Решение № 5398 от 22.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5398 гр. София, 22.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20241100509132 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 9873/23.05.2024 г., постановено по гр.д. № 58 185/2023 г. на СРС, ГО, 78 състав е ОТХВЪРЛЕН изцяло искът с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявен от „Софийска вода” АД срещу „Софийски имоти” ЕАД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 20 669,74 лв. главница за доставени от ищеца В и К услуги до имот с адрес:гр. София, ж.к. “Христо Смирненски“, ул. “********, кл. № 1********, по фактури издадени в периода 21.01.2022 г. – 23.03.2022 г. за период на консумация 13.08.2021 г. – 10.02.2022 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК (28.06.2023 г.) до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 24.07.2023 г. по ч.гр.д.

№ 36 094/2023 г., по описа на СРС, 78 състав по описа на СРС.

Подадена е в срок въззивна жалба вх. № 198576 от 17.06.2024 г., дата изпращане по пощата 14.06.2024 г., на „Софийска вода“ АД срещу решението.

Излага се в жалбата, че неправилно СРС е приел, че макар аварията да е настъпила в имота на ответника, след водомерния възел и при сградното водопроводно отклонение, то ответникът не отговарял за потребеното количество вода, отчетена през водомера. Сочи, че до имота са доставени посочените обеми вода – 6 925 куб.м., като са извършени два реални отчета на 13.08.2021 г. и на 14.01.2022 г. Сочи, че след спиране на водата от ищеца въззивник чрез тротоарен спирателен кран на 28.01.2022 г., за следващия отчетен период отново през същия водомер са отчетени като потребени едва 116 куб.м. вода. Поддържа, че съгласно Нареда № 4 поддържането и 1 ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на потребителите, които отговарят за повредите по сградната водопроводна инсталация след водомерния възел.

В случая аварията е възникнала в имота на ответника, след водомерния възел и по сградната водопроводна инсталация, като количествата вода са отчетени от водомера.

Ищецът бил взел спешни мерки за спиране на водата, но до спирането й през водомера са минали количества вода, чиято цена се претендира.

Подаден е отговор от ответника и въззиваем „Софийски имоти” ЕАД от 05.08.2024 г., с който се оспорва въззивната жалба. Сочи, че на 17.01.2022 г. ответникът получил сигнал от ищеца, че в имота му /имота на ответника потребител на В и К услуги/ има теч на вода. При съвместен оглед на 17.01.2022 г. се установило, че аварията е в имота му, като водата е запълнила водопроводната шахта, извира от нея и се разлива по почвата. Водоподаването обаче било спряно от ищеца едва на 28.01.2022 г. чрез поставяне на тротоарен спирателен кран. На 01.02.2022 г. служители на ответника извършили проверка в имота и установили, че в имота въпреки крана продължава да тече вода, което се установявало и от заключението на СТЕ, с което се потвърждава автентичността на запис на разлива в шахтата от 01.02.2022 г. Поради факта, че водоподаването не е спряно веднага и своевременно от ищеца / а едва на 28.01.2022 г. и то не непълно/ то ответникът въззиваем оспорва иска. Сочи, че ищецът и въззивник не е положил своевременни усилия да спре водоподаването, за да може ответникът да отстрани аварията. Цитира определение № 537/01.10.2015 г. по к.д. № 3496/2014 г., Второ ТО, ВКС. Оспорва до имота да са доставени твърдените количества В и К услуги. Съгласно Наредба № 4 операторът бил длъжен да провежда мероприятия за установяване на течове.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

Съдът намира, че решението е неправилно и следва да бъде отменено, а искът – уважен, до размера от 20 326,26 лв. Решението следва да бъде потвърдено в отхвърлителната част за горницата над уважения размер от 20 326,26 лв. до пълния предявен размер от 20 669,74 лв.

Със заявлението и исковата молба ищецът „Софийска вода” АД твърди, че по фактури, издадени в периода 21.01.2022 г. – 23.03.2022 г., за водоснабден обект с адрес: гр. София, ж.к. “Христо Смирненски“, ул. “********, период на консумация 13.08.2021 г. – 10.02.2022 г., ответникът е потребил в имота си В и К услуги на стойност 20 669,74 лв. Противно на соченото в отговора на исковата молба, то в заявлението и в исковата молба изрично е посочен периодът на консумация и периодът на фактуриране, като Заповедта за изпълнение е издадена при пълно уважаване на заявлението.

Твърди се в исковата молба, че ответникът е собственик на ½ ид.ч. от къща близнак с адрес гр. София, ж.к. “Христо Смирненски“, ул. “********, който обект е водоснабден. Излага се в исковата молба, че е извършен самоотчет на 13.08.2021 г.

/начало на исковия период/, според който, а и съгласно приемо-предавателен протокол от 01.07.2021 г., то към 13.08.2021 г. /начало на исковия период/ показанието на 2 монтирания в имота индивидуален водомер № 1721044040, пломба № 1661046, е било 26 куб.м.

Сочи, че съгласно Наредба № 4 потребителите, а не ищецът отговарят за повредите по сградната водопроводна инсталация след водомерния възел. Във връзка с установено от ищеца необичайно високо потребление в имота през м. 01.2022 г. авариен екип на ищеца посетил имота и установил авария – теч. Течът бил в имота на ответника, след водомерния възел, след общия водомер, на сградното водопроводно отклонение. На дата 28.01.2022 г. бил поставен от ищеца спирателен кран.

Ответникът обаче дължал заплащане на преминалите през водомера количества вода, засечени чрез реален отчет от дата 14.01.2022 г. СТИ било изправно и пломбирано.

Задължение на ответника било да поддържа инсталациите вкл. сградното водопроводно отклонение след водомерния възел, а ищецът отговарял за инсталациите само до границата с вътрешната/площадкова, дворна/ водоснабдителна мрежа.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска. Оспорва да е потребил сочените количества В и К услуги в исковия период.

Не оспорва следните факти: че на 17.01.2022 г. получил уведомление по телефона от служители на ищеца относно това, че в имота има необичайно голямо потребление на вода; че при посещение на имота / с наскоро освободен наемател / се установило, че има авария – теч, “в имота на Софийски имоти АД“. Ответникът не спори аварията да е била след водомерния възел, в имота му. Ответникът не оспорва и във водомерната шахта да е бил монтиран процесният индивидуален водомер № 1721044040, пломба № 1661046, който е бил “проверен и в измервателна годност“. Не оспорва и факта на самоотчета от на 13.08.2021 г. и на реалния отчет на 14.01.2022 г.

Не оспорва и през водомера да са минавали количества вода – стр. 4 от отговора.

Оспорванията на ответника са следните. Ответникът навежда, че тротоарният спирателен кран от ищеца е бил монтиран едва на 28.01.2022 г. / или 11 дни след установяване на аварията на 17.01.2022 г./, като през тези 11 дни водата е продължала да преминава през водомера. По този довод оспорва иска – оспорва да е потребил сочените количествата В и К услуги. На второ място излага, че на 01.02.2022 г. ответникът отново посетил имота и установил, че въпреки поставения спирателен кран, то вода в шахтата продължавала да тече. Шахтата в имота продължавала да се пълни с вода. Бил направен видеоклип на шахтата на 01.02.2022 г., относно който моли да се назначи СТЕ за автентичност, евентуални манипулации и какво се вижда на него.

Поради това оспорва течът да е бил преустановен на 28.01.2022 г., на 01.02.2022 г. или след това. Оспорва иска вкл. като недоказан по размер.

При липса на спор относно това, че в исковия период ответникът е собственик на процесния водоснабден имот и имотът е свързан с водоснабдителната и канализационната система, то по така предявения иск в тежест на ищеца е било да докаже количествата доставени до имота В и К услуги в периода 13.08.2021 г. – 10.02.2022 г. и начина им на отчитане.

В тежест на ответника е било да докаже възраженията си, вкл. че поради несвоевременно спиране на водата до имота през водомера са преминали количества вода, което е могло да бъде предотвратено от ищеца; че въпреки поставения спирателен кран на 28.01.2022 г., то вода в шахтата е продължавала да тече и след 28.01.2022 г.

Според чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и 3 канализационните системи /Наредба № 4/, потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища или нежилищни имоти в сгради – етажна собственост.

Страните не спорят, а и се установява от доказателствата, че в исковия период 13.08.2021 г. – 10.02.2022 г. ответникът е собственик н на ½ ид.ч. от къща близнак с адрес гр. София, ж.к. “Христо Смирненски“, ул. “********, кл. № 1********, който обект е водоснабден – присъединен към водоснабдителната и канализационната система. Видно от заявление вх. № М-2831/07.07.2021 г. /л. 9/ и приемо-предавателен протокол от 01.07.2021 г. /л. 8/ ответникът е собственик на имота и имотът непосредствено преди началото на исковия период е освободен от наемател.

Видно от протокола в имота на ответника, след водомерния възел, е поставен във водопроводната шахта индивидуален водомер № 1721044040, пломба № 1661046.

При опразването на имота наемодателят / ответникът/ и наемателят са отчели показание от 26 куб.м. потребена вода. Това е и възприетото от ищеца считано от 13.08.2021 г. /начало на периода на потребление/ показание на водомера.

Ответникът не спори, а и се установява от заключението на СТЕ от 29.01.2024 г.

/л. 64/, неоспорено в с.з. от 08.02.2024 г. относно изводите в него за отчитането на водомера, че: на първо място водомер № 1721044040, пломба № 1661046 в исковия период е бил проверен и в измервателна годност, работещ; на второ място, че през него е преминавала вода и се е отчитала.

Ответникът не оспорва, а и в.л. го е установило, че след извършения самоотчет от 13.08.2021 г. е извършен реален отчет на показанията на водомера на дата 14.01.2022 г. По време на този отчет се установило, че през водомера, който е изправен, са преминали за периода 6 951 куб.м. вода. Това се установява и от фактура № 0111326438/21.01.2022 г. и кредитно известие № 0120136348 /л. 18 – л. 21/. В.л. дава заключение, вкл. след посещение на имота, че средството за търговско измерване водомер № 1721044040, пломба № 1661046 се намира в имота на ответника, след водомерния възел, в шахта в имота на ответника. Сочи, че водомерът е в сроковете на метрологичния контрол и същият е изправен. При реален отчет на 14.01.2022 г. е отчетено реално потребление на вода в сочения от ищеца обем за периода 13.08.2021 г. – 10.02.2022 г.

На 14.01.2022 г. били отчетени като минали през водомера 6 951 куб.м. вода, като след съпоставяне със самоотчета от 13.08.2021 г. за 26 куб.м. е дължима цената на 6 925 куб.м. вода на стойност 20 326,26 лв. Това е и количеството В и К услуги по фактура № 0111326438/21.01.2022 г., която се отнася за процесния период, който завършва на 10.02.2022 г.

Неоснователни са оспорванията на ответника. Между страните не е спорно, че в рамките на исковия период на консумация 13.08.2021 г. – 10.02.2022 г. в имота на ответника, при сградното водопроводно отклонение /или след водомерния възел, с който имотът на ищеца е присъединен към водоснабдителните системи/ е настъпила авария.