Определение № 41709 от 15.10.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 41709 гр. София, 15.10.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20241110103669 по описа за 2024 година

ОПРЕДЕЛИ:

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

15.10.2024 година

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

На петнадесети октомври град София

IIІ ГО, сто петдесет и пети състав две хиляди двадесет и четвърта година

В закрито заседание

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЕТЯ П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело № 3669 по описа за 2024 година на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Т. Х. М., с ЕГН **********, от гр.

София, ул. „.............“ № 15, вх. Б, ет. 4, ап. 14, против „.....................“ ЕООД, с ЕИК ................., със седалище и адрес на управление: гр. София, район „...................“, бул.

„.....................“ № 81, ет. 3, ап. 10, представлявано от управителя Р.Н.Т., за установяване по отношение на ответника, че клаузата, предвиждаща такса за бързо разглеждане от Договор за потребителски кредит от разстояние № OL00072148 от 14.12.2022 г. е нищожна като неравноправна, като противоречаща на добрите нрави, поради противоречие със закона, заобикаляща закона, както и за установяване по отношение на ответника, че клаузата за 1 заплащане на неустойка от същия договор е нищожна като неравноправна, като противоречаща на добрите нрави, поради противоречие със закона, заобикаляща закона, като първото от посочените основания е посочено като главно, а останалите при условие на евентуалност, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3 лв., предявена като частична от сума в общ размер от 238,26 лв., и сумата от 2 лв., предявена като частична от сума в общ размер от 158,84 лв., сумите представляващи платени от ищеца на ответника без основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба - 19.01.2024 г. до окончателното й изплащане плащане.

В исковата молба ищецът твърди, че на 14.12.2022 г. сключил с ответника договор за потребителски кредит от разстояние в размер на 800 лв., която сума следвало да бъде върната в срок от шест месеца, като размерът на всяка вноска възлизал на 212,27 лв.

Съгласно договора годишният процент на разходите бил в размер на 37,24 %, при лихвен процент от 32,08 %. В договора било уговорено, че ищецът дължи и сума в размер на 158,84 лв., представляваща такса за бързо разглеждане, и неустойка в размер на 238,26 лв., като общото задължение било в размер на 1 273,60 лв. Излага твърдения, че е платил сумата по договора в размер на 238,26 лв., представляваща начислена неустойка, както и сумата от 158,84 лв., представляваща такса за бързо разглеждане на договора. Излага съображения за нищожност на клаузите, предвиждащи такса за бързо разглеждане на договора и неустойка.

Твърди, че клаузата за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, със закона, заобикаляща закона и неравноправна. Сочи, че .....................рът може да събира такси и комисионни по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, но не и такива, които са свързани с усвояване и управление на кредита. Събраната от ответника такса не се отнасяла до допълнителни услуги, свързани с договора. Излага съображения за накърняване на добрите нрави на клаузата за неустойка, което водело до нищожност на договора. Излага съображения, че договорената клауза за неустойка е в нарушение на чл. 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО, като с уговарянето й се прехвърлял рискът от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник, което водело до неоснователно обогатяване и се заобикаляла разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Твърди, че посоченият в договора ГПР не отговаря на реалният размер, който е по-висок от действителния и е в нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Твърди, че невключването на допълнителни услуги в ГПР и уреждането им като допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което и сключеният между страните договор е нищожен. Излага съображения и за наличие на заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Оспорва клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на кредита като нищожна. Сочи, че събраните от ответника суми за такса за експресно разглеждане на кредита и за неустойка са без основание, и с тях ответникът се е обогатил неоснователно. Излага подробни съображения, позовава се на съдебна практика. Към исковата молба са приложени писмени доказателства, направено са доказателствени искания.

2

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.

131 от ГПК от ответното дружество „.....................“ ЕООД, с който оспорва исковите претенции като недопустими и неоснователни. Не спори сключването на Договор за потребителски кредит от разстояние № OL00072148 от 14.12.2022 г. и условията, при които е отпуснат кредита. Твърди, че при сключване на договора е бил изготвен погасителен план.

Не спори погасяване на задължението за главница. Оспорва твърдението за плащане на претендираната неустойка в размер на 238,26 лв. Не спори плащането на такса за експресно разглеждане на кредита в размер на 158,84 лв., а общо платената от ищеца сума било в размер на 1 028,27 лв. Сочи, че освен процесния договор между страните е имало сключени още два договора с №№ OL00075204 и OL00012284, по които ищецът надплатил суми в общ размер от 671,51 лв., в това число сумата от 158,84 лв. за такса експресно разглеждане и сумата от 48,04 лв. – надплатена сума по процесния договор. Излага твърдения, че всички надплатени суми от ищеца били възстановени на 21.02.2024 г. съгласно уговорен между страните начин на възстановяване – чрез платежната система за парични преводи на Изипей, за което ищецът бил уведомен със съобщение по телефона. За извършеното плащане ищецът е бил уведомен и по повод гр.д. № 3106/2024 г. по описа на СРС, 82 състав, както и по гр.д.

№ 3668/2024 г. по описа на СРС, 182 състав, които дела били образувани по повод другите два договора, сключени между страните по делото. Противопоставя се на недобросъвестното поведение на ищеца с цел начисляване на адвокатски възнаграждения и разноски за ответното дружество. Прави възражение за погасяване на претенциите поради извършено плащане. Излага подробни съображения относно липсата на правен интерес от предявените искови претенции и неоснователността на предявените установителни искове. Моли съда да прекрати производството по делото, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. С отговора на исковата молба са представени писмени доказателства.

С оглед нормата на чл. 140 от ГПК подадената искова молба е редовна и отговаря на изискванията на чл. 128 и чл. 129 от ГПК, същата е допустима, а съобразно чл. 140, ал. 3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните, както и да им бъде съобщен проекта за доклад по делото.

Предявени са искови претенции от Т. Х. М. против „.....................“ ЕООД за установяване по отношение на ответника, че клаузата, предвиждаща такса за бързо разглеждане от Договор за потребителски кредит от разстояние № OL00072148 от 14.12.2022 г. е нищожна като неравноправна, като противоречаща на добрите нрави, поради противоречие със закона, заобикаляща закона, както и за установяване по отношение на ответника, че клаузата за заплащане на неустойка от същия договор е нищожна като неравноправна, като противоречаща на добрите нрави, поради противоречие със закона, заобикаляща закона, като първото от посочените основания е посочено като главно, а останалите при условие на евентуалност, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3 лв., предявена като частична от сума в общ размер от 238,26 лв., и сумата от 2 лв., предявена като частична от сума в общ размер от 158,84 лв., сумите представляващи платени от ищеца на ответника без основание, ведно със законната лихва 3 върху главницата, считано от предявяване на исковата молба - 19.01.2024 г. до окончателното й изплащане плащане.

Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 22 от ЗПК, чл. 21, ал. 1 от ЗПК, и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Направени са възражения по чл. 22 от ЗПК.

Съобразно нормата на чл. 154 от ГПК в тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, като ищецът следва да докаже наличието на имуществено разместване между страните, извършване на плащане от ищеца на името на ответника и размера на платената сума, а ответникът следва да докаже фактите, на които основава възраженията си, а именно: наличие на действителен договор, сключен при индивидуално договорени условия, съответствие на клаузите на договора със закона, както и основание за извършеното от ищеца плащане в полза на ответника.

С оглед на изразените твърдения на исковата страна, съдът намира, че страните следва да бъдат напътени към спогодба, като се даде възможност на същите да се споразумеят по отношение на съществуването на задължение на ответника спрямо ищеца, като се укаже на страните, че могат да пристъпят към медиация или друг способ за уреждане на спора. На страните следва да се укаже, че при постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се приложат последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.

По отношение на направените доказателствени искания, съдът намира следното:

Приложените към исковата молба на ищеца и отговора на ответника писмени доказателства следва да бъдат допуснати като относими, допустими и необходими. Исканията на ищеца по чл. 190 от ГПК и за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, като основателни следва да бъдат уважени.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 140 от ГПК, Софийският районен съд, 155 състав,

О П Р Е Д Е Л И :

ВНАСЯ гр.д. № 3669/2024 г. по описа на Софийския районен съд за разглеждане в открито съдебно заседание, и го НАСРОЧВА за 12.11.2024 г., от 12,00 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които се връчи препис от това определение.

ПРЕПИС от отговорите на исковата молба да се връчат на ищеца.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предявени са искови претенции от Т. Х. М. против „.....................“ ЕООД за установяване по отношение на ответника, че клаузата, предвиждаща такса за бързо разглеждане от Договор за потребителски кредит от разстояние № OL00072148 от 14.12.2022 г. е нищожна като неравноправна, като противоречаща на добрите нрави, поради противоречие със закона, заобикаляща закона, както и за установяване по отношение на 4 ответника, че клаузата за заплащане на неустойка от същия договор е нищожна като неравноправна, като противоречаща на добрите нрави, поради противоречие със закона, заобикаляща закона, като първото от посочените основания е посочено като главно, а останалите при условие на евентуалност, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3 лв., предявена като частична от сума в общ размер от 238,26 лв., и сумата от 2 лв., предявена като частична от сума в общ размер от 158,84 лв., сумите представляващи платени от ищеца на ответника без основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба - 19.01.2024 г. до окончателното й изплащане плащане.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.

131 от ГПК от ответното дружество „.....................“ ЕООД, с който исковите претенции се оспорват като недопустими и неоснователни, излагат се подробни съображения.

Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 22 от ЗПК, чл. 21, ал. 1 от ЗПК, и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Направени са възражения по чл. 22 от ЗПК.

СЪДЪТ приема за безспорни между страните следните обстоятелства и права:

Сключен Договор за потребителски кредит от разстояние № OL00072148 от 14.12.2022 г.