Определение № 1711 от 07.04.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1711 гр. София, 07.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Наталия Неделчева Касационно гражданско дело № 20248002103275 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№78594/10.07.2024г. на Държавата, чрез министъра на земеделието и храните, срещу решение №3390/07.06.2024г. по в. гр. д. №8567/2023г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение №20089893/07.05.2023г. по гр. д.

№3871/2020г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу Българска академия на науките иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на основание възстановяване собствеността по реда на ЗСПЗЗ на недвижим имот с кадастрален идентификатор [№], с площ от 186 980 кв.м., намиращ се в [населено място], район П. – Столична община, с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, за който имот е издаден акт за частна държавна собственост [№]/27.05.2015г. на Областния управител на Област София – град, вписан в службата по вписванията при СРС с вх. рег. №32501/08.06.2015г. Според касатора решението е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита за неправилен и не съответстващ на представените доказателства извода на съда, че към момента на влизане в сила на ЗБАН през 1991г., процесният имот е бил предоставен от държавата за стопанисване на Българската академия на науките по надлежния за това ред. Твърди, че не е осъществен фактическият състав на чл. 10, ал. 2 ЗБАН, поради което не е настъпила законовата трансформация на правото на стопанисване и управление в право на собственост по отношение на спорния имот и същият е останал държавна собственост. Поддържа, че имотът е земеделска земя и по отношение на него намират приложение разпоредбите на ЗСПЗЗ, който закон се явява специален спрямо ЗБАН. Твърди, че имотът е бил предоставен 1 за безвъзмездно и безсрочно ползване на Института по физиология на растенията „М.П.“ на основание чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ със заповед на министъра на земеделието от 1992г., т.е. след влизане в сила на ЗБАН, което не е било съобразено, поради което съдът е достигнал до погрешни фактически и правни изводи. Счита също, че в нарушение на процесуалните правила, въззивният съд не е обсъдил всички релевантни за спора доказателства в тяхната съвкупност, не е изложил мотиви защо приема едни доказателства, а други отхвърля, като не е обсъдил и всички доводи на страните по предмета на спора. Претендира отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличието на предпоставките по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за касационно обжалване. Формулирани са следните въпроси: 1. "При липсата на данни за надлежно предоставяне със съответен административен акт от страна на Държавата на правото на ползване върху спорния недвижим имот в полза на БАН или на Института по физиология на растенията „М.П.“ при БАН, може ли да се направи извод, че към момента на влизане в сила на ЗБАН ползването на спорния недвижим имот е предадено на БАН съобразно действащите нормативни правила, поради което и към момента на влизане в сила на разпоредбата на чл.

10, ал. 2 ЗБАН да се приеме, че са налице предпоставки за трансформиране на правото на стопанисване и управление в право на собственост?" и 2. "Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, доводи, становища и възражения, без да обсъди всички относими и допустими доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни съобразно всички наведени от страните доводи, становища и възражения?". По първия поставен от касатора въпрос се твърди, че съдът е дал правно разрешение, противоречащо на решение №69/03.07.2014г. по гр. д. №7512/2013г. на ВКС, а по втория се твърди противоречие с решение №212/01.02.2012г. по т. д. №1106/2010г. на ВКС, решение №206/31.07.2015г. по гр. д.

№6832/2014г. на ВКС, решение № 134/30.12.2013г. по т. д. № 34/2013г. на ВКС, решение №75/20.06.2016г. по т. д. №1608/2015г. на ВКС, решение №65/30.07.2014г. по т. д. № 1656/2013г. на ВКС.

В писмения си отговор, ответникът Българска академия на науките, чрез юрк. В. М. и юрк.

Б. С., излага, че липсват предпоставките по чл. 280 ГПК, поради което моли решението да не бъде допускано до касационно обжалване. Счита, че въззивният съд, след като е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, е достигнал до правилен извод за неоснователност на предявения иск по чл.124, ал.1 ГПК, поради което моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното:

Първоинстанционното производство е образувано по положителен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, предявен от Държавата, чрез министъра на земеделието, храните и горите, против Българска академия на науките за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на основание възстановяване на собствеността по реда 2 на ЗСПЗЗ на недвижим имот с идентификатор [№], с площ от 186 980 кв.м., намиращ се в [населено място], район П. – Столична община, с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива.

Ищецът твърди, че за имота е съставен акт за частна държавна собственост [№]/27.05.2015г. на Областния управител на Област София–град, вписан в Службата по вписванията на [населено място] на 08.06.2015г., и е издадена скица на поземлен имот [№]-21.03.2019г. на СГКК-София, в които като собственик е посочен ищецът. Със заповед №УЗ-0055/26.08.1992г. на министъра на селскостопанското развитие, земеползването и възстановяване на поземлената собственост, на основание чл.24, ал.2 ЗСПЗЗ и чл.47 ПЗСПЗЗ, на Института по генетика „Акад. Дончо Костов“ са предоставени за ползване 635 дка земеделски земи. Съгласно т.1 от заповедта: в землището на [населено място] са предоставени 515 дка, от които 300 дка - земи на държавния поземлен фонд /ДПФ/, и 215 дка - от общинския поземлен фонд /ОПФ/. Със заповед №РД-46-357/15.10.2002г. на министъра на земеделието и горите, посочената заповед е отменена в т. 1, в частта, с която на Института по генетика „Акад. Дончо Костов“ са предоставени 215 дка от ОПФ. Ищецът твърди, че въз основа на тези заповеди и на основание чл. 24, ал.1 и ал.2 ЗСПЗЗ, и чл.47 ППЗСПЗЗ, спорният имот е държавна собственост и е запазил този си статут, като на ответника Българска академия на науките не е прехвърляна собствеността, а земята е предоставена единствено за осъществяване на научна дейност. Позовава се още на решение №2520/23.09.1999г. на ПК - [населено място], с което на основание чл.18ж, ал.1 и чл.18з, ал.1 ППЗСПЗЗ, е възстановено правото на собственост на държавен поземлен фонд Министерство на земеделието, горите и аграрната реформа в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху имоти, между които и процесния, описан като нива с площ 187 008 дка, находяща се в землището на [населено място], местност „В.“ - имот № 063001 по картата на землището. Излага още, че съгласно удостоверение за идентичност изх. №РД-181924-1/03.10.2014г. на ОСЗ-П. поземлен имот с идентификатор [№] с площ от 187 009 по КККР на землището на [населено място], е идентичен с имот № 063001 по КВС на [населено място], описан в А. №07773/11.08.2011г., като в графа „Забележки“ на акта е отбелязано, че със заповед №РД-46-2128/15.12.1998г. на Министъра на земеделието, горите и аграрната реформа върху имота - предмет на акта, е запазено правото на ползване на Института по физиология „М. Попов“ - БАН. Според ищеца, ответникът не е придобил правото на собственост върху имота на основание чл.10, ал.2 ЗБАН, тъй като към момента на влизане в сила на ЗБАН - 19.10.1991г., не е стопанисвал имота, нито му е бил предоставен от държавата за осъществяване на дейността му. Направено е и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на констативен нотариален акт за собственост на недвижими имоти по чл. 10, ал. 2 ЗБАН №7/02.04.2003г., том I, рег.№1493, н.дело №98/2003г. в частта относно процесния имот.

Чрез депозирания писмен отговор, ответникът Българска академия на науките оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че ищецът не е доказал възникването на правото си на собственост на твърдяното придобивно основание. Ответникът излага, че в негова полза също е налице издадено решение на ПК - [населено място] и то още преди това 3 на ищеца. Сочи, че представеният от ищеца акт за държавна собственост има декларативно действие и не поражда право на собственост, като към него не са приложени документи, удостоверяващи това право съгласно нормата на чл.70, ал.4 ЗДС. Твърди, че решението на поземлената комисия, с което ищецът се легитимира, е нищожно поради липса на основание за издаването му, поради което не може да породи целените с него правни последици, а също така е и материално незаконосъобразно. Поддържа, че нотариален акт за собственост на недвижими имоти №169/2003г. не се отнася до процесния имот с идентификатор [№], като описаните в пункт ІІ на акта земеделски земи, находящи се в землището на [населено място] са идентични с поземлен имот с идентификатор [№], който имот е съседен на процесния с идентификатор [№], поради което искането по чл.537 ГПК за този нотариален акт е неоснователно. Ответникът твърди, че се легитимира като собственик на спорния имот с идентификатор [№] „ex lege“ - придобил е правото на собственост на основание чл. 10, ал. 2 ЗБАН от момента на влизане в сила на ЗБАН, и по силата на закона държавната собственост се е трансформирала в собственост на БАН. Посочва, че в тази хипотеза не е необходимо извършването на други действия, а имотите, попадащи в приложното поле на чл.10, ал.1 ЗБАН не подлежат на възстановяване по нито един от реституционните закони. Твърди, че с А. №3739/03.04.1954г., съставен въз основа на ЗБАН /ДВ, бр. 40 от 1947г./, е актуван имот с площ 187 000 кв. м., заедно с построените в него сгради, представляващ опитно поле на БАН, стопанисвано от бившия Институт по физиология на растенията, сега Институт по физиология на растенията и генетика – БАН. Като в забележка към чл.4 ЗБАН от 1947г. е посочено, че бившите царски природонаучни институти с тяхното имущество, строящите се сгради на СУ „Свети К. Охридски“ към Биологичния институт, заедно със земята от 18 дка и опитната база от 30 дка на 13-ти км. по П. шосе, както и Българския археологически институт в София, стават институти на БАН. Със заповед №3356/24.08.1964г. на министъра на народната просвета от ВССИ „Г.Д.“ към МНП на БАН-ИФР „М.П.“ е предадено празно дворно място от 120 дка на юг от опитното поле на този институт в землището на [населено място]. Съставен е А. №7115/1974г., като в него е отбелязано, че с А. №7115 и № 3739 са одържавени общо около 300 000 кв.м. земя, върху която са изградени административни, обслужващи и помощни сгради на ИФР. Освен с изброените А., ответникът се легитимира като собственик и по силата на два броя укази и един указ за изменение, с които са отчуждени земи за създаване и разширяване на опитното поле на Държавната земеделска и контролна станция - [населено място], намираща се в [населено място], впоследствие Централен земеделски изследователски институт към МЗДИ, който по силата на ПМС №73/1955г. преминава към Отделението по селскостопански науки на БАН, заедно с опитните си полета. Според ответника, решение №2520/23.09.1999г. на ПК - [населено място] не е породило правни последици и защото към датата на издаването му процесният имот не е бил в патримониума на държавата, а в този на ответника БАН, поради което и не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ доколкото не са били налице предпоставките, предвидени в закона. Процесният имот с кадастрален идентификатор [№] с площ 186 980 кв.м. е идентичен с имотите, описани в посочените по – горе актове за държавна собственост, редуцирани с 48 дка за изграждане на пътен възел и със 73 дка, възстановени 4 на частни лица по реда на ЗСПЗЗ. Ответникът твърди, че процесният имот е част от комплекса на БАН - 13 км., като мероприятието е реализирано изцяло, заведен е в счетоводството на БАН, стопанисва се от БАН без прекъсване от 1947г. досега чрез ИФРГ БАН, който е универсален правоприемник на преобразуваните чрез сливане Института по физиология на растенията и Института по генетика съгласно решение на ОС на БАН от 23.03.2010г.