Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 452 от 17.11.2026, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно наказателно дело 542/2026
Вид
Определение № 452
Подписан
17.11.2026
В сила
17.11.2026
Състав
МИГЛЕНА ТЕНЕВА ТЯНКОВА, Милена Бориславова Рангелова, Веселина Семкова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 452 гр. Пловдив, 17.11.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА

Членове:

Милена Б. Рангелова

Веселина Семкова като разгледа докладваното от МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА Въззивно частно наказателно дело № 20265000600542 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ХХІІ НПК- чл. 341, ал. 2 от НПК.

Образувано е по частна жалба на адв. С. П., като защитник на подс. Д.

Й., срещу протоколно определение с рег. №1600/11.11.2026г., постановено по НОХД №1848/2026 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив в частта, в която е оставено без уважение искането й за прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му на прокурора поради допуснато в предходната процесуална фаза отстранимо съществено процесуално нарушение, ограничаващо правата на обвиняемата, непроизнасянето относно изтъкнатата от защитата очевидна фактическа грешка в обвинителния акт, както и конституиране на пострадалите като частни обвинители в съдебното производство. Излагат се доводи за незаконосъобразност и неправилност на съдебния акт, тъй като не кореспондирал със задължителната тълкувателна практика на върховната инстанция относно съдържанието на сезиращия съда документ, т.е. обвинителния акт. В таза връзка се сочи, че в последния липсвало описание на начина на извършване на деянието, доколкото единствено било указано, че обвиняемата е посегнала с ръка през рамото на баща си, като нанесла единичен удар в областта на главата на майка си, както и че след това главата на пострадалата рязко се извъртяла, вследствие на което се стигнало до разкъсване на кръвоносни съдове и кръвоизлив в мозъка.

1

Липсвало отразяване с коя точно ръка е извършено посягането от страна на подсъдимата Й., в какво положение е била същата – свита в юмрук или с отворена длан, с коя конкретно част от ръката и в коя точно област на главата ударът бил нанесен. Не се установявало и посочване в каква посока се е завъртяла главата на пострадалата след удара. В тази връзка се настоява, че отразените непълноти касаят съставомерните признаци на деянието и участието на обвиняемата в него. Непосоченият конкретен механизъм на телесната увреда се изтъква, че води до ограничаване правата на обвиняемата и съставлява съществено и отстранимо процесуално нарушение. В контекста на това за нелогичен защитата счита извода на първостепенния съд, че въпросните факти и обстоятелства следвало да бъдат установени в съдебната фаза на процеса, тъй като естеството им безспорно било свързано с компетентността на експертите, които биха могли да запълнят въпросните празнини в обвинителния инструмент. Недоволство се изразява и от непроизнасянето на първостепенния съд по наведеното възражение за допусната в обвинителния акт очевидна фактическа грешка, свеждаща се до съдържащото се на стр.6 от него вписване, че „на Й. било причинено…“, а по делото нямало лице с такава фамилия, защото фамилията на пострадалата е Й.. За незаконосъобразно също така защитата счита конституирането на пострадалите като частни обвинители по делото, след като в подадената от тях до съда молба било посочено, че деянието, от което са пострадали извършено на 23.06.2023 г., е убийство по непредпазливост, съставляващо престъпление по чл. 124, ал. 1 НК, а такова обвинение на подзащитната й не било повдигнато. В обобщение на така изтъкнатите доводи се претендира отмяна на съдебния акт в посочените части.

Пловдивският апелативен съд, след като взе предвид изложените в частната жалба доводи, атакуваното определение и се запозна с материалите по делото, прие за установено следното:

В рамките на проведеното пред първоинстанционния съд разпоредително заседание като частни обвинители и граждански ищци по делото са конституирани Б. Д. Й., Д. Й. и С. Й., както и е приет за съвместно разглеждане предявен от тях срещу подсъдимата граждански иск.

Последвалите възражения от страна на защитника всъщност се припокриват изцяло с изтъкнатите такива в частната жалба, поради което и не се налага повтарянето им. Във връзка със тях първоинстанционният съд е приел, че 2 обвинителният акт отговаря на заложените в нормата на чл. 246 НПК изисквания, тъй като в него са налични фактите и обстоятелствата, относно които прокурорът е счел, че обезпечават съставомерността от обективна и субективна страна на деянието с правна квалификация по чл. 124 НК. В мотивите към атакувания съдебен акт е прието, че в обвинителния акт обстойно са описани възприетите от прокурора експертни заключения, механизмът на извършване на деянието, както и конкретно реализираните от обвиняемата действия. Същевременно съдът е отчел, че действително не е била посочена ръката, с която обв. Й. е нанесла удар на пострадалото лице и посоката на завъртане на главата му, но е приел, че тяхната липса не накърнява правото на защита на обвиняемата, защото те не се явяват съществени такива, свързани със съставомерността на обвинението, за което то е предадено на съд, позволявали му да разбере обвинението и да се защитава по него. Същите с категоричност следвало да бъдат установени в централната фаза на наказателния процес, като естеството им безспорно било свързано с компетентността на вещите лица, изготвили експертните заключения. Изхождайки от горецитираните констатации за недопуснато в предходната процесуална фаза съществено, но отстранимо процесуално нарушение, накърняващо процесуалните права на обвиняемата, първостепенният съд е оставил без уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, от който акт е останала недоволна адв. П.. Същият е предмет на настоящата инстанционна проверка и се иска отмяната му. Окръжният съд не е взел становище относно изтъкнатата от защитника очевидна фактическа грешка в обвинителния акт. Претендира се и незаконосъобразност на съдебния акт, касаещ конституирането на пострадалите като частни обвинители по делото.

Доколкото съгласно регламента на чл. 249, ал. 3 НПК, единствено актът на съда, с който е отказано конституирането на частен обвинител по делото, респ. този, с който е констатирана очевидна фактическа грешка в обвинителния акт, подлежи на съдебен контрол по реда на глава XXII НПК, изводимо от чл. 341, ал. 2 и ал. 3 от НПК, то подадената частна жалба срещу първоинстанционното определение в частта, в която пострадалитe са конституирани като частни обвинители по делото и липсата на произнасянe относно поддържаната ОФГ в обвинителния инструмент, е недопустима. Това налага в тази й част същата да бъде оставена без разглеждане и прекратено 3 образуваното въз основа на нея в указаната част производство пред настоящата инстанция. Всъщност неправилно самият първоинстанционен съд е указал в протоколното определение, че същото в частта, касаеща конституирането на частни обвинители, подлежи на оспорване по указания ред (л.49 от делото), което обстоятелство само по себе си не прави акта му в цитираната част обжалваем. За пълнота следва да се отбележи, че цитираната грешка при изписване на фамилното име на пострадалата Й. (изписана като Й.) съставлява по-скоро правописна, а не очевидна фактическа такава, която да подлежи на отстраняване по предвидения в регламента на чл. 248а НПК ред.

В останалата част като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, сезиращата настоящата инстанция частна жалба е допустима, а разгледана по същество – неоснователна, поради следните съображения:

Несъмнено, фактите, изложени в обвинителния акт очертават предмета на доказване относно извършеното посегателство и причастността на обвиняемото лице в последното, поради което съдържанието му е необходимо да обхваща цялата фактология в тази насока, за да може то да упражни в пълен обем предоставените и гарантирани му от законодателя права за активно участие в предстоящата доказателствена дейност пред първоинстанционния съд. И понастоящем актуално се явява становището, закрепено в ТР №2/2002 г. на ОСНК на ВКС, относно изискуемите реквизити на прокурорския акт от гледна точка преценката за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Внимателният прочит на процесния обвинителен акт сочи, че в обстоятелствената му част с необходимата яснота и конкретика е описано поведението на обвиняемата спрямо пострадалата, в резултат на което е настъпила указаната и приета от прокурора телесна увреда.

Действително в същия единствено е посочено за осъществено от обв. Й. посягане с ръка през рамото на баща й, като е нанесла единичен удар в областта на главата на майка си, в следствие на който последната рязко се завъртяла. Не е конкретизирано, както правилно изтъква защитникът, с коя точно ръка е извършено „посягането“, в какво положение тя е била – свита в юмрук или с отворена длан, с коя конкретно част от ръката и в коя точно област на главата ударът бил нанесен, респ. в каква посока се е завъртяла 4 главата на пострадалата след удара. Безспорно държавният обвинител е длъжен да отрази в обвинителния акт механизма на осъществяване на изпълнителното деяние, но конкретизиране дали описаният удар е бил нанесен с лява или дясна ръка, свита ли е била тя в юмрук или не и с коя точно част от нея ударът е нанесен са все второстепенни детайли от въпросния механизъм, неотразяването на които не накърнява процесуалните права на обвиняемото лице. Всички те, както и конкретната анатомична зона от областта на главата, в която ударът е бил нанесен, респ. посоката, в която тя се е завъртяла, са все факти, които прокурорът, за да опише в обвинителния акт, следва да изведе от събраните в хода на досъдебната фаза доказателствени материали. Това би могло да бъде сторено единствено ако са налице такива, които да се изведат от доказателствените източници, събрани в хода на ДП.

Липсата на подобни, за каквато сочи пред първостепенния съд държавният обвинител, очевидно не може да бъде отстранена чрез въвеждани на факти, които не са били налични при изготвяне на обвинителния акт. В този смисъл претендираното отстраняване на този недостатък към настоящия момент би било възможно само въз основа на даване на указания за събиране на допълнителни доказателства, което е процесуално недопустимо. В контекста на изложеното, съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния инструмент удовлетворява изискуемите съобразно нормата на чл. 246, ал. 2 НПК изисквания относно реквизити и то в съответствие с изискванията на ТР №2/2002 г. на ОСНК на ВКС, като се има предвид, че централната фаза на наказателното производство е именно съдебната такава, в която ще се извършва събиране и проверка на доказателствата.

Гореизложените съображения обосновават категоричен извод за липса на допуснати в хода на досъдебната фаза съществени отстраними нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване процесуалните права на обвиняемата. Същевременно не се констатираха други, които да сочат на незаконосъобразност на обжалваното определение, което налага потвърждаването му в горепосочената част.

Мотивиран от горното и на осн. чл. 345, ал. 1 НПК, Пловдивският апелативен съд

5

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение с рег. №1600/11.11.2026 г. по НОХД №1848/2026 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив в ЧАСТТА, в която e оставено без уважение искането на адв. С. П. – защитник на подсъдимата Д.

Й., за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора поради допуснато на досъдебната фаза съществено нарушение на процесуалните правила.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на адв. С. П. срещу протоколното определение в ЧАСТТА, в която пострадалитe са конституирани като частни обвинители по делото и срещу липсата на произнасянe относно сочена като допусната очевидна фактическа грешка в обвинителния акт, като недопустима, поради което ПРЕКРАТЯВА образуваното в тази част производство по ВЧНД 542/2026 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6