Решение № 35 от 19.01.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. София, 18.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Кирил Д. Павлов при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20221800500656 по описа за 2022 година

С решение № 260013 от 06.04.2022 год. по гр. дело № 514/2020 год. РС-Ботевград е осъдил „Н.“ ЕООД, гр. П. да заплати на „Г.И.С.“ ЕООД, гр. Е. сумата 21 032,22 лева, представляваща неизплатена цената на доставени стоки по договори за покупко-продажба по следните фактури: № 0000000273/12.03.2019 год., № **********/15.03.2019 год., № 000000275/20.03.2019 год., № 0000000276/27.03.2019 год., № 0000000277/02.04.2019 год., № 0000000279/05.04.2019 год., № **********/11.04.2019 год., № 0000000281/19.04.2019 год., № 0000000283/07.05.2019 год., № 0000000284/10.05.2019 год. и № 0000000285/14.05.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.05.2020 год. до окончателното изплащане; мораторна лихва върху главницата в общ размер от 1913,13 лева, изчислена от датата на забавата – 14 дни от датата на издаване на всяка фактура до 13.03.2020 год., сумата 219,85 лева – лихва за забава върху главниците по фактури № 0000000272/07.03.2019 год., № 0000000282/23.04.2019 год., № **********/13.02.2019 год. и № 0000000271/26.02.2019 год. за период от 14 дни след датата на издаване на съответната фактура до 20.06.2019 год., както и сумата 4 657,83 лева, представляваща направените по делото разноски, по исковете с правно основание чл. 327 от ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника с твърдението, че същото е незаконосъобразно, постановено при неправилна преценка на събраните по делото доказателства и неправилно приложение на материалния закон. Моли 1 съда да го отмени и да отхвърли изцяло предявения иск.

Ищецът оспорва въззивната жалба.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, Софийският окръжен съд прие за установено следното от фактическа страна:

Ищецът твърди в исковата молба, че страните са в трайни търговски взаимоотношения във връзка с покупко-продажба на стоки, в изпълнение на което ищецът е продавал и доставял по поръчка на ответника стоки, подробно описани в приложените по делото фактури при определена в тях цена. Ответникът не изпълнил задължението си за да заплати цената на продадените стоки, като по посочените по-горе фактури незаплатената цена на доставената стока възлиза общо на 21 032,22 лева. Претендира и законна лихва върху тази сума в общ размер от 1913,13 лева от датата на падежа по всяка фактура до 13.03.2020 год. Сочи също така, че за продадените стоки по някои фактури е заплатена само главницата – цената на доставените стоки, но не и мораторната лихва за забава, поради което претендира сумата 219,85 лева – лихва за забава върху главниците по фактури № 0000000272/07.03.2019 год., № 0000000282/23.04.2019 год., № **********/13.02.2019 год. и № 0000000271/26.02.2019 год. за период от 14 дни след датата на издаване на съответната фактура до 20.06.2019 год.

В писмения отговор на исковата молба ответникът оспорва предявените искове.

Твърди, че реално не са осъществени доставките на стоките по приложените към исковата молба фактури; не са сключени твърдяните сделки за покупко-продажба. Не оспорва, че страните са били в трайни търговски взаимоотношения от 2016 год. Ищецът доставял на ответника опаковъчни материали и консумативи, като договорите се сключвали с предаване на стоките, за доказване на което ищецът съставял стокова разписка, която се подписвала от двете страни по сделката и удостоверявала, че продавачът предава, а купувачът приема стоката, като същия ден се издавала и фактура, а двата документа се предавали едновременно на клиента за осчетоводяване и заплащане. През м. март 2019 год. ответникът установил, че има осчетоводени фактури на голяма стойност, издадени от ищеца, като след проверка се оказало, че за част от тях стока не е доставена, поради което бил прекратен трудовия договор на дружеството с лицето С.С. – експерт логистика в „Н.“ ЕООД, който отговарял за контрола на действията по логистика и снабдяване с необходимите консумативи за производството на дружеството, като имал задължения и да получава доставената стока, да проверява и представя фактурите в счетоводството на дружеството.

Счита, че не дължи твърдяните суми. Моли съда да отхвърли исковете като изцяло неоснователни.

По делото са представени посочените по-горе фактури, издадени от ищцовото дружество, в които като доставчик на описаните в тях стоки е посочен „Г.И.С.“ ЕООД, а като получател - „Н.“ ЕООД.

Според заключението на приетата по делото съдебно-счетоводната експертиза на в.л.

Балтова от 10.02.2021 год., изготвено след извършена проверка в счетоводствата на двете 2 дружества и въз основа на приетите по делото доказателства, стоките, описани в посочените по-горе фактури, са осчетоводени в счетоводството на ищеца – продавач и същите са отразени по кредит с/ка 7022 „Приходи от продажби на стоки на дребно“ и кредит с/ка 45321 „Начислен ДДС за продажбите“; извършените плащания по 4 бр. фактури са осчетоводени по дебит с/ка 503 „Разплащателна сметка в лева“ и кредит с/ка 411 „Клиенти“; всичките 15 броя фактури са включени в дневниците за продажби за съответните месеци, като при ищеца се води задължение от ответника в размер на 21 032,22 лева. С платежно нареждане от 28.06.2019 год. ответникът е превел по сметка на ищеца сумата 4099,75 лева с основание фактури № **********/13.02.2019 год. и № 0000000271/26.02.2019 год. Със заповед от 28.06.2019 год. на управителя на ответника е наредено превода в размер на 4099,75 лева да се счита за плащане по фактури 0000000283/07.05.2019 год., № 0000000284/10.05.2019 год. и № 0000000285/14.05.2019 год. и 172,87 лева лихва. В банково извлечение от 02.07.2019 год. при ищеца е отразен превода на сумата 4 859,90 лева с основание фактури 272 и 282. Всичките 15 бр. фактури са осчетоводени при ответника по дебит с/ка 601 „Разходи за спомагателни материали“ и дебит с/ка 45321 „Начислен ДДС“, както и кредит с/ка 401 “Доставчици“. Всички процесни фактури са включени в дневниците за покупки за съответните месеци. Стоките и материалите по процесните фактури не са заприходявани. На основание решение № 6868 от 27.12.2019 год. по гр.д. № 1259/2019 год. по описа на БРС, на 29.02.2020 год. задължението към ищеца в размер на 21 205,09 лева е отписано, като от този момент при ответника не се води задължение към ищеца. В допълнително заключение от 05.03.2021 год. на в.л. Балтова е посочено, че размерът на лихвата за забава за периода от датата на падежа на всяка от неплатените 11 бр. фактури, посочени в исковата молба, до 13.05.2020 год., възлиза на 1913,13 лева. Размерът на лихвата за забава за периода от датата на падежа на всяка от платените 4 броя фактури от датата на падежа до датата на плащането възлиза на 219,85 лева.

По делото е представено определение № 6868/27.12.2019 год. по ч.гр.д. № 979/2019 год. на БРС, от което се установява, че е било образувано производство по реда на чл. 410 от ГПК по заявление, подадено от ищеца в настоящото производство срещу „Н.“ ЕООД за вземанията по процесните фактури, въз основа на което БРС е издал заповед за изпълнение № 3318/14.06.2019 год. Поради подадено от длъжника в срок възражение срещу заповедта, съдът е указал на заявителя, че в едномесечен срок може да предяви иск за установяване на вземането в съда. Тъй като указанията не са изпълнени, съдът е обезсилил издадената заповед за изпълнение, а с определение № 937/21.02.2020 год. на БРС е прекратено производството по гр.д. № 1259/2019 год. по подадена искова молба от „Г.И.С.“ ЕООД, с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК срещу „Н.“ ЕООД, гр.

П..

При така установените фактически обстоятелства съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 327 от ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД и е допустим.

3

Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на производството. С определение № 6868/27.12.2019 год. по ч.гр.д. № 979/2019 год. на БРС не е отречено със сила на пресъдено нещо правото на ищеца да получи плащане по процесните фактури.

Обстоятелството, че е обезсилена издадена заповед за изпълнение за същите суми в производство по чл. 410 и сл. от ГПК, а образуваното производство по чл. 422 от ГПК е прекратено, не препятства възможността заявителят да предяви осъдителни искове за вземанията си по общия ред.

Разгледан по същество, искът е основателен по следните съображения:

От събраните по делото доказателства се установи, че между страните по делото са сключвани договори за покупко-продажба на описаните в приложените по делото фактури стоки. Като получател на стоката в процесните фактури е посочен ответникът по делото „Н.“ ЕООД, като всички фактури са осчетоводени от получателя и са отразени в дневника за покупки на ответното дружество с посочено основание – покупка на стоки, съгласно приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза. Поради това без значение в случая е дали фактурите са подписани от управителя или упълномощен представител на ответника. Сключването на търговските сделки се подчинява на общите правила за сключване на сделките, установени в гражданското право /чл. 13 и 14 от ЗЗД/. Необходимо за сключване на търговската сделка е да има предложение /оферта/ и приемане на предложението, при което в случай на съвпадане на насрещните волеизявления се счита, че е постигнато съгласие и договорът е сключен. Видно от приложените по делото фактури и стокови разписки, страните по делото са били в трайни търговски отношения, при които ищецът е продавал и доставял на ответника стоки, които последният е заплащал по цени, посочени в издаваните от продавача фактури. Според чл. 294, ал. 1 от ТЗ за действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени от закона. ТЗ не предвижда специална форма за сключване на договор за търговска покупко-продажба и не е необходимо документът да е подписан от лице с представителна власт, оправомощено да прави волеизявления от името на дружеството. С факта на получаване на стоката от страна на ответника, респ. с осчетоводяване на фактурата се изразява неформално /конклудентно/ съгласие за сключване на договора. Достатъчно е стоката да е получена от дружеството – купувач, посочено в издадената фактура, съдържаща основните реквизити, представляващи съществени елементи на договора – стока и цена. В съдебната практика се приема, че отразяването на фактурата в счетоводството на търговеца – ответник, включването й в дневника за продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване /решение № 46/2009 год. на ВКС по т. д. № 454/2008 г., II т. о.; решение № 42/10 г. по т.д. № 593/2009 год. на ВКС, II т. о. и др./. Тази практика е мотивирана с това, че макар и фактурата да не е подписана, или да е подписана от лица, за които не може да бъде установено, че са били упълномощени от страната да получат стоката или услугата, то търговецът е узнал за техните действия по смисъла на чл. 301 от ТЗ, като това е установено по безсъмнен начин от отразяването на фактурите в счетоводството му. В случая това 4 изискване е спазено – фактурите са осчетоводени при ответника и са отразени в дневниците за покупки, като по част от фактурите ответникът е извършил плащане, макар и със забава, поради което следва да се приеме, че стоките по фактурите са получени от ответникакупувач. След като представител на ответника по иска е отразил фактурите в счетоводните регистри на дружеството, съответно е било ползвано правото на приспадане на данъчен кредит то по силата на законовата презумпция, установена в чл. 301 ТЗ се налага извода, че е налице приемане от поръчващия на фактически доставени стоки по договора, независимо от подписването на стокова разписка или друг документ и независимо от заприходяването на стоките в материален склад /в този смисъл решение № 138 от 17.10.2011 год. на ВКС на РБ по т.д. № 728/2010 год. на II т.о. на ВКС на РБ и др./.