Определение № 798 от 31.10.2024, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 798 гр. Сливен, 30.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно частно гражданско дело № 20242200500514 по описа за 2024 година Производството е образувано по частна жалба против определение, с което е спряно принудително изпълнение и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК.

Жалбоподателят твърди, че определението е незаконосъобразно, тъй като неправилно заповедният съд е приел, че от страна на длъжника е в срок депозирано възражение по чл. 414 от ГПК, както и че е направено основателно искане за спиране на изпълнението по реда на чл. 420 от ГПК.

Заявява, че в случая няма подадена молба по чл. 420 от ГПК с отправено искане да бъде спряно принудителното изпълнение, също така няма и постъпило валидно възражение по чл. 414 от ГПК, което е предпоставка за спиране на изпълнението. Частният жалбоподател твърди, че заповедта за изпълнение и изпълнителният лист са връчени от ЧСИ на длъжницата лично на 07.08.24г. и на 09.08.24г. е депозирана единствено частна жалба на основание чл. 419 ал. 1 от ГПК, като сочи че съгласно тази разпоредба частната жалба се подава заедно с възражението срещу заповедта и може да се основава само на съображения, извлечени от актовете по чл. 417 от ГПК. Следователно в случая, липсата на оспорване на вземането чрез възражение по чл. 414 от ГПК прави недопустимо атакуването на допуснатото незабавно изпълнение на същото вземане. Освен това частният жалбоподател счита, че съдът неправилно е приел, че са налице 1 основания за спиране на незабавното изпълнение, тъй като разпоредбата на чл. 420 от ГПК допуска спиране на изпълнението при условие, че длъжникът в срока за възражение направи изрично искане за спиране и изискванията са в две групи – по силата на закона и по разпореждане на съда. Възражението от длъжника, съгласно чл. 420 ал. 1 от ГПК, не спира принудителното изпълнение когато е издадена заповед въз основа на документ по чл. 417 т.1-8 от ГПК, освен ако е представено надлежно обезпечение за кредитора – тогава спирането е задължително, или са представени убедителни писмени доказателства за недължимост – тогава съдът не е длъжен, но може да спре изпълнението. В настоящия случай не е налице никоя от двете предпоставки по чл. 420 от ГПК, тъй като страната не е поискала спиране, не е ангажирала убедителни доказателства, че не дължи вземането и не е внесено надлежно обезпечение по реда на чл. 180 и 181 от ЗЗД С оглед изложеното частният жалбоподател намира за незаконосъобразно постановеното определение и иска то да бъде отменено и да се постанови продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответната по частната жалба страна е подала писмен отговор, с който я оспорва като неоснователна и заявява, че атакуваното определение е законосъобразно, тъй като в случая принудителното изпълнение е спряно на основание чл. 420 ал. 1 от ГПК след подаване от страна на длъжника на 01.08.24г. възражение по чл. 414 от ГПК и нарочна молба за спиране на производството по образуваното изпълнително дело, като е приложен документ за внесено обезпечение.

Моли да се остави без уважение частната жалба и да й се присъдят разноските за частното производство в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение. Прилага адвокатско пълномощно, договор за правна защита и съдействие с разписка и списък по чл. 80 от ГПК.

Въззивният съд намира, че частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, поради което е допустима.

Разгледана по същество, обаче, същата е неоснователна, с оглед което не следва да бъде уважена.

Изложените твърдения не отговарят на обективната действителност.

Заповедта за изпълнение, издадена 01.04.2024г. въз основа на документ 2 по чл. 417 от ГПК и изпълнителният лист от същата дата са послужили за образуване на изпълнително производство срещу длъжника и по изп.д. № 978/24г. на ЧСИ с рег. № 768 на КЧСИ съдебният изпълнител му ги е връчил на 07.08.24г. Макар от тази дата да са започнали да текат сроковете в полза на длъжника /за обжалване, възражение, искания за спиране/, още на 01.08.2024г. той е подал пред заповедния съд възражение по чл. 414 от ГПК, вх.№ 16659 и молба за спиране на незабавното изпълнение вх.№ 16660, като към молбата е приложено и заверено копие от банково извлечение от същата дата – 01.08.24г. за внесена сума 1 698 лв. с основание – гаранцияобезпечение по ч.гр.д. № 1546/24г. на СлРС /стр. 41 от делото/. В молбата/искането за спиране са развити и аргументи за недължимост на сумата по заповедта. С атакуваното определение № 3036 от 20.08.2024г. заповедният съд я е приел за основателна и е спрял принудителното изпълнение за заповед № 908/01.04.2024г. по ч.гр.д.№ 1546/24г. на СлРС.

Определението е правилно и законосъобразно, тъй като нормата на чл.

420 от ГПК, регламентираща способите за защита на длъжника от принудително изпълнение предвижда, че при подадено възражение, /каквото в случая е налице/, което само по себе си не спира изпълнението, това става ако има представено надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от ЗЗД, което когато длъжникът е потребител /както е в случая/, трябва да е до 1/3 от вземането. Общата сума на вземанията, за които е издадена заповедта е 4 948 лв., като внесената на 01.04.24г. парична гаранция, обезпечаваща интереса на кредитора, е в размер на 1 698 лв. – надвишаваща 1/3, изискуема от закона. При това положение е безразлично дали са налице условията на чл. 420 ал. 2 от ГПК недължимост, /неравноправност на клауза или неправилно изчисление/, тъй като с представянето на обезпечението съдът е длъжен да спре принудителното изпълнение, което той е и сторил.

Ето защо частната жалба се явява неоснователна и не следва да се уважава, а атакуваното с нея определение – да се потвърди.

С оглед изхода на процеса, на ответната по частната жалба страна следва да се присъдят направените и доказани разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

Ръководен от гореизложеното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба вх. № 18947 от 10.09.2024г. на „Банка ДСК“ АД, гр. София ЕИК ******* против определение № 3036 от 20.08.2024 г. по ч.гр. д. № 1546/24г. на СлРС за спиране на принудителното изпълнение по заповед за незабавно изпълнение № 908/01.04.2024г. по ч.гр.д. № 1546824г. на СлРС и издадения въз основа на нея изпълнителен лист срещу длъжника Д. Е. М. ЕГН ********** от гр. Сливен, ******, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3036 от 20.08.2024 г. по ч.гр. д. № 1546/24г. на СлРС като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА „Банка ДСК“ АД, гр. София да заплати на Д. Е. М. направените разноски по делото в размер на 300 лв.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4