Решение № 24 от 22.05.2025, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Тутракан, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Спас М. Стефанов при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Административно наказателно дело № 20253430200043 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Н. А. Д., с ЕГН **********, от ******* срещу Електронен фиш серия К № 9739864, издаден от ОДМВР – Силистра, с който на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателката е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 800 /осемстотин/ лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Недоволна от издадения ЕФ, жалбоподателката го обжалва в срок, навеждайки доводи за незаконосъобразността му. Сочи се, че в ЕФ липсвала информация относно това кога е издаден същият, в какъв срок и пред кой орган може да се обжалва. Твърди се, че нарушението не било доказано по несъмнен начин и че нямало информация относно това дали мобилното устройство било преминало проверка за техническа изправност. Сочи се също, че за нарушението е следвало да се състави АУАН, а не ЕФ, тъй като било установено с мобилно техническо средство. В хода на съдебните прения жалбоподателката поддържа наведените в жалбата доводи, аргументирайки се и с постановките, изложени в ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г.

Въззиваемата страна – директорът на ОДМВР – Силистра, редовно призован, не се явява, не се представлява в съдебно заседание. Подадено е писмено становище от редовно упълномощен негов представител – В.Х., ст. юрисконсулт в ОДМВР – Силистра, с наведени доводи в подкрепа на издадения ЕФ. Моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна и недоказана. Отправя се искане за присъждане на юрисконсултско 1 възнаграждение.

Районна прокуратура гр. Силистра ТО гр. Тутракан, редовно призована, не се представлява и не взима становище по спора.

Съдът, след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

На 24.09.2024 г. св. С. И. С. – мл. автоконтрольор в група „ОДПКПД“ при ОДМВР – Силистра, участвал в провеждането на специализирана полицейска операция по контрол на движението по пътищата на територията на общ. Главиница.

За времето от 08:55 ч. до 16:50 ч. свидетелят се намирал в с. Зафирово, общ. Главиница, където по ул. „Трети март“, в близост до база на „Пътперфект“ АД, разположил автоматизирано техническо средство тип Celeritas № 000355ЕВ. Последното било насочено към кръстовището с ул.

„Генерал Атила Зафиров“ и заснемало автомобилите, движещи се и в двете посоки. В 09:42 ч. техническото средство заснело лек автомобил марка „Волво“, модел „С 60“ с рег. № ****. Установената стойност на скоростта на автомобила, след приспадане на максимално допустимата грешка при измерване на скорост в полеви условия, се равнявала на 85 км/ч.

На 30.09.2024 г. бил издаден Електронен фиш серия К № 9739864 срещу жалбоподателката, доколкото същата била собственик на лекия автомобил.

На 22.02.2025 г. ЕФ бил връчен на жалбоподателката.

Горната фактическа обстановка съдът извежда от събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетеля; заверени копия на: ЕФ серия К 9739864; разписка за връчен ЕФ; справка АИС КАТ регистрация; справка история на регистрацията; снимка № 002345 към ЕФ; план за СПО рег. № 342р-15368/20.09.2024 г.; справка картон на водача; протокол № 342р-15606/26.09.2024 г.; снимка на разположението на АТСС; протокол № 171-ЗЧ-ИСИС/05.12.2024 г.; протокол № 171-СГИСИС/07.12.2023 г.; протокол № 342р-13809/26.08.2024 г.; служебна бележка от „ЧР“ при ОДМВР – Силистра; указания за работа с АТСС; Заповед № 8121з-172/29.02.2016 г.; Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г.; Заповед 8121з1632/02.12.2021 г.; Заповед № 8121з-1670/05.12.2022 г.; справка АНД за фиш № 9420980.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН от лице, страна в производството, имащо правен интерес. Като 2 такава, тя е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Процесният ЕФ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 189, ал. 4, изр. второ от ЗДвП, тъй като ОДМВР – Силистра е съответната териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението. Настоящият състав намира, че обжалваният ЕФ съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити, чрез посочване на: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката на доброволното й заплащане. Твърденият от жалбоподателката за липсващ реквизит – датата на издаване на ЕФ, не фигурира сред изброените в цитираната законова разпоредба, поради което липсата му не представлява нарушение на процесуалните правила при издаването на фиша. Липсата на указание за възможността да се обжалва ЕФ (както срока и органа, пред който това да се стори) също не представлява нарушение на процесуалните правила, тъй като не е накърнило правото на защита на жалбоподателката, доколкото същата е подала надлежна жалба пред настоящия съд.

Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е категорична, че когато нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, се издава ЕФ на нарушителя в отсъствието на контролен орган.

Това е специална норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Електронният фиш е съставен на основание фиксирано и заснето нарушение по ЗДвП, а именно движение на МПС със скорост, надвишаваща максимално допустимата за съответния участък. Нарушението е установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение т и п Celeritas № 000355ЕВ. Участъкът от пътя, на който е заснето нарушението, е с ограничение на скоростта за движение до 50 км/ч., доколкото се намира в населено място с. Зафирово, обл. Силистра – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Електронният фиш е издаден при напълно изяснена фактическа обстановка от наказващия орган.

Наказващият орган, при комплектоване на преписката за съда е приложил доказателства за първоначалното одобряване на типа средство за измерване на скоростта на МПС и заснемането им, както и протокол за последната извършена проверка на техническото средство, което е използвано за заснемане на нарушението, извършено от жалбоподателя. От приетото като доказателство заверено копие на Протокол № 152-СГ-ИСИС/07.12.2023 г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол е видно, че процесното АТСС е преминало технически преглед на посочената дата, като е дадено заключение, че съответства на одобрения тип. Доколкото в т. 31 от Заповед №А-616, издадена от председателя на ДАМТН на основание чл. 43, ал. 4 от Закона за измерванията, периодичността на метрологичният контрол относно „скоростомерите“ е 1 година, то следва, че АТСС е било технически изправно към процесната дата.

Във връзка с оспорването, че посредством мобилни АТСС било недопустимо издаването на ЕФ, за което се привеждат аргументи и от ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г., е необходимо да се направят следните уточнения. На първо място, изразът „в отсъствие на контролен орган и нарушител“ се отнася до издаването на ЕФ, а не до установяването и заснемането на нарушението, както твърди жалбоподателката. На второ място, следва да се има предвид, че тълкуващият орган се е произнесъл по време, когато в ЗДвП е липсвало легално дефиниране на стационарните и мобилните 3

АТСС. С въвеждането през 2015 г. на т. 65 на § 6 от ДР на ЗДвП е определено що е то мобилно АТСС, като изрично е посочено, че посредством него се установяват нарушения в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Оттук следва извод, първо, че установяването на нарушения посредством мобилни АТСС в присъствието на контролен орган, е законосъобразно, и второ, че тълкувателното решение в тази си част е загубило правното си значение (доколкото не е налице неяснота при тълкуването на цитираната разпоредба, въведена след издаването на ТР).

Единственото ограничение по отношение използването на мобилни АТСС като основание за започване на съкратената административно наказателна процедура по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е въведено с правилото на чл. 11, ал. 2, изр. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи. Според цитираната разпоредба, за нарушения, установени с мобилни АТСС във време на движение (т.е. – прикрепени към МПС, което се движи), електронни фишове не се издават. С оглед на изложеното, коментираното възражение на жалбоподателката също следва да се отхвърли като неоснователно.

От обективна страна, изпълнителното деяние на извършеното нарушение се състои в управлението на МПС със скорост, по-висока от указаните в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В настоящия случай заснетата скорост е 88 км/ч, която след приспаднатия толеранс е редуцирана до 85 км/ч – т.е. нарушението се състои в превишаване с 35 км/ч., тъй като е въведено ограничение за процесния пътен участък с пътен знак „Д 11“ за начало на населено място.

От субективна страна, жалбоподателката е действала небрежно, тъй като съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е била длъжна да спазва ограничението на скоростта на управлявания от нея автомобил, като същевременно при полагане на дължимата грижа е била в съС.ие да предотврати осъществяването на нарушението.

Поради изложеното дотук съдът намира, че жалбоподателката е осъществила както от обективна, така и субективна страна процесното административно нарушение.

Възражението, че не било несъмнено установено, че именно жалбоподателката е извършила процесното нарушение, съдът намира за неоснователно. Специфичният ред за наказване (съответно – защита) при издаването на ЕФ посредством заснемане чрез АТСС предвижда, че собственикът на заснетото в нарушение

МПС понася административнонаказателната отговорност, освен ако не подаде декларация пред съответната структура на МВР, посочвайки действителния водач на автомобила (чл. 189, ал. 5 вр. чл. 188, ал. 1 от ЗДвП). Оттук, след като жалбоподателката в законовия срок не е посочила друго лице, което евентуално е управлявало автомобила ѝ, следва тя да понесе отговорността за извършеното административно нарушение.

Налице е квалифициращият признак по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, а именно, че нарушението е осъществено в условията на повторност. Изводът се гради въз основа на тълкуването на легалната дефиниция на т. 33 от § 6 от ДР на ЗДвП, съгласно която „повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач“, и разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, която приравнява влезлия в сила ЕФ на влязло в сила НП. С ЕФ серия К № 9420980, издаден от ОДМВР – Плевен, влязъл в сила на 05.08.2024 г. (след като на същата дата глобата е била платена), жалбоподателката е била наказана за извършено на 27.07.2024 г. нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, което се явява от вида на процесното нарушение. Поради изложеното, последното се явява повторно извършено по смисъла на закона.

Предвид това, че наложеното с ЕФ наказание фиксирано в абсолютен размер от законодателя, то според съда е безпредметно да се обсъжда в този 4 контекст наличието или липсата на отегчаващи и/или смекчаващи вината на жалбоподателя обстоятелства.