Решение № 6137 от 09.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6137 гр. София, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Въззивно гражданско дело № 20241100505727 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 28.12.2023г. постановено по гр.д. №19431/2021г. по описа на 31ви състав, Софийски районен съд, Г. И. Г. е осъден да заплати на М. И. Б. на основание чл.31, ал.2 от ЗС сумата от 200 лева, представляваща обезщетение за лишаване от правото й на ползване върху притежаваната от нея 1/8 ид.ч. от следния недвижим имот, представляващ апартамент №107, находящ се в гр. София, ж.к. **** за периода от 19.12.2020г. до 24.02.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.04.2021г. до изплащане на вземането, като предявеният иск е отхвърлен за горницата до пълния размер от 3 000 лева и за периода 01.11.2020г. до 18.12.2020г.

Срещу решението в частта, в която предявеният иск е отхвърлен е подадена въззивна жалба от ищцата М. И. Б., с която се оспорва неговата правилност. Твърди се, че първоинстанционният съд не е отчел тежестта на предприетите от ответника конкретни действия по недопускането й да ползва наследствената част от общия имот.

Поддържа се наличието на предпоставките по чл.31, ал.2 от ЗС, като се обосновава основателност на предявения иск. С оглед на изложеното се отправя искане за отмяна на постановения съдебен акт в обжалваната част и уважаване на предявения иск в пълния претендиран размер.

В срока по чл.263 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника Г. И. Г., с 1 който същият оспорва подадената въззивна жалба. Намира претенцията на ищцата за недоказана, поради което счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Постъпила е въззивна жалба и от ответника Г. И. Г., който обжалва първоинстанционното решение в частта, в която съдът е уважил претенцията на ищцата и го е осъдил да й заплати сумата от 200 лева, представляваща обезщетение за лишаването й от правото на ползване на притежавана от нея 1/8 ид.ч. от процесния имот за периода от 19.12.2020г. до 24.02.2021г. Същият счита, че в посочената част постановеният съдебен акт е неправилен поради нарушение на материалния закон и допуснати процесуални нарушения. Поддържа, че по делото не се установява да е ползвал процесния апартамент, нито ищцата да е била лишена от правото й да го ползва. Твърди, че приложената по делото нотариална покана няма правните последици на писмено поискване по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС. Намира извършената от съда преценка на показанията на разпитаните по делото свидетели за неправилна, като счита, че от техните показания не се установява ползването на имота от негова страна.

Допълва, че решението е и необосновано, тъй като при определяне на размера на обезщетението съдът се е позовал на справка в интернет сайта „imoti net“. С оглед на изложеното отправя искане за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявения иск.

В срока по чл.263 ГПК по делото е постъпило възражение, имащо характер на отговор на въззивната жалба, от ищцата М. И. Б., с което се оспорва въззивната жалба.

Обосновава се нейната неоснователност, като се поддържа, че изложеното в нея противоречи на установената фактическа обстановка.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложения по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти от 25.12.1987г., И.Г.З. и Л.Б.З. са закупили следния недвижим имот, а именно- апартамент №107, находящ се на ет.6 в жилищен блок №84, вх.Д, гр. София, ж.к. „Дружба“ /„Имота“/.

От приетото Удостоверение за наследници с изх.№ РИС20-УГ517347/04.11.2020г. на Столична община, р-н Искър и изготвените справки от НБД „Население“ се установява, че И.З. е починал на 01.11.2020г., като е оставил за свои наследници съпругата си Л.З. и децата си М. И. Б., Г. И. Г.а и Г. И. Г., които са придобили следните идеални части от процесния имот: Л.З. -5/8 ид.ч. от апартамента, а всяко едно от децата му -по 1/8 ид.ч.

Представена по делото е нотариална покана, изходяща от ищцата М. Б., с която същата е поканила ответника Г. Г. да й заплаща месечен наем в размер на 400 лева за ползването на наследствената й част от съсобствения апартамент, платим до 10-то число, считано от 04.11.2020г., както и обезщетение в размер на 1 000 лева за 2 отказания й достъп до апартамента, считано от 19.12.2020г. до момента на връчването на нотариалната покана на ответника- 24.02.2021г.

Приложено е Решение №918/22.02.2023, постановено по НОХД №17643/2021г. на СРС, 8-ми състав, от което е видно, че ответникът Г. Г. е признат за виновен, за това, че на 19.12.2020г. в гр. София, ж.к. ****, не е изпълнил Заповед за защита от домашно насилие от 07.11.2020г., по силата на която е бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Ц.Ц.Ц., като я дърпал за косата и ударил главата й в таблата на леглото, заплашвайки я с думите, че ще я убие и заколи.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели, доведени от ищцата.

В показанията си пред съда свидетелката Ц., дъщеря на ищцата, в чиято защита е издадена Заповедта за защита от домашно насилие от 07.11.2020г. сочи, че след смъртта на нейния дядо, вуйчо й Г. Г. ограничил достъпа им до апартамента в ж.к.

„Дружба“. Сочи, че на 04.11.2020г. последният й нанесъл физически и психически тормоз, изричайки думите „Ако идваш тук, ще те убия, ще те заколя, няма да идваш повече тук“. Заявява, че след посочената дата с майка й отишли до имота и се опитали да отключат апартамента, но установили, че патронът на вратата бил сменен.

Разпитан по делото е и свидетелят М.Б., съпруг на ищцата, който заявява, че след смъртта на неговия тъст, достъпът им до апартамента бил възпрепятстван от ответника. Твърди, че преди този момент отношенията между съпругата му и нейните родители били прекрасни, като често ги посещавали. Сочи, че след като бащата на ищцата починал, на 01.11.2020г. отишли заедно до апартамента, но достъпът им бил спрян. Сочи, че след като ответникът пребил и изгонил от жилището Ц. с ищцата се върнали на 19.12.2020г.-20.12.2020г. в апартамента, за да вземат багаж, но установили, че вратата е заключена и не могат да я отключат с техния ключ, а на настоятелното им позвъняване никой не отговарял. Заявява, че на 21.01.2021г. отново отишли до апартамента, но не успели да влязат, тъй като ключът не влизал в ключалката.

Отбелязва, че на 04.04.2021г. ищцата се срещнала в тяхното жилище в ж.к. „Люлин“ с ответника Г. Г. и майка й Л.З., на която същата поискала да й бъде възстановен достъпът до апартамента в ж.к. „Дружба“, като й бъде предоставен нов ключ, но брат й категорично отказал и заявил, че няма да я допусне там.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази възраженията на страните в настоящото производство, въззивният съд намира следното от правна страна:

Въззивните жалби са подадени от активно легитимирани страни в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправени са до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явяват допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

3

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, в които следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т.1 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк. д.

№1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо, като по отношение на неговата правилност във връзка с наведените от въззивниците доводи намира следното:

Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен от М. И. Б. срещу Г. И. Г. иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС за осъждане на ответника да й заплати обезщетение за лишаване от правото й да ползва следния недвижим имот, представляващ апартамент №107, находящ се в гр. София, ж.к. **** за периода от 19.12.2020г. до 24.02.2021г. Основателността на същия се предпоставя от установяване от страна на ищцата на следните предпоставки, а именно: 1/ че процесният имот е съсобствен между нея и ответника, 2./ че през исковия период ответникът е ползвал имота по начин, който възпрепятства или ограничавал /чрез фактически или правни действия/ ползването му от ищцата съобразно нейните права и неговото предназначение, 3./ че ищцата е поискала писмено от ответника да осигури достъп до имота или да заплаща обезщетение, както 4./ ползата, която ищцата е пропуснала да получи след поканата, т.е. размерът на дължимото обезщетение.

В случая, от представения по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти от 25.12.1987г. и Удостоверение за наследници с изх.№ РИС20-УГ51-7347/04.11.2020г. на Столична община, р-н Искър се установява, че страните по делото са съсобственици на процесния апартамент по силата на наследяване от баща им И.З., като всеки от тях притежава по 1/8 ид.ч. от правото на собственост върху имота.

Съгласно чл.31 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им, като в ал.2 е посочено, че когато общата вещ се ползва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. В случая от показанията на разпитаните по делото свидетели Ц. и М.Б. се установява, че процесният апартамент се ползва от ответника, както и че на ищцата многократно е отказван достъп до същия. Независимо че посочените свидетели се намират в близки родствени връзки с ищцата, съдът кредитира показанията им при условията на чл.172 ГПК, доколкото същите не си противоречат, а взаимно се допълват, а съдържащите се в тях обстоятелства кореспондират с останалите по делото писмени доказателства, 4 като от приложените по делото справки безспорно се установява, че ответникът е с постоянен и настоящ адресна регистрация на адреса на процесния апартамент в гр.

София, ж.к. ****. Съгласно Тълкувателно решение №7 от 02.11.2012г. по тълк.дело №7/2012г. на ОСГК на ВКС лично ползване по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. От изложеното следва, че предприетите от страна на ответника действия по ограничаване на достъпа на ищцата до имота съставляват лично ползване по смисъла на посочената разпоредба.

По делото е представена и нотариална покана, от която е видно, че ответникът е поканен да заплаща наем на ищцата в размер на 400 лева за ползването на процесния имот, считано от 04.11.2020г., като същата е получена от него на 24.02.2021г. и от този момент за него е възникнало задължение да заплаща обезщетение. Следва да се има предвид, че законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието на писменото поискване по чл.31, ал.2 от ЗС, поради което и доколкото получената от ответника покана е в писмена форма и в същата ясно е изразена волята на ищцата да получи стойността на ползването, от което е лишена под формата на месечен наем, то тя е породила визираните в цитираната правна норма последици. Действието на писмената покана обаче е за в бъдеще, като вземането за дължимото обезщетение става изискуемо след нейното получаване, в случая- 24.02.2021г. Доколкото ищцата претендира обезщетение за предходен период, а именно- 19.12.2020г.-24.02.2021г., то предявеният от нея иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Разпечатката съдържа 38 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6f14501a-846c-4239-a293-c535f78e3e67