Решение № 260149 от 05.11.2020, Районен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260149/5.11.2020г. гр. Ямбол, 05.11.2020 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ЯМБОЛСКИ

РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVII-състав, в публичното заседание на седми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМЧО ДИМОВ при секретаря Е. В. като разгледа докладваното от съдия

ДИМОВ гр.дело № 1456 по описа за 2020 г. на ЯРС и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от Г.Г.Г., с

ЕГН **********,***, чрез ***. М. Б. от АК – Я. против Община Я., със седалище и адрес на управление: гр.Я., ул.***, представлявана от *** на общината.

С исковата молба се твърди, че на 17.03.2020 г. около 15.00 часа, в района на *** гр. Я., находящо се на ул. *** ищецът е бил ухапан от бездомно куче. В резултат на захапването панталонът на ищеца на мястото на захапката бил разкъсан, текла обилно кръв. Ищецът имал огромна разкъсна рана, от която силно течала кръв, което го уплашило. Помогнал му човек на име М., с чиято помощ ищецът бил откаран в Спешно отделение, където му извършили множество промивки на раната, направена била на ищеца дебела превръзка и останал там определено време, за да не движи кракът си, за да може да спре кървенето. На ищецът била поставена и инжекция ***. Медицинските работници препоръчали на ищеца да стои няколко дни неподвижно, за да може раната да зарасне, понеже била голяма и зарастването ще е трудно. На ищеца били предписани лекарства и медикаменти. След прибирането си в с. К. лежал неподвижно като изпитвал остри болки, не можел да спи спокойно. Налагало се да взима болкоуспокояващи. Около ухапаното било отекло и зачервено. Не можел да свива левия си крак 10 дни. В момента също изпитвал затруднения, а в продължение на месец не можел да управлява автомобил, тъй като не можел да натиска съединител. Заедно със съпругата си ищецът обработвал 7-8 дка земя, както и две оранжерии.

Нараняването от кучето не му позволявало да участва в обработките, като оран, фрезоване и окопаване. Избягвал да се движи пеш, да не би да срещне куче и да се повтори преживяното. Никога преди не се страхувал от куче тъй като живеел на село, но след случилото изпитвал ужас, вцепенявал се и спирал на място, за да не бъде нападнат. С часове не можел да възвърне нормалното си психично състояние.

Претендира се от съда да постанови решение, с което да осъди ответната община да му заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 3000 лв., ведно със законната лихва по чл.86 от ЗДД от датата на увреждането - 17.03.2020 г. до окончателното изплащане на обезщетение.

Претендират се разноски по делото.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответната община, с който се поддържа, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Оспорват се изложените в ИМ обстоятелства около инцидента, мястото на настъпване, както и твърдението на ищеца, че вредите са пряка и непосредствена последица от увреждането. На следващо място се поддържа, че са недоказани кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на непозволеното увреждане.

Ответникът твърди, че задълженията на Община Я. относно вземане на мерки за предотвратяване на агресивното поведение на кучетата към хора или животни са изпълнени и са положени всички усилия за прилагането им, с цел да се установи контрол и постепенно да се намали броя на безстопанствените кучета, поради което се оспорва вероятно настъпилия инцидент да се дължи на бездействие на Община Я. Твърди се, че в Община Я. не е входиран сигнал за посочения инцидент от ищеца или от друго лице. При условията на евентуалност се прави възражения за съпричиняване уврежданията от страна на ответника по чл.51, ал.2 ЗЗД. Твърди се, че ищецът със своето поведение е допринесъл за претърпените болки и страдания. В този смисъл се твърди, че транспортирането на ищеца до град С. е в пряко противоречие с дадените му указания в Спешно отделение и е довело до възпалителен процес, съпроводен със силни и интензивни болки и страдания, който е повлиял и върху продължителността на възстановителния период. В обобщение се поддържа, че травматичното увреждане на ищеца не е резултат единствено от бездействие на Община Я., но и следствие от небрежност на ищеца по отношение на здравословното му състояние, поради което било наличие на съпричиняване на вредоносния резултат. На следващо място се оспорва размера на претендираното обезщетение като прекомерно с оглед характера и продължителнотта на причинените неудобства. Оспорва се и иска по чл.86 от ЗЗД, като се поддържа, че евентуално Общината е в забава от поканата за изпълнение на задължението, поради което и предвид, че липсва покана, ответникът поддържа, че законната лихва върху претендираната сума не следва да се претендира от деня на увреждането – 17.03.2020 г., а следва да се има предвид разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД.

Претендира се отхвърляне на предявените искове като неоснователни, алетернативно се иска да бъде намалено претендираното от ищеца обезщетение. Релевират се и възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание ищеца не се явява, за него в качеството на процесуален представител по пълномощие се явява ***.М. Б. чрез когото в хода на делото по същество се поддържат исковите претенции, претендират се и разноски.

За ответната община се явява в качеството на процесуален представител по пълномощие ***.К. А., чрез когото в хода на делото се поддържа, че неоспорими са факта на настъпването на инцидента и нанасянето на телесна повреда на ищеца, като се твърди че спорна е ситуацията по отношение на кучето, което е нанесло вредата на ищеца. В тази насока се сочи, че не само безстопанствените животни нямат марки на ушите си, но и домашните любимци. Не било установено по делото дали кучето е гледано от собствениците на сервизи в *** или близката автокъща, непосредствено до сервиза на ***. На следващо място се поддържа, че ищеца е нарушил медицинските предписания, които са му дадени от медицинско лице в спешна помощ гр.Я. – да не осъществява движение следващите три дни, за да може раната да зарасне по-бързо. Иска се от съда да отхвърли иска, алтернативно да бъде намалено обезщетението на ищеца.

Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото от страна на ищеца са ангажирани като писмени доказателства: заверено копие на Лист за преглед на пациент ***/Спешно отделение от 17.03.2020 г. и заверено копие на медицинско удостоверение № *** г.

Видно от така представените писмени доказателства е, че на 17.03.2020 год., 15.50 часа, ищецът е приет за преглед в спешно отделение гр.Я., където е снета анамнеза: ухапан от куче, получил открита рана на лявото бедро и като терапия му е била направена *** като профилактика за тетанус. Установява се още, че при извършения на 18.03.2020 год. преглед на ищеца от д-р т. А. Ч. – ***на СМДЛ „***“ гр.С., със специалности по *** и ***, е установена масивна рана с разкъсани и натъртени ръбове в областта на задната повърхност на долната половина на лявото бедро, с размери около 5-6 см., с кръвонасядания около ръбовете и умерено изразен болезнен травматичен оток на тъканите, като болките се засилвали при опипване с ръка и при придвижване. Заключението на медицинското лице от освидетелстването на ищеца е, че същият е получил рана от ухапване от куче в областта на задната повърхност на долния край на лявото бедро, с умерено изразен болезнен оток на тъканите и кръвонасядания.

Описаните увреждания са получени вследствие действието на твърди, тъпи или тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени по начин и време, както съобщава освидетелствания в предварителните сведения.

Установените увреждания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

По искане на ищеца по делото бяха ангажирани гласни доказателства чрез разпит в качеството им на свидетели по делото, лицата: М. К. М. и Г. М. Г.

Видно от показанията на св.М. се установява, че същият също е бил ухапан от куче в района на ***, понеже се занимавал с търговия и там зареждал магазина си. Водил дело във връзка с ухапването срещу община Я., което приключило с обезщетение от 2500 лева. Свидетелят живеел в районна до *** и колата му била на ремонт. На 17.03.2020 год. около три часа след обед, отишъл да си вземе колата от ремонт и на около 20-30 метра от входа на *** видял как един човек излиза навънка. Отвън, легнали до входа имало две-три кучета, двете били по-големи, едното по-малко. Както се движил човека, по-голямото куче се стрелнало към него и го захапало за крака, над прегъвката на коляното, отзад.

Тъй като свидетелят бил хапан от куче и бил стресиран, не реагирал толкова бързо. Взел малко кураж и тръгнал към него, отишъл и кучето го пуснало. Човекът взел да рита кучето, да вика „помощ“ и да ръкомаха. През това време кучето го пуснало, но човека имал голяма рана. Панталонът му бил разкъсан и започнала да тече обилна кръв. Свидетелят хванал човека и го завел до един ***, където го превързали, сложили му риванол, след което с колата на пострадалия, свидетелят го откарал в спешното в болницата в Я. Там му направили инжекция *** свалили превръзката която му направили и сложили тяхна. След това, свидетелят закарал пострадалия до неговото село – К. Жена му била там и го оставил. Трите кучета нямали марки на ушите си. Човекът който дал бинтовете казал, че и други хора са били хапани от кучетата, били се обаждали на тел.112, но не обърнали внимание.

Когато свидетелят се върнал от село К. за да си вземе колата от ремонт, кучетата пак били там. Стояли отвън, лежали. Свидетелят често виждал където живее в „***“ такива бездомни кучета, вечер късно да се въртят около казаните, немаркирани, свободни.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите се явяват житейски и логично правдоподобни и най-вече кореспондиращи с представеното по делото съдебномедицинско удостоверение досежно мястото на което е бил ухапан от кучето ищецът по делото.

Видно от показанията на св.Г. се установява, ищецът е неин ***. Същият на 17.03.2020 год. бил ухапан от куче. Съпругът и обяснил, че на улицата, накъде към *** го е ухапало куче.

Когато се прибрал съпругът и бил много зле. Имал големи болки, раната била голяма, няколко дена постоянно кървяла. Раната била на левия крак, над коляното, отзад. Наложило се свидетелката да му прави превръзки. При всяко движение раната кървяла. *** и не бил в състояние да управлява автомобил. Точно тогава имали много работа в градината. Със *** и се занимавали със земеделие и трябвало да викат хора, като той не бил в състояние да работи. Това състояние продължило около месец. Имал изписани лекарства и материали за превързване на раната.

Преди случая *** и не се страхувал от кучета, но след ухапването започнал да се страхува, да ги заобикаля. Свидетелката и тя започнала да се страхува, защото видяла раната. За нея раната била голяма и грозна, имало видими белези, които останали. До гр.С. *** и бил закаран от негов приятел, защото той не можел да кара автомобил. Не се сеща точно кога е било това, като сочи, че не било същият ден, може би на другия ден.

Съдът кредитира показанията на свидетелката, отчитайки близките и отношения с ищеца, като намира показанията и за вътрешно логични и последователни както и кореспондиращи се с показанията на св. М. и представеното по делото медицинско удостоверение.

От страна на ответника също са ангажирани писмени доказателства от които се установява, че ответната община е утвърдила Правилник за вътрешния ред и организация на работа в „***“, одобрен от *** – Я.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Предявените от

Г.Г. *** искове са за обезщетение за неимуществени вреди от ухапване от безстопанствено куче на основание чл.49 ЗЗД и за законната лихва от деня на ухапването на основание чл.86 ЗЗД. Предявените искове съдът намира за допустими, като предявени от и срещу процесуално легитимирана страна, при наличието на правен интерес и при липсата на отрицателни предпоставки за осъществяване правото на иск на ищеца.