Решение № 1587 от 07.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1587 гр. Пловдив, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20245330114366 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Симекс“ ЕООД, ЕИК 160060615 против ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК 121130788, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове по чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, вр. с чл. 429, ал.3, вр. с ал.2, т.2 КЗ.

Ищецът твърди, че на 07.09.2021 г. на републикански път ....., настъпило ПТП между три МПС, в т.ч. собствения му т.а. „Мерцедес Спринтер 311 ЦДИ“ с ДК № .., по който били нанесени множество повреди. Били съставени протоколи за ПТП.

Гражданската отговорност на виновния водач била застрахована при ответника.

След предявена претенция, извършени огледи и оценка, застрахователят платил обезщетение от 1463,66 лева. Твърди да е искал плащане на обезщетение по средна пазарна цена, а представители на застрахователя му посочили, че ще получи такова по оценка/калкулации на дружеството. Твърди действителните вреди да възлизат на по – висока стойност от общо 6463,66 лева, поради което претендира за присъждане на 5000 лева, представляваща дължима остатъчна стойност на обезщетението за имуществени вреди, както и 1600 лева – обезщетение за забава за периода 10.12.2021 г. – 18.08.2024 г. /вж. изм. в осз по чл. 214 ГПК, чрез увеличение/, ведно със законната лихва от постъпване на ИМ в съда – 19.08.2024 г. до окончателното погасяване.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор. Оспорва да дължи 1 допълнително обезщетение, т.к. платената сума се равнявала на действителния размер на вредите, който бил определен правилно, при съобразяване на средната пазарна стойност към момента на възникването им. Оспорва иска по размер като завишен и несъответен, както и да дължи обезщетение за забава. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на насрещните.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 432, ал. 1 КЗ:

На основание чл. 153, вр. с 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата относно: настъпване на ПТП на 07.09.2021 г. при сочения механизъм и обстоятелства в ИМ, по вина на водач, чиято ГО е била застрахована при ответника към момента на произшествието, съгласно валидна, действаща и покриваща риска полица; плащането от страна на застрахователя на обезщетение на ищеца за претърпените имуществени вреди по собственото МПС с ДК № .... в размер на общо 1463,66 лева /вж. Определение по чл.

140 ГПК № 15784/17.12.2024 г. – л.38-39/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите доказателства.

С оглед горното и извършеното от застрахователя плащане преди процеса, представляващо извънсъдебно признание, спорни в производството са само въпросите относно вида на вредите и размера на обезщетението.

Прието е и се кредитира като ясно, компетентно, неоспорено – заключение на САТЕ, според което – стойността на ремонта за възстановяване на повредите по автомобила с оригинални детайли, консумативи и труд е 8414 лева, а стойността с алтернативни - 5081 лева. При устния си доклад пред съда, експертът допълва, че при изчисляване стойността на ремонта с алтернативни части, може да се направи само предположение, че автомобилът може да се ремонтира за посочената цена, защото не може да се гарантира, че, когато бъдат потърсени, тези алтернативни части ще бъдат намерени, още по-малко за цената, която е изчислена. Автомобилът със сигурност може да бъде ремонтиран за цената, която е посочена с оригинални части, като е напълно възможно търсената от ищеца алтернативна врата да не е можело да бъде намерена. Изчислява, че при прибавяне към сумата като стойност на ремонта с алтернативни части, само на цената за оригинална врата /при всички други алтернативни части/ с ДДС, общата стойност за възстановяване на автомобила би била 6511 лева. Допълва, че – ако не могат да бъдат открити алтернативни части, няма как да бъде извършен ремонт, освен с оригинални части, като другият проблем на алтернативните, е, че никой не може да гарантира тяхната техническа изправност, нито какъв точно ще бъде крайният резултат – вероятно задоволителен.

Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като доказването е в тежест на ищеца. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за 2 доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценяване. В този смисъл – Решение № 79 от 2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о., ТК и Решение № 209 от 30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., ТК.

При съдебно предявена претенция за плащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие.

С оглед изложеното, съдът принципно приема, че стойността от 8414 лева е релевантна за делото - за възстановяване на увредения автомобил с оригинални части и средни пазарни цени на сервизен час, тъй като на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването с алтернативни части /сп. ВЛ - в някои случаи това би било и трудно за реализиране, дори невъзможно/.

Доколкото обаче ищецът претендира за плащане сума, кореспондираща на посочената от ВЛ като такава за алтернативни части, с единствено изключение на стойност само за оригинална задна лява врата, която и експертът упомена, че е напълно възможно да не може да бъде намерена /а, както се посочи няма и такова законово изискване спрямо ищеца/, съдът дължи произнасяне според искането, с оглед диспозитивното начало в процеса. Този изход несъмнено е по – изгоден и за ответника, поради което и принципно възраженията му са неоснователни, а и недоказани, т.к. възстановителната стойност на МПС, която действително е дължима, е в значително по- висок размер от търсения.

Така, съобразно посоченото от експерта, само при стойност на оригинална врата и всички останали алтернативни части, сумата за възстановяване на МПС е 6511 лева.

От нея следва да се приспадне извършеното преди процеса плащане от 1463,66 лева, при което искът за остатъка от 5000 лева е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен /макар разликата да е по – висока стойност 5047,34 лв., се дължи търсената/, ведно със законната лихва като последица. Възраженията на ответника, макар обясними като защитна позиция, не се споделят.

По иска по чл. 86 ЗЗД, вр. с чл. 429, ал.3, вр. с ал.2, т.2 КЗ:

Установява се наличие на главен дълг. Съгласно чл. 429, ал.3, вр. с ал.2, т.2 КЗ – лихвата за забава е дължима, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Установява се и не е спорно, че ответникът е бил уведомен за настъпилото събитие от страна на ищеца с предявена претенция за плащане на 10.09.2021 г., като от тази дата се дължи и законна лихва до окончателното погасяване.

Доколкото ищецът претендира такава от по – късен момент – 10.12.2021 г., същата подлежи на присъждане от него. За исковия период, обезщетението възлиза на по - висока от търсената сума – 1601,23 лева, изчислена от съда на осн. чл. 162 ГПК, чрез он-лайн калкулатор, като на ищеца следва да се присъди, съобразно искането – 1600 лева.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен списък по чл. 80 ГПК и док. за плащане на: 264 лева – дължима ДТ; 100 лева – деп. САТЕ; 800 лева – адв. възн., съгл. ДПЗС. Възражението за прекомерност е неоснователно, док. възн. е в 3 размер, незначително надвишаващ минималния, съгл. чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ – 792 лева, не подлежи на редуциране, вкл. с оглед положените процесуални усилия, явяване в о.с.з. и пр.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да плати на „Симекс“ ЕООД, ЕИК 160060615, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Кичево“ № 46, следните суми: 5000 лева /пет хиляди лева/ - главница, представляваща остатък от дължимо застрахователно обезщетение за имуществени вреди на т.а. „Мерцедес Спринтер 311 ЦДИ“ с ДК № ...., настъпили вследствие на пътно – транспортно произшествие, реализирано на 07.09.2021 г. по вина на водач на МПС, застрахован в ЗК „Лев инс“ АД, съгласно договор за застраховка „Гражданска отговорност“; 1600 лева /хиляда и шестстотин лева/ - обезщетение за забава за периода 10.12.2021 г. – 18.08.2024 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на исковата молба в съда – 19.08.2024 г. до окончателното погасяване, както и общо 1164 лева /хиляда сто шестдесет и четири лева/ - разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Банкова сметка, по която могат да бъдат платени сумите на ищцата, съгл. чл.

236, ал.1, т.7 ГПК /л.4/:

.....................................

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4