Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 471 от 21.03.2025, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 3666/2023
Вид
Решение № 471
Подписан
21.03.2025
В сила
23.07.2026
Състав
Татяна Тодорова Илиева

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.179 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.537 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.537, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.120 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.14 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.27 · Закон за местните данъци и такси
  • §2 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.84 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 471 гр. Русе, 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТатЯ. Т. Илиева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от ТатЯ. Т. Илиева Гражданско дело № 20234520103666 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 и чл.537, ал.2 от ГПК.

Ищците Р. Ц. М. и Я. И. М. твърдят, че са съсобственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** в гр. Русе, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-18/16.05.2007 г. на изп.директор на АК, с адрес: гр.Р., ***, с площ 189 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 1109, съседи: ***, ***, ***, ***, ***, заедно с построената в имота

Сграда с идентификатор ***, със застроена площ 38 кв.м., брой етажи 2, предназначение: друг вид сграда за обитаване, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата, е от 04.12.2012г., която сграда по предходен титул за собственост – нот.акт за собственост №42, т.3, дело 588, вх.рег.1084/05.02.2006 г. на СВ-Русе, е описана като състояща се от две стаи с антре в етажа и намиращите се под тях две бечови стаи с антре.

След смъртта на общия им наследодател И. И. М., б.ж. на гр.Русе, починал на 04.12.2020 г., съпруг на първата и баща на втората ищца, двете останали съсобственици на описания имот на основание давностно владение и наследство за първата от тях и по наследство за втората от тях, при права: ¾ идеални части за Р. Ц.

М. и ¼ идеална част за Я. И. М.. Правото им на собственост върху имота било формирано, както следва:

1

Наследодателят им И. И. М. бил признат за собственик по давностно владение и наследство с нот.акт за собственост № 51, т.I, peг.№ 1219, д.№ 41/2006 г. на Нотариус, peг.№ 221 на Нотариалната камара, вписан в СВ-Русе с вх.рег.№ 1084/06.02.2006 г., акт.

№ 42, т.III, д.588/2006 г. Предходни собственици били съпрузите А. Д. Д. и Н. Т.а Д., а след смъртта на съпругата, въз основа на направено от нея завещание, собственик бил преживелият съпруг А. Д., починал на 31.12.1995 г., без деца. След неговата смърт втората му съпруга С. Г.а П., с местоживеене в С., се дезинтересирала от този имот и наследодателят на ищците - И. И. М. започнал да ползва имота и плодовете му и да го владее като свой собствен. Това й било известно и до смъртта си тя не е предявила възражение и претенции за собственост срещу владението на ищците. След смъртта на съпруга си т я пожелала да задържи за себе си друг техен имот в гр.С. и не се интересувала от този в гр.Русе. Нито тя, нито друг, е оспорвал владението и собствеността им върху процесния имот. След изтичане на десетгодишната придобивна давност, през м.февруари 2006 г. И. И. М. се снабдил с горецитирания нотариален акт за собственост на процесния имот, чиито правни последици обвързвали и първата ищца като негова съпруга. Независимо, че нотариалният акт за собственост бил издаден само на негово име, придобивната давност върху имота е текла и изтекла по време на брака им, сключен на 21.01.1989 г. и имотът бил придобит от двама им. Фактическият състав на придобивната давност се осъществил по време на брака им и придобИ.ето на имота в режим на общност настъпило като последица по право, без значение кога и на чие име бил издаден констативният акт.

Първата ищца Р. М. била собственик на половината от процесния имот по давност, изтекла по време на брака й, а след прекратяване на имуществената общност със смъртта на съпруга й, тя била собственик на тази част от имота /1/2 ид.ч./ на собствено основание-давностно владение, както и на половината от неговата ½ ид.част. Втората ищца Я. М. наследила от баща си 1/4 от процесния имот. Р. М. и съпругът и И. М. владели имота като собственици явно, несъмнено, непрекъснато и необезпокоявано повече от 25 години до неговата смърт, а след това собственици на имота били вече двете ищци.

Ползвали и плодовете от него и го стопанисвали като собственици, без никой да оспорва правата им. Извършвали ремонти, подобрения, преустройства през всички години, считано от 1996 г. до настоящия момент. Още в първите години се наложило И . М . да организира ремонта на къщата, която заварили в крайно занемарен вид.

Имало опасност от събаряне и се наложило да се укрепва с въжета. В имота се изградила и нова външна тоалетна, изкопана била нова септична яма, челната страна се укрепила с бетон. Отначало подменили оградата на двора в едната част с дървена ограда, а по-късно и останалата част от нея с мрежа и метални тръби. В годините отдавали като собственици имота под наем или за временно ползване на други лица. В момента също имали наемател -Х.Щ.Х., чието ползване на имота било смутено от 2 жалба на ответницата. Сметките за ток, вода и данъците за имота заплащали редовно – ищците или техните наематели, съгласно договореностите им. И. М. прехвърлил партидите на свое име през 2013 г., след като се наложило да плати сметки, натрупани от наемател. Имотът бил деклариран като техен собствен в ОМДТ-Община Русе, редовно плащали като собственици местните данъци и такси. В последните няколко години и застраховали имота. По всички въпроси, свързани с техническата му поддръжка и в отношенията с администрации, като собственик се ангажирал И. М.. За смЯ. на тръби, водомери, проблеми с инсталации и други технически въпроси, свързани с поддръжката на имота, бил търсен и се занимавал само той. Наложило се и изграждането на нова шахта за водомера, отговаряща на техническите изисквания.

Укрепвана от тях била и ел. инсталацията в къщата. В годините преди и след издаване на нотариалния акт за собственост от 01.02.2006 г. първата ищца и съпругът и лично или с помощ от близки и наети лица извършвали за своя сметка всички необходими текущи ремонти, свързани с поддръжката на имота - пребоядисване, смЯ. на тапети, подлепяне на паднали плочки, смЯ. на крушки, контакти, настилки и други. В едната бечова стая направили изолация от стиропор, сменили врата, ремонтирали покрива, частично подменили керемиди, коминът бил обшит с ламарина, сменяни били черчевета, подменяни били счупени стъкла. В двора засадили рози и асми,а от гроздето правели вино. Владеели имота като свой собствен и никога не са прекъсвали владението си.

Ответницата била непозната за тях. При справка в Службата по вписванията ищците установили, че същата се е снабдила с нотариален акт за собственост на процесния имот с № 129, т.I, peг.№ 2586, д.№ 84/2023 г. Ответницата не била собственик нито по завещание, нито на друго основание на процесния имот по съображенията, изложени по-горе. С оспорвания нотариален акт Б. П. Г. била призната за собственик на конкретно правно основание - завещание, а такова в нейна полза не било представено при издаване на нотариалния акт. Това било видно от самото описание на документите, въз основа на които бил издаден този нотариален акт.

Представени били първичен нотариален акт, установяващ собственост на трети лица, както и две саморъчни завещания в полза на трети лица. Първото от тях, обявено на 31.03.1986 г., било от Н. Т.а Д. в полза на нейния съпруг А. Д. Д., въз основа на което е придобил собствеността на целия имот, притежаван от двамата бездетни съпрузи в режим на СИО, съгласно цитирания нотариален акт за замЯ. № 29, н.д.№ 77/1973 г. на Нотариус при РРС. Това завещание не създавало права за ответницата. Относно второто завещание, обявено на 14.03.2023 г., ищците допускат, че е възможно ответницата да е представила такова от А. Д., което той е правил в полза на втората си съпруга С. Г.а П. преди да сключат брак и го е оттеглил през 1990 г. Факт, известен на С. П., самата тя никога не се е ползвала от това завещание и не е приемала като свой имота в гр.Русе, като в течение на всички години от смъртта на нейния съпруг до 3 нейната смърт /2020 г./ не е имала възражения срещу владението на ищците и не е предявила претенции към имота. Вписаните в оспорвания констативен нотариален акт два завещателни акта не създавали права в полза на ответницата.

Молят да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на Б. П. Г., че двете ищци са собственици на спорния имот по давностно владение и наследство от покойния им наследодател И. И. М., б.ж. на гр.Русе, починал на 04.12.2020 г., при права: ¾ ид.ч. за Р. М. на основание давностно владение и наследство и ¼ ид.ч. за Ява М. по наследство.

Молят на основание чл.537, ал.2 ГПК, да бъде отменен констативен нот.акт за собственост № 129, т.I, peг.№ 2586, д.№ 84/2023 г. на Нотариус, peг.№ 221, вписан в СВ-Русе. Претендират присъждане на направените разноски за производството.

В отговора на исковата молба ответницата оспорва основателността на исковете.

Заявява, че не е доказано да е опорочена процедурата по издаване на оспорения нотариален акт за собственост № 129, том I, peг.№ 2586, нот.дело № 84/2023 г. на нотариус Георги Г.. Завещанието отговаряло на изискванията на закона, било действително, както и издаденият нотариален акт. Освен, че била наследник по завещание, същата била и наследник на починалата С. Г.а П. по закон - по съребрена линия, нейна леля, а тя освен че била наследник по завещание на своя съпруг А. Д. Д., била и негов единствен наследник по закон, като същото се отнасяло и за него спрямо първата му съпруга Н. Т.а Д.. Не било вярно, че С. Г.а П. се е дезинтересирала, тоест спряла да се интересува от своя имот. Точно обратното - до смъртта си, въпреки съпротивата на наследодателя на ищците, го е ползвала и упражнявала правото си на собственост в пълния му обем. Ищците не били нито добросъвестни, нито недобросъвестни владелци на процесния имот, а само държатели, както и техният наследодател, тъй като им е било известно, че за този имот имало издадени документи за собственост – нотариални актове още от далечната 1960 г., от 1962 г., от 1963 г. и чак след това бил издаден цитираният от тях нотариален акт от 1973 г., както и общо пет броя завещания (по две на бившите съпрузи един към друг и това в нейнаполза от л е л я й С.). При наличие на тези официални документи за собственост на наследодателите й и на нея нямало как ищците да се сдобият с нотариален акт от 2006 г. и такъв от 07.07.2023 г. и те да бъдат законни, тъй като не могат да упражнят фактическа власт върху този имот, поради това, че никога не е бил налице първият елемент от това упражняване - анимуса. Налице бил и корпусът - вторият изискуем елемент от владението, чрез което биха могли да придобият правото на собственост върху имота, както за тях, така и за техния наследодател. Тоест, те били всичко друго, но не и владелци - обитатели, ползватели, държатели и т.н. При това положение предявеният иск следвало да бъде отхвърлен изцяло като недоказан и неоснователен, с всички законни последици от това.

4

Предвид изложените фактически обстоятелства и формулираните петитуми, съдът приема, че е сезиран със субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 и чл.537, ал.2 от ГПК.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

Ищците са наследници по закон на И. И. М., б.ж. на гр.Русе, починал на 04.12.2020 г., като Р. М. е негова преживяла съпруга, а Я. М. – негова дъщеря.

С НА за замЯ. на недвижим имот № 29, д.№ 77/1973 г. по описа на нотариус при Русенски районен съд, Ц. Д.а С. прехвърля на А. Д. Д. и Н. Т.а Д. една къща по ул.“Л..

Д.а“ № 102 в гр.Р., състояща се от две стаи и антре в етажа и намиращите се под тях две бечови стаи с антре, разположени в ъгловата част на дворното място в имота, заедно с ½ ид.част от цялото дворно място, представляващо имот план.№ 29А в кв.7 по плана на гр.Р., „Новата махала“ с пространство 302 кв.м.

За същия имот /описан като находящ се на ул.“Д.Х.“ 4 в гр.Р./ наследодателят на ищците И. И. М. /по време на брака си с Р. М., сключен на 21.01.1989 г./ се е снабдил с нот.акт за собственост по наследство и давностно владение № 51, н.д.№ 41/01.02.2006 г. по описа на нотариус Георги Г., рег.№ 221. Още на 09.02.2006 г. имотът е деклариран като негова собственост и в Община Русе с подадена Декларация по чл.14, чл.27 и §2 от ПЗР на ЗМДТ. След смъртта на наследодателя Декларация по чл.14 от ЗМДТ е подала и ищцата Р. М..