Определение № 682 от 06.10.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 682 гр. Пазарджик, 06.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Д. П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Д. П. Бозаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20255200500749 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл., във вр. с чл.413, ал.2 от ГПК.

Същото е образувано по повод на постъпила частна жалба с вх.

№19221/07.07.2025г., подадена от К. А. А., чрез пълномощника му адв.Д. С. К. от САК, против Заповед №1170 от 29.05.2025г. постановено по ч.гр.д.

№2150/2025г. по описа на РС- Пазарджик, в частта за разноските.

Твърди се в жалбата, че производството по ч.гр.д.№2150/2025г. е по реда на чл.410 от ГПК. В тази връзка се сочи, че то по своята същност не се отличава с фактическа и правна сложност. Процесуалните действия извършвани по него се изразяват единствено в попълването на предварително подготвено заявление и подаването му в съда.

Визира се, че в производството не се провеждат открити съдебни заседания, няма разпит на свидетели или изслушване на експертиза и не са налице значителен обем от доказателства. Същото се разглежда в закрито съдебно заседание, в които съдебния състав се произнася с краен акт.

Предвид на това се счита, че присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. не съответства на фактическата и правна сложност на делото.

Същото е несъразмерно на положения труд по настоящия казус.

Сочи се, че ноторно е известно, че при определянето на адвокатското 1 възнаграждение, съдът следва да направи преценка за положените усилия на защитата при упражняване на процесуалните правила. В този аспект се цитира съдебна практика.

Твърди се, че следва да се има предвид, че размера на претендираното адвокатско възнаграждение е повече от ½ от сумата за която се иска издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Приема се, че присъждането на адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. при претенция от 788,88лв. видимо цели да натовари длъжника с допълнителни разноски.

Искането е да се постанови определение, с което се измени Заповед за изпълнение с рег.№1170/29.05.2025г., постановено по ч.гр.д.№2160/2025г. по описа на РС- Пазарджик, в частта за разноските, като се намали претендираното адвокатско възнаграждение до размера от 100лв.

След изтичане на срока за обжалване е постъпила Молба с вх.

№20061/15.07.2025г. подадена от К. А. А., чрез адв.Д. Н.Д. до заповедния съд в която е заявено, че във връзка с издадената Заповед за парично задължение по чл.410 от ГПК с рег.№1170/29.05.2025г. се представя и се моли да се приеме платежно нареждане за заплатена по сметка на заявителя „Кредито“ ООД сумата в размер на 743,88лв., представляваща сбор от претендираната главница в размер на 700лв., лихва за забава за периода от 14.03.3025г. до 27.05.2025г. в размер на 18,88лв. и сумата от 25лв., представляваща държавна такса по ч.гр.д.№2150/2025г. Поискано е в тази молба да не се издава изпълнителен лист за претендираното от „Кредито“ ООД, ЕИК 204554530 вземане, за което е издадена заповед за парично задължение по чл.410 от ГПК.

Молба след срок на обжалване с вх.№22091/07.08.2025г. е постъпила от К. А. А., чрез пълномощника му адв.Д. Д. от САК, в която е поискано да бъдат присъдени всички разноски в настоящото производство. Съответно, на основание чл.38, ал.2 от ЗА да се присъдят в полза на адв.Д. С. Д., адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, определено, съгласно Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Възразява се срещу размера на претендираното адвокатско възнаграждение.

В срок е постъпил писмен отговор с вх.№24216/05.09.2025г. от другата 2 страна в процеса- „Кредито“ ООД, представлявано от Р.Т.- управител. В него се твърди, че подадената частна жалба е неоснователна.

Сочи се в тази връзка, че за попълването на одобрения от Министъра на правосъдието на заявление по чл.410 от ГПК има редица изисквания, които следва да бъдат съблюдавани, за да се уважи искането и да се издаде заповед и изпълнителен лист.

Твърди се, че адвокатското възнаграждение за такъв вид услуга е предвидено в чл.7, ал.7 от Наредба №1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в която за защита в производства за обезпечаване на бъдещ иск, в производства по издаване на изпълнителен лист по чл.405, ал.3 и 4 от ГПК и в производства за издаване на заповед за изпълнение, възнаграждението се определя по правилата на ал.2 на база на половината от стойностите на претендираните суми.

Визира се, че точно по този начин са определени и възнагражденията за един адвокат- в минимален размер от 400лв. Сумата по договора за правна помощ е била определена според законовите изисквания на нормативен акт.

От друга страна чл.1 от Наредба №1 указва свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, но не може да бъде по- малък от определения в наредбата минимален размер за съответния вид помощ.

Сочи се, че в разпоредбата на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата се съдържа забрана размерът на възнаграждението, определен в договора между адвоката и клиента да бъде по- нисък от предвидения в Наредба №1 размер за съответния вид работа.

Твърди се, че липсва установяване на несъответствие с правилата за конкуренция на свободния пазар. Определеният с договора за правна помощ минимален размер на предоставена услуга отразява реалната цена на престирането.

Искането е да се остави без уважение молбата за изменение на Заповед №1170/29.05.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2150/2025г. по описа на РС- Пазарджик, в частта за разноските.

Съдът, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството по ч.гр.д.№2150/2025г. е образувано по повод на подадено Заявление с вх.№1498/28.05.2025г. от „Кредито“ ООД, с управител 3

Р.Н.Т. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и издаване на изпълнителен лист за посочените в същото суми.

Към същото е приложен Договор за прана защита и съдействие, както и Адвокатско пълномощно от които е видно, че заявителят е упълномощил адв.П. Х. А. да изготвя и депозира от негово име заявления по чл.410 от ГПК и чл.417 от ГПК, както и други процесуални действия, както и че му е заплатил адвокатски хонорар в размер на 400лв.

Видно от Заповед за изпълнение на парично задължение с рег.

№1170/29.05.2025г. заповедният съд е разпоредил, длъжника К. А. А., да заплати на кредитора „Кредито“ ООД, сумата от 700лв., представляваща главница, сумата от 18,88лв., представляваща лихва за забава за период от 14.03.2025г. до 27.05.2025г., както и държавна такса в размер на 25лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.

При тези данни, от правна страна въззивния съд приема следното:

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, като същата е процесуално допустима, а по съществото си е частично основателна.

В конкретният казус, настоящата инстанция приема, че на практика с жалбата е направено възражение по реда на чл.8, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на заявителя, като следва да се приеме, че то е основателно, но до размера от 200лв.

Този извод се определя от това, че в конкретното заповедно производство е налице липса на фактическа и правна сложност, която има предмет подаване на заявление по чл.410 от ГПК по образец, обема на осъществените от процесуалния представител на заявителя процесуални действия. Не може да има спор, че те са изразени в попълване на образеца на заявлението по чл.410 от ГПК и неговото подаване, както и факта, че производството се развило и приключило в закрито съдебно заседание. Не е спорно също така, че материалния интерес не е висок.

Ето защо при тези установени обстоятелства и при съобразяване с постановеното решение по дело C-438/22 на СЕС следва да счете, че адекватното адвокатско възнаграждение в случая се явява сумата от 200лв.

По тези изложените съображения размерът на присъденото в полза на заявителя адвокатско възнаграждение, следва да се намали от 400лв. на 200лв.

4

В последица от това обжалваната заповед за изпълнение, следва да бъде отменена в частта за разноските, в частта й за размера над 200лв. За разликата от 100лв. до 200лв., процесната заповед следва да бъде потвърдена, като до размера от 100лв. на практика същата не е обжалвана и е влязла в сила.

По отношение на претенцията за присъждане на разноски от страна на жалбоподателят, чрез неговия процесуален представител, то следва да се посочи, че същата е неоснователна. Това се определя от установената практика на ВКС в производството по реда на чл.248 от ГПК и съгласно която разноски не се дължат, тъй като целта е да се реши процесуалния спор за отговорността за разноските и техния размер, а не да се генерират нови разноски. Това производство не е самостоятелно, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. След като не следва да се присъждат разноски в производството по чл.248 от ГПК, то е изключена възможността за генериране на нови разноски в производство по частна жалба срещу определение по чл.248 от ГПК, в частта за разноските, какъвто е и характера на настоящото производство по процесната частна жалба. В този аспект са и Определение №50470/07.12.2022г. по ч.т.д.№1888/2022г. на ВКС, Іт.о.; Определение №2962/14.11.2024г. по ч.т.д.№2352/2024г. на ВКС, Іт.о.

Предвид на гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Заповед №1170/29.05.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК издадена по ч.гр.д.№2150/2025г. по описа на РСПазарджик, в частта за разноските по отношение на присъденото в полза на заявителя „Кредито“ ООД адвокатско възнаграждение за разликата над 200лв. до присъдените 400лв.

ПОТВЪРЖДАВА Заповед №1170/29.05.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК издадена по ч.гр.д.№2150/2025г. по описа на РС- Пазарджик, в частта за разноските по отношение на присъденото в полза на заявителя „Кредито“ ООД адвокатско възнаграждение за разликата от 100лв. до размера от 200лв., като до размера от 100лв. същата не е обжалвана и е влязла в сила.

5

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6