Решение № 13498 от 07.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13498 гр. София, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20251110153436 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу Р. Н. Б., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл.

86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Р. Н. Б. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 1498.13 евро/2930,09 лв. - главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в ********, ап. 9, за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва от 31.07.2025 г. до изплащане на вземането, и 297.14 евро/581,16 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 24.07.2025 г.; 33.47 евро/65,47 лв.- главница за цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.06.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва от 31.07.2025 г. до изплащане на вземането, и 08,85 евро/17,31 лв.- мораторна лихва за периода от 15.08.2022 г. до 24.07.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 2434/2025 г. по описа на РС-Враца.

Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по общи условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот топлинна енергия за исковия период, чиято стойност не е платена в предвидените срокове от ответника в качеството на клиент на топлинна енергия, съгласно чл.

153, ал. 1 от ЗЕ. Претендира се право на обезщетение по чл. 86 от ЗЗД.

Ответникът, чрез особен представител, получил препис от искова молба с приложения на 06.02.2026 г. в законоустановения едномесечен срок, който е изтекъл на 06.03.2026 г., вкл., на осн. чл. 60, ал.3 от ГПК, не е подал отговор на искова молба. Подал е изявление от 09.03.2026 г., с което оспорва исковете с довод, че не е ползвал имота, който се обитавал от трето лице, чието задължение е до 1/3 ид.ч.

Третото-лице помагач „Д.“ ООД на страна на ищеца не взима становище по предявените искове, представя писмени доказателства.

1

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложения по делото нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане № 98, том XXI, дело № 3549/87 г. на I нотариус при Ленински районен съд се установява, че Р. Н. Б. е придобил правото на собственост върху 1/3 ид.ч. от апартамент № 9, находящ се в ********, а Г. Н.а Б.а – върху 2/3 ид.ч. от същия недвижим имот.

От приложените справки от НБД Н се установява, че Р. Н. Б. е починал на 08.03.2020 г., а Г. Н.а Б.а – на 11.03.2017 г. като и двамата за свой единствен наследник по закон са оставили ответника Р. Н. Б. (брат) – чл. 8, ал. 1 ЗН.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „(с)обствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.“ Сключването на писмен договор не е условие за възникване на облигационната връзка– арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, а изрично писмено изявление на потребителя за приемането на ОУ законът не въвежда като условие за възникване на правоотношението.

Качеството потребител на топлинна енергия се свързва с принадлежността на вещно право на собственост върху имота, а то в конкретния случай през исковия период принадлежи на ответника, на основание наследствено правоприемство. Не се твърди и не се доказва, че е сключен индивидуален договор за продажба на топлинна енергия с трето лице.

Ирелевантно е дали ответникът фактически е обитавал имота.

Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 от ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл. 139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са избрали лице, регистрирано по реда нa чл.139а, за извършване на услугата дялово разпределение) като сумите за дялово разпределение се заплащат от потребителите на продавача - чл. 36 от ОУ.

На основание чл. 146, ал.1, т. 3-4 от ГПК е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че е извършена доставка и услуга дялово разпределение в размер на предявените искове.

Съдът, като взе предвид гореизложеното, приема исковите претенции за главници за доказани по основание и размер.

Съобразно приложимите Общи условия от 2016 г., а именно чл. 33, ал. ал.

1 и ал. 4 от продавачът начислява лихва за забава само върху задълженията по чл.

32, ал. 3, съответно само върху сумите по изравнителните сметки, които съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Ответникът не твърди и не доказва да е 2 погасил в срок паричното вземане за главница за цена на доставка на топлинна енергия, поради което ищецът има право на обезщетение за периода на забавата.

Доколкото искът е доказан по основание, съдът намира, че относно размера му следва да се приложи разпоредбата на чл. 162 ГПК. Изчислен от съда на основание чл. 162 ГПК и въз основа на приложените по делото писмени доказателства, в това число представени от ищеца съобщения към фактури и представени от третото лице помагач индивидуални справки за използвана топлинна енергия за исковия период, мораторната лихва за периода на забава от 15.09.2023 г. до 24.07.2025 г. за забавено изпълнение за дължимата главница за цена на топлинна енергия възлиза на сумата 294.32 евро/575,64 лв. С оглед изложеното исковата претенция по чл. 86 ЗЗД е частично основателна и следва да се уважи за сумата 294.32 евро/575,64 лв., а за разликата над нея до пълния предявен размер от 297.14 евро/581,16 лв. – следва да се отхвърли.

Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен иска за мораторна лихва за неплатена услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36, ал. 2 от ОУ не се установява уреден ред и начин за заплащане на услугата, което касае и въпросът с изпадането в забава при неточно изпълнение в темпорален аспект. Освен това, не се представя и покана до длъжника за плащане, поради което правото на парично вземане съдът приема, че не е възникнало.

Търсеното парично задължение за главница е дължимо и изискуемо, и като законна последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 31.07.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски, съразмерно на уважената част от исковете, за сумата общо 543,19 евро за платени държавна такса, възнаграждения за особен представителадвокат на ответника и юрисконсулт. Юрисконсултското възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37 от ЗПП, е определено от Съда в предвидения минимален размер по чл. 25 и чл. 26 от НЗПП.

Предвид горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. Н. Б., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: ***********, на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл.

200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 1498.13 евро/2930,09 лв. - главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в ********, ап. 9, за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва от 31.07.2025 г. до изплащане на вземането, и сумата 294.32 евро/575,64 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 24.07.2025 г.; сумата 33.47 евро/65,47 лв.- главница за цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.06.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва от 31.07.2025 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 2434/2025 г. по описа на РС-Враца; като иска за мораторна лихва над уважения размер от 294.32 евро/575,64 лв. до пълния предявен размер от 297.14 евро/581,16 лв. и иска за сумата 08,85 евро/17,31 лв.- мораторна лихва за периода от 15.08.2022 г. до 24.07.2025 г., начислена върху главницата за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.06.2022 г. - 30.04.2024 г. – ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА Р. Н. Б., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление:

3

***********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 543,19 евро – съдебни разноски по ч.гр.дело № 2434/2025 г. по описа на РС-Враца и гр. дело № 53436/2025 г. по описа на СРС.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Д.“ ООД на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4