Решение № 95 от 15.04.2025, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Кюстендил, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая Анд. Миленкова при участието на секретаря Даниела Й. Кирилова като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Административно наказателно дело № 20241520200838 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по повод на жалба от Л. К. Ф. С., **************, срещу Наказателно постановление (НП) № 4485а-79/09.07.2024 г. , издадено от Р. Б. , ЗА Началник на ГПУ Гюешево, с което на основание чл. 48, ал. 1 , т 3 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) й е наложено административно наказание "глоба" в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение на чл. 34 от ЗЧРБ.

В жалбата твърди, че НП е издадено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изтъква аргументи за предприети за незаконосъобразни действия на контролните органи, твърдейки че е бела подведена от служители на Гранична полиция, че „ поради влизане на България в Шенген, дните прекарани в страната преди 31.03.2024 г., не представляват дни прекарани в Шенген“.

Представя доказателства за това, че вече е пътувала извън Р България, през летище София и никой не я е уведомил, че престоят й в страната е превишен.

В съдебното заседание, жалбоподателката се представлява от нейния 1 съпруг – В. З. Б., който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна, Началник ГПУ Гюешево, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата .

Съдът, като взе предвид становището на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

Жалбоподателката Л. К. Ф. С. е родена на ***********. Тя влязла в Р България на 22.01.2024 г. Има статут на краткосрочно пребиваващ в Р България чужденец , съгласно Регламент(ЕС2016/399 на ЕП на СЪВЕТА ).

На 16.06.2024 г. С. и съпругът й В. Б., който е български гражданин, пристигнали на ГКПП Гюешево, трасе – излизащи. Пътували с МПС , лек автомобил м. „ Нисан“, с ДК№ ********.

В хода на паспортната проверка свид. В. Г. – мл. полицай при РДГП Кюстендил, ГКПП Гюешево установил, че С. е превишила разрешеният й срок за пребиваване на територията на страната с 67 дни. Според актосъставителя последното влизане на жалбоподателката в Р България било регистрирано на 21.01.2024 г.

В деня на проверката е съставен АУАН № 4485а-71, в който е описана горната фактическа обстановка и е дадена правна квалификация на нарушението – чл. 34 от ЗЧРБ. Никъде в АУАН не е отбелязано, че С. не владее български език, както и по какъв начин е доведено до знанието й съдържанието на съставения срещу нея АУАН, респ. нарушението, което й се вменява във вина.

На 09.07.2024 г. , въз основа на съставения вече АУАН, Р. З. Б. на длъжност ЗА началник ГПУ Гюешево издал атакуваното НП,като в него възпроизвел дословно обстоятелствената част на АУАН и дал идентична правна квалификация на нарушението – чл. 34 от Закона за чужденците в България. За това нарушение , на осн чл.48, ал.1, т.3 от ЗЧР, на Л. К. Ф. С., *********, притежаваща статут на краткосрочно пребиваваща на територията на Р България, с адрес в страната:гр.***********, било наложено административно наказание "глоба" в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение на чл. 34 от ЗЧРБ. Административното нарушение се изразявало в 2 това, че чуждата гражданка е пребивавала на територията на страната 157 дни, с което е превишила максимално разрешеният период на престой с 67 дни.

Според описаното в обстоятелствената част на НП С. е трябвало да напусне страната до 20.04.2024 г. В тази връзка АНО е посочил, че нарушението е извършено от жалбоподателката на 21.04.2024 г.

В хода на съдебното следствие са представени доказателства за това , че на 09.05.2024 г. Л. К.а С. е напуснала страната , през летище София и е влязла отново в република България на 12.05.2024 г.

От така изложената и приета фактическа обстановка, за да постанови решението си, съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда, по който то е наложено.

Процедурата по установяване на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН, като за неуредените в него случаи, чл. 84 от ЗАНН препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.

В производството по обжалване на наказателното постановление, административнонаказващият орган е този, който поддържа административнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в акта за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция.

Същите не се считат за установени, до доказване на противното, със способите за събиране на доказателства в наказателния процес. Във въззивното производство пред съда се прилагат разпоредбите на НПК, съгласно които годни доказателства и доказателствени средства са тези, които са събрани по реда на НПК, като същите подлежт на проверка в хода на съдебното следствие.

Описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото доказателствени материали: Жалба; НП № 4485а79/09.07.2024 г.;

АУАН

№

4485а-71/17.06.2024 г.;

Съобщение

№3148/16.06.2024 г. от началник смяна ГПу Гюешево протокол за връчване на АУАН на чужденец, в присъствието на преводач; копие от паспорт на жалбоподателката ; Заповед №993/27.06.2024 г. на Директора на РДГП Кюстендил; Заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-378 от 3

06.04.2020 г.;Пълномощно с рег.№5196/02.08.2024 г.; копие от електронен самолетен билет; разпечатка от интернет страница на авиокомпания за осъществено пътуване; удостоверение за сключен граждански брак, както и събраните по делото и свидетелски показания.

Съдът намира приобщените по надлежния процесуален ред доказателства за обективни и непротиворечиви, поради което ги кредитира изцяло. Въз основа на тях, по несъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка.

При така установеното, съдът от правна страна приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно легитимирана страна, в преклузивния срок и срещу подлежащ на обжалване акт.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна, но по съображения различни от изложените в нея.

Според чл. 53, ал. 1 и 2 от ЗЧРБ, актовете за нарушение се съставят от органите на Министерството на вътрешните работи (с изключение на случаите по чл. 24а от ЗЧРБ), а наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или определени от него длъжностни лица.

От представената Заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-378 от 06.04.2020 г. се извлича информация за компетентността съответно на актосъставителя за съставяне на

АУАН и административнонаказващия орган за издаване на процесното НП.

Съдът установи, че АУАН е съставен в съответствие с т. І. 3 от Заповед № 8121з-378 от 06.04.2020 г. от младши полицай при РДТП –Кюстендил, ГКПП Гюешево.

Атакуваното НП е издадено от орган притежаващ съответната материална компетентност. Съгласно т. ІІ. 12 от Заповед № 8121з-378 от 06.04.2020 г., началникът на ГПУ в РДГП има право да издава наказателни постановления. В случая, процесното НП е издадено от главен инспектор Р.Б., който към датата на издаването му е изпълнявал длъжността Началник I-ва степен на ГПУ Гюешево, по силата на Заповед № 993/27.06.2024 г. на директора на РДГП Кюстендил.

Независимо от това обаче, съдът констатира, че в хода на 4 административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице и обуславящи отмяната на НП.

Според посочената за нарушена материална норма на чл. 34 от ЗЧРБ, „всеки чужденец е длъжен да напусне страната до изтичане на разрешения срок на пребиваване“.

Ако това е нарушената материална норма, обаче , съдът намира че е налице съществено разминаване между словесното описание и правната квалификация на твърдяното нарушение. Съгласно сочената за нарушена разпоредба чл. 34 от ЗЧРБ, всеки чужденец е длъжен да напусне пределите на страната до изтичане на разрешения срок на пребиваване. Описаното в НП, нарушение се изразява в това, че С. е превишила разрешения й срок на пребиваване в страната в продължение на 67 дни. Т. е. както актосъставителят, така и АНО са приели, че нарушението се изразява в неразрешено фактическо пребиваване, а не в ненапускането до изтичане на определен срок за пребиваване.

В издаденото постановление административно-наказващият орган е следвало да изложи доводи относно правната квалификация, съобразно която е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателката, както и да отрази всички обективни и субективни признаци на състава на нарушението с посочване на датата, на осъществяване на нарушението, изпълнителното деяние, срокът, в рамките на който жалбоподателката е имала право да пребивава в Р България, респ. в който жалбоподателката е имала поведение съобразено със срока за пребиваване, и след който датата на нарушението би била определяема.

В конкретния случай според състава на съда липсва посочване на нарушената материално-правна норма, която въвежда правило за поведение, която е следвало да е тази по чл. 23, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ , тъй като касае времето за краткосрочно пребиваване на чужденците в Р България.

Ето защо решаващият съдебен състав приема, че липсва описан диспозитив в издаденият административен акт, съответстващ на нарушението, визирано в разпоредбата на чл. 34 от ЗЧРБ, доколкото и при описанието на нарушението е останало неясно от коя дата е започнал да се брои 6 месечния 5 срок за пребиваване, в рамките на който М. е имала разрешение да пребивава 90 дни и на коя дата това разрешение е приключило.

Горното се явява съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл. 42, т. 4 и съответно на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН .

Безспорно съобразно нормата на чл. 23, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ е уреден въпросът за краткосрочно пребиваване на територията на страната, което е регламентирано за срок до три месеца в рамките на всеки шест месеца от момента на влизането в страната. Действително жалбоподателката е просрочила този срок и като не е напуснала страната е извършила нарушение на задължението визирано в разпоредбата на чл. 34 от ЗЧРБ. Както обаче беше посочено по - горе, такова изпълнително деяние не е описано в издадените административни актове. Само по себе си, това представлява съществено нарушение на процесуалните правила водещо до невъзможност за ангажиране на адекватна защита на лицето нарушител, тъй като не е посочено еднозначно конкретното извършено от него нарушение. Изложеното дава основание да се приеме, че обжалваното НП е незаконосъобразно и подлежащо на отмяна, което налага извода, че по отношение на жалбоподателката не би могла да бъде ангажирана административно наказателна отговорност.

Отделно от горното , съдът намира, че НП е и неправилно. С оглед събраните по делото доказателства, недоказано остана изпълнителното деяние, вменено във вина на Л. К.а С..

За да се приложи административнонаказателната разпоредба на чл. чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ следва АНО да докаже елементите от фактическия й състав, а именно че субекта на твърдяното нарушение е чужденец и че същия е превишил срока на пребиваване в страната. Безспорно в случая санкционираното лице е чужденец по см. на чл. 2, ал. 1 от ЗЧРБ , доколкото е представено копие от личния й паспорт, удостоверяващ нейната националност / колумбийска гражданка/. Прието е, че същата е пребивавала в България краткосрочно, съгласно чл. 23, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ , т. е. че има право да престои в страната до 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период от датата на влизането в страната. Анализът обаче на доказателствения материал относно периода на пребиваване в страната, не обуславя доказаност на нарушението. В НП се твърди, че колумбийската гражданка е влязла в България на 22.01.2024 г. и това е последното й регистрирано влизане в страната, преди да пристигне 6 на ГКПП Гюешево, с намерение да напусне страната. Единствено доказателство в подкрепа на този съставомерен факт, твърдян в АУАН и НП, обаче е съобщение №3148/16.06.2024 г. от началник смяна на ГПУ Гюешево.