Решение № 8689 от 28.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8689 гр. С, 28.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: П. Т. С. ВЛ. при участието на секретаря С. ЕМ. Д. като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело № 20211110126120 по описа за 2021 година

Софийският районен съд е сезиран с предявени от С.Й. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. О 2, бл. 262, вх.В, ет.3, ап.62 с осъдителни искове с правно основание чл.405, ал.1 КЗ и чл. 86 ЗЗД срещу „ф-ма“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. В № 89Б, за осъждане на ответника да заплати сума в размер на:

6269,00 лв. – застрахователно обезщетение, във връзка с уврежданията по лек автомобил марка „Ф“, модел „Т“, с временен peг. № ****, настъпили на 14.11.2020г. при ПТП и за който е издадена застрахователна полица № 44012021311255 за увредено МПС, както и сумата от 313,48 лв. – лихва за забава за периода от 14.11.2020 г. до 12.05.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба – 12.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

В обстоятелствената част на исковата молба се посочва, че на 14.11.2020г. в гр.

С, по пътя от гр. Б към кв. Филиповци, на кръстовището с ул. „С П“ настъпило пътнотранспортно произшествие, при което виновен за настъпване на произшествието е водачът на друг автомобил, който поради неспазване на пътен знак „Б1“ – „пропусни движещите се по пътя с предимство“ ударил застрахования при ответника по имуществена застраховка „Каско+“ и описан по-горе л.а. „Ф“. За щетите по автомобила застрахователното дружество „ф-ма“ЕАД било уведомено на следващия ден. На увредения автомобил били извършени първоначален и допълнителен оглед. На 01.12.2020 г. застрахователното дружество постановило отказ за изплащане на застрахователно обезщетение с мотиви, че обстоятелствата декларирани при завеждането на претенцията не съответстват с установените факти и събраните данни 1 относно настъпилото събитие, естеството на уврежданията и механизма на получаването им, който отказ е потвърден отново на 14.12.2020 г.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с който предявения иск се оспорва по основание и размер. Оспорва се механизма за настъпване на процесното ПТП, наличието на пряка причинно-следствена връзка между описания механизъм и настъпилите вреди. Оспорва също представения като писмено доказателство протокол за ПТП, в частта обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП и в частта, отразяваща схемата на ПТП. Твърди, че е налице изключение от застрахователното покритие по договора, тъй като застрахованият не е предоставил вярна и точна информация относно обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие, като действията му представлявали опит за измама или измама, което съгласно т. 9.1.9 от Общите условия, приложими към договора, съставлява обстоятелство, което изключва отговорността на застрахователя.

Оспорва се иска като завишен по размер.

Противопоставя се възражение за прихващане за сумата 356,73 лв., явяваща се дължими неплатени вноски по застрахователния договор.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

За основателност на иска по чл. 405, ал. 1 от КЗ, в тежест на ищеца е да докаже в кумулативност следните предпоставки: възникване на валидно застрахователно правоотношение, настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска и в причинна връзка с което са настъпили вреди в претендирания размер.

По делото са признати за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните на обстоятелствата, че между страните е сключен договор за имуществено застраховане със застрахователна полица № 44012021311255.

Последната е приложена към исковата молба и от нея се установява, че на 27.09.2020г. между „ф-ма“ ЕАД, като застраховател, и С.Й. М., като застрахован, е бил сключен договор за застраховка “Каско +”, по силата на който застрахователят се е задължил да покрие до размера на сумата 6500лв. имуществените вреди, които би претърпяло застрахованото лице като собственик на лек автомобил „Ф „Т“, с временен peг. № ****, за периода от 28.09.2020г. до 27.09.2021г.

Представен е Протокол за ПТП №1789682 от 14.11.2020г., от който се установява, че на посочената дата, на С П – за гр.Б, л.а.“С К“ с рег.№*****, собственост на К А К и управляван от Г. М. Л. поради неспазване на предимството на пътен знак Б1 реализира ПТП с л.а. „Ф Т“, с временен peг. № ****. Отбелязано са видимите щети по двата автомобила.

По правната си природа този протокол е официален свидетелстващ документ, но 2 на основание чл.179, ал.1 ГПК същият има обвързваща доказателствена сила само за фактите, осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно лице /например за констатираното и възпроизведено в документа положение на участвалите в произшествието моторни превозни средства след настъпването му, за извършените от съставителя действия по вземане на проби за алкохол, за извършената от него проверка на документи и пр./. Следователно за самия механизъм на пътно-транспортното произшествие, описан в протокола, същият принципно не се ползва с обвързваща доказателствена сила, тъй като произшествието не е било реализирано в присъствие на съставителя на акта /по смисъла на чл. 125 ЗДвП посещението на службите за контрол на МВР на местопроизшествието винаги е последващо/. Протоколът има доказателствена сила за установеното от актосъставителя на място – че при посещението на място са установени двата леки автомобила, че същите са се намирали на място по начина, отразен от изготвената от длъжностното лице скица, т.е. местоположението на двата автомобила един спрямо друг, констатираните видими щети и отразената пътна маркировка и знаково стопанство.

По делото е прието гр.д. № 9858/2021 по описа на СРС, 50 с-в, образувано за предварително обезпечаване на доказателства. Видно от приетата експертиза се установява, че вероятния механизъм на осъществяване на ПТП, е именно описания в Протокол за ПТП, като всички увреждания на л.а. „Ф Т“, с временен peг. № ****, отразени в описа на застрахователя се намират в пряка причинно следствена връзка с механизма на процесното събитие. Стойността необходима за възстановяване на л.а.

„Ф Т“, с временен peг. № *****, определена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е определена на 20622,55лв., а действителната стойност на автомобила на 6269лв., поради което е на лице икономически тотал.

По делото са депозирани свидетелски показания от М Л Х, който посочва, че по професия е шофьор на репатрак и в това си качество на 14.11.2020г. около 23.00ч. бил извикан, за да репатрира пострадал автомобил при произшествие. Посочва, че произшествието било настъпило на изхода от Филиповци, посока С между л.а.С и л.а.Ф Т, като от разпръснатите части си личало, че е имало ПТП. Заявява, че л.а.С бил ударил л.а.Ф от дясната страна, като били увредени калник, врата, задна врата, колонка, праг, окачването на дясната гума било изкривено. Твърди, че не е имало при качването и свалянето на автомобила и не са му нанесени вреди при репатрирането.

Показания са депозирани и от съставителя на Протокол за ПТП №1789682 от 14.11.2020г. – младши автоконтрольор в ОПП-СДВР Р. СТ. ЛЮБ., който посочва, че няма спомен за конкретното ПТП, но в Протокола е поставен негов подпис и той го е изготвил. Заявява обаче, че с оглед смачканите ламарини, не е имал съмнение по отношение на това дали ПТП е реално настъпило на отразеното от него място.

Посочва, че след като е отбелязал наличие на знаци „Б1“ и „Б3“, значи са били на 3 място на кръстовището. Посочва, че е отбелязал „4“ на осветлени, което означава, че е било тъмно.

По делото е прието заключение на САТЕ, съгласно което при съобразяване на снимковия материал, изготвен непосредствено след настъпване на ПТП и като се вземе предвид механизма на настъпване на произшествието, може да се направи извод, че вредите по двете превозни средства съответстват на зоните им на първоначално съприкосновение, отразени в скицата към Протокол за ПТП. Вещото лице е посочил, че вредите по л.а.“Ф Т“ са получени от страничен удар, като същите съответстват на удара от лек автомобил „С К“ съгласно представения Протокол, снимков материал и скица и съответстват на механизма на произшествието, а именно удар от предната част на лек автомобил „С К“. Посочено е, че с оглед представения снимков материал, не се установява оставен спирачен път, ударът е в страничната дясна част на л.а.“Ф Т“, като деформациите отговарят на удар с не по-малко от 30-40км/ч и деформациите по лек автомобил „С К“ отговарят на същата скорост. Зоните на уврежданията напълно отговарят на отразеното разположение на превозните средства към момента на удара.

Вещото лице обяснява във връзка с поставените му въпроси около увреда на различни части и по-малките по степен увреди на лек автомобил „С К“, че страничните елементи от конструкцията на автомобила, при странични удари се отличават с по-малка якост при настъпване на ПТП отколкото детайлите в предната част на превозните средства, при челни удари. Обяснява наличието на възможност за отваряне на еърбег на пасажерско място при страничен удар от страната на пътника, дори и при липсата на такъв на това място. Посочено е, че ударът за л.а.“Ф Т“ е в областта на средната колона, като същата при преместване навътре е възможно да предизвика пречупване на тавана, в страничната дясна част, където е мястото на удара, но е възможно увреждането на тавана да е настъпило и от друго събитие, свързано с удар от твърд тъп предмет върху прегънатата част от тавана.

С оглед отговорите на вещото лице по САТЕ, свидетелските показания и представения Протокол за ПТП №1789682 от 14.11.2020г., настоящия състав намира, че ПТП между л.а.“С К“ с рег.№***** и л.а. „Ф Т“, с временен peг. № **** е настъпило именно по начина, отразен в задача 1 на САТЕ и Протокола за ПТП, като се дължи на неспазване на предимството на пътен знак Б1 от страна на водача на лек автомобил „С К“. От показанията и на двамата свидетели е видно, че те не са имали никакво съмнение, че ПТП е настъпило между двата автомобила именно на конкретното място - на С П – за гр.Б. от САТЕ се установява съответствие на отразените места на настъпване на удара между автомобилите с нанесените увреди.

Поради изложеното следва да се приемат за неоснователни оспорването на механизма за настъпване на процесното ПТП и възраженията на ответника, че застрахованият не е предоставил вярна и точна информация относно обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие. Поради изложеното следва да се приеме и, че не 4 на лице изключение от отговорността на застрахователя съгласно т. 9.1.9 от Общите условия, приложими към застрахователния договор.

От САТЕ, Протокол за ПТП №1789682 от 14.11.2020г. и снимковия материал, се установява и наличието на конкретни увреди, заявени пред застрахователя, както и, че същите са причинени при ПТП с механизъм като на процесното.

Поради изложеното са на лице всички елементи от фактическия състав на ангажиране на отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение.

С разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ е дадена дефиниция на понятието действителна застрахователна стойност– стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество.

Като относима следва да бъде цитирана постановената по КЗ (отм.) практика по решение 167 / 11.05.2016 г. по т. д. 1869 / 2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, с която по поставения материалноправен въпрос е отговорено, че съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.) застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. В създадената съдебна практика по решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586 / 2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. № 667 / 2008 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069 / 2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т. д. № 627 / 2008 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. е прието, че обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор следва от разпоредбите на чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.) във връзка с чл. 203, ал. 2 КЗ (отм.) във връзка с ал. 4, уреждащи, че когато между страните по застрахователния договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество (ал. 2), т.е. по пазарната му стойност.