, чрез юрк. К. А., се обжалва решението частично в осъдителната му част – за сумата над размера от 20 000 лв., до присъдения размер от 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази горница. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението в тази част, поради нарушение на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД, чрез определяне на завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди, като не е съобразен характера и степента на уврежданията, периода на тяхното проявление, обективното здравословно състояние на ищцата към настоящия момент.

Настоява се за отмяна на решението в осъдителната му част за сумата над 20 000 лв. до 50 000 лв., както и за законната лихва върху тази горница, за периода от 05.11.2019 г. до окончателното плащане, както и за съответна редукция на разноските, които ответникът е бил осъден да заплати. Заявява се претенция за присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски, съобразно изхода на спора.

Въззивната жалба е депозирана в срок, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е допустима и подлежи на разглеждане.

2

Преписи от въззивната жалба на предпочитания ответник „Застрахователна компания Лев Инс“АД са връчени на насрещната страна и на евентуалния ответник „ЗАД ОЗК Застраховане“ АД.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивната жалба вх.

№261697/07.01.2021 г., подаден от Б. П. С., чрез адв. В. О., в който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба на ответника и се настоява тя да бъде оставена без уважение. Излагат се съображения за неоснователност на оплакванията на ответника, за правилност и законосъобразност на решението в осъдителната му част. Заявява се претенция за присъждане на разноските за въззивното производство.

Евентуалният ответник „ЗАД ОЗК Застраховане“ АД не се е възползвал от възможността да депозира становище по въззивната жалба на предпочитания ответник.

С въззивните жалби и отговорите, както и в проведеното открито съдебно заседание, страните не са представили доказателства и не са направили доказателствени искания, поради което пред въззивната инстанция нови доказателства не са събрани.

При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, и след депозирана извънсъдебна застрахователна претенция пред „Застрахователна компания Лев Инс“АД по реда на чл.380, ал.1 от КЗ вх.№10026/15.09.2017 г., поради което е допустимо. По правилността на решението съдът е ограничен от оплакванията във въззивната жалба.

На осн. чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства в двете съдебни инстанции, съдът намира следното:

Пред въззивната инстанция страните не спорят, че на 06.06.2017 г. около 16:30 часа, на първокласен път ПП-6, около км. 145 + 356, с посока от с. Столник към гр.

Елин Пелин, се е движел застрахованият при ответника „ЗК Лев Инс“АД лек автомобил „Пежо-106“ с рег.№***, управляван от водача Л. С. С., като ищцата е пътувала в същия автомобил като пасажер на предната дясна седалка, с поставен обезопасителен колан. Приближавайки Х-образно кръстовище, регулирано с вертикална сигнализация - п.з.В-2 /“Стоп!“/, поставен на пътя Столник – Елин Пелин, водачът спира или намалява скоростта на движение на автомобила при п.з.В-2. В този момент водачът е имал ограничена от висока тревна растителност видимост наляво, поради което леко продължава движението си напред, като увеличава скоростта на движението си до около 15 км/ч. По същото време лекотоварен автомобил „Мерцедес 609Д“, застрахован при евентуалния ответник ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД, се движи по главен път №6 с предимство, със скорост от около 80 км./ч., при разрешена с пътен знак скорост до 60 км/ч., с посока на движение отляво – надясно спрямо посоката на движение на л.а.“Пежо-106“. Водача на л.т.а.“Мерцедес 609Д“ не е имал видимост надясно към намиращия се в зоната на п.з.В-2 л.а.“Пежо-106“. Когато водача на л.т.а.“Мерцедес 609Д“ възприема навлизащия в кръстовището л.а.“Пежо-106“, предприема отклоняване на автомобила наляво и аварийно спиране, но ударът е непредотвратим. Ударът между двете МПС настъпва в средата на кръстовището, в 3 платното за насрещно движение, в зоната за осъществяване на ляв завой, като л.т.а.“Мерцедес 409Д“ удря с предната си част л.а.“Пежо-106“, в зоната на левите му врати, и изблъсква л.а.“Пежо-106“ напред и наляво, като двата автомобила се установяват в края на кръстовището. Тъй като ищцата е пътувала на предната дясна седалка, към нея няма директен удар от л.а.“Мерцедес“. При така настъпилото ПТП ищцата е получила травматични увреждания.

Страните не спорят пред въззивния съд, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника „ЗК Лев Инс“АД за заплащане на застрахователно обезщетение на ищцата за претърпените от нея вреди от осъществилото се ПТП на 06.06.2017 г. – че е настъпило застрахователно събитие по вина на водача на застрахован при ответника лек автомобил с валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с покритие към датата на ПТП, че ищцата има качеството на увредено лице по смисъла на чл.478, ал.2 от КЗ, не се спори по механизма на ПТП, както и по дължимостта на застрахователно обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищцата – болки и страдания, до размера от 20 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 05.11.2019 г. до окончателното плащане. Спорен пред въззивната инстанция е единствено размера на справедливото обезщетение - за размера над 20 000 лв. до претендирания размер от 100 000 лв.

Във връзка със спора пред въззивната инстанция, съдът намира следното:

За установяване на обема на търпените от ищцата болки и страдания, по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката К. А. /дъщеря на ищцата/.

От същите се установява, че е видяла пострадалата ищца още на местопроизшествието, непосредствено след катастрофата – тя била в неадекватно състояние, не знаела какво се е случило, стенела от болка, периодично изпадала в безсъзнание. След като била транспортирана с линейка до Окръжна болница, била приета веднага в спешното отделение, съобщили на свидетелката, че състоянието е тежко, но получените травми не са животозастрашаващи. Тъй като имала гръдни и коремни травми от колана, дишането ѝ било затруднено. Първоначално няколко дни стабилизирали състоянието ѝ, а след това я привели в друго отделение, за операция на коляното. Останала около 10 дни в болницата, през който период не можела да става, била в неадекватно състояние, питала за съпруга си. Когато научила, че е починал, се сринала психически, не искала да се бори и да се лекува.

Изпитвала непрекъснати болки, и приемала болкоуспокояващи – както в болницата, така и след това, в периода на домашното лечение. След изписването била напълно зависима от грижите на близките си за всичко, поради което се наложило да бъде гледана в дома на дъщеря си. Била на постелен режим непрекъснато до м. август, 2017 г., не можела да става, поради силните болки в десния крак. Наложило се закупуване на различни помощни средства и ортези, 4 за да бъде стабилизиран десния крак, и да може да започне да го натоварва. Изпитвала силни болки също в областта на гърдите и гърба, трудно си поемала въздух. Страдала много, че не могла да присъства на погребението на съпруга си. След месец август започнала да става и да се придвижва с проходилка, и поискала да се върне в жилището си, където за нея продължила да се грижи нейна близка, която започнала да стои при нея, за да помага. Продължавала да има нужда от чужда помощ в домакинството, тъй като се придвижва с патерици. Понякога, когато болките се засилват, не е в състояние да се изкъпе сама, и се налага някой да я къпе. Когато времето се влошава, болките се засилват, и ищцата стене от болка. Продължава да пие лекарства, а когато болките станат нетърпими, слагат болкоуспокояващи инжекции. Продължава да се нуждае от чужда помощ. Ищцата изпитва болки главно в крака, който е почти неподвижен /не може да го сгъва/, които са непрекъснати, а също изпитва болки в областта на гърба.

Разпечатката съдържа 34 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6f1aec5f-4a66-4522-8f31-773c21e62a2d