Решение № 156 от 15.07.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Стара Загора, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Й. Георгиев

Членове:

Татяна Гь. Коева

Цветислава Ив. Стайкова при участието на секретаря Силвия Ж. Димитрова в присъствието на прокурора Г. М. като разгледа докладваното от Татяна Гь. Коева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235500600372 по описа за 2023 година Производството е образувано по подадена въззивна жалба от подсъдимия С. К. Т. чрез защитника на същия адв. С. Ч. против Присъда №131/05.12.2022г., постановена по НОХД №1259/2022г. по описа на Старозагорски районен съд, с която същият е признат за виновен в извършено престъпление по чл.311 ал.1 НК и е осъден на пробация, включваща двете задължителни пробационни мерки „Задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично“ за срок от осем месеца и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от осем месеца. Възложени са разноски.

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт с искане да бъде отменен и да бъде постановен нов, с който подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли съдебният акт да бъде потвърден.

1

Защитникът на подсъдимия – адв. С. Р. излага съображения, че не е осъществен съставът на чл.311 ал.1 НК от субективна страна. От друга страна, обръща внимание, че, за да отразява неверни обстоятелства, на първо място е необходимо документът да е истински, т.е. подписан от съответното длъжностно лице, посочено за негов издател и оправомощено с такива функции. Ето защо, моли присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение.

Защитникът на подсъдимия – адв. С. Ч. поддържа доводите на адв. Р.. В допълнение сочи, че се касае и за техническа грешка, тъй като са близки имената на двете лица – Кольо и Колю. Заявява, че подсъдимият е извършил надлежна проверка по регистъра, като не е имал умисъл да се издаде документ с невярно съдържание.

Подсъдимият С. К. Т. поддържа доводите на защитниците си.

В последната си дума подсъдимият С. К. Т. моли да бъде признат за невинен.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните, и, като извърши изцяло служебна проверка на законосъобразността на обжалваната присъда, намери за установено следното:

Производството пред Старозагорски районен съд е второ по ред, след като с Решение № 54/16.05.2022г., постановено по ВНОХД №169/2022г. по описа на Старозагорски окръжен съд, е отменена Присъда №97/15.11.2021г., постановена по НОХД №3179/2020г. по описа на Старозагорски районен съд, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Подсъдимият С. К. Т. ЕГН ********** е предаден на съд за извършено престъпление по чл.311 ал.1 НК – за това, че на 29.06.2016г. в с. Змейово община Стара Загора в качеството си на длъжностно лице – кмет на Кметство с. Змейово, избран съгласно Решение №350/01.11.2015г. на Общинска избирателна комисия и положил клетва на основание чл.32 ал.1 ЗМСМА на 05.11.2015г., чиито пълномощия са възникнали от тази дата на основание чл.38 ал.4 ЗМСМА в кръга на службата си и в условията на посредствено извършителство чрез С. К. К. – старши специалист адм. обслужване към същото кметство съставил официален документ – удостоверение за 2 наследници №33/29.06.2016г., в който удостоверил неверни обстоятелства /че лицата Иван К. Бангьозов, Никола Иванов Бангьозов са наследници на Кольо Иванов Бангьозов/ с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства.

В първоинстанционното производство са събрани всички доказателства за пълното и обективно изясняване на делото от фактическа страна. В настоящото производство беше проведен повторен разпит на св. С. К. К. и бяха приобщени чрез прочитането им депозираните от същата показания в хода на досъдебното производство, което съдът е пропуснал да стори.

По делото не се спори, че подсъдимият С. К. Т. е заемал длъжността кмет на Кметство с. Змейово, избран съгласно Решение №350/01.11.2015г. на Общинска избирателна комисия и е положил клетва на основание чл.32 ал.1 ЗМСМА на 05.11.2015г. Следователно, считано от тази дата Т. е имал качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б.“а“ НК. Не се спори и по обстоятелството, че в кръга на функциите му е влизало и издаването на удостоверения за наследници. Безспорен е и фактът, че на инкриминираната дата 29.06.2016г. подсъдимият бил посетен в кметството от св. Иван Иванов с молба за издаване на удостоверение за наследници на бивш жител на с.

Змейово – Колю Иванов Бангьозов. Св. Иванов разполагал с предварително изготвена молба-декларация за издаване на удостоверение за наследници.

Удостоверението за наследници било необходимо във връзка с предстоящо изповядване на сделка за продажба на недвижими имоти, за които Иван Дедов Иванов имал уверението, че са собственост на лицето Иван Бангьозов – придобити по наследство. Преди това, пред Нотариус Денчо Недялков продавачът Иван Бангьозов подписал декларация за идентичност на имена - че Колю Иванов Бангьозов и Кольо Иванов Бангьозов са едно и също лице. Това се наложило, поради различието в една буква в личното име на наследодателя съответно в предходно удостоверение за наследници /където бил записан Кольо/ и в решението на Поземлената комисия /където е отразен Колю/ Освен това, св. Иван Дедов Иванов бил упълномощен от продавача Бангьозов да се снабдява с нужните за сделката документи, както и да се разпорежда с имотите, предмет на сделката.

В молбата-декларация /т.1 л.8 ДП/ като наследници на Кольо Иванов Бангьозов ЕГН **********, р.13.10.1904г. били вписани Иван К. Бангьозов 3

ЕГН ********** /син/, Никола Иванов Бангьозов ЕГН ********** /брат/ и Иван Николов Бангьозов ЕГН ********** /син/.

Св. Иван Дедов Иванов посетил кметство с. Змейово с още едно лице.

Молбата-декларация, предварително изготвена на компютър, била входирана, след което кметът – подсъдимият С. Т. се оттеглил с нея в кабинета си, за да извърши справка по регистрите. Такава обаче не извършил. На едно листче преписал информацията, съдържаща се в молбата-декларация. В този момент бил потърсен по телефона и се наложило веднага да излезе. Т. помолил св. К. да препише от черновата информацията в удостоверението за наследници и да го подпише вместо него, като веднага го даде на хората, за да не ги задържат.

Св. С. К. изпълнила нареждането, като преписала данните в удостоверение №33/29.06.2016г. и го подписала собственоръчно от името на кмета С. К. Т..

Видно от изисканите извлечения от регистъра на населението на с.

Змейово, в т.I на стр. 156 са отразени наследниците на Кольо Иванов Бангьозов, р. 1904г., а на стр. 158 – тези за наследниците на Кольо Иванов Бангьозов р. 1884г. Данните по делото сочат, че продавачът на описаните погоре имоти Иван Бангьозов е наследник на роденото през 1884г. лице, а в случая е било поискано удостоверение за наследници на лицето, родено през 1904г. Съответно, очевидно е, че отразеното в инкриминираното удостоверение за наследници не кореспондира по никакъв начин със записванията в регистъра. Категорично обаче отразените в документа данни се припокриват изцяло с тези, съдържащи се в подадената молба –декларация.

Последното обстоятелство установява по несъмнен начин факта, че подсъдимият С. Т. не е извършил каквато и да е проверка в регистрите, а е преписал на черновата данните от представената му молба-декларация.

Въззивният съд не даде вяра на показанията на св. К., депозирани в хода на съдебното производство, за това, че видяла как кметът извършва проверка в регистъра в кабинета си, нито за това, че същият възложил да провери наново тези данни, преди да ги впише в удостоверението за наследници. На първо място, по досъдебното производство свидетелката е депозирала показания в значително по-ранен момент и е изчерпала в тях всички факти, които са били известни, сред които не се съдържат новопосочените такива.

На следващо място, съдът съобрази служебната зависимост на св. К. от подсъдимия, който не е бил отстранен и същата е продължила да работи като негов служител и подчинен.

4

При правилно установена фактическа обстановка /с корекцията, че подсъдимият не е направил непълна проверка в регистъра, а въобще не е извършил такава/ първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон.

Удостоверението за наследници е официален документ по смисъла на чл.93 т.5 НК – издава се по установен ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му. Безспорно е, че тази дейност е част от функциите на подсъдимия С. К. Т. като кмет на населеното място, респективно не е част от функциите на св. С. К.. Установено е по категоричен начин, че документът не е подписан, следователно и издаден, от подсъдимия Т., т.е. от кмета, а от св.

К.. Това обстоятелство се установява, както от обясненията на подсъдимия, така и от показанията на К., а така също и от заключението на назначената по ДП съдебно-почеркова експертиза /т. 3 л.41 – л.43 ДП/. Следователно, изразеното писмено изявление не е на посочения автор на документа, което обуславя неговата неистинност. С други думи, процесното удостоверение за наследници №33/29.06.2016г. е неистински официален документ, тъй като не е издадено от кмета С. Т. /подсъдимия/, а от друго лице, което няма такива правомощия. В случая се касае за преправяне на официален документ, което засяга изявлението, авторството и води до превръщането му в неистински документ. С подписването на документа от св. К. е довършено деянието по чл.308 ал.1 НК. В случая не са съобразени указанията, дадени в ППВС №3/1982г., които са задължителни за съдилищата. В т.8 се разграничават двете форми на подправката по чл.308 НК – съставянето на неистински документ и преправянето на истински документ. Принципно, съдебната практика е категорична, че посредственото извършителство е допустимо и чрез наказателноотговорно лице, когато същото не съзнава обективните признаци на престъпния състав. При документните престъпления обаче законодателят изрично е въвел фигурата на посредствения извършител само при деянията по чл.309 ал.1 НК, т.е. при съставянето на неистински частен документ или преправяне съдържанието на такъв. Винаги, когато писменото изявление не принадлежи на посочения за автор на документа, и когато подправката е извършена от длъжностно лице извън кръга на службата му, в зависимост от вида на документа то ще носи отговорност по чл.308 НК или по чл.309 НК.

Това ясно е заявено в т.11 ППВС 3/82. Отразяването на неверни обстоятелства 5 в процесното удостоверение за наследници, респективно извършено деяние по чл.311 ал.1 НК, може да се обсъжда, само ако документът е истински, т.е. е бил подписан от подсъдимия С. Т..

По изложените съображения въззивният съд намира, че деянието следва да се преквалифицира по по-леко наказуемия състав на чл.308 ал.1 вр. чл.20 ал.3 вр. ал.1 НК, с каквито правомощия съдът разполага съобразно разпоредбата на чл.337 ал.1 т.2 НПК. В случая се установява по безспорен начин, че, като е наредил на св. С. К. К. - старши специалист адм. обслужване към Кметство с. Змеево да издаде от негово име удостоверение за наследници №33/29.06.2016г., подсъдимият Т. умишлено е склонил същата да състави неистински официален документ. Несъмнено, подсъдимият е съзнавал, че тази служителка няма правомощия да издава удостоверения за наследници, което попада в кръга на неговата служба. В случая са правноирелевантни обстоятелствата, поради които го е сторил – дали се е наложило да излезе, дали не е искал да връща очакващите документа и т.н. Без значение е също обстоятелството, че не е потърсена наказателна отговорност на издалото документа лице – св. К., доколкото деянието на Т. е съставомерно по посочения по-горе текст. Всички факти, обуславящи отговорността на подсъдимия по чл.308 ал.1 вр. чл.20 ал.3 вр. ал.1 НК, са изложени в обвинителния акт и по същите е могъл да организира адекватно защитата си.