Акт от 20.10.2021, Административен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е

№ 99 гр.

Силистра, 20 октомври

2021 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд гр.

Силистра, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ:

Елена Чернева с участието на секретаря Виолина

Рамова разгледа докладваното от съдията адм. дело № 129 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 76а, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване

(ЗЗО).

Образувано е по жалба на

„МБАЛ – Тутракан“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.

Тутракан, ул. „Трансмариска“ № 101, против Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание № РД – 1309 – 30 от 25. 05. 2021 г., издадена от Директора на РЗОК– Силистра, с която е постановено:

1. На основание чл. 76а, ал.1 от ЗЗО, във вр. с чл. 390, ал. 2, т. 1 от НРД за МД за 2020 – 2022 г. възстановяването на неоснователно получена сума за КП № 104 „Диагностика и лечение на контагиозни вирусни и бактериални заболявания – остропротичащи, с усложнения“ на стойност 1200. 00 лева за 23 хоспитализирани пациенти, при които не са спазени изискванията за завършеност на клиничната пътека, тъй като по време на болничния престой на пациентите не е извършено изследване „Полимеразна верижна реакция за доказване на „COVID-19“, което е задължителна диагностична процедура за отчитане на КП;

2. На осн. чл. 76а, ал. 1 ЗЗО възстановяване на получената сума за КП № 74.1 на стойност 1034. 00 лева за 1 пациент, приет и отчетен за заплащане с планов прием в нарушение на Заповед № РД – 01 - 677 от 25. 11. 2020 г., изм. и доп. със Заповед № РД – 01 – 718 от 18. 12. 2020 г. на Министъра на здравеопазването за въвеждане на временни противоепидемични мерки на територията на Република България при обявена епидемична обстановка.

Жалбоподателят оспорва, че посочените в поканата суми са получени без правно основание. Относно т. 1 от поканата изтъква, че със Заповед № РД– 01 – 724 от 22. 12. 2020 г. на Министъра на здравеопазването бързите антигенни тестове се добавят като лабораторен критерий в дефиницията на COVID-19, което е създало допълнителна възможност за лабораторна диагностика на заболяването в страната. Счита, че заповедта, в качеството ѝ на общ административен акт, е издадена в условията на неотложност и е с предварително изпълнение. В този смисъл посочва, че още към м. януари, когато са били лекувани посочените в поканата 23 пациенти, бързият антигенен тест е бил средство за лабораторно изследване за потвърждаване на случаи на COVID-19, съответно част от задължителната диагностична процедура при отчитане на КП № 104, въпреки че реално промяната в този смисъл на НРД за МД за 2020 – 2022 г. е извършена с Договор № РД – НС – 01 – 4 – 10 от 01. 04. 2021 г. Счита, че поканата е издадена и в несъответствие с целта на закона, тъй като при реално оказана медицинска помощ в обем и обхват договорен с индивидуален договор, в условията на извънредно положение и при ангажирането на цялата медицинска общност до предела на силите е правно неаргументирано да се търси възстановяване на суми за оказана навременна, достъпна и в договорения пакет дейност. Позовавайки се на отбелязването в съставения при проверката от контролните органи Протокол за неоснователно получени суми, че е допуснато нарушение на чл. 390 от НРД, жалбоподателят счита, че органът е допуснал смесване на процедурите но чл. 76а и чл. 76б от ЗЗО. Счита, че в съставения протокол липсват съществени реквизити, поради което формата му е опорочена.

Твърди също, че в издадената писмена покана не са отразени и обсъдени подадените от лечебното заведение възражения срещу протокола. По т. 2 от Поканата твърди, че липсва основание за възстановяване на сумата съгласно чл.

390 от НРД. Счита, че нарушението на забраната за приемане на пациент по планов прием, наложена със заповед на министъра, евентуално е основание за налагане на санкция за неспазване на заповедта. По тези съображения моли за отмяна на оспорения акт и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - Директорът на РЗОК–Силистра, действащ чрез процесуалния си представител по пълномощие гл. юриск. Ив. А., изразява становище, че жалбата е неоснователна досежно т. 1 от поканата и моли същата да бъде отхвърлена. Изтъква, че посочената заповед на министъра е неотносима към установените условия и изисквания за КП № 104, респ. не би могла да ги промени. Посочва, че при установен случай на „COVID-19“ клиничната пътека изисква задължително провеждане на PSR тест, без който същата е незавършена и липсва основание за заплащането ѝ от РЗОК. По т. 2 от писмената покана ответникът не оспорва изложените в жалбата доводи.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Със заповед № РД 0911-40 /

14. 04. 2021 г. на директора на РЗОК – Силистра (л. 117), постановена на осн. чл. 20, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 72, ал. 2 и 3 от ЗЗО, е разпоредено поименно посочени служители на РЗОК – Силистра да извършат пълна проверка на изпълнителя на медицинска помощ „МБАЛ – Тутракан“ ЕООД, съгласно договор № 190603 / 25. 02.

2020 г., относно водената финансова и медицинска документация в изпълнение на разпоредбите на ЗЗО и НРД за МД за 2020-2022 г.

На основание посочената заповед определените контрольори са извършили проверката и са съставили Протокол за неоснователно получени суми № РД- 1305-9

/ 29. 04. 2021 г. (л. 62-66). Видно от същия, при проверката на историите на заболяванията за м. януари 2021 г. по КП № 104 „Диагностика и лечение на контагиозни вирусни и бактериални заболявания – остропротичащи, с усложнения“ е установено, че при 23 хоспитализирани пациенти не е извършено изследване „Полимеразна верижна реакция за доказване на „COVID-19“, което е задължителна диагностична процедура за отчитане на клиничната пътека. Констатацията касае следните здравно осигурени лица:

1.

ИЗ № 26 на пациент У.А.И., пролежала от 04. 01. 2021 г. до 08. 01. 2021 г., с окончателна диагноза „COVID-19 - идентифициран вирус“ с МКБ U07.1 по КП № 104;

2.

ИЗ № 83 на пациент Г. В. М., пролежал от 11. 01.

2021 г. до 19. 01. 2021 г., с окончателна диагноза „COVID-19 - идентифициран вирус“ с МКБ U07.1 по КП № 104;

3.

ИЗ № 126 на пациент С. С. И., пролежала от 16. 01.

2021 г. до 19. 01. 2021 г., с окончателна диагноза „COVID-19 - идентифициран вирус“ с МКБ U07.1 по КП № 104;

4.

ИЗ № 8 на пациент Ш. М. О., пролежал от 02. 01.

2021 г. до 09. 01. 2021 г., с окончателна диагноза „COVID-19 - идентифициран вирус“ с МКБ U07.1 по КП № 104;

5.

ИЗ № 2 на пациент М. М. А., пролежал от 01. 01.

2021 г. до 03. 01. 2021 г., с окончателна диагноза „COVID-19 - идентифициран вирус“ с МКБ U07.1 по КП № 104;

6.

ИЗ № 172 на пациент В.А.Н., пролежал от 21. 01. 2021 г. до 25. 01. 2021 г., с окончателна диагноза „COVID-19 - идентифициран вирус“ с МКБ U07.1 по КП № 104;

7.

ИЗ № 178 на пациент А.Н. Д., пролежал от 22. 01.

2021 г. до 27. 01. 2021 г., с окончателна диагноза „COVID-19 - идентифициран вирус“ с МКБ U07.1 по КП № 104;

8.

ИЗ № 5 на пациент Т. Г. В., пролежал от 02. 01.

2021 г. до 07. 01. 2021 г., с окончателна диагноза „COVID-19 - идентифициран вирус“ с МКБ U07.1 по КП № 104;

9.

ИЗ № 131 на пациент М. М. Р., пролежала от 17. 01.

2021 г. до 20. 01. 2021 г., с окончателна диагноза „COVID-19 - идентифициран вирус“ с МКБ U07.1 по КП № 104;

10.

ИЗ № 82 на пациент М. Д. М., пролежала от 11. 01. 2021 г. до 19. 01. 2021 г., с окончателна диагноза „COVID-19 - идентифициран вирус“ с МКБ U07.1 по КП № 104;

11.

ИЗ № 3 на пациент Н. С. М., пролежала от 01. 01.

2021 г. до 05. 01. 2021 г., с окончателна диагноза „COVID-19 - идентифициран вирус“ с МКБ U07.1 по КП № 104;

12.

ИЗ № 9 на пациент Д. Т. К., пролежала от 02. 01.