Протокол № 6 от 15.01.2026, Районен съд - Чепеларе

ПРОТОКОЛ

№6 гр. Чепеларе, 15.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Славка Гемишева при участието на секретаря Нина Горялова

Сложи за разглеждане докладваното от Славка Гемишева Наказателно дело частен характер № 20255450200079 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Частните тъжители З. А. Ю. и Г. Н. Ю., редовно уведомени, се явяват лично и с повереника им, адв. М.

А., с пълномощно по делото.

Подсъдимата Г.Т.Х., редовно и своевременно призована, не се явява. Представлява се от адв. М. О. от АК-С., с пълномощно по делото.

Адв.А.: Считам, че не са налице процесуални пречки, моля да се даде ход на делото.

Адв.О.: Също, моля да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото и затова О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Адв.А.: Водим трима свидетели, като четвъртият не успя да дойде и вероятно ще се откажем от него, но ще го преценя след разпита на свидетелите.

Адв.О.: Водим само един свидетел, като се отказваме от втория свидетел.

Съдът пристъпва към разпит на водените в днешното съдебно заседание от страните свидетели.

Сне се самоличността на водените от частните тъжители свидетели, както следва:

Б.Г.Ю., ***, без родство и дела с подсъдимата, ***.

И.С.П., ***, без родство и дела със страните по делото.

Г.Р.П., ***, без родство и дела със страните по делото.

Сне се самоличността на водения от подсъдимата свидетел, както следва:

Д.И.Х., ***, ***, без родство с частните тъжители, имам дела с частните тъжители.

На свидетеля Д. Х. се разясниха правата му по чл.119 от НПК.

Свидетелят Х.: Съгласен съм да давам показания по случая.

На свидетелите се напомни наказателната отговорност по чл.290 от НК, същите обещаха да говорят истината.

Адв.А.: Моля първо да се разпита свидетеля Б. Ю.

Свидетелите И.С.П., Г. Р.П. и Д. И.Х. бяха изведени от съдебната зала до разпита им.

1

Свидетелят Б.Ю.: Знам за какво се води настоящото дело. Във въпросният ден, но не си спомням за точна дата, беше миналото лято, през м.юли, пътувах към къщи със семейния ни автомобил „***”, черен на цвят, с рег. № ***. Това се случваше около 7,30 часа сутринта. Аз се прибирах към къщи, за да може с родителите да отидем на ****, за да са си вършим работата с **** и с ангажиментите, които сме поели. На кръстовището към къщи, на ул. „*** ***”, правих десен завой, защото има полянка, където паркираме колите, за да не пречат на движението. Когато завих на дясно, едно бездомно куче, което е с оранжев цвят, видимо доста възрастно, се засили към колата с цел да я лае, се удари само в дясната предна гума на колата и започна да скимти и да издава звуци. След което паркирах колата и се опитах да намеря кучето, за да се уверя, че е добре. Аз съм студент ******. Кучето избяга, започна да скимти и да тича. Като слязох от колата, се опитах да го намеря, с цел да му помогна, ако има нужда. Аз съм студент ***** ***, **** година в *** университет гр. *. Така и не успях да видя кучето, защото накъде се беше скрило, което беше знак, че е добре. При което съседката Г.Х. беше на пътя по това време, в близост до кръстовището на ул. „*** ***” и започна да вика по мен, да ме обижда с лоши епитети.

Каза ми, че съм ***, че съм ***. Каза го във връзка с това, че едва ли не аз съм се опитал да блъсна кучето, за да го убия, което абсолютно не съответства с истината. По това време баща ми и майка ми бяха на пътя, защото ме чакаха да потеглим заедно към ****. Те чуха тези думи. След това съседката Г. Х. започна да обижда и тях с подобни думи, че са ***, ***. Тя по-скоро първоначално говореше в множествено число за семейството ни, че сме ***, че сме ***, че не заслужаваме ****. Започна да изрежда хаотично някои наши животни, като жълто коте, *** и т.н. Питаше къде са и защо сме ги убили. Също каза, че сме разчленили ** ***, което естествено не е истина. В това време майка ми започна с мобилния си телефон да прави клип на нещата, които тя говори и да я снима. Съседката попита: „Какво прави тази ***?”. Това бяха буквалните думи. Обърна се към баща ми, като му зададе този въпрос. След което баща ми отговори: „Коя е ***?”. Тя отвърна на това, с „тя”, като сочеше майка ми. На улицата, доколкото си спомням бяхме аз, майка ми и баща ми. Съседът И. живее в съседство. Не съм го видял него. Сигурен съм, че обръщението „***” беше насочено към майка ми, защото нямаше други хора. Не помня майка ми да е казвала нещо. Г. Х. обиждаше баща ми с думите, че е ***. Наричаше го и него, че е ***.

Други думи не съм чул, само това, че е ***. Аз не съм се намесвал по никакъв начин. Не си спомням след това какво са разговаряли Х., майка ми и баща ми. Нещата се случиха бързо, в рамките на пет минути. Гледах клипът, който майка ми засне. Всичко се чуваше ясно. След случая госпожа Х. се прибра, а аз с майка ми и баща ми отидохме до ***. Това се случваше на кръстовището до къщи, на ул. „*** ***”, а на другата улица не й знам името. Виждах и чувах какво се случва, но не съм се намесвал. Бях на 4, 5, 6 м. от случващото се. Не си спомням майка ми и баща ми дали са говорили нещо. Мисля, че по никакъв начин не съм я предизвикал. Това стана вследствие на инцидента с кучето. Аз нито съм я викал, нито съм я питал нещо, нито съм говорил с нея по какъвто и да е повод. Впоследствие съм давал обяснения във връзка с този случай в полицията. Мисля, че имаше прокурорска преписка за случая и се опитаха да ме обвинят и да ме осъдят за това, че съм се опитал да убия кучето или да го нараня. Преписката беше образувана по жалба на Г. Х.. Случаят приключи и аз бях невинен.

Впоследствие съм виждал кучето. То е бездомно, живее на улицата и от време на време в двора на сем. Х., които го хранят. Мисля, че не е тяхна собственост, а по-скоро е бездомно. Имало е други инциденти между семейство Х. и нашето семейство. Съседи сме със сем. Х., дели ни една ограда. Случвало се е друг път да има размяна на някакви думи, подхвърляния, жестове и т.н. Понякога е било взаимно, понякога не. Когато извършвах маневрата, за да паркирам на полянката до къщи, първоначално не забелязах кучето. Не го видях, само чух как скимти.

Когато се движих по улицата, от дясната страна е къщата на Я.М. и кучето излезе оттам. Има шубраци, кучето се шмугна и се удари в дясната гума на колата. Кучето се появи от дясната страна на моята кола и се удари в дясно на автомобила ми. Естествено се опитах да спра. Когато слязох не го видях, защото беше избягало. Чух го да скимти от вътре, от автомобила. Не съм засичал колко време продължи това скимтене, не мога да преценя.

Срещу мен са подавани многократно жалби от сем.Х. Честно казано не си спомням в какво ме обвинявали, преди време са били тези дела. Аз имам много по-важни цели. Уча ***. Имам изпити. Не помня за какво са били, но е имало такива случаи. Многократно съм ходил в полицията, за да давам обяснения. Не съм заплашвал някой от тях. И друг път госпожа Х. е отправяла обидни думи към родителите ми. Не помня майка ми и баща ми да са обиждали Г. Х. или Д. Х.. Това да се отвърне на някого и да му се отговори, не винаги означава, че се обижда. Не помня да са се обиждали. Не съм се интересувал на майка ми или на баща ми дали са били освобождавани от наказателна отговорност и да им са налагани глоби за такива обиди. Г.Х. се намираше на 15 м. - 20 м. от автомобила. Тя директно започна да ме обижда. Провокира я това, че кучето се е блъснало в колата ми. Майка ми и баща ми останаха на пътя, в рамките на две, три минути и след това всеки се прибра. Майка ми и баща ми си 2 тръгнаха първи. Не помня Г. да се е отдалечавала към нейната къща и баща ми да я следва. Майка ми и баща ми започнаха да снимат малко след като тя започна да обижда не само мен, а и семейството ми. Г. обиждаше първо мен, след това семейството ми, а след това и поотделно. Родителите ми със сигурност не са я обиждали. Може да са й отговорили с нещо, не помня с какво, но е нямало обиди със сигурност. Чух конкретните думи, които Г. изрече към родителите ми. Г. каза на майка ми, че е ***, а на баща ми каза, че е ***. Дори каза, че е ***, беше добре подчертано. Сочеше я и говореше към майка ми. Нямаше други хора от женски пол на улицата. Убеден съм, че нямаше други хора. Не съм видял И. да е там. Г. каза на баща ми, че е *** и ***.

Адв.О.: Какво имаше предвид Г., когато нарече баща Ви ***?

Адв.А.: Възразявам. Няма как свидетел да прецени подсъдимия какво е имал предвид с изричането на конкретна дума, това са субективни отношения на подсъдимата към тъжителката и към тъжителя.

Съдът не допуска поставения въпрос от адв. О., доколкото се касае до субективни възприятия, а не обективни такива.

Свидетелят Б. Ю.: Клипът, който е заснет, е един. Нямам спомен колко клипа съм видял. Аз съм гледал един единствен клип, а колко са направени, не знам. На този клип се виждаше съседката Х. и се чуваше какви думи казва за семейството ми. Не си спомням кой беше на клипа. Мисля, че клипът е направен от майка ми.

Семейството ми се занимава с ***. Имаме ***. Имаме *** домашни животни – ***, **, **, *** и са доста на брой. Моите родители не са карали *** в кланица. Умирали са животни, които сме отглеждали. Умирал е само ***. След случката с Г. Х., майка ми и баща ми се чувстват засегнати и обидени. Това се изразяваше в общото им поведение към начина на говорене. Личеше очевидно, че са засегнати. Баща ми се засегна от това, че е наречен ***. Не малкото ***, които гледаме, се гледат по максимално най-добрия начин. Ние никога не сме колили, не сме разчленявали ***, не сме стреляли по животни и т.н. Обижда го факта, че той по максимално най-добър начин се грижи за тези животни, защото те ***, а те са част от семейството ни и в един момент го обвиняват, че той ги убива и ги разчленява. Мисля, че е напълно нормално да се почувства обиден. Думата „***” може да значи две неща. Не знам в какъв смисъл е казала тази дума, но предполагам за ***. Баща ми го е обидило това, че го наричат *** на ***. Очевидно не е на хора. Майка ми се обиди от това, че беше наречена „***”. Думата „***” за мен е обидна дума. Майка ми каза, че е обидена и че за нея това не е нормално да се използват такива думи. Тя е висшист. Работила е в ***. *** е по **** и т.н. Вижда се с много хора непрестанно и общува с много хора и никой не се е държал по този начин с нея и не е използвал такива думи, нито вкъщи, нито в работата. Думата „***” е обидна. Думата „***” за мен означава някой, който не може да се грижи за себе си, за ангажиментите си, неглежира ги, не е подреден, не е чист. Това е за мен думата „***”.

Адв.А.: Нямам други въпроси към свидетеля. Моля свидетеля да бъде освободен.

Адв.О.: Нямам други въпроси към свидетеля. Моля свидетеля да бъде освободен.

Свидетелят Б. Ю. беше освободен от съдебната зала.

В залата влиза свидетелят И.П.

Свидетелят И.П.: Знам за какво се води делото. През м. юли, събота, помня, че беше събота, тъй като същият ден следобед заминах за гр. Пловдив. Датата не мога да я кажа точно, мисля че беше 10-ти. В 7,30 часа сутринта, тъй като спалнята, в която спя е право срещу къщата на сем.Х., леко в ляво на сем. Ю. и по средата между нас е къщата на Я.М. Сутринта, тъй като спя на отворен прозорец, лятото е, към 7,30 часа – 8,00 часа чух викове "***, ***, всичките сте ***". Виковете идваха от улицата. Къщата на Я.М. ми пречи директно да видя между кои са виковете, но познах гласа на Г.Х.. Тя изказваше тези думи и разни други, но *** беше найнапоително. Не излязох, бях на прозореца на спалнята си. Това продължи 5 – 10 мин. Тогава чух и гласа на Г. Ю., като попита: „Кои наричаш ***? Жена ми е отгледала *** деца”. Имаше спор между Г. Ю. и Г. Х.. Виковете *** продължиха. След това видях Г.Ю. и жена му да се оттеглят и да се прибират към къщата си, а Г.Х. дойде до къщата на Я. и започна да й обяснява: ”Видя ли какво направиха, убиха го животното”. Г.Х. обясняваше на Я.

Предполагам, че е на нея, тъй като е събота, а може да е на **** или на някой друг от семейството й, но обясняваше на някой „Видя ли какво направиха, убиха го животното”, а до Г. Х. стоеше нейното куче и аз не можах да вдяна за какво става дума. Него ден така приключи. Аз след това заминах за гр. Пловдив. След няколко дни прочетох в една група във Фейсбук „*** ***” на ***, че е ставало дума за кучето на Я. – Б., което е един свободен електрон из махалата, но да кажем, че се води на нея, че е убито, прегазено и т.н. Това беше 3 публикацията във Фейсбук. Няколко дни по-късно бях разпитан от местния полицай – З., фамилията не му я зная.

Разпечатката съдържа 45 от 173 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6f0f7659-1430-4a2d-8994-8091141d5fdf