Решение № 197 от 17.02.2022, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Велико Търново, 17.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20214110101391 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба се излагат твърдения, че на 28.01.2020г. ответницата СТ. Г. Р. сключила с ищеца договор за потребителски кредит №**** за сумата 528лв., който кредит е следвало да бъде върнат от кредитополучателя на 12 седмични вноски, всяка в размер на 44лв. Излагат се твърдения, че ищецът е предал сумата по договора, но кредитополучателят не изпълнил своите задължения, с настъпил падеж на 28.04.2020г. Сочи се, че кредитополучателят е изплатил 50лв. по кредита, като е извършил един брой плащане по погасителния план и като непогасена се претендира сумата 478лв. С оглед изложеното ищецът отправя искане за осъждане на ответника да му заплати сумата 478лв., представляваща неизплатена част от главница по договор за потребителски кредит №***., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответника, назначен по реда на чл.47 ал.6 от ГПК, в който исковата молба е оспорена по основание и размер. Оспорено е възникването на облигационното правоотношение и предаване на заемната сума на ответницата, респ. получаването й от нея. Отправя искане за отхвърляне на иска.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от представено по делото искане за кредит, на 28.01.2020г. ответницата е 1 отправила до ищцовото дружество искане да й бъде отпуснат кредит в размер на 1064лв. за покупка на техника.

На 28.01.2020г. е сключен Договор за потребителски кредит №**** между “Н****” ООД, гр.С в качеството кредитор и ответника СТ. Г. Р. в качеството кредитополучател.

Предмет на договора е кредит в размер на 528лв. Видно от договорът, същият е сключен за срок от 12 седмици, с падеж на последната вноска- 28.04.2020г., като кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита на 12 равни погасителни вноски, всяка в размер на 44лв., съгласно погасителен план, част от договора.

По делото е представен разходен касов ордер от 28.01.2020г. за сумата 528лв., с получател СТ. Г. Р..

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим. Разгледан по същество, същият е основателен.

Съображенията за това са следните:

В случая, предмет на предявения иск е вземане, произтичащо от сключен между страните договор за потребителски кредит.

Безспорно по делото се установи, че между ищцовото дружество и ответника е налице твърдяното договорно отношение – договор за потребителски кредит, по силата на който ищецът е предоставил на ответника парична сума срещу задължението за връщането й в посочения в договора срок на 12 равни седмични погасителни вноски. Съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна относно липса на облигационно правоотношение между страните. Налице е сключен в писмена форма между страните двустранен, неформален, възмезден договор, като изпълнението на задълженията на едната страна обуславя изпълнение на задължението и на другата страна. В случая се установи, че ищцовото дружество е предоставило на ответника уговорената сума. Възраженията на ответната страна в тази насока са неоснователни. От представения по делото РКО е видно, че на 28.01.2020г. ответницата е получила сумата, отпусната по кредита- 528лв. РКО е частен документ, който не е оспорен от ответната страна досежно неговата истинност, поради което съдът приема, че същият удостоверява получаването на сумата, предмет на кредита от ответницата. След като ответницата е получила сумата по кредита, за нея се е породило насрещно задължение да върне сумата, на дванадесет равни погасителни седмични вноски, всяка с падеж, посочен в погасителния план към договора.

Видно от Приложение №1 към договора от 28.01.2020г. ответницата е внесла на 12.02.2020г. сумата 44лв., което обстоятелство се признава от ищцовата страна. Сумата, която остава за погасяване е 478 лв., след приспадане на върнатата сума от 50лв.

По делото няма направени твърдения и ангажирани доказателства от страна на ответника, носещ доказателствената тежест, за заплащане на претендираната от ищеца сума в размер на 478лв.

Неизпълнението от страна на ответника - длъжник по договора за кредит, на 2 задължението му за връщане на дадената му като кредит парична сума в уговорените срокове и настъпилата изискуемост по силата на договора на целия кредит, обуславя ангажирането на неговата договорна отговорност при установеното неизпълнение.

С оглед изложеното, съдът намира предявеният иск за осъждане на ответника за сумата 478лв.-главница по договор за кредит от 28.01.2020г. за основателен и доказан и следва да бъде уважен.

С оглед основателност на исковата сума за главница, основателна е и акцесорната претенция за лихва за забава върху главницата, считано от подаване на исковата молба /14.05.2021г./ до окончателното изплащане.

Ищецът е претендирал присъждане на направените разноски и с оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва да му бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски за държавна такса в размер на 50лв., за възнаграждение за особен представител в размер на 300лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.

Ищецът претендира и присъждане на разноски направени по налагане на обезпечителна мярка, които разноски претендира в размер 753,62 лв., включващи платена държавна такса за обезпечение на бъдещ иск, такси по налагане на обезпечителната мярка и адвокатско възнаграждение. Съгласно разясненията, дадени в т.5 от ТР №6/2013 на ОСГТК на ВКС, отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението по обезпечения иск и съобразно изхода на спора по същество. В конкретния случай, с оглед уважаване на исковата претенция, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените разноски по налагане на обезпечителната мярка в размер на общо 753,62лв.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА СТ. Г. Р. с ЕГН **********, с адрес г***** ДА ЗАПЛАТИ на „Н*********ООД, ЕИК *****, със седалище ***** сумата 478лв./четиристотин седемдесет и осем лева/, представляваща неизплатена част от главница по договор за потребителски кредит №****., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба/14.05.2021г./ до окончателното изплащане, както и сумата общо 1 403,62лв./хиляда четиристотин и три лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща направени по делото разноски за държавна такса, възнаграждение за особен представител, адвокатско възнаграждение и разноски за обезпечителното производство и налагане на обезпечителна мярка.

Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

3

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4