Решение № 18762 от 17.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18762 гр. София, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ............... като разгледа докладваното от ............... Гражданско дело № 20231110132772 по описа за 2023 година обективно съединени иск за реално изпълнение и за обезщетение в размер на законната лихва, което длъжникът дължи при неизпълнение на парично задължение от деня на забавата с правно основание съответно чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.

149 от Закона за енергетиката и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, разгледани при условията на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс: като установителен иск за съществуване на вземане, за което е поискано издаване на заповед за изпълнение, и подлежащи на разглеждане по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.

1. ДОВОДИ, ВЪЗРАЖЕНИЯ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

С исковата си молба ...................., представлявано от председателя на управителния съвет ...................., с трето лице – помагач ....................., иска да бъде установено по отношение на ответницата Н. К. М. ЕГН**********, живееща в гр. .................., с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. ............. чрез пълномощника адвокат Д. Й. Ч., че същата му дължи следните суми:

2 850.98 лева за незаплатена топлинна енергия за времето от 01. V. 2017 година до 30. IV.

2019 година;

457.42 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 15. IХ. 2018 година до 06. Х. 2020 година включително;

26.54 лева за услугата дялово разпределение за времето от 01. IХ. 2017 година до 30. IV. 2019 година;

05.16 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 31. Х. 2017 година до 06. Х. 2020 година включително; законната лихва върху главницата за времето от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 19. Х. 2020 година до окончателното плащане; направените в заповедното и в исковото производство разноски.

1

Ответницата оспорва иска, като твърди, че не е собственица на топлоснабдения имот.

Вземането на ищеца било погасено по давност. Излага правни доводи, според които между страните не съществува облигационна връзка, по силата на която на ищеца да се дължи плащане.

Плащането на стойността на услугата „дялово разпределение“ се дължала на третото лице – помагач, а не на ищеца.

Третото лице – помагач не оспорва иска.

2. ОТ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА

УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

1. По собствеността и правото на ползване върху процесния топлоснабден имот:

На 03. Х. 2007 година в град .............. с ЕГН**********, .................... с ЕГН**********, ............. с ЕГН********** и .............. с ЕГН********** сключват с ответницата договор за покупкопродажба на недвижим имот, по силата на който се задължават да прехвърлят собствеността на процесния топлоснабден имот срещу цената от 45 000.00 €, която последната се задължава да заплати.

На същата дата ............... съставя за процесния договор представен по делото с исковата молба нотариален акт №..................

2. По отчитането на потребената топлинна енергия:

На 09. VI. 2020 година третото лице – помагач сключва с ищеца ...................... при общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закона за енергетиката, по силата на който ищецът възлага, а третото лице – помагач приема да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сгради с повече от един потребител в гр. София при спазване на Общите условия за извършване на услугата Дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране на 10. VIII. 2007 година с Решение №ОУ024. Договорът е представен по делото с исковата молба.

3. Сведения, почерпани от експертните заключения:

По делото е допусната техническа експертиза, чието заключение е представено в съда на 22.

IV. 2024 година от вещото лице В. Т. Т.. Видно от заключението, общият топломер се отчита по електронен път, като в 0000 часа в началото на всеки месец се снема показанието на топлинната енергия. Технологичните разходи се приспадат от отчетеното количество и разликата се разпределя между потребителите за отопление (имот и сградна инсталация) и битова гореща вода.

Изравнителните сметки са изчислени съобразно действащата Наредба №16-334 от 06. IV. 2007 година и изменението от 01. VI. 2014 година. За времето след 19. Х. 2017 година са начислени общо 2 056.88 лева. Сумите са изчислени без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях. Начислените суми за топлинна енергия са определени по прогнозно потребление, като в края на отоплителния сезон фирмата за дялово разпределение е изчислила реалното потребление на топлинна енергия и е извършила изравняване между начислената и дължимата сума съгласно действащите нормативни актове: Наредба №16-334 от 06. IV. 2007 година и изменението от 01. VI. 2014 година, Закона за енергетиката в редакцията му, действаща към момента на изчислението на количествата топлинна енергия, както и съобразно общите условия за продажба на топлинна енергия на ищеца. Технологичните разходи на топлинна енергия в 2 абонатната станция не са отчислени за сметка на ищеца.

На 25. IV. 2024 година вещото лице Л. Б. Б., живеещ в гр. ................... представя в съда заключение за извършена съдебно-счетоводна експертиза, според което към 23. IV. 2024 година няма данни за доброволни плащания. Непогасените задължения за времето след 19. Х. 2017 година възлизат на общо на 2 477.24 лева за топлинна енергия и 26.54 лева за дяловото разпределение.

Със сумите за възстановяване по изравнителни сметки за процесния период не са прихванати месечни сметки, които предхождат периода. Лихвата върху сумите, дължими след 19. Х. 2017 година, възлиза на 402.22 лева върху главницата за топлинна енергия и 05.71 лева върху главницата за дяловото разпределение.

3. С ОГЛЕД НА УСТАНОВЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА, ОТ ПРАВНА СТРАНА

СЪДЪТ НАМИРА СЛЕДНОТО:

1. По допустимостта на исковете:

На 19. Х. 2020 година ищецът подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс до Софийски районен съд. Исканата заповед е издадена на 25. II. 2021 година по частно гражданско дело №50501 по описа на съда за 2020 година.

Ответницата възразява срещу разпореждането за издаване на заповед за изпълнение в срока по чл.

414, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс. На 22. III. 2023 година съдът постановява Разпореждане №20084417, с което указва на ищеца в едномесечен срок да предяви иск относно вземането си и да довнесе дължимата държавна такса, като представи по частното гражданско дело доказателства за това по силата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс.

Съобщението е връчено на ищеца на 29. V. 2023 година. Искът по настоящото дело е подаден на 14.

VI. 2023 година, т. е. преди изтичане на едномесечния срок, следователно е допустим.

2. По основателността на иска за реално изпълнение на задължението за плащане на стойността на ползваната топлинна енергия:

По иска по чл. 79, ал. 1, предложение I от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката в тежест на ищеца е да установи: възникването на облигационното отношение с ответницата; доставката на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване в претендираните размери през процесния период.

В тежест на ответницата е да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения, а в случай, че се позовава на допуснати грешки при отчитане на топлинната енергия или при дяловото разпределение, в нейна тежест е да установи, че е предявила рекламация в нормативно установените срокове и същата е основателна.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че ответницата е била собственица на процесния топлоснабден имот през процесния период. Това обстоятелство се установява от представените по делото нотариални актове, описани по-горе.

От техническата експертиза се установява още, че в сградата, в която се нахожда имота, ищцовото дружество доставя топлинна енергия за битови нужди. За горното са представени и описани по-горе писмени доказателства.

Собствеността върху топлоснабдения имот и доставката на топлинна енергия от ищеца съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката поражда между страните облигационно отношение 3 с предмет доставяне на топлинна енергия за битови нужди на потребители при действие на Общите условия на ищцовото дружество. За действителността му не е необходима писмена форма, тъй като правоотношението се явява заварено по отношение на сега действащия Закон за енергетиката.

Приемането на Общите условия от абоната като част от отношенията между страните не е обусловено от отправянето на изрично волеизявление от страна на потребителя, а става по силата на закона след изтичане на срока за възражения и/или при отправено искане към ищеца за сключване на индивидуални условия, които да изключат общите такива.

По силата на това облигационно правоотношение ответницата е задължена към ищеца да заплаща цената на доставената топлинна енергия.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната сума, са приети писмени доказателства, представени от дружеството за дялово разпределение, както и заключение на съдебно-техническа експертиза.

Съдът кредитира изцяло заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза като компетентна и съответстваща на събрания по делото доказателствен материал.

Вещото лице посочва метода, по който е изчислена потребената количество топлинна енергия и за начина, по който са извършвани отчисленията на технологичните загуби.

От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че за процесния период по отношение на сградата, в която се намира имота на ответницата, е начислена топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция, включваща топлоенергия за отопление на имот, за сградна инсталация и за битова гореща вода.

Тук следва да се отбележи, че претендираните вземания не се установяват единствено от воденото от ищеца счетоводство и представените от него частни документи, а въз основа на изводите, направени в заключението по съдебно-техническата експертиза.

Не на последно място, по делото не се доказа ответницата да е заявила рекламации срещу извършеното дялово разпределение в установените нормативни срокове.

Затова може да се приеме за установено, че за времето след 19. Х. 2017 година стойността на потребената топлинна енергия, съгласно заключението на вещото лице, възлиза на сумата от 2 056.88 лева, формирана от фактурираната сума, коригирана със сумата от изравнителните сметки.

Ето защо съдът счита, че на ответната страна е доставена топлинна енергия на стойността, посочената от вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза. Съдът не кредитира размера на главницата за доставена топлинна енергия, посочен в съдебно-счетоводната експертиза, доколкото същият не отразява реално потребената топлинна енергия за имота, а отчита и направените осчетоводявания и прихващания за минал период, извън процесния.

Ответницата не твърди в отговора на исковата молба или в друг етап на процеса погасяване на задълженията чрез плащане, с оглед на което и съдът не може да приеме, че такова е извършено.

Ответницата поддържа, че вземането на ищеца е погасено по давност. Според чл. 111, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите вземанията за периодични плащания се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Според чл. 114, ал. 1 от същия закон давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а според чл. 116, б. „б“ давността се прекъсва с предявяване на иск, а ако искът не бъде уважен, давността не се смята прекъсната.

Съобразявайки цитираните разпоредби от Закона за задълженията и договорите, настоящият съдебен състав приема, че процесният случай попада в хипотезата на чл. 111: