Решение № 22058 от 02.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22058 гр. *****, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА

ПАНОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА Гражданско дело № 20251110143349 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на ищеца ЗК „Л. И.“ АД срещу ответника ЗАД „О.З.“ АД с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите от 834,07 лева, представляваща регресно вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение, с включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от 13.08.2025 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 132,68 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 18.06.2024 г. до 11.08.2025 г.

Ищецът твърди, че на 14.11.2022 г., около 16:30 ч. в гр. *****, ж.к.

„*****“, пред блок № 28, в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено З. по застраховка „Каско” за лек автомобил „Фиат Типо“ с рег.

№ ********, е реализирано застрахователно събитие - ПТП, между застрахования при него лек автомобил, и товарен автомобил „Рено Мастер“, рег. № *******, управляван от В. Д. К.. Сочи, че вина за настъпването му имал водачът на товарен автомобил „Рено Мастер“, рег. № ******* – В. Д. К., който при паркиране ударил паркирания лек автомобил „Фиат Типо“ с рег. № ********. Твърди, че в причинна връзка с описаното ПТП са причинени щети на застрахования при него автомобил. Ищецът твърди, че е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 1957,38 лв., както и че е направил ликвидационни разноски на стойност 15 лв. Поддържа, че по отношение на товарен автомобил „Рено Мастер“, рег. № ******* към дата на ПТП била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, като с оглед извършеното плащане възникнало регресното му вземане срещу ответника за платеното застрахователно обезщетение. Твърди, че ответникът е бил поканен да заплати сумата, вследствие на което извършил частично погасяване на сумата от 1138,31 лв. Поради изложеното иска се от съда да 1 постанови решение, с което да осъди ответника до му заплати остатъка в размер на 834,07 лева. Претендира и обезщетение за забава в размер на 132,68 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 18.06.2024 г. до 11.08.2025 г.

Ответникът оспорва претенцията по основание и размер. Счита, че претенцията е завишена, като оспорва и причнинно-следствената връзка между описаните щети и събитие. Поддържа, че исковете следва да бъдат отхвърлени.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът поддържа предявения иск.

Като разгледа доказателствата по делото и взе предвид твърденията и възраженията на страните, съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

С доклада по делото, обявен за окончателен без възражения от страните, са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на посочената в исковата молба дата и място е реализирано ПТП между МПС, застраховано при ищеца по застраховка „Каско“ и МПС, застраховано при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“; наличието на валидна застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на увреденото МПС към момента на настъпване на застрахователното събитие; наличието на покрит риск по застраховка Каско; че ищецът е извършил плащане на застрахователно обезщетение в размера, посочен в исковата молба; наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и водача на увреждащото МПС към момента на настъпване на застрахователното събитие.

Видно от приетия като писмено доказателство по делото Двустранен констативен протокол за ПТП (л.21) на 14.11.2022 г., около 16:30 ч. в гр.

*****, ж.к. „*****“, бл. 28 е настъпило ПТП между автомобил „Рено Мастерс“, управляван от В. Д. и л.а. „Фиат Типо“, с рег. № ********, собственост на „Хипо Транс“ АД по вина на водача на автомобил „Рено Мастерс“, като щетите по л.а. „Фиат Типо“ се изразяват в увреждане на две врати, калник и огледало.

Съгласно писмо от 22.04.2024 г. (л.28) във връзка с ПТП между МПС с рег. № ******* и МПС с рег. № ********, за което е образувана щета № 50031261-22-451340 ищецът ЗК „Л. И.“ АД е предявил пред ответника О. „З.“ АД регресна претенция за сумата 1 957,38 лева обезщетение и 15 лева ликвидационни разноски.

От представеното уведомление (л.29-30) се установява, че на 13.06.2024 г. О. „З.“ АД е отправило до ЗК „Л. И.с“ АД изявление за прихващане между вземания по регресни претенции на двете дружества, като съгласно приложение № 1 по щета № 5003-1261-22-451340 при предявена сума от 1 972,38 лева е одобрена сумата от 1 138,31 лева. Посочено е, че датата на предявяване на претенцията по щетата е 24.04.2024 г.

По делото е прието заключение на допуснатата от съда автотехническа експертиза (л.77-85), което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано, от което се установява, че механизмът на ПТП е следният: на 14.11.2022 г. около 16:30 ч., водачът на товарен автомобил „Рено Мастер”, с рег.№ ******* предприема маневра за движение на заден ход за паркиране в гр. *****, ж.к. „*****“ пред бл.№ 28, вследствие, на което реализира ПТП с 2 паркирания, лек автомобил „Фиат Типо“, с рег.№ ********. Всички увреждания по лек автомобил „Фиат Типо“, с рег.№ ********, отразени в описа на застрахователя се намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие. Стойността необходима за възстановяване на лек автомобил „Фиат Типо“, с рег.№ ********, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 2 945,75 лева. Действителната стойност на процесното МПС е 16 870,00 лева, поради което не е налице тотална щета и не се определя стойността на запазените части. Уврежданията по заден десен калник и задна дясна врата на лек автомобил „Фиат Типо“, с рег.№ ******** кореспондират и могат да бъдат получени при така описания механизъм на ПТП, настъпило на 14.11.2022 г. в гр. *****.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с противоправното поведение на лицето, сочено за делинквент, е настъпило процесното ПТП, от което са причинени вреди на застрахованото при ищеца по застраховка Каско МПС, както и каква е действителната стойност на вредите, настъпили в причинна връзка с процесното ПТП.

В тежест на ответника е да опровергае презумпцията за вина, и да докаже възражението за съпричиняване, респективно погасяване на процесното вземане.

Спорният между страните въпрос е каква е сумата, необходима за възстановяване на щетите по л.а. „Фиат Типо“, рег. № *******, в частност дали щетите по задната дясна врата и задния десен калник на автомобила са причинени вследствие на процесното ПТП.

Причинно-следствена връзка между деянието и вредата е налице, когато деянието е решаващо, вътрешно необходимо (не случайно) свързано с резултата, и в цялата поредица от явления причината предшества следствието и го поражда, като вредата закономерно произтича от деянието.

В настоящия случай, от приетия като писмено доказателство по делото Двустранен констативен протокол се установява, че на л.а. „Фиат Типо“, с рег.

№ ******* са причинени щети по двете врати, калника и огледалото. От своя страна, двустранният констативен протокол за ПТП представлява частен свидетелстващ документ, който се ползва само с обвързваща съда формална доказателствена сила, но не и с материална доказателствена сила относно механизма на ПТП и причинените вследствие на него вреди. Същевременно обаче, протоколът е подписан от водача на автомобил „Рено Мастер“, който е декларирал, че е виновен за ПТП, и съдържа съгласието му за настъпването на неизгодни за него факти, в това число и увреждания по л.а. „Фиат Типо“.

На следващо място, според заключението на вещото лице уврежданията по заден десен калник и задна дясна врата на лек автомобил „Фиат Типо“, с рег.№ ******** кореспондират и могат да бъдат получени при така описания механизъм на ПТП, настъпило на 14.11.2022 г. в гр. *****.

Предвид изложеното, съдът намира, че по делото е безспорно установено, че уврежданията по задната дясна врата и задния десен калник на 3 л.а. „Фиат Типо“, с рег. № ******* са в причинени вследствие на ПТП, настъпило на 14.11.2022 г. в гр. ***** по вина на водача на автомобил „Рено Мастер“, гражданската отговорност на който към датата на ПТП е застрахована в ответното дружество.

При определяне на размера на дължимото обезщетение следва да бъде съобразена нормата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която обезщетението следва да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подЗ. и З. по договорена застрахователна стойност. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на имуществото – съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, за действителна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество, а според чл. 400, ал. 2 КЗ, за възстановителна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка, т. е. това е пазарната цена на новите резервни части /от които не се приспада обезценка, в случай, че ремонтираната вещ не е нова/ плюс разходите за тяхната доставка, ремонт, строително-монтажни работи, които обикновено се извършват, за да се възстанови повредената вещ в първоначалното й състояние.

Предвид заключението на автотехническата експертиза, че сумата, необходима за възстановяване на щетите по процесния лек автомобил, изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП е 2 945,75 лева и същата надвишава заплатената от ищеца 1 957,38 лева, то на последния се дължи разликата между заплатената от него сума и признатата от ответника сума от 1 138,31 лева, както и ликвидационни разноски в размер на 15 лева.

Поради това, главният иск е основателен и следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 834,07 лева.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ в срок 30 дни от представянето на всички доказателства застрахователят трябва да определи и изплати размера на своето задължение по предявената претенция, или мотивирано да откаже плащането.

От представеното уведомление се установява, че на 24.04.2024 г. ищецът е предявил пред ответника претенцията си за заплащане на регресно обезщетение по процесната щета. Поради това, с изтичането на 30-дневен срок ответникът е изпаднал в забава в плащането на дължимото обезщетение, и предявеният иск за законна лихва за периода 18.06.2024 г. – 11.08.2025 г. е доказан по основание.

На основание чл. 162 ГПК и при използване на онлайн калкулатор съдът определи, че размерът на законната лихва върху сумата от 834,07 лева, изчислена за периода 18.06.2024 г. – 11.08.2025 г. възлиза на 132,68 лева, поради което искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен в пълния предявен размер.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът.

Ищецът в откритото съдебно заседание е направил искане за присъждане на разноски и е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК.

Същият доказва разноски в размер на 100 лева държавна такса (платежно 4 нареждане на л. 5 по делото), 300 лева депозит за автотехническа експертиза (платежно нареждане на л. 62 по делото) и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП, във вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ (ред. ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 1.10.2025 г.) в размер на 200 лева, или общо 600 лева.