Протокол № 57 от 30.01.2025, Районен съд - Смолян

ПРОТОКОЛ

№ 57 гр. Смолян, 30.01.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова

Сложи за разглеждане докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20245440101066 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 11:15 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ Д. Н. С., редовно призована, не се явява. За нея процесуалния й представител адв. О..

ЗА ОТВЕТНИКА ** АД, редовно призован, не се явява процесуален представител в съдебно заседание. Постъпила е молба чрез юриск. М.К., с която се представя справка за платени суми по Договор за заем № 4516550/21.06.2022 г. В случай, че по делото бъде даден ход по същество, се прави искане съдът да остави предявените искове без уважение като неоснователни и недоказани, като бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски, съгласно списъка приложен към молбата. В случай, че от ищеца бъдат представени нови писмени доказателства, бъдат направени нови доказателствени или други искания, бъде поискано изменение на предявените искове на което и да е от основанията, посочени в чл. 214 от ГПК, или бъдат наведени нови фактически твърдения, се иска на основание чл. 144, ал. 1 от ГПК да бъде предоставена възможност за становище по тях в срок.

ЗА ОТВЕТНИКА ** ЕООД, редовно призован, не се явява процесуален представител в съдебно заседание. Чрез юриск. З. е постъпила молба, с която се представя справка за платени суми по Договор за заем № 4516550/21.06.2022 г. В случай, че по делото бъде даден ход по същество, се прави искане съдът да остави предявените искове без уважение като неоснователни и недоказани, като бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски, съгласно списъка приложен към молбата. В случай, че от ищеца бъдат представени нови писмени доказателства, бъдат направени нови доказателствени или други искания, бъде поискано изменение на предявените искове на което и да е от основанията, посочени в чл. 214 от ГПК, или бъдат наведени нови фактически твърдения, се иска на основание чл. 144, ал. 1 от ГПК 1 да бъде предоставена възможност за становище по тях в срок.

АДВ. О. – Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

АДВ. О. – Поддържам предявените искове срещу двете дружества. С оглед представени справки от ответните дружества на основание чл. 214, ал.1 от ГПК моля да допуснете изменение в размера на иска срещу „**“ АД, като същия се счита предявен за сумата от 28,77 лева, вместо първоначално заявения размер от 28,77 лева.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА изменение на основание чл. 214 от ГПК на размера на предявения иск срещу „**“ като същият се счита предявен за сумата на 28,77 лева.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОКЛАДВА се делото.

Предявени са искове от ищеца Д. Н. С. с правното основание на чл.55, ал.1 предл.първо от ЗЗД, с които се иска да бъде осъден ответника „**" АД, ЕИК **, да заплати на Д. Н. С., сумата от 28,77 лева, представляваща заплатена възнаградителна лихва по Договор за паричен заем № 4516550/21.06.2022 г., както и да бъде осъден ответника „**" ЕООД, ЕИК **, да заплати на Д. Н. С., сумата от 185,52 лева, представляваща недължимо платено възнаграждение по Договор за предоставяне на гаранция № 4516550/21.06.2022 г.

На 21.06.2022 година Д. Н. С. е сключила Договор за паричен заем № 4516550 с първия ответник, по силата на който „**" АД като заемодател й е предоставил заем в размер на 600,00 (шестстотин) лева. Заемателят се е задължил да върне заемната сума на Заемодателя, при следните условия:

1. Вид на ползвания паричен заем: потребителски заем по продукт: ** 2. Размер на месечната погасителна вноска в лева - 52,54 лв.

3. Срок на заема в седмици: 12

4. Брой вноски: 12

5.

Датите на плащане на всяка от погасителните вноски, последователно са:

01.07.2022, 08.07.2022, 15.07.2022,

22.07.2022, 29.07.2022, 05.08.2022,

12.08.2022, 19.08.2022, 26.08.2022, 02.09.2022, 09.09.2022 , 16.09.2022.

6. Фиксиран годишен лихвен процент по заема - 40.00 %, приложим на годишна основа към сумата на усвоения кредит. Размерът в лева на договорната лихва се равнява на разликата между общо дължима сума, посочена в т. 7 и заемната 2 сума.

1. Условия за прилагане на годишния лихвен процент, посочен в т. 6:

Лихвеният процент е валиден за целия срок на договора, фиксиран и не подлежи на промяна. Всяка една погасителна вноска съдържа главница и лихва. С всяка вноска се погасява част от главницата и начислената възнаградителна лихва върху остатъчната съобразно погасителния план главница за съответния период в зависимост от периодичността на вноските.

2. Лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора - 0.11 % 7. Обща сума, дължима от Заемателя като се вземат предвид допусканията, посочени в т.8 - 628,77 лв. Общата сума се състои от размера на заемната сума и размера на възнаградителната лихва за целия срок на настоящия договор и е изчислена към момента на неговото сключване.

8. Годишен процент на разходите на заема: 45,53 %

По време на изплащане на заема се оказва, че седмичната погасителна вноска не е в размер на 52,54 лева, както е записано в чл.2 от договора, а е 68,00 лева, тъй като към всяка погасителна вноска заемополучателят дължи допълнително сумата от 15,46 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на гаранция. Възнаграждението се дължи въз основа на Договор за предоставяне на гаранция № 4516550 от 21.06.2022г. с втория ответник „**" ЕООД с ЕИК **. Този договор всъщност е част от договора за кредит, но е обособен като отделен договор, за да се заобиколи ограничението на чл.19 ал.4 от Закона за потребителския кредит, който забранява годишния процент на разходите (ГПР) да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва.

Считам, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. При сключването му е нарушена е разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, според която договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, като неспазването на това изискване е скрепено с недействителност на договора за кредит. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В случая потребителят е поел задължение за заплащане на възнаграждение за гаранция, което съществено е оскъпило ползвания от него паричен ресурс. Същото по своето естество представлява скрита възнаградителна лихва, водеща до неоправдано от гледище на закона обогатяване за заемодателя. Потребителят е поставен в неравностойно положение с оглед невъзможността да влияе на клаузите на договора.

Предвидените в него допълнителни плащания заобикалят изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния размер на годишния процент на разходите. Преследваната от законодателя цел е потребителят да не бъде поставен в положение, при което договорът се явява свръх обременителен за него, като разпоредбата е императивна, в защита на обществен интерес.

Въведеното законодателно ограничение е базирано на това, че потребителят е икономически по-слабата страна, която не може да влияе на съдържанието и клаузите от договора. Ето защо и спрямо потребител не може да бъде договорена клауза, която предвижда, че разходите по кредита, включващи търговската печалба плюс всички останали разходи ще надвишат 50 процента на годишна от база от стойността на 3 кредита. Следва да се изтъкне, че дори и годишният процент на разходите да е съобразен с изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, след като в ГПР не фигурира разход, който е следвало да бъде включен, е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК.

Действителният размер на ГПР надвишава 50%, което води и до недействителност на договора.

Недействителността по чл. 22 ЗПК е автономно правно понятие, уредено със специални законови разпоредби. Правна последица от нея е, че се дължи размерът на непогасената главница, т.е. тя не води до ликвидиране на всички права и задължения по сключения договор и не е приравнена по последици на нищожността на правните сделки. Договорът за кредит продължава да обвързва страните що се касае до задължението за връщане на дадената в заем/кредит сума. Потребителската защита е насочена към ограничаване на възможността за недобросъвестно генериране търговска печалба, а не към ликвидиране на главното задължение за връщане на главницата по кредита.

Освен това, сключеният между ищеца и „**" ЕООД договор за предоставяне на гаранция № 4516550/21.06.2022г. е нищожен поради противоречието му с добрите нрави - чл. 26, ал.1, предл. III ЗЗД. В разглежданата хипотеза ищецът-потребител е бил поставен в положение, при което отпускането на кредит е поставено в зависимост от сключването на възмезден обезпечителен договор с икономически свързано със заемодателя лице, посочено от самия него. Договорът за предоставяне на гаранция е сключен, в деня на отпускане на кредита, с юридическо лице-търговец, което по занятие сключва възмездни обезпечителни сделки, с които обезпечава чужда гражданска отговорност, запазвайки си правото на регрес спрямо длъжника. В случая договореното в полза на гаранта възнаграждение, всъщност представлява скрита възнаградителна лихва по договора за кредит. Договорът за предоставяне на гаранция е нищожен, поради накърняване на добрите нрави. Този договор е лишен от правна основа, тъй като само привидно преследва легитимни цели. С него едната страна поема само задължения, срещу които не стоят права, тъй като рискът от неплатежоспособността на длъжника е за самия него. Единствена правна последица е нарастване в размера на общото задължение и разходите по кредита, без оглед изправността на длъжника. Така в разрез с нормите на добросъвестността, е установено допълнително възнаграждение в полза на заемодателя, под формата на скрит разход по кредита. С решение № 165/02.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 1777/2015 г., I т. о., ТК е разяснено, че добросъвестността, по принцип се свързва с общоприетите правила за нравственост на поведението при осъществяване на търговските практики, произтичащи от законите, обичая и морала, установен в даден етап от развитието на човешкото общество, което е формирало конкретните етични норми при изпълнение на задълженията и упражняване на правата на членовете на общност.

Нищожност поради противоречие с добрите е налице при съществена нееквивалентност на престациите, каквато е налице в случая.

Действително договорът за потребителски кредит и този за предоставяне на гаранция формално са оформени като самостоятелни договори. Те обаче са функционално свързани, защото договорът за гаранция е във връзка с договора за кредит, обезпечава вземането на кредитодателя, сключен е в негова полза и с лице, одобрено от него, според текста на самия договор. Затова договорът за гаранция има акцесорен характер. От тук не само няма пречка, но и при необходимост е съдът трябва да вземе отношение по договора за кредит и неговите пороци, ако и заемодателят да е трето за делото лице, тъй като действието на този договор за кредит има съществено значение и за договора за гаранция. В тази връзка следва да се обърне внимание, че възнаграждението по договора за гаранция е платимо на кредитора по договора за заем и се изплаща на последния ведно с вноските по кредита. Отчитайки свързаността между заемодателя и дружеството-гарант се налага логичният извод, че това е сторено, за да бъде заобиколена нормата на чл. 19, ал. 4 ЗЗП, като формално 4 бъде посочен ГПР от 49,14%. Той обаче не е действителен, тъй като в него не е отчетено възнаграждението по гаранционната сделка: Това възнаграждение съставлява част от разходите по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 1 ЗПК, поради което реалният ГПР по договора многократно надхвърля позволения от закона процент. Така, освен че се нарушава и заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК, потребителят бива и въведен в заблуждение относно реалната стойност на разходите, които следва да стори по обслужването на кредита си, в противоречие с изискванията на чл. 11 ЗПК.