Решение № 182 от 31.10.2023, Административен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 182 гр. Перник, 31.10.2023г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в открито съдебно заседание проведено на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав:

СЪДИЯ: КИРИЛ ЧАКЪРОВ при секретаря А.М., като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 314 по описа на АС – Перник за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 197, ал. 2-4 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 145 и сл. от АПК и § 2 от ДР на ДОПК.

Образувано е по жалба на Н.С.Н., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Решение № 23/МСИ-958-1 от 22.08.2023г. на Директора на дирекция „Местни приходи и такси“ при община Перник, с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) с изх. № 23/ММО-3287 от 10.07.2023г. на Т.С. - публичен изпълнител при община Перник.

Жалбоподателят твърди, наличието на предпоставки за обявяване нищожността на оспорения административен акт. Сочи, че процесното решение и потвърденото с него ПНОМ са немотивирани, тъй като размерът на задълженията е формално посочен, без да са изложени фактически и правни основания за налагане на обезпечителната мярка. Излага доводи, че неправилно решаващият орган е преценил, че в обжалваното ПНОМ е доказана обезпечителна нужда по чл.

195, ал. 2 от ДОПК. Счита, че в процедурата по издаване на оспорения акт са допуснати съществени нарушения, излага и съображения за нарушения на принципа за съразмерност регламентиран чл. 6 от АПК. По изложените съображения, моли съда да отмени оспореното решение и потвърденото с него ПНОМ.

В съдебно заседание, жалбоподателят – Н.С.Н., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. М.К. ***. Процесуалният представител, поддържа жалбата по изложените в същата съображения. В срок представя писмени бележки, в които доразвива доводите посочени в жалбата.

Ответникът

– директорът на дирекция

„Местни приходи и такси“ при община Перник, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Р. К. - АК Перник. Процесуалният представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Излага доводи, че издаденото ПНОМ и потвърдителното решение са правилни, законосъобразни, мотивирани и издадени при спазване на процесуалните правила. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

С Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 21-1270-1 от 29.06.2021г. на Р.Ч.С.

– главен експерт в Дирекция „Местни данъци и такси“ (ДМДТ) при Община Перник (лист 31), по отношение на Н.С.Н., към дата 29.06.2021г., са установени задължения за данък върху недвижим имот, такса битови отпадъци и лихва за просрочие в размер на 1748.45 лв.

С оспореното ПНОМ с изх.

№ 23/ММО-3287 от 10.07.2023г. на Т.С. - публичен изпълнител при община Перник (лист 25) е наложена възбрана ¾ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес на имота гр. Перник, ул. „***“ № 6, ет. 1, с площ от 93 кв.м., построен върху поземлен имот с идентификатор ***, с данъчна оценка 39252.50 лв., собственост на Н.С.Н..

Постановлението е връчено на Н.С.Н. на 07.08.2023г., видно от известие за доставяне (лист

26 от делото).

В мотивите на постановлението е посочено, че същото се налага, тъй като ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо публично вземане, установено с горецитирания АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, в размер на 2050.91лв., в това число главница 1405.60 лв. и лихва 645.31 лв.

От материалите по делото се установява още, че ПНОМ с изх. № 23/ММО-3287 от 10.07.2023г. е оспорено по административен ред, като по повод подадената жалба е постановено обжалваното в настоящото производство Решение № 23/МСИ-958-1 от 22.08.2023г. на Директора на дирекция „Местни приходи и такси“ при община Перник, с което жалбата на Н.С.Н. е оставена без уважение.

В мотивите си издателят на решението е посочил, че публичният изпълнител е пристъпил към обезпечаване на изискуемо публично вземане, установено с АУЗД № 21-1270-1 от 29.06.2021г.по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, в размер на 2050.91лв., в това число главница 1405.60 лв. и лихва 645.31 лв., тъй като ще се затрудни събирането му.

Решението е връчено на оспорващия на 25.08.2023г., видно от известие за доставяне (лист 18 от делото), като жалбата срещу решението е подадена от Н.С.Н. на 07.09.2023г.

По делото като доказателства са приобщени още Заповед № 46 от 11.01.2023г. на кмета на община Перник за предоставяне на правомощия (лист 19-20); Заповед № С-68 от 01.12.2022г. на кмета на община Перник за заместване на държавни служители;

Заповед № 1535 от 03.08.2023г. на кмета на община Перник за разрешен отпуск (лист 23), Заповед № 417 от 01.04.2020г. на кмета на община Перник за предоставяне на правомощия (лист 24), Удостоверение за данъчна оценка № ********** от 10.10.2023г. (лист 45), издадено въз основа на съдебно удостоверение изх. рег. № 607 от 04.10.2023г. на Административен съд – Перник и Справка от 10.07.2023г. за остатък за плащане по АУЗД

№ 21-1270-1 от 29.06.2021г. (лист33).

На съда е служебно известно наличието на висящо административно дело № 174 по описа за 2023г. на Административен съд – Перник, с предмет на оспорване АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 21-1270-1 от 29.06.2021г.

При така установеното от фактическа страна, Административен съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като намери следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 140, ал. 1 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, в условията на нередовно съобщаване, от надлежна страна, срещу индивидуален административен акт /ИАА/, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност и след като е осъществено обжалване по административен ред, съобразно изискванията на чл.

197, ал. 1 от ДОПК, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е и ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Съгласно нормата на чл. 195 ДОПК обезпечителните мерки се налагат с постановление на публичния изпълнител. Същите се обжалват по реда на чл. 197 от ДОПК. На основание чл. 197, ал. 2 ДОПК, предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред настоящата инстанция, е решението на Директора на дирекция „Местни приходи и такси“ при община Перник, а по аргумент от нормата на чл.

197, ал. 3 от ДОПК, съдът извършва преценка и на законосъобразността на постановлението за налагане на обезпечителни мерки. Следователно, съдът, съобразно задължението си за пълна служебна проверка на законосъобразността на оспорвания акт по реда на чл. 168 от АПК, вр. §

2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали при издаването на двата административни акта (ПНОМ и решението на Директора на дирекция „Местни приходи и такси“ при община Перник, постановено по реда на чл.

197, ал. 1 от ДОПК) са спазени всички изисквания за законосъобразност - наличие на компетентност на органа, изискването за форма, спазване на материално-правните и процесуалните правила при издаването им и съобразяване с целта на закона.

На първо място съдът, счита че следва да отбележи, че наличието на висящ съдебен процес с предмет на оспорване АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 21-1270-1 от 29.06.2021г. не е предпоставка за отмяна на наложеното ПНОМ, още по – малко за обявяване на неговата нищожност. Общото правило по чл. 195, ал. 1 ДОПК, че подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания важи за окончателните обезпечителни мерки, които се налагат въз основа влязъл в сила или подлежащ на предварително изпълнение акт за установяване на публично вземане, който представлява изпълнително основание по чл. 165 ДОПК. В случая съществуването на изпълнително основание - АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 21-1270-1 от 29.06.2021г. не е спорно между страните по делото. Действително на съда е служебно известно, че АУЗД е оспорен пред съда, по адм. дело №

174 по описа за 2023г. на Административен съд – Перник, но съгласно чл.

209, ал. 2, т. 1 от ДОПК същия представлява изпълнително основание независимо дали е обжалван или не. В този смисъл изложените в жалбата аргументи са изцяло неоснователни.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган по чл.

197, ал. 1 от ДОПК, а именно Директора на дирекция „Местни приходи и такси“ при община Перник, оправомощен със Заповед № 46 от 11.01.2023г. на кмета на община Перник, в условията на заместване съгласно Заповед № С-68 от 01.12.2022г. на кмета на община Перник и Заповед № 1535 от 03.08.2023г. на кмета на община Перник и в рамките на установения в чл.

197, ал. 1 от ДОПК 14 - дневен срок.

Постановлението за налагане на обезпечителни мерки, също е издадено от компетентен орган - публичен изпълнител при община Перник, съгласно Заповед № 417 от 01.04.2020г. на кмета на община Перник, съгласно правомощията на този орган, определени в чл.

12, ал. 4, т. 1 и чл.

167, ал. 1, във вр. с чл. 195, ал. 3 от ДОПК. Във връзка с изложеното, не са налице основания за нищожност на оспорения индивидуален административен акт на посоченото основание.

Съдът констатира обаче, че при издаване на оспореното ПНОМ не са спазени изискванията към съдържанието му, регламентирани в чл. 196, ал. 1 от ДОПК. ПНОМ е издадено в изискуемата писмена форма, но при неспазване на изискването относно неговото съдържание.

Съдът споделя възражението на оспорващия, че при издаване на ПНОМ не е спазено въведеното с чл.

196, ал. 1, т. 3 от ДОПК изискване, доколкото не съдържа посочени в същата норма задължителни реквизити, а именно: фактическите и правните основания за издаването му, като в тази връзка същото се явява немотивирано.

Съгласно чл.

195, ал. 1 и 2 от ДОПК, подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания. Обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено.

Съгласно чл.

196, ал. 1, т. 3 от ДОПК, ПНОМ следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му. Мотивите на административния акт представляват единство от фактически и правни основания за издаването му, и тяхното наличие позволява на адресата да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Те имат съществено значение и при осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност, тъй като липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения акт.

В настоящия случай в ПНОМ е посочено само, че обезпечителната мярка се налага, тъй като ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо публично вземане, установено с АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 21-1270-1 от 29.06.2021г. Никъде в ПНОМ не посочено, какви факти обосновават констатацията на публичния изпълнител във връзка със затрудненото събиране на установеното и изискуемо публично вземане.

Съгласно чл.

195, ал. 1 и 2 от ДОПК, подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания. Обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено.

От съдържанието на постановлението, както и от съдържанието на цялата административна преписка, не могат да бъдат извлечени конкретни съображения във връзка с извършена преценка от публичния изпълнител за евентуално затруднено събиране на задълженията на оспорващия. Тази преценка би следвало да бъде извършена, като се вземе предвид размера на задълженията на Н.С.Н., изследва се наличното и имущество , вкл. и наличието на тежести върху това имущество. Едва след извършване на тази преценка, публичният изпълнител би следвало да пристъпи към налагане на обезпечителни мерки, като съответно прецени и вида на съответните обезпечителни мерки, подходящи по отношение на конкретното задължено лице. В конкретния случай изобщо не са изложени такива мотиви – как е извършена преценката за евентуално затруднено събиране на задълженията на оспорващия, как е преценен вида на процесната обезпечителна мярка и т. н.

Разпечатката съдържа 58 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6f0e6517-3b0d-48d9-96d5-4f56a03f4b75