Определение № 1284 от 26.10.2023, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 717/2023
- Вид
- Определение № 1284
- Подписан
- 26.10.2023
- В сила
- 26.10.2023
- Състав
- Пламен Стефанов Златев, Веселина Косева Мишова, Мариана Мавродиева Мавродиева
Цитирани разпоредби
- чл.180 · Граждански процесуален кодекс
- чл.181 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417, т.1-9 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417, т.1-9 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417, т.1-9 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417, т.1-9 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417, т.1-9 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417, т.1-9 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417, т.1-9 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417, т.1-9 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417, т.1-9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 420 · Граждански процесуален кодекс
- чл.420, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.180 · Закон за задълженията и договорите
- чл.181 · Закон за задълженията и договорите
- § 13 · Закон за защита на потребителите
- чл. 286 ал. 1 · Търговски закон
- чл. 286, ал. 3 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1284 гр. Стара Загора, 26.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Пламен Ст. Златев
Членове:
Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно гражданско дело № 20235500500717 по описа за 2023 година Производството е по чл. 420 ГПК.
Постъпила е частна жалба от Н.Д.Г, действаща като едноличен търговец с фирма ЕТ „Н.-Н.Г.“ против определение № 1981 от 14.09.2023 г., с което заповедният съд е отхвърлил молбата на длъжницата за спиране на изпълнението.
Частната жалбоподателка счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно и постановено в разрез с принци на ГПК, а именно чл.7, ал.3 ГПК. Твърди, че са налице основанията на чл.420, ал.2 ГПК за спиране на изпълнението без обезпечение, тъй като вземането не се дължи.
Твърди, че е представила три броя плащания, които не били взети предвид от заповедния съд. Твърди, че с тези плащания е заплатила сума равна на главницата по договора и макар кредиторът неправилно да е отнесъл тези суми като плащания по неустойки, лихви и др., то със същата била погасила задължението си по заявените главници. По отношение на лихвите: Счита, че не ги дължи, тъй като вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, видно от приложения договор за бизнес кредит. Счита, че е налице и хипотезата на т.3 на чл.420, ал.2 ГПК – неправилно изчисление на размера на вземането по договор, сключен с потребител. Счита, че съгласно чл.7 ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор с потребител и осигурява възможност страните да вземат становище, което в случая не било спазено. Иска се съдът да постанови определение, с което да отмени обжалваното и да постанови спирането на изп.д. № 225/2023 г. по описа на ЧСИ Р. М..
Ответникът по частната жалба „Л.“ АД я оспорва и излага съображения в подкрепа на становището си.
Частната жалба е подадена в срок от легитимирани да обжалват лица, поради което е допустима, но разгледана по същество - неоснователна .
1
Съображенията за това са следните:
Съгласно чл.420 ГПК възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл.417, т.1-9 ГПК, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл.180 и чл.181 ЗЗД. Освен това обаче съдът може да спре изпълнението и без да е необходимо обезпечението по чл.1 на чл.420 ГПК, когато искането за спиране е подкрепено с писмени доказателства, че вземането не се дължи; че се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или размерът на вземането е изчислен неправилно. В случая не е налице нито една от тези предпоставки. Безспорно е, че длъжниците не представят обезпечение по чл.180 и чл.181 ГПК. Не са ангажирани писмени доказателства по смисъла на посочения текст, от които да се направи извод за недължимост на вземането. Дали с изплатената сума в размер на 1200 лв. се погасява изцяло задължението е въпрос, който ще бъде решен в исковото производство. В заповедното представеното платежните нареждания не са достатъчно доказателство за това, че задължението по процесния договор е погасено с това плащане. Писмените доказателства по смисъла на посочения по-горе текст трябва да бъдат такива, щото да дадат възможност на съда да приеме за установено пряко, че вземането не се дължи.
На второ място, длъжницата няма качеството на потребител. Според легалната дефиниция дадена в § 13. т. 1 ЗЗП „Потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Отделно от това в чл. 9 ал.3 ЗПК е дадена специална легална дефиниция за потребител в рамките на кредитирането - „Потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност“. В случая заемополучател по договор за заем „Бизнес Кредит“ от 07.04.2021 г. е едноличен търговец - ЕТ „Н.-Н.Г.“ като по според договора отпуснатата сума се превежда по сметка на заемополучателя за оборотни средства, т.е. за финансиране на търговската си дейност по смисъла на чл. 286 ал. 1 ТЗ. Затова той няма качество на физическо лице-потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП. Този закон не намира приложение. При определяне дали сделката е извършена като търговска по занятие, законодателят използва оборимата презумпция на чл.
286, ал. 3 ТЗ. Ако длъжникът оспорва това обстоятелство, то същият следва да обори съществуващата презумпция в хода на съдебното дирене на исковото производство, което предстои да се развие пред съда.
С оглед на изложеното, че частната жалбоподателка не е „потребител“ по смисъла на §13, т. от ЗЗП и не се ползва със защитата на ЗЗП, изложените в жалбата аргументи за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП следва да бъдат оставени без уважение като неотносими и неоснователни. Неоснователно тя се позовава и на чл.7, ал.3 ГПК. Вярно е, че 2 тази норма задължава съда служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, но това не ползва длъжницата, тъй като тя няма такова качество.
Предвид на тези съображения е обоснован и правилен изводът на районния съд, че не са налице предпоставки за спиране на изпълнението, съгласно изискванията на чл. 420, ал. 2 ГПК.
Воден от горните мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1981 от 14.09.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 1018/2023 г. по описа на Районен съд – Казанлък.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3