Акт от 16.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38103 гр. София, 16.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20261110110569 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 248, ал. 1 Граждански процесуален кодекс ГПК/.

Образувано е по заявление от 28.09.2026 г., заведено с вх. № 297020/29.09.2026 г., подадено от адв. Д. Б. Л., преупълномощена от адв. Д. Л. Ф., за изменение на Решение № 17656 от 15.09.2026 г. по настоящото дело в частта за разноските. Иска се присъденото на адв. Д. Л. Ф. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. да бъде увеличено от 100 евро на 204,52 евро, посочени като равностойност на 400 лв.

Молителят поддържа, че определеният размер не е достатъчно обоснован с индивидуализирана преценка на извършената защита. Изтъква необходимостта от проучване на кредитното правоотношение, договора, общите условия, стандартния европейски формуляр и извлечението по кредита, изготвяне на искова молба с главен и два евентуални иска и представяне на писмена защита. Счита, че липсата на лично явяване в съдебно заседание не обезценява положения труд. Позовава се на определение по в.ч.гр.д. № 7132/2026 г. на Софийския градски съд, както и на практиката на Съда на Европейския съюз относно разумните и пропорционални разноски и ефективната потребителска защита.

Ответникът „В.БГ“ ЕООД оспорва молбата с отговор от 13.10.2026 г. Поддържа, че присъдените 100 евро съответстват на ниската фактическа и правна сложност, писмения характер на защитата и ограничената процесуална дейност. Излага доводи за еднотипност на производствата, използване на сходни процесуални документи и злоупотреба с процесуални права. Иска молбата да бъде оставена без уважение.

Съдът, след като обсъди искането, отговора и материалите по делото, приема следното:

Молбата е допустима. Препис от решението е връчен на ищеца чрез пълномощника му на 21.09.2026 г., а заявлението е постъпило в срока за обжалване по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Искането за присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. е направено своевременно.

Представен е и списък по чл. 80 ГПК от 27.08.2026 г., в който възнаграждението е посочено в размер на 204,52 евро.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

С Решение № 17656 от 15.09.2026 г. главният иск е уважен изцяло, като ответникът е осъден да върне на ищеца 163,82 евро, равностойни на 320,41 лв., платени над чистата стойност на кредита по договор № ********** от 10.05.2024 г., ведно със законната лихва от 20.04.2026 г. Присъдени са разноски на ищеца от 27,76 евро и възнаграждение на адв. Д. Л.

Ф. по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. от 100 евро. Поради уважаването на главния иск не е настъпило условието за разглеждане на евентуално съединените искове.

Предпоставките за възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. са приети за установени с 1 решението. Представеният договор за правна помощ от 11.04.2025 г. предвижда безплатна защита на близко лице по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. Предмет на настоящата преценка е размерът на възнаграждението, а не повторно разрешаване на спора по същество.

Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв., в редакцията след изменението в ДВ, бр. 17/2026 г., при определянето на разноските за адвокат съдът прилага чл. 36, ал. 3 и 4 ЗАдв. Относими са сложността, засегнатият интерес, условията и времето за предоставяне на защитата, както и квалификацията, опитът и специализацията на адвоката. Преходното правило на § 21, ал. 2 ПЗР на ЗИДЗАдв. предвижда до влизането в сила на новата наредба използване на законовите критерии и прилагане по аналогия на Наредба № 1 от 09.07.2004 г.

Тези правила не налагат механично присъждане на сумата от 204,52 евро. С решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, „Ем акаунт БГ“, Съдът на Европейския съюз приема за несъвместима с чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, параграф 3 ДЕС обвързаността на националния съд с минимални възнаграждения, определени от професионалната организация на адвокатите. Размерът следва да се обоснове с действително необходимата работа по конкретния спор.

В случая не е налице фактическа сложност, която да обосновава исканото увеличение.

Сключването на договора, предоставянето на главницата от 1 400 лв., начисляването на лихвата и двете такси, удължаването на срока и извършените плащания не са били спорни между страните. Разрешаването на делото не е изисквало издирване и установяване на противоречиви факти, разпит на свидетели, експертно изследване или сложни изчисления.

Спорът е разрешен въз основа на писмените договорни документи и безспорните данни за плащанията.

Правните въпроси са свързани с приложението на императивните изисквания на ЗПК към договорното съдържание, включването на таксите в общия разход по кредита и последиците по чл. 23 ЗПК. Те изискват професионална подготовка, но по делото не са възникнали необичайни правни проблеми, които да налагат изследване извън характерното за този вид потребителски спорове. Самото позоваване на няколко законови основания и на национална и европейска съдебна практика не определя спора като сложен. От значение е необходимият анализ за защита на конкретното вземане.

Съдът отчита целия извършен писмен труд: изготвянето на осемстраничната искова молба и представянето на доказателствата, заявлението от 08.05.2026 г. относно дължимата държавна такса и четиристраничното становище от 27.08.2026 г. Последното съдържа съображения по съществото на спора и отговор на възраженията на ответника. Поради това съдът не възприема твърдението, че дейността се изчерпва с подаване на искова молба или че положеният труд е практически нулев.

Обемът на тези документи обаче не е равнозначен на самостоятелна сложност на всяка засегната правна теза. Основната им аргументация се отнася до едно кредитно правоотношение и до връщане на платеното над предоставената главница. Защитата срещу възраженията за „професионален потребител“ и злоупотреба с права не е изисквала допълнително доказване или отделно усложнено процесуално развитие. Становището по държавната такса също е отчетено, но е свързано с ограничен процесуален въпрос за последиците от евентуалното съединяване.

Формулирането на двата евентуални иска е част от подготовката на защитата и не се пренебрегва. Те обаче произтичат от същия договор и същите плащания, като целят връщането на отделни съставни части от сумата по главния иск. По тях не е проведено самостоятелно доказване и не е постановено разрешение по същество. Подготовката им не обосновава механично увеличаване на възнаграждението според броя на формулираните претенции.

Делото е приключило в едно открито заседание на 01.09.2026 г., в което ищецът не се е явил и не е изпратил представител. Неявяването не е основание за санкциониране на адвоката или за отричане на писмената му работа. То е относимо към действително извършените действия: не е полаган допълнителен труд за устно участие, разпит на свидетели, изслушване на експерти или водене на последващи заседания. Не се установяват особена спешност или други условия, които да изискват завишаване на размера.

2

Материалният интерес от 163,82 евро е един от критериите, без да се приема за абсолютен предел на възнаграждението. Присъдените 100 евро не са резултат от механично процентно съотношение с цената на иска. Те отчитат необходимостта от професионално проучване и изготвяне на процесуалните документи, наред с липсата на фактически усложнения и ограничения обем на процесуалните действия. При съвкупната преценка на тези обстоятелства сумата представлява справедливо възмездяване на осъществената защита.

Неоснователен е доводът за липса на мотиви. В решението изрично са посочени цената на иска, обемът на материалите, необходимият анализ на договора, общите условия и практиката, писменият характер на защитата и липсата на явяване. Тези критерии позволяват да бъде проследена преценката. Определянето на справедливо възнаграждение не изисква аритметично остойностяване на всяко изречение или действие. Настоящото обсъждане на конкретния обем на работата не налага промяна на първоначално определения размер.

Позоваването на определение по в.ч.гр.д. № 7132/2026 г. на Софийския градски съд не обуславя друг резултат. Препис от акта не е приложен към молбата. Дори при посоченото от молителя сходство, размерът по друго дело не установява задължителна тарифа за настоящото производство. Преценката зависи от конкретно извършените действия и условията на съответния спор.

Изискването за ефективна потребителска защита също не налага автоматично присъждане на целия поискан размер. Посоченото решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/15, United Video Properties, е постановено по тълкуването на чл. 14 от Директива 2004/48/ЕО относно правата върху интелектуалната собственост и не установява конкретен размер за настоящия потребителски спор. Принципите за разумност и пропорционалност и защитата, обсъждана в решение от 07.04.2022 г. по дело C-385/20, Caixabank, изискват индивидуална оценка на необходимите разноски. От тях не следва задължение всяко поискано възнаграждение да бъде присъждано изцяло.

В настоящия случай правото на възнаграждение е признато, а размерът не е определен по общо ограничение, приложимо към всички потребителски дела. Той е съобразен с установената работа по конкретното производство. При изложените обстоятелства сумата от 100 евро не представлява символично или обезсмислящо професионалната защита възнаграждение. Безплатният характер на помощта за клиента е основание за възникване на самостоятелното право на адвоката, но не отменя преценката за разумния му размер.

Поради изложеното не са налице основания решението да бъде изменено чрез увеличаване на присъденото възнаграждение от 100 евро на 204,52 евро. Молбата следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, на основание чл. 248 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението от 28.09.2026 г., с вх. № 297020/29.09.2026 г., подадено от Д. Б. Л., преупълномощена от адв. Д. Л. Ф., за изменение на Решение № 17656 от 15.09.2026 г. по гр.д. № 10569/2026 г. по описа на Софийския районен съд, 175 състав, в частта за разноските, чрез увеличаване на присъденото в тежест на „В.БГ“ ЕООД, ЕИК *******, в полза на адвокат Д. Л. Ф., личен № **********, член на Софийската адвокатска колегия, възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. от 100 евро на общо 204,52 евро.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчването на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3