Решение № 214 от 26.04.2023, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 214 град

Плевен, 26.04.2023 Г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – трети касационен състав, в съдебно заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ

ГОСПОДИНОВ

ЧЛЕНОВЕ:

1.СНЕЖИНА ИВАНОВА

2.ВИОЛЕТА НИКОЛОВА при секретар Цветанка Дачева и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Виолета Николова по касационно административно дело №38/2022 г. по описа на АС-Плевен, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е въз основа на предложение с вх.№ 248/13.01.2023г. на прокурор от Районна прокуратура гр.Плевен, в което се иска възобновяване на административно наказателното производство, свързано с издаването на Наказателно постановление (НП) № 19-0938-006894/09.09.2019г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен. Твърди се в предложението, че в РП-Плевен е образувано досъдебно производство № ЗМ 106/2021г. по описа на РП-Плевен с внесен обвинителен акт срещу Х.А.А. за престъпление по чл.270, ал.1 от НК, за това че на 27.07.2019г. в гр.Плевен, по ул.“П.Р.Славейков“, до сградата на АС-Плевен противозаконно пречил на органи на властта – младши автоконтрольори в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен Г.Н.Р., С.Г.К., М.П.Н. и К.Ч.П., да изпълнят задълженията си като автопатрул по пътен контрол съобразно чл.165, ал.2 т.1 от ЗДвП и чл.30, ал.1 т.5 от ЗМВР, като нарушил задълженията си по чл.170, ал.4 от ЗДвП, да окаже съдействие на контролиращ орган, а именно в качеството на водач на мотоциклет марка „дукати“ червен на цвят, без регистрационна табела не спрял на подадени му своевременно ясни звукови и светлинни сигнали от водача на полицейския автомобил при предприето проследяване на управлявания от него мотоциклет като продължил движението си до село Гривица – престъпление по чл.270, ал.1 от НК. Посочва се в предложението, че в хода на НОХД 2055/22г. по описа на РС-Плевен съдията докладчик приел, че издаденото Наказателно постановление № 19-0938-006894/09.09.2019г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен е влязло в сила, поради което с определение от 08.12.2022г. спрял наказателното производство на основание чл.

248, ал.5 т.3 вр. чл. 251, ал.1 вр. чл. 25, ал.1 т.5 от НПК. Съдията докладчик по НОХД 2055/22г. по описа на РС-Плевен приел, че при обжалването на Наказателно постановление № 19-0938-006894/09.09.2019г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен пред друг състав на ПлРС, производството било прекратено поради наличие на данни за извършено престъпление от общ характер , без да се произнесе по същество.

Ето защо НП № 19-0938-006894/09.09.2019г. следва да се счита за влязло в сила.

Твърди се в предложението на наблюдаващия прокурор, че двете производства са с идентичен предмет и имат за цел спрямо лицето Х.А.А. да бъде реализирана отговорност за извършено обществено опасно деяние. Иска се от съда да постанови решение, с което да възобнови административно наказателното производство, свързано с издаването на Наказателно постановление №

19-0938-006894/09.09.2019г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, издадено срещу Х.А.А..

В съдебно заседание вносителят, редовно призован, не се явява.

Ответникът Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, редовно призован не се явява и не се представлява.

Заинтересованата страна Х.А.А., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Контролиращата страна – Окръжна прокуратура гр.Плевен, редовно призована, се представлява от прокурор Иван Шарков, който взема становище за основателност на предложението на прокурора от РП-Плевен и моли съда да го уважи.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна и правна страна следното:

Предложението за възобновяване на основание чл. 70, ал.2 т.5 вр. ал.1 т.1 от ЗАНН е допустимо, тъй като е направено от компетентния за това орган по чл. 72, ал. 1 от ЗАНН-наблюдаващ прокурор по Досъдебно производство № ЗМ 106/21г. по описа на РП-Плевен. В тази насока са приобщените по делото протокол за избор на наблюдаващ прокурор, постановление за образуване на досъдебно производство от 18.02.2021г., както и постановление за привличане на обвиняем от 17.08.2022г.

Разгледано по същество предложението е основателно.

Установява се от материалите по НАХД

№1027/20202г. по описа на РС-Плевен, че на Х.А.А. *** бил съставен акта за установяване на административно нарушение (АУАН) АА ф.№250721/09.08.2019г. за това, че на 27.07.2019г. в 17,40 в гр.Плевен управлява мотоциклет Дукати, без регистрационен номер, с рама № ZDM1XBGV09B007789, без същият да е регистриран по надлежния ред, при подаване на звуков и светлинен сигнал в движение от лек автомобил „Киа“ с рег.№ ******, не освобождава достатъчно платното за движение и при създадената необходимост не спира и след извършена проверка се установило, че не притежава валидно свидетелство за управление на МПС , отнето по административен ред след справка в АНО- нарушения на чл. 140, ал.1, чл.140, ал.1 и чл. 150, ал.1 от ЗДвП. Видно от съдържанието на АУАН на 21.112.2019г. Х.А.А. отказал да подпише акта, удостоверено с подпис на свидетел.

Въз основа на АУАН АА250721/09.08.2019г. било издадено Наказателно постановление № 19-0938-006894/09.09.2019 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, с което на Х.А.А. за нарушение на чл. 104, ал.1 от ЗДвП, затова че на 27.07.2019г. в 17,40 часа в гр.Плевен, ул.“П.Р.Славейков“ до №21, като водач на мотоциклет Дукати, без регистрационен номер, с рама № ZDM1XBGV09B007789, при подаване на звуков и светлинен сигнал в движение от лек автомобил „Киа“ с рег.№ ******, не освобождава достатъчно платното за движение за преминаване на МПС със специален режим на движение и съпровожданите от него пътни превозни средства, на основание чл. 179, ал.1 т.6 от ЗДвП била наложена Глоба в размер на 150 лв. НП-то било връчено на А. на 19.05.2020г.

На 21.05.2020г. Х.А.А. подал с жалба вх.№ 316000-18043/21.05.2020г. по описа на ОД на МВР-Плевен. Било образувано НАХД № 1027/2020г. по описа на РС-Плевен. С определение от 28.09.2020г. съставът приел, че в хода на съдебното следствие са налични доказателства за извършени престъпления по чл.270, ал.1 и чл.325, ал.2 от НК, поради което прекратил на основание чл.33, ал. 2 от ЗАНН съдебното производство по НАХД № 1027/2020г. по описа на РС-Плевен и сезирал РП-Плевен. Определението е влязло в сила на 21.10.2020г.

С постановление от 18.02.2021г. на прокурор от РП-Плевен било образувано досъдебно производство за това, че на 27.07.2019г. в гр.Плевен и с.Гривица е попречено на орган на властта – младши автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР-Плевен – К.Ч.П. да изпълни задълженията си, свързани с контрол на движението по пътищата – престъпление по чл.270, ал.1 от НК.

С постановление от 17.08.2022г. Х.А. А. бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 270, ал.1 от НК, за това че на 27.07.2019г. около 17,40 часа в гр.Плевен, ул.“П.Р.Славейков“ противозаконно пречил на орган на властта – К.Ч.П. – мл. Автоконтролъор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, С. Г.К. – мл.автоконтролъор в сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР-Плевен и Г.Н.Р. - мл.автоконтролъор в сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР-Плевен, да изпълнят задълженията си като автопатрул по пътен контрол съобразно чл. 165, ал.2 т.2 от Закона за движение по пътищата и чл.30, ал.1 т.5 от ЗМВР, като нарушил задълженията си по чл.170, ал.4 от ЗДвП – да окаже съдействие на контролиращ орган, а именно в качеството си на водач на МПС-мотоциклет марка „Дукати“, червен на цвят, без регистрационна табела, не спрял на подадени му своевременно ясни звукови и светлинни сигнали от водачите на полицейските автомобили при предприето проследяване на управлявания от него мотоциклет, като продължил движението си до село Гривица. С Постановлението от 17.08.2022г. на лицето е взета мярка за неотклонение "Подписка".

Въз основа на обвинителен акт срещу Х.А. А. било образувано НОХД № 2055/2022г. по описа на РС-Плевен. С определение от 08.12.2022г. на основание чл.248, ал.5 т.3 вр. чл. 251 ал.1 вр. чл.25, ал.1 т.5 от НПК съставът на РС-Плевен спрял наказателното производство по НОХД № 205582022г. по описа на РС-Плевен и предоставил възможност на РП-Плевен в едномесечен срок от спирането да изготви предложение за възобновяване на административно наказателното производство по НП № 19-0938-006894/09.09.2019г., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен.

С предложение от 13.01.2023г.е иницирано настоящето производство.

Горната фактическа обстановка се установява от материалите по НАХД № 1027/2020г. по описа на РС-Плевен, писмо с вх.№ 473/23.01.2023г., заверено копие на протокол за избор на наблюдаващ прокурор, заверено копие на постановление за образуване на досъдебно производство, писмо с вх.№ 481/23.01.2023г. и вх.№ 603/23г. и приложенията към тях.

С оглед установеното от фактическа страна съдът намира, че разгледано по същество, направеното на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 70, ал. 2, т. 5 от ЗАНН предложение за възобновяване на административнонаказателното производство се явява основателно по следните съображения:

Съгласно чл. 70 от ЗАНН административнонаказателните производства, по които наказателните постановления са влезли в сила, както и решените и прекратените от съда дела, образувани във връзка с обжалване на наказателни постановления, подлежат на възобновяване, когато: а) с влязла в сила присъда се установи, че някои от доказателствата, въз основа на които е издадено наказателното постановление, решението или определението на съда, са неистински; б) с влязла в сила присъда се установи, че административнонаказващ орган, съдия или съдебен заседател е извършил престъпление във връзка с издаване на наказателното постановление, решението или определението на съда; в) се открият обстоятелства или доказателства от съществено значение за разкриване на обективната истина, които не са били известни при издаване на постановлението, решението или определението на съда; г) ако с влязла в сила присъда се установи, че деянието, за което е наложено административното наказание, съставлява престъпление; д) когато деянието, за което е приключило административнонаказателното производство, съставлява престъпление.

В случая от доказателствата по делото се установява, че е налице образувано наказателно производство за същото деяние, което е било проведено и приключило с влязъл в сила акт административнонаказателно производство с характер на наказателно по смисъла на чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /ЕКПЧ/.

С

Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ОСНК на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г., чийто постановки са потвърдени с Тълкувателно решение № 4/06.02.2018 г. на ОСНК на ВКС по т. д. № 4/2017 г., е прието, че в случаите, когато след приключване на административнонаказателно производство и санкциониране на извършителя с административно наказание, се стига до преследването му за същото деяние и по реда на НПК, когато административнонаказателното производство и нарушението се определят като наказателни по смисъла на ЕКПЧ, образуването и провеждането на последващо наказателно производство за същото деяние срещу същия деец нарушава принципа ne bis in idem, защитен в по-широк обем от разпоредбата на чл. 4 от Протокол № 7, отнасяща се както до повторното осъждане на извършителя, така и до повторното му наказателно преследване за същото деяние. В тази насока е и практиката на ЕСПЧ в делата Zolotukhin v. Russia, Van Esbroeck C-436/04, Gasparini and others C-467/04, решение от 28 септември 2006 г.), Jean Leon Van Straaten C-150/05, Gfzutokand Brugge по съединени дела С -187/01 и С 385/01 и др.

В конкретния случай е налице е приключило първо по ред административнонаказателно производство с наказателен характер с влязло в сила наказателно постановление за административно нарушение по ЗДвП и образувано за същото деяние и срещу същото лице наказателно производство. Това, с оглед нормата на чл. 4 от Протокол № 7 от ЕКПЧ и съгласно тълкувателно решение ТР № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по ТД № 3/2015 г., ОСНК на ВКС, безспорно съставлява нарушение на принципа, състоящ се в забрана за повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото деяние. Налице са еднакви фактически обстоятелства, станали основание за ангажиране последователно на административнонаказателната и наказателната отговорност на А.. Фактите, предмет на наказателното дело, и тези, осъществяващи състав на нарушение по ЗДвП, за които той е наказан с цитираното по- горе наказателно постановление, са едни и същи - касаят едни и същи време, място, обстановка, поведение, механизъм на извършване. Налице е идентичност на всички факти относно место, време, превозно средство, участвали полицейски служители, час и т. н. С наказателно постановление е наложено административно наказание на основание чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за това, че водачът не се подчинява и не освобождава място на пътното платно на МПС със специален режим, на подаден ясен звуков и светлинен сигнал от патрулен автомобил, като продължава движението си към друго населено място. Изпълнителното деяние по чл. 270, ал1 от НК по същество съдържа същите обективни и субективни признаци. Съдебната практика на ВКС разграничава престъплението по чл. 270 НК от аналогичното му по деяние - административно нарушение по ЗДП в степента на обществената им опасност. С изразите "противозаконно пречене на орган на властта", употребен в чл. 270 НК и "откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулация на движението" по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, законодателят е подчертал по-високата степен на обществена опасност на първото деяние. От своя страна противозаконното пречене на орган на власт да изпълни задълженията си може да се изразява в различни по вид активни действия, включително в неспиране при подадени звуков и светлинен сигнал за спиране, ускоряване на скоростта на МПС и бягство с помощта на автомобила, т. е. активни действия, посредством които дееца е възпрепятствал/осуетил органите на властта на изпълнят. Следва да се отбележи, че практиката на ЕСПЧ допуска и различия в правната квалификация на едно и също деяние, като се изхожда от критерия "тъждество на защитения правен интерес", който може и да не е еднакъв.