Определение № 4685 от 23.10.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4685 гр. София, 17.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария И.а

Членове:

Даниела Стоянова

Таня Орешарова като разгледа докладваното от Мария И.а Касационно гражданско дело № 20248002102027 по описа за 2024 година намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на И. М. срещу въззивното решение на Окръжен съд Бургас по гр.д. №2/24 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е изменен с разширяване, по искане на бащата И. И., първоначално определеният с вл. в сила решение от 14.12.21 г. режим на лични отношения на ищеца с малолетното дете на страните Д. И., роден през 2018 г.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Намира, че въззивното решение протИ.речи на практиката на ВКС – ППВС №1/74 г. и сочените решения по чл.290 ГПК, по въпросите за промяната на възрастта на детето като обективно обстоятелство – достатъчна ли е тя за промяна на режима на лични отношения с бащата чрез неговото разширяване при липса на промяна в другите обстоятелства, при които е постановен действащият режим; следва ли възрастта на детето да се цени в съвкупност с другите обстоятелства по делото – родителски капацитет на неотглеждащия го родител, неглижирането на възрастовите нужди на детето от негова страна, липсата на промяна в местоживеенето на детето и местоработата на неотглеждащия го родител, неизпълнението на действащия режим от бащата и липсата на данни за родителско отчуждение. Основанието 1 по чл.280, ал.1,т.3 ГПК обосновава със значимостта на поставените въпроси не само за настоящия спор, но и за правоприлагането по подобни дела.

По допускане на обжалването ВКС намира следното: За да разшири помесечния режим с добавяне на още едно нощуване на детето при бащата / в петък/, въззивният съд е приел, че детето е навършило 5 години и не се нуждае от непрестанните грижи на майката. При бащата има добри битови условия за осъществяване на по-продължителни контакти с детето и в негов интерес е да има редовен и предвидим режим на лични отношения с бащата. По същия начин /с още едно преспиване/, за да не се разкъсва деня на детето и то да има достатъчно време да общува с всеки от родителите, е разширен и режимът за Рождественските и Великденските празници. Прието е, че за детето е поблагоприятно да прекарва повече време на Бъдни вечер и Рождество с единия родител, а на Нова година и Великден – с другия, като те се редуват всяка година.

Тези изводи при данните по делото не протИ.речат на цитираната от касатора практика на ВКС – ППВС №1/74 г., р. по гр.д. №4744/19 г. на трето г.о. и р. по гр.д. №2684/21 г. на четвърто г.о. на ВКС.

В ППВС №1/74 г. възрастта на детето е едно от обстоятелствата, които съдът преценява при определяне на мерките за упражняване на родителските права и режима на лични отношения с родителя, на когото не са възложени за упражняване. В случая, освен възрастта на детето, което вече е на повече от пет години, са взети предвид от въззивния съд и други значими за интереса му обстоятелства – необходимостта от изграждане на по-близка връзка с бащата и неговите роднини /както е посочено и в р. по гр.д. №4744/19 г. на трето г.о./, при отчитане на сменния режим на работа на този родител, неизменно добрите жилищни и битови условия при него /както е посочено и в р. по гр.д.

№2684/21 г. на четвърто г.о./ . Преценено е, че бащата разполага с родителски капацитет и може да полага цялостно нужните грижи за детето при повисоката му спрямо момента на определяне на първоначалния режим възраст и отпадналата необходимост от непрестанните грижи на майката за него.

Разширяването на режима е обосновано с подобряване на положението на детето / ППВС №1/74 г./, което е пораснало и има възможност и нужда да общува повече и по-пълноценно с бащата и неговите роднини.

Поради изложеното не са налице основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.1 ГПК – въззивното решение не протИ.речи на практиката на ВКС по поставените въпроси, а наличието на многобройна и трайна практика по въпросите изключва наличието на осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК – ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК.

Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска и ВКС на РБ, трето г.о.

2

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Бургас по гр.д. №2/24 г. от 2.02.24 г.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3