Решение № 938 от 28.06.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 938 гр. София, 24.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело № 20221000500094 по описа за 2022 година

С решение от 21.07.2021г по гр.д. № 2784/2019г. на Софийски градски съд, I -3 състав, ЗД “Бул Инс“ е осъден да заплати на Е. А. М. на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата от 7 200лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 28.09.2018г, ведно със законната лихва от 15.01.2019г. до окончателното изплащане, като искът над присъдения размер до претендирания от 26 000лв е отхвърлен като неоснователен.

Решението е обжалвано само от ищцата Е. А. М. в отхвърлителната му част с оплаквания за неправилност. Конкретните доводи са за неправилно приложение на материалния закон /чл.52 ЗЗД/, поради това че не са съобразени действително търпените от ищцата вреди – тежестта на травмата счупване на дясна лъчева кост и другите по–леки по вид увреди, търпените неудобства от имобилизацията и периода на възстановяване, както и обществено-икономическите условия на живот към релевантния момент. На следващо място се поддържа, че с оглед на механизма на ПТП не се установява принос от страна на пострадалата, защото автомобилът е извършвал маневра на заден ход в забранена посока.

Евентуално, ако въззивният съд приеме съпричиняване, се оспорва възприетият в стойностно изражение размер, който бил несъизмеримо висок спрямо доказаните груби нарушения на водача. Иска се отмяна на решението в обжалваната му отхвърлителна част и вместо това постановяване на ново по същество, с което се уважи искът в претендирания размер за разликата до 26 000лв.

1

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия –ответник с развити подробно съображения против оплакванията и искане за потвърждаване на решението в обжалваната му отхвърлителна част.

Софийският апелативен съд, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема следното:

Решението е валидно и допустимо в обжалваната му отхвърлителна част /чл.269, изр.първо ГПК/. В осъдителната си част не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Предмет на разглеждане пред първата инстанция са били обективно съединени преки искове против застраховател за компенсация на търпени имуществени и неимуществени вреди с пр. осн. чл.432 ал.1 ГПК, причинени при пътно-транспортно произшествие по вина на водача на МПС, застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.

Пред първата инстанция не е имало спор относно наличието на валидно застрахователно правоотношение по риска гражданска отговорност и образуването на преписка по щета по заявление на пострадалия преди подаване на иска, с което се обосновава допустимостта и легитимацията на ответното дружество.

Предвид частичното влизане в сила на атакувания съдебен акт – в осъдителната му част, следва да се приеме, че със сила на пресъдено нещо са установени елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 КЗ, включително причинените на ищцата неимуществени и имуществени вреди в резултат на противоправното поведение на водача на л.а.Деу Рейвър рег. № *** М. П., изразяващи се в нарушаване правилата за движение /чл.40, ал.1 и ал.2 ЗДвП/, който при движение на заден ход не е съблюдавал пътя и че няма да представлява опасност за другите участници и така реализирал пътно транспортно произшествие, при което причинил средна телесна повреда на ищцата, изразяваща се в трайно затруднение на движенията на десния горен крайник, за което е признат за виновен с решение по НАХД № 3759/2019г. на СРС, 116 нак.състав.

С оглед на заявените в жалбата оплаквания и възраженията в отговора, предметът на въззивен контрол се свежда до размера на обезщетението за причинените на ищцата неимуществени вреди и наличието или не на принос от нейна страна за настъпване на вредите, поради пресичане на необозначено място, както и неговото стойностно изражение спрямо вината на деликвента.

Пред първата инстанция е изяснен механизма на произшествието, настъпило на 28.09.2018г. около 08:15 ч. между лек автомобил Деу Рейсър и пострадалата пешеходка, като реализирано при движение на автомобила на заден ход по десния клон на ул. Христо Силянов в посока надясно по ул. Никола Жеков, предназначен за движение в друга посока.

Левият клон бил предвиден за движение направо през ул. Никола Жеков по ул. Народни будители и наляво по ул.Никола Жеков, при които отклонения се оформял триъгълник забранен за движение на автомобили и пресичане на пешеходци. Пострадалата от своя страна предприела косо пресичане зад автомобила, позициониран от лявата й страна.

Пресичането според вещото лице е косо, защото при удара с автомобила, движещ се на 2 заден ход, тя е паднала, подпирайки се с дясната си ръка на пътната настилка, при което е счупила лъчевата кост в долния й крайник. Според решаващите изводи на вещото лице причини за настъпване на ПТП са субективните действия на водача на МПС, който е предприел движение на заден ход преди да се убеди по несъмнен начин, че пътят е свободен и няма да застраши останалите участници в движението, както и пресичането на пешеходката на място, което не е определено за тази цел.

Според заключението по приетата пред първата инстанция медицинска експертиза в пряка причинна връзка с пътния инцидент пострадалата пешеходка е получила счупване на долния край на дясна лъчева кост – закрито; контузия и подкожно кръвонасядане в областта на челото на главата, в дясно; контузия на носа; кръвонасядане на клепачите на дясното око и охлузване на дясната буза; отоци и охлузвания по дясната подбедрица.

Непосредствено след инцидента е била отведена в болнично заведение, където е извършена с локална анестезия мануална репозиция на закритото счупване на долния край на дясната лъчева кост и е поставена гипсова имобилизация. Ищцата е била с гипсовата имобилизация 40 дни, след което се е започнала раздвижване в домашни условия. През този период е търпяла болки и страдания, които през първия месец са били с интензивен характер. Периодът на пълно възстановяване е определен от вещото лице обичайно от 2 до 4 месеца при нормален оздравителен процес, както е протекъл при ищцата. При извършения от вещото лице медик преглед ищцата е споделила субективни оплаквания за лесна уморяемост и невъзстановени напълно движения в дясната китка и лявата раменна става.

Обективно при прегледа е установена ограничена абдукация при лява раменна става.

От показанията на разпитания свидетел М. /син на ищцата/, които следва да бъдат ценени в частта, в която се подкрепят от изводите на експертизата, се установява, че след инцидента е имала болки, ръката й била счупена над китката и имала наранявания по лицето и тялото. В продължение на 1месец не можела да се обслужва сама, поради това се наложило да ползва болнични, за да помага за ежедневните й нужди. Не можела да става сама първите 40дни, помагал й да се надигне и раздвижи.Силни болки имала през първия месец. Към момента ръката й била възстановена, но избягвала да вдига тежки предмети и вече не пазарувала сама.

С оглед на събраните и обсъдени доказателства, настоящият състав достига до извода, че първоинстанционният съд не е приложил правилно принципа на чл.52 ЗЗД в съответствие с разясненията, дадени в т.11 на ППВС № 4/1968г, тъй като не е отчел в достатъчна степен всички обстоятелства, свързани с физическите и морални страдания на пострадалото лице. В тази насока следва да се има предвид възрастта на ищцата 75години, в която възстановителните процеси протичат по-бавно, вида и тежестта на получените увредифрактура на горен крайник, причинила интензивни болки за период от 30дни и неудобства, свързани с обездвижване и необходимост от чужди грижи за период от 40дни, както и други по-леки по вид наранявания, които по съвкупност са лишили ищцата от възможност за нормално функциониране и обслужване за период около 4месеца. Следвало е да се вземат предвид и остатъчните последици във връзка с посочения дискомфорт и болков синдром при 3 физическо натоварване, както и установеният дефицит в движенията в областта на увредената ръка, които въпреки че не се отразяват съществено на обема на движение, са източник на неблагоприятни изживявания и създават трудности в ежедневието.

Обсъдените вече обстоятелства във връзка с вида и характера на травмите, момента на настъпване на вредите /2018г/, включително и завишените лимити на застрахователните покрития по застраховка „Гражданска отговорност“ след 01.01.2010г., дават основание настоящият състав да приеме, че сумата от 20 000лв би била справедливо обезщетение за търпените физически и морални страдания.

В рамките на така определения от настоящия състав размер на обезщетението ще следва да се разгледа другото оплакване, повдигнато с жалбата на ищцата относно липсата на принос или евентуално за неговото намаляване в стойностно изражение спрямо основната вина на прекия извършител.

За да е налице съпричиняване от правна страна по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно, което виждане е последователно застъпвано в съдебната практика по приложение на цитираната норма, включително със задължителната по смисъла на чл. 290 от ГПК /пр.решение № 169/28.02.12 г. по т.д. № 762/10 г. на ВКС-ІІ т.о.; реш.№ 58/29.04.2011 г. по т.д. № 623/2011 г. на ВКС-ІІ т.о./. Между страните няма спор, установява се и от събраните по делото доказателства – автотехническа експертиза, включително и писмените доказателства, че пострадалата е предприела косо пресичане зад автомобила, позициониран от лявата й страна, навлизайки на пътното платно на място, което не е предвидено за пешеходци, при добра видимост както за водача на лекия автомобил, така и за самата пешеходка, която не е имала обективни причини да не забележи опасността и да я избегне. С пресичане на необозначено за целта място, пешеходката е нарушила установените от закона правила за движение по пътищата (чл.113 от ЗДвП) и се е поставила в риск. Съобразявайки тези обстоятелства, както и установените вече нарушения на водача на лекия автомобил - движение на заден ход без да съблюдава пътя и да се увери, че не представлява опасност за другите участници, фактът, че се е движел в забранена за него посока, както и вмененото му по закон засилено внимание, когато се касае за уязвими участници, настоящият състав приема, че приносът на пешеходката е значително по-нисък от този на виновния водач и следва да се определи в размер на 20%, вместо приетите 40% от първата инстанция.

При този извод определеното обезщетение от 20 000лв ще се намали с 20% или с 4 000лв на 16 000лв. В обобщение на изложеното, въззивната жалба се явява частично основателна и това ще има за последица отмяна на решението в обжалваната отхвърлителна част за разликата от 8 800лв и присъждане на допълнителна главница в този размер, ведно със законната лихва от приетия от първата инстанция начален момент 15.01.2019г. В останалата обжалвана отхвърлителна част решението ще подлежи на потвърждаване.

По отговорността за разноски.

4

При този изход на делото следва да се редуцират присъдените пред първата инстанция в тежест на ищцата разноски съразмерно на отхвърлената част над размер от 807,69лв, вместо присъдените от първата инстанция от 1518,28лв. Допълнително в полза на адв.О. ще се присъди сумата от 744лв, представляваща разликата между присъденото възнаграждение /с определение по чл.248 ГПК, неразделна част от решението с вкл.ДДС/ в размер на 828лв и действително дължимото при този изход на делото в размер от 1572лв с ДДС. В тежест на ответника ще следва да се присъдят и дължимите държавни такси предвид, че ищцата е освободено лице по чл.83, ал.2 ГПК в размер на 640лв пред първата и 320лв пред въззивната инстанция.