Решение № 947 от 12.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 947 гр. Варна, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Колева при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова като разгледа докладваното от Христина Колева Гражданско дело № 20243110111778 по описа за 2024 година

Производството е за делба на недвижим имот във фаза по извършването й.

С влязло в сила решение по делото на основание чл. 34, ал. 1 ЗС е допусната съдебна делба на следния недвижим имот:

Апартамент с идентификатор ****************** (*************************), находящ се в ***************************, с площ 59.67 кв.м., прилежащи части избра с площ от 6.12 кв.м. и 0.4640 % ид. ч. ОЧС по кадастрална карта и кадастрални регистри одобрени със Заповед ****************** на изпълнителния директор на АК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от 30.08.2024г., с предназначение жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ********************, под обекта няма, над обекта ****************, между съсобствениците и при квоти в съсобствеността, както следва: 1/2 идеални части за Р. Б. Р., ЕГН ********** и 1/2 идеални части за В. Б. Р., ЕГН **********, като съсобствеността между страните е възникнала на основание наследяване на К.Х.И., ЕГН **********, бивша жител на гр. Варна, починала на ***********

І. ПО ПРЕКРАТЯВАНЕ НА СЪСОБСТВЕНОСТТА

С оглед изследване на въпроса за реалната поделяемост и действителната пазарна цена на допуснатия до делба недвижим имот, по делото са ангажирани специални знания посредством проведената СТЕ, заключението на вещото лице М. А., по която установява, че делбеният имот е реално неподеляем на два дяла, съобразно правата на всеки от съделителите в общността. Според заключението действителната пазарна стойност на имота, определена съгласно чл. 349, ал. 4, пр. ІІ ГПК, възлиза на 187 000 лева. Заключението на вещото лица е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено.

В срока по чл. 349, ал. 4, пр. І ГПК ответникът В. Б. Р. е направил искане за възлагане на неподеляемо жилище с правно основание чл. 349, ал. 2 ГПК.

За да бъде извършена делбата чрез възлагане на имота по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК е необходимо същият да е жилищен по своето предназначение, да отговаря на изискванията на ЗУТ за самостоятелно жилище, да е реално неподеляем и съсобствеността върху него да е възникнала по наследяване. Недопустимо е извършване на делбата чрез възлагане на имота 1 по този ред, когато съсобствеността, която следва да бъде прекратена в делбеното производство, е смесена (напр. наследяване и прекратена съпружеска имуществена общност - в този смисъл т.8 от ТР № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК).

В разглеждания случай съсобствеността върху имота се поражда от един и същ юридически факт – от наследяване.

Обстоятелството, че имотът е неподеляем е видно от заключението на вещото лице по назначената техническа експертиза. В конкретния случай съделителят с възлагателна претенция е удостоверил /л.113 от делото/, че не притежава друго жилище, поради което отговаря на посочения от закона критерий.

Следващото изискване, на което трябва да отговаря съделителят с възлагателна претенция е той да е живял с наследодателя към момента на откриване на наследството.

Този факт се преценява във всеки конкретен случай с оглед спецификата на съществувалите взаимоотношения между наследника и наследодателя. Съдебната практика приема, че когато наследник и наследодател са живели заедно в един имот, дори в различни жилища, но са ползвали общи помещения или части на имота и фактическото съжителство е било такова, че те да са живели като едно домакинство, то следва да се приеме, че този наследник отговаря на изискването на чл.349, ал.2 ГПК (Р 336 от 14.12.2011 година на ВКС по гр.д.174/2011, II г.о).

Наследодателят К.Х.И. е починала на ***********година. Не е спорно, а и от показанията на разпитания свидетел се установи, че към този момент жилищният имот, предмет на делбата е обитаван съвместно от нея и сина й В. Р..

При това положение съдът намира, че са налице всички предпоставки от фактическия състав на чл. 349, ал.2 ГПК за възлагане на имота в полза на съделителя В. Р..

С оглед обстоятелството, че делбата следва да бъде извършена чрез възлагане на имота на един от съделителите, то последният следва да заплати на съделителя Р. Р. неговата част от стойността на имота /47 805.79 евро/ за уравнение на дяловете, в 6 месечен срок от влизане на решението в сила, съгласно разпоредбата на чл.349, ал.5 ГПК. Според разпоредбата на чл.349, ал.5 ГПК паричното уравнение следва да се присъди, ведно със законната лихва.

На основание чл. 355, пр. І ГПК вр. чл. 8, пр. І от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съобразно квотите им в съсобствеността и стойността на имота, съделителите следва да бъдат осъдени да заплатят поотделно държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС. Всеки следва да бъде осъден да заплати сумата от 1912.23 евро.

ІІ. ПО ПРЕТЕНЦИИТЕ ПО СМЕТКИ

В срока по чл. 346 ГПК, съдът е сезиран с претенцията на В. Р. срещу Р. Р. с правно основание чл. 30, ал.3 ЗС за заплащане на сумата 12 193.96 лева, представляваща ½ част от стойността на извършените подобренията в процесния имот, а именно: Газифициране на жилището, закупуване и монтаж на газов котел /2270 лв. - стойност на газов котел, 130 лв. монтаж на газов котел/, административни такси за присъединяване и разрешителни - 100 лв.

- извършено през 2020 г., монтаж на парно - за материали /фитинги скоби, тръби, кран с холендър, дюбели, пирони, тефлон, 3 бр. стоманени радиатори и стойка за радиатор/ 1176.53 лв., труд - 502 лв. - извършено през м. 10.2024 г.; Ремонт на хол и спалня ламиниран паркет – 849.93 лв. материали и 585 лв.труд, ПВЦ дограма - 2 500 лв. материали и 800 лв. труд, 3D тапети - 345 лв. материали, 480 лв. труд; окачен таван в спалня - 550 лв. за материали и 650 лв. за труд - извършено през м. април 2023 г.; алуминиева, външна, охранителна ролетна щора на спалня- стойност 1215 лв., труд за монтаж - 300 лв. извършено през м. май 2024 г., външна топлоизолация на спалня - 800 лв. материали и 1000 лв. труд, включващ и ползване на скеле; Ремонт на баня - закупуване и монтиране на термостатен смесител за душ - стойност 82.08 лв., труд за монтаж - 50 лв. - м. април 2023 г., закупуване и монтаж на водомер - 75 лв. - м. юли 2023 г.; Ремонт на коридор - поставяне на теракот - 700 лв. за материали /теракот, лепила, лайсни, первази/ и 500 лв. за труд, общо 1200 лв. - извършено през м.май 2023 г.; Ремонт на кухня - Шкафове за кухня и крепежни елементи - стойност 272.15 лв., труд за монтаж - 250 лв.; ламинат - материали 100 лв. и труд за монтаж 120 лв. - извършено през м. март 2022 г.; Ремонт на избено помещение - замазка с цимент, пясък и чакъл - материали – 57.30 лв., труд - 100 лв. - извършено през м. 09.23 г.;

Ремонт на тераса - зидане с итонг, изолация със стиропор, мазилка, боя, монтаж на ел. инсталация, поставяне на ПВЦ дограма и теракот - общо материали и труд 7920 лв. 2 извършено през м. 09.2023 г. по договор от 25.09.2023 г.

За доказване твърденията за извършени СМР, в полза на В. Р. са събрани гласни доказателства чрез разпит на св. Г. Ж. /без родство и дела със страните по делото/. Събрани са и писмени доказателства /л.72-90 от делото/ за извършени разходи във връзка със СМР.

В показанията си св. Ж. установява, че познава В. Р. от 1989г. Живеят в ******************, като Р. живее във вх.**, а свидетелят във вх.*. Всеки ден се виждат. В. живее в този имот откакто свидетелят го познава. Живеел с майка си /баба К./ до смъртта й през 2021г.. Знае, че в периода от 2022г.-2024г., В. правил ремонти в апартамента. В кухнята са поставени нови шкафове, остъклен е балконът, изграден е итонг, сменена е дограма външна, вътрешна, поставен е ламинат. В спалнята е поставен окачен таван, ламинат, нова дограма, алуминиева автоматична щора. Изградена е парна инсталация. В коридора е поставен окачен таван, теракот, стените са с 3D тапети. В хола е подменена дограмата.

Извършен е ремонт на банята, на избеното помещение. Газифицирането на имота било направено 2023г. - 2024г. Ремонтът на банята 2022г., а през 2024г. била иззидана терасата с итонг. Всяко подобрение по апартамента е направено от В. след смъртта на баба Кина.

По делото е проведена СТЕ, от заключението на която се установява, че строителноремонтните дейности по вид и време на изпълнение съвпадат с посочените от ищеца съобразно вида и състоянието на материалите, както и датите на фактури, разписки и договори, приложени по делото. Общата стойност на извършените СМР в апартамента, по средни строителни цени към момента на изпълнение, вещото лице е определило на 10 114.14 евро (19 781.54 лева) общо за труд и материали. Увеличената стойност на имота след извършените строително-монтажни подобрения в него възлиза на 16 732 евро.

Извършените в имота подобрения по силата на приращението увеличават дяловете на всички съсобственици съобразно частта, която всеки от тях има в съсобствеността. Поради това съсобственикът, който е извършил подобренията може да иска от другите съсобственици само сумата, която се припада на техните дялове. Отношенията във връзка с подобряването на общата вещ се уреждат по различен начин в зависимост от конкретните условия, при които са извършени подобренията и от условията, при които съсобственикътподобрител е упражнявал фактическата власт – като държател или владелец на правата на останалите съсобственици – ТР 85/1968 г. ОСГК.

Съдът определя правното основание на претенцията по чл.30, ал. 3 ЗС, доколкото липсват както твърдения, така и доказателства другият сънаследник да се е противопоставил на извършваното (ТР 85/02.12.1968 г. ОСГК на ВКС).

Съгласно разпоредбата на чл.30, ал.3 ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на вещта съразмерно на частта си. Събраните по делото доказателства (писмените доказателства, показанията на разпитания свидетел и експертното заключение на в.л. Т.) установяват извършването на описаните в молбата по чл.346 ГПК подобрения, както и стойността на разходите за направата им (10 114.14 евро) и сумата, с която те водят до увеличение на стойността на обекта (16 732 евро). Съгласно т.ІІ.8. от ППВС № 6/1974г. само движимостите, отделянето на които не води до съществено изменение на имота, не съставляват подобрение, какъвто настоящият случай не е.

На следващо място се поставя въпросът за принадлежността на средствата, с които са финансирани полезните разноски. Писмените доказателства и свидетелските показания установяват извършването на плащанията по възложените строителни и монтажни работи от страна на В. Р.. Предвид липсата на доказателства, които да установяват, че плащанията са извършени със средства, които не са негово лично притежание, се налага извод, че всички изразходвани за ремонта и обзавеждането на жилището суми са заплатени с негови средства.

Изложеното сочи, че е настъпило неоснователно разместване на имуществени блага, което следва да бъде отстранено при условията на чл.30, ал.3 ЗС. Съдът кредитира заключението по СТЕ. Извършените подобрения са в общ размер на 10 114.14 евро /заключението по СТЕ на в.л. Т./. Тази сума е включена в общата оценка на имота предвид характера на извършените дейности и следва да бъде съразмерно разпределена между останалите съсобственици на имота предвид квотите им в съсобствеността.

Предвид квотата на Р. Р., същият следва да участва в тези подобрения със сумата 5057.07 евро /9890.77 лева/. За разликата до претендирания размер от 12 193.96 лева, претенцията следва да се отхвърли като неоснователна.

На основание чл. 355, пр. ІІ от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, Р. Р. следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съда по 3 сметка на ВРС държавна такса върху уважената част на претенцията по чл. 30, ал. 3 ЗС в размер на 202.29 евро, а В. Р. следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съда по сметка на ВРС държавна такса върху отхвърлената част на предявената от него претенцията по чл. 30, ал. 3 ЗС в размер на 47.10 евро.