Акт от 08.04.2020, Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 94 гр. Велико Търново, 08.04.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Велико Търново – пети състав, в съдебно заседание на десети март две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Данаилова при участието на секретаря С.М. изслуша докладваното от съдия Данаилова адм. д. № 73 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, вр. с чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/

Образувано е по жалба на Г.В.И. ***, чрез адв. И.Д.М. *** – 4 А против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с № 185-1/22.03.2019г., издаден от орган по приходите при Община Велико Търново, в частта му потвърдена с Решение № 7/20.01.2020г. на директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Велико Търново.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения акт поради неспазване на разпоредбата на чл.

103, ал. 1 вр. с чл. 107, ал. 3 изр. 1 и 2 от ДОПК. Счита, че е бил лишен от правото си на участие в началната фаза на административното производство, в нарушение на принципите, гарантиращи правото му на защита. Намира нарушението за съществено и моли да бъде отменено оспореното решение. Счита не може да намери приложение разпоредбата на чл. 103 от ДОПК. С тези аргументи от съда се иска обжалваният АУЗД и потвърдителното решение на Директора на Дирекция „МДТ“ при Община Велико Търново, да бъдат отменени като незаконосъобразни. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си по делото адв. М. от ВТАК, поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея, като излага и допълнителни доводи за нарушение на чл. 107 от ДОПК. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – директорът на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Велико Търново, чрез ***П., оспорва същата като неоснователна. Моли да се потвърди издадения АУЗД като правилен и законосъобразен в изменената му част. Същият е издаден от компетентен орган, в съответствие с материалния и процесуалния закон и съдържа фактическите и правни основания за издаването му.Посочва, че АУЗД е издадено след като е установено несъответствие между декларираните от данъчнозадълженото лице киловати за автомобила и действително установените и потвърдени по служебен ред от сектор „Пътна полиция“ – Велико Търново. Разяснява начина на изчисляване на данъка и счита, че не е нарушен чл.103 от ДОПК. Не претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

На основание чл. 54 от ЗМДТ жалбоподателят Г.И.В. подава декларация за придобиване на лек автомобил марка „Рено“, модел „Лагуна“ с ***. В подадената декларация декларирал мощност на собствения му лек автомобил от 88 KW.

С процесния АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, издаден от старши експерт – орган по приходите при Община Велико Търново, на жалбоподателя са установени задължения за данък върху превозни средства – данък върху лек автомобил марка „Рено“, модел „Лагуна“ с ***, за данъчни периоди от 01.01.2014 г. до 31.12.2018 г., в размер общо на 594,60 лв. и лихви 154,23 лева.

Въз основа на данните от регистъра на ППС, поддържан от МВР при направена проверка е установено, че има несъответствие между декларираните с декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ данни и данните в системата на МДТ е за автомобила е определен данък в по-малък размер от законоустановения.

Издаденият АУЗД е бил обжалван от задълженото лице по реда на чл. 152 и сл. от ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ като с Решение № 7/ 20.01.2020 г. на директора на Дирекция "МДТ" при Община Велико Търново, е изменен, като е отменен в частта за установените лихви върху главницата, тъй като полученото несъответствие не е по вина на лицето. Решението е връчено на дата 22.01.2020 г., видно от разписката / л. 37 от делото/.

Жалбата срещу акта пред АСВТ е подадена директно до съда на дата 29.01.2020 г. съгласно дадения от АСВТ входящ номер, като въз основа на нея е образувано настоящото дело.

В съдебната фаза на производството като писмени доказателства по делото са приети материалите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, свидетелство за регистрация на МПС, част І, № *********, декларация № 1498/20.05.2010 г., акт № 185-1/22.03.2019 г. на МДТ-В. Търново, решение № 7/20.01.2020 г. на МДТ – В. Търново; декларация по чл. 54 от ЗМДТ, ведно с приложени документи, лист 2-4 към нея ( в сила до 31.12.2014 г.) заверено копие, извадка от справка от КАТ Велико Търново, получена на основание чл. 52 от ЗМДТ-заверено копие стр. 5, АУЗ № 185-1/22.03.2019 г.-оригинал – стр.6-8,, разписка за връчване на АУЗ № 185-1/22.03.2019 г.-заверено копие, страница 9, жалба от Г.В.И. против АУЗ № 185-1/22.03.2019 г.-оригинал стр. страница 11-13, решение по жалба срещу АУЗ № 185-1/22.03.2019 г.-заверено копие л. 14, разписка за връчване на Решение № 7/2020 г., заповед № РД 22-170/02.02.2017 г. на кмета на община Велико Търново л. 15-заверено копие.

При така установеното, съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена от правоимащо лице, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт, в рамките на предвидения в чл. 107, ал. 4 от ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 1 преклузивен срок за обжалване и отговаря на изискванията на чл. 149 във вр. с чл. 144, ал. 2 от ДОПК. Посочените обстоятелства обуславят процесуалната допустимост на жалбата.

Задълженията за местни данъци, вкл. за данък върху превозните средства, представляват публични общински вземания, съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК във вр. с чл.

1, ал. 1, т. 5 от ЗМДТ, а според чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за процесния данък този ред е предвиден в чл. 4, ал.1 от ЗМДТ, в актуалната редакция, според който установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според алинея трета от чл. 4 на ЗМДТ, в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а според алинея четвърта от същия член, тези служители се определят със заповед на кмета на общината. Последният, съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ, упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите. Тоест в процесуалния закон има специални правила за оспорване, които са приложими в случая и имат приоритет пред общите такива по АПК. Разпоредбата на чл. 156, ал.

1 от ДОПК определя, че на обжалване пред съда подлежи ревизионният акт в частта, която не е отменена при обжалването по административен ред, което предвид нормата на чл. 144, ал. 1 ДОПК означава, че когато става въпрос за АУЗД, на обжалване пред съда подлежи самият акт за установяване на задължение, а не решението на решаващия орган, с което той е потвърден.

Съобразно изложеното и приложимия процесуален закон, съдът в производство от вида на настоящото извършва проверка на законосъобразността на АУЗД в потвърдената му по административен ред част, с която на жалбоподателя са установени задължения за данък върху превозни средства – данък върху лек автомобил марка „Рено“, модел „Лагуна“ с ***, за данъчни периоди от 01.01.2014 г. до 31.12.2018 г., в размер общо на 594,60 лв. По отношение на лихви 154,23 лева не е предмет, тъй като е отменена при оспорването по административен ред.

След служебно извършена проверка съдът установи, че обжалваният АУЗД е издаден от оправомощен орган и в рамките на неговата материална компетентност, определена с разпоредбите на чл. 4, ал. 1 и ал. 3 от ЗМДТ и издадената Заповед № РД 22-170/ 03.02.2017 г. на кмета на Община Велико Търново, в предвидената от закона форма. Потвърдителното решение на Директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при общината, т.е. ръководителят на звеното за местни приходи, също е издадено от компетентен орган, в пределите на неговата компетентност, съгласно чл. 107, ал.4 от ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 5, предл. второ от ЗМДТ и е в изискуемата писмена форма.

Безспорно е, че в изпълнение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, приложима на основание § 2 от ДР на ДОПК, всеки един административен акт трябва да съдържа мотиви, които да са ясни, конкретни, относими и в достатъчна степен подробни, за да може от тях да станат ясни преценката на органа на фактите и на правото. АУАН съдържа изложение на фактически и правни основания за постановяването му. При издаването му, административният орган изрично се е позовал на законовите разпоредби от ЗМДТ решения на Общинския съвет и подзаконови административни актове, послужили за определяне размера на публичните задължения, като по този начин съдържащите се в тях фактически разяснения заместват изискуемата обосновка на оспорения административен акт и съгласно константната съдебна практика, няма пречка относими към издаването на индивидуалния административен акт данни да се съдържат и в други писмени доказателства, предхождащи постановяването му. Освен това, се допуска фактическите и правни основания да бъдат изложени от горестоящия орган в решението му, отделно от самия административен акт в съпътстващите го документи, подготвящи неговото издаване, дори допълнително в уведомителното писмо до лицето, адресат на акта или в съпроводителното писмо, с което жалбата се изпраща за разглеждане до съда. Това е изцяло в съответствие с ТР на ОСГК на ВС № 16/1975 г., което не е загубило сила и като всяко тълкувателно решение на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ е задължително за органите на съдебната и на изпълнителната власт, както и за органите на местното самоуправление. Както от приходния, така и от решаващия орган, са изложени мотиви относно възприетите от тях като относими към облагането факти и обстоятелства, известни към съответния момент, съобразно спецификите на този вид производство за установяване на задължения.

Наред с горното, следва да се посочи, че органът по приходите няма задължение в АУЗД да изписва механизма на изчисляване на данъка за съответния данъчен период.

Съдебната практика приема, че непосочване в АУЗД на начина на изчисляване на дължимата такса/данък, не се отразява върху законосъобразността на същия, като подобен подход би бил изцяло формален и несъответстващ на целта на акта.

Задължение на органа по приходите е посочване на дължимата и незаплатена такса/данък, а разпоредбата на чл. 107, ал. 2 ДОПК дава възможност на задълженото лице да поиска справка за начина, по който е изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения размер. В конкретната хипотеза, жалбоподателят не се е възползвало от тази възможност. Предвид това, съдът намира, че неизписването в АУЗД на механизма на изчисляване на установения данък върху превозните средства не е съществено процесуално нарушение.

В глава ХІV от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК. В конкретния случай се касае за определяне на задължения за местни данъци и такси по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, което е изрично посочено и в самия акт. Приходният орган е ангажирал доказателства, че е издал АУЗ служебно въз основа на данни, получени от трети лица и организации, а именно получени данни от Областна дирекция МВР – Велико Търново, сектор "Пътна полиция" и данни от трети лица, във връзка с подадена декларация в ответната администрация относно притежаван автомобил. В резултат на проверка е констатирано несъответствие по вина на администрацията между вписаните данни в подадената лично от жалбоподателя декларация относно мощността в киловати на МПС и действителната мощност по данни, получени от регистъра на ППС, поддържан от МВР, в резултат на което се е стигнало до определяне на данъка в по-малък размер за данъчния период 2014г. - 2018 г. Това обстоятелство по смисъла на чл. 107, ал. 3, изр. посл. от ДОПК, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ е самостоятелно и достатъчно фактическо основание за съставяне на АУЗД, без значение дали несъответствието е по вина на лицето или не.