Решение № 260114 от 14.04.2022, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ І-260114 , 14.04.2022 г. гр.Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, първи въззивен граждански състав в открито заседание на тридесети март две хиляди и двадесет и втора година в състав:

Председател:

Мариана Карастанчева

Членове: Таня Русева-Маркова мл. с. Кристиян Попов при секретаря Ани Цветанова, като разгледа докладваното от младши съдия Попов в.гр.д.№ 1482 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по въззивната жалба на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, представлявана от директора гл. комисар Н. Николов, против Решение № 848 от 06.03.2020 г. по гр.д. 9560/2019 г. на Районен съд – Бургас, с което въззивната Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, е осъдена да заплати на В.И.И. с ЕГН ********** от гр. *** ул. *** № **, сумата от 1 701,75 лв. - неплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд, положен в периода 31.10.2016 г. – 01.11.2019 г. – разликата между положения нощен труд и преизчисления в дневен такъв с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от предявяването на иска – 08.11.2019 г. до окончателното й изплащане;

238,76 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 01.01.2017 г. – 08.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от предявяването на иска до окончателното й изплащане и 500 лв. – платено адвокатско възнаграждение. Със същото решение ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР е осъдена да заплати по сметка на Районен съд - Бургас сумите от 118,07 лв. – дължими държавни такси и 200 лв. - съдебни разноски за възнаграждение на вещо лице.

Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито правоотношения са уредени от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Излагат се доводи, че съдът неправилно е приложил субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), тъй като общата уредба на трудовите правоотношения е неприложима към служебните правоотношения на държавните служители, назначени по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, какъвто е иищецът. Счита, че приложението на общите правила по ЗДСл (и съответно КТ и актовете по прилагането им) е отклонено с чл.187, ал.9 от ЗМВР - 2014 г., който делегира на министъра на вътрешните работи издаването на особен подзаконов нормативен акт. Намира, че с оглед нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и размера им не са налице предпоставките за субсидиарно прилагане на КТ, ЗДСл и актовете, към които препращат. Излага становище, че ЗМВР препраща към Кодекса на труда само в определени разпоредби, като редът на полагане, отчитане и заплащане на нощен или извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по тези елементи на служебните правоотношения на служителите няма. Твърди се, че не е налице празнота в правната уредба, а специална нормативна уредба, която не допуска преизчисляване на часовете положен нощен труд. Излага доводи, че съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време (чл.187, ал.1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд (чл.187, ал.3 ЗМВР) е 8 часа към 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ – 8 часа към 7 часа, което е равно на коефициент 1,143. Счита, че за държавните служители по ЗМВР положеният нощен труд не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по 0,25 лв. на час съобразно Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи.

Излагат се твърдения, че в заключението по СИЕ е налице съществено разминаване между исковата претенция и предмета на експертизата. Твърди се, че в експертизата са посочени общият брой часове положен нощен труд, като не е отчел, че той е по-голям от този, който е положен по графици за дежурства. Твърди се, че за част от положения нощен труд вече е изплатено допълнително възнаграждение като за извънреден труд.

Претендира се съдът да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове.

Евентуално моли съда да вземе предвид разпоредбата на чл. 9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските в редакцията й за периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира за присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

В законовия срок по чл.263, ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия, с който оспорва нейната основателност. Излагат се подборни доводи в подкрепа на първоинстанционното решение. Намира същото за правилно, законосъобразно, съобразено със събраните по делото доказателства и при липса на допуснати процесуални нарушения. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговаря на изискванията на чл.

260-261 ГПК.

При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:

Предявени са искове с правна квалификация чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД, от В.И.И. против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР.

Ищецът твърди, че в периода 31.10.2016г. – 01.11.2019г. е работил при ответника, на 24-часови дежурства по график, на длъжности “Водач на специализиран автомобил /СА/ II ст.“ и “Водач на специализиран автомобил /СА/ I ст.“ група “ПГАСД“ на сектор “ПБС на Летище Бургас“ към РДПБЗН Б, със статут на държавен служител. Твърди и че ГД “ПБЗН“ МВР не му е платила дължимото за това време допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 244.53 часа, получени след преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143 в дневен, съобразно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, вр. с чл.140 КТ, а именно – 1 701.75 лв., с оглед на допуснатото в съдебното заседание изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК, чрез увеличението му по размер. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да стори това. Претендира и обезщетения за забавено плащане в общ размер от 238.76 лв. за периода от 01.01.2017 г. до 08.11.2019 г., законната лихва върху главницата.

Ответната

ГД “ПБЗН“ оспорва иска – излага съображения, че положеният от ищеца извънреден труд е надлежно начислен в съответни протоколи и му е платен по действащи-те правила, уреждащи по специфичен начин заплащането на нощния труд на служителите на МВР. Моли съда да отхвърли претенциите.

За да се произнесе по основателността на въззивната жалба, настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна следното:

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение. Следва да се посочи и, че във въззивната инстанция спорът е концентриран върху правните изводи на съда, като по същество страните не оспорват представените доказателства и приетата за установена фактическа обстановка.

По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:

Наведените във въззивната жалба възражения обобщено се свеждат до това, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, поради което се счита от въззивника, че БРС неправилно е приел наличие на непълнота в специалната уредба, при която следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в т. ч. и нормата на чл. 9, ал. 2 НОСРЗ.

Настоящата инстанция намира така релевираните възражения за неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Какво се разбира под извънреден труд се казва в нормата на чл. 143, ал. 1 КТ

– „извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време“. В случая, съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумарно на тримесечие, а при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 и 6. 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3 ЗМВР).

А разпоредбата на чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР

/в нейната предходна редакция, приложима към настоящата хипотеза/ постановява, че работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Действително, по отношение реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, са създадени специални правила, определени с наредба на министъра на МВР на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 10 ЗМВР /преди ал.9/. Така, за процесния период 31.10.2016 г. – 01.11.2019 г. са действали правилата на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Цитираните наредби съдържат аналогични текстове относно възможността на държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22. 00 и 06. 00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 3, ал. 3 от двете наредби). И в двете наредби – в чл. 31 от тях е предвидено, че отработеното време между 22. 00 и 06. 00 часа се отчита с протокол, който се изготвя до десето число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, като при отчитане на броя часове време на труд между 22. 00 и 06. 00 часа, в протоколите за отчитането им броят часове се посочва само в цяло число.

Видно е обаче и е безспорен факт, че в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично регламентирано правило за начина и методологията, по която следва да се отчитат отработените часове за положения труд пред нощта, както е било уредбата в предходната Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (отм.); – чл. 31, ал. 2 от същата, който гласи, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22. 00 и 06. 00 часа за отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. При това положение, въззивният съд намира, че в действащите в процесния период подзаконови нормативни актове е налице празнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, както правилно е приел и районния съд, като възраженията на въззивника в този смисъл са неоснователни.

Разпечатката съдържа 33 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6f159a09-deba-4782-b7a6-06de674b0a74