Решение № 729 от 06.06.2018, Районен съд - Пазарджик

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ /06.06.2018 година, гр. Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Пазарджик, XXVII граждански състав на осми май две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

Председател: Десислава

Тодорова секретар: Иванка Панчева прокурор: Елена Попова като разгледа докладваното гражданско дело № 2786 по описа за 2017 г. на Съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ от Г.К.П. *** за заплащане на сумата от 20000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно съставен акт № 1 по УБДХ и задържане заради този акт на 17.01.2017 г. от 17:30 ч. до 19:40 ч., както и за заплащане на сумата от 300,00 лв. – обезщетение за имуществени вреди за заплатен адвокатски хонорар по АНД № 75/2017 г. по описа на РС Пазарджик, по което ищецът е оправдан, ведно със законната лихва върху дължимите суми от датата на подаване на исковата молба – 15.02.2017 г., до окончателното им изплащане.

Ищецът твърди, че на 17.01.2017 г. срещу него бил съставен акт по Указа за борба с дребното хулиганство /УБДХ/, като впоследствие бил оправдан по образуваното АНД № 75/2017 г по описа на РС Пазарджик. Сочи, че издаденият акт по УБДХ му причинил множество притеснения, неудобства, като бил подложен на наказателна репресия в продължение на три седмици, докато бъде оправдан. Всичко това довело до злепоставянето му пред близки и познати. Според критериите „Енгел” на Съда в Страсбург воденото срещу него дело имало наказателен характер и оправдаването по него водело до незаконосъобразност на повдигнатото обвинение. Счита, че образуваното срещу него производство по УБДХ и задържането му по този повод се явява незаконно, тъй като с влязло в сила решение е оправдан. Твърди, че провеждането на наказателна репресия срещу него довело до психически, емоционални и социални вредоносни последици, които следвало да бъдат репарирани по надлежния ред. При задържането в ареста ищецът бил силно притеснен, в резултат на което се повишило кръвното му налягане. Поддържа, че се почувствал унижен, притеснен и безсилен пред това, че е арестуван, въпреки че бил невинен. След преглед от медицинско лице и препоръка до полицията се сочи, че ищецът бил освободен от ареста, тъй като повишеното кръвно налягане застрашавало жИ.та му. Твърди, че с публикация във вестник „Септемврийци”, бр. 1 за 2017 г. от 24.01.2017 г. били разгласени обстоятелства относно воденото срещу него производство по УБДХ. По този начин била опетнена репутацията му, като отразеното в местните медии предизвикало смущение у познатите, роднините и семейството му, както и влошило психичното му здраве, като ищецът изпадал в психични кризи. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който ответната страна оспорва претенциите по основание и размер.

Поддържа се, че заявеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е прекомерен. Позовава се на обстоятелството, че административно-наказателното производство е траело в кратък срок, както и на краткият срок на задържане. Липсвали доказателства за претърпените неимуществени вреди. Посочва се, че публикациите в местната преса били отразили обективно фактите. По отношение на обезщетението за имуществени вреди ответникът счита, че в случая защитата не е била задължителна, поради което зависело от волята на ищеца дали ще ангажира или не адвокат.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Регламентираната отговорност от дейността на правозащитните органи, съгласно чл. 2 от ЗОДОВ, касае незаконно възбуждане на наказателно преследване и привличане към наказателна отговорност. Съгласно разясненията дадени с ТР № 3/2015 г. на ВСК, ОСНК, производството по УБДХ по същността си съставлява наказателно производство по смисъла на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ. Прието е, че „(п)роявата на дребно хулиганство се дефинира като административно нарушение с наказателен характер по смисъла на Конвенцията и с оглед строгостта на предвидените в чл.

1, ал. 1 от УБДХ санкции, които включват задържане до 15 денонощия в структурно звено на Министерството на вътрешните работи (по същината си равнозначно на лишаване от свобода).“ Ето защо няма съмнение, че цитираният закон е приложим за спора по настоящото дело. С оглед наведените фактически твърдения и за пълнота на правните съображения, съдът следва да се отбележи, че когато ищецът претендира обезвреда поради оправдаване по неправомерно водено наказателно производство, както за задържането му по повод същото, се дължи едно глобално обезщетение за всички неимуществени вреди, причинени му от незаконното обвинение, което включва и вредите от задържането.

Съобразно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, за да възникне претендираното от ищеца право за обезвреждане на неимуществените и имуществени вреди, причинени му от Държавата чрез орган на Министерство на вътрешните работи вследствие на повдигане на незаконно обвинение по реда на Указ № 904 от 28.12.1963 г. за борба с дребното хулиганство /УБДХ/, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) на ищеца да му е повдигнато обвинение за извършено от него административно нарушение по чл. 1, ал. 2 от УБДХ; 2) съдът да е оправдал нарушителя с влязло в сила решение, като в този случай повдигнатото му обвинение е незаконно; 3) ищецът (нарушител) да е претърпял неимуществени и имуществени вреди, и 4) да е налице причинно-следствена връзка между административно-наказателното производство, по което е било повдигнато незаконното обвинение и причинения вредоносен резултат.

Отговорността на полицейските органи на Държавата за незаконно обвинение е обективна, като тя не е предпоставена от виновното поведение на съответно длъжностно лице, по арг. чл. 4 от ЗОДОВ.

Страните не спорят, а и от приложеното АНД №75/2017 г. на РС-Пазарджик , се изяснява, че с Акт №1/2017г. за констатиране на дребно хулиганство е повдигнато обвинение на ищеца Г.К.П. за това, че на 17.01.2017г. в с. Семчиново, ул. „Първа“ пред дом №13 е извършил прояви на дребно хулиганство, изразяващи се в проявени във видимо нетрезво състояние оскърбително и непристойно поведение, чрез обидни думи „Спрете бе мамка ви да еба циганска“ спрямо С.А., И. М. и Г. Т., а в последствие със закани и заплахи с нож, като с тези си действия грубо е нарушен обществения ред. В тази връзка, ищецът е дал на 17.01.2017 г. писмени обяснения пред полицейските органи на РУ-гр. Септември.

От Заповед за задържане на лице от 17.01.2017г., издадена от полицейски орган при РУ-гр.

Септември, се изяснява, че в 17.30 часа на 17.01.2017г. ищецът е задържан за срок от 24 часа, на осн. чл. 72, ал. 1,т.7 от ЗМВР, за съставяне на АУАН по УБДХ. Видно от заповедта в нея са възпроизведени фактическите и правни изводи, изложени в акта за констатиране на дребно хулиганство. От протокол за личен обиск от 17.01.2017г. се изяснява, че спрямо ищецът е извършен такъв по реда на чл. 80 ЗМВР.

От съпроводително писмо от 18.01.2017г. на Началник на РУ-гр. Септември се изяснява, че на 18.01.2017 г. е внесен за разглеждане Акт №1/2017г. за констатиране на дребно хулиганство, по което е образувано АНД №75/2017 г. на РС-Пазарджик и ищецът е предаден на съд, а същият ден е насрочено разглеждане на делото. Видно от протоколите за съдебни заседания производството е проведено в три заседания-на 18.01.2017г., 25.01.2017 г. и 01.02.2017г., на които ищецът е присъствал лично и се е ползвал от правото да дава обяснения на два пъти. Изяснява се от приложеното АНД№75/2017 г. на РС-Пазарджик и обстоятелството, че в качеството на нарушител, Г.П. е участвал в съдебната процедура заедно с адв. Н.Б.. От представеното пълномощно за процесуално представителство и правна помощ се установява, че ищецът е заплатил на защитника възнаграждение от 300,00лв.

От писмо от

23.01.2017 г. на Началник на РУ-гр. Септември се установява, че ответникът признава писмено, че с гореописаната заповед за задържане по реда на ЗМВР, вр.

УБДХ, ищецът П. е задържан в 17,30 ч. на 17.01.2017 г. и освободен в 19.40 ч. на 17.01.2017 г., като освобождаването от ареста било по препоръка на дежурния лекар от ФСМП-Септември, извършил рутинен медицински преглед по повод задържането.

От Решение №56/01.02.2017 г. по АНД №75/2017 г. на РС-Пазарджик, влязло в сила на 03.02.2017г., се изяснява, че решаващият РС – Пазарджик е постановил решение, с което е оправдал Г.П. и приел, че не е осъществил вменените му прояви на дребно хулиганство.

От допуснатата комплексна съдебномедицинска и съдебнопсихиатрична експертиза, неоспорена от страните и ценена от съда по реда на чл. 202 от ГПК, се изяснява, че не е възможно да се установи, с оглед липсата на обективни данни, какво е било здравословното състояние на ищеца П. нито 2-3 часа, нито 12 часа преди задържането му.

Действително през време на задържането се установява лекостепенна артериална хипертония с РР 160/90, но според вещите лица това е изводимо от динамичната ситуация, в която ищецът се е оказал. Последващите констатирани от личния лекар на ищеца високи стойности на кръвно налягане обаче вещите лица сочат, че могат да се дължат на различни фактори, а в контекста на казуса посочват, че само в теоретичен план задържането може да отключи констатираната от личния лекар хиперторния, която нито е контролирана адекватно, нито е диагностицирана адекватно. Поради това не може да се приеме за установено категорично, че единствена причина за установените от личния лекар стойности на високо кръвно налягане са пряко следствие от задържането и воденото АНД. Вещите лица при изследването установяват, че лекарствата, които след задържането са предписани от личния лекар на ищеца за лечение на хипертонични състояние и кризи са недостатъчни за терапията на установения психичен статус и реално се прилагат при леки, гранични, състояния. Тези лекарства са несъвместими с шофиране. Със СППЕ се изяснява, че при клинично здрав човек задържането и участието в наказателно производство принципно могат да отключат психосоматично заболяване, каквото е хипертонията или психично разстройство. Вещите лица поясняват, че не е важна силата на психотравмата, а отношението й към личността, като слабата личност, каквато е ищецът, е по-податлива за отключване на заболяванията. В конкретния случай обаче медицинската документация установява само завишени стойности на кръвното налягане и симптоми на психичното здраве, но недостатъчни да се оформи психиатрична диагноза, каквато личният лекар е приел - рекурентно депресивно разстройство, умерено тежък депресивен период и паническо разстройство.

Същевременно така описаните симптоми в ЛАК не са от естество да породят психичните заболявания. В съдебно заседание вещото лице-психиатър потвърди, че към деня на приключване на съдебното дирене ищецът е психично здрав.

Разпитани св. Кирил

П., син на ищеца, и св. Петър Величков установяват, че непосредствено след престоя в районното управление в гр. Септември ищецът бил видимо притеснен, а по време на водене на АНД №75/2017 г. на РС-Пазарджик ставал нощем, не спял, бил мълчалив и потиснат, че хората от цялото село Семчиново обсъждали случилото се.

Св. П. посочва, че не е имало негативно отношение и отдръпване на хората от баща му, а в семейството не му е известно отношенията на родителите да са се влошили. Изяснява, че ищецът, който работел като шофьор, единствено през време на делото не пътувал, но след това продължил, тъй като се занимавал преимуществено с транспортна дейност. В тази насока, св. П. посочва, че по време и след процеса отношенията на баща му с бизнес партньорите не са се променили и не е имал затруднения. След делото започнал да вдига кръвно и да пие хапчета, които личния лекар му предписвал.

Съдът възприема показанията на двамата свидетели за добросъвестно изложени с оглед на техните възприятия. Никой от тях не е с медицинско образование, но показанията им за състоянието на ищеца по повод задържането му и през време на делото са последователни и житейски логични, и съответстват на изводите на вещите лица в насока, че вдигането на кръвно налягане при задържането на ищеца е закономерна последица от преживяването на това неочаквано събитие. В тази връзка съдебно-психиатричната експертиза се цени от съда с предпочитание, тъй като е доказателствен източник от обективен характер и е много по-сигурна и надеждна опора за фактическите изводи на съда, отколкото свидетелските показания, които имат поначало субективен характер. Поради това съдът намира, че показанията на св. П. в частта, че след приключване на делото и „до ден днешен“ ищецът вдигал кръвно, пиел хапчета и психически се предал и не може да преживее случилото се, не намират подкрепа в заключението на СППЕ, което изясни, че към момента на изследването ищецът е психически здрав, а предвид удостоверените симптоми в ЛАК не е страдал и не страда от депресия. Освен това, ако ищецът е приемал предписаните му от личния лекар медикаменти, то не е могъл да шофира поради протИ.показния им ефект за това. Ето защо показанията на св. П. за противното не кореспондират с обективните и научни изводи на експертите, а преценени съвкупно поставят под съмнение дали действително ищецът е имал въпросните сърдечни оплаквания след приключване на процеса. В подкрепа на този извод са констатираните от съда, в приложените извлечения от ЛАК на Г. П., поправки на дати на прегледи. Установява се, че личният лекар е удостоверил, че е налице повишено кръвно налягане до РР160/100, безсъние, ищецът бил лабилен и съобщавал за психоемоционален стрес, с първоначално вписана дата на преглед 11.02.2018 г., а след поправка /върху цифрата 8 е написана 7/– на дата 11.02.2017 г., съответно за преглед на дата 24.02.2018г., а след поправка – на дата 24.02.2017г. Ценени по вътрешно убеждение тези поправки на представените документи, явяващи се обективно протИ.речие в изводите на личния лекар, потвърждават изводите на съда, че не се установява по категоричен начин наказателното преследване да е отключило заболявания като хипертония и психическо разстройство и те да са съществували във времето, така както е приел лекуващия ищеца лекар.

Разпечатката съдържа 32 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6f0f7940-782e-4548-81cc-5cac9e7e5d89