Решение № 591 от 31.05.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 591 гр. Варна, 31.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаил Михайлов при участието на секретаря Елка Н. Иванова в присъствието на прокурора З. Ат. З. като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело № 20233100101880 по описа за 2023 година

Предявени са обективно и кумулативно съединени искове от И. Х. Т., ЕГН ********** от гр. ********* срещу Прокуратурата на Република България с административен адрес гр. София, бул. Витоша №2 за осъждане на ответника да заплати сумата от 100000 лева представляващи обезщетение за неимуществени вреди причинени на ищеца болки и страдания, вследствие на повдигнато му обвинение за извършване на престъпление от общ характер, за което е оправдан с влязла в сила оправдателна присъда №260006/22.07.2021г., постановена по ВНОХД №1445/2019г. на ВОС, както и сумата от 8000 лева обезщетение за причинени имуществени вреди под формата на сторени съдебни разноски в наказателното производство, ведно със законната лихва върху главниците считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 06.08.2021г. до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл.2, т.3 ЗОДОВ.

В исковата молба се излагат твърдения, че на 01.12.2015г. ищецът е бил привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по чл. 290, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 НК, като му е била наложена на мярка за неотклонение „Подписка“. В хода на досъдебното производство, както и след привличането му като обвиняем е многократно призоваван пред разследващите органи за даване на обяснение и разпит. Въз основа на внесен обвинителен акт на 1

20.01.2016г. от ВРП е образувано НОХД №315/2016г. по описа на ВРС, което производство пред първа инстанция продължило за период над една година, и по което са били проведени 8 съдебни заседания. След внасяне на обвинителния акт в съда, ищецът бил дисциплинарно уволнен от МВР.

Провеждането на съдебните заседания и взетата на ищеца мярка за неотклонение поставили ищеца в стресираща ситуация. Производството пред първоинстанционния съд приключило с осъдителна присъда по повдигнатото му обвинение, която своевременно била обжалвана, за което било образувано ВНОХД № 391/2017г. на ВОС, по което производство били проведени три съдебни заседания, вследствие на което делото с решение на въззивния постановената от ВРС осъдителна присъдата била отменена, а делото върнато на за ново разглеждане.

При новото връщане на делото пред ВРС било образувано НОХД №5116/2017г. по описа на ВРС, което продължило за период от около 2 години, по което били проведени 10 съдебни заседания, като с присъда от 26.06.2016г., ищецът бил признат за виновен по така повдигнатото му обвинение. Постановената осъдителна присъда била надлежно обжалвана, за което било образувано ВНОХД № 1445/2019г. на ВОС, по което била постановена присъда № 26006/22.07.2021г., с която ищецът бил оправдан по повдигнатото му обвинение. Твърди, че оправдателната присъда е влязла в законна сила на 06.08.2021г.

Посочва, че по време на наказателното производство е осъществено разгласяване на факти относно образуваното дело, по което подсъдим бил ищецът, доколкото след провеждане на всяко съдебно заседание в съда присъствали представители на медиите, които настоявали ищецът да даде обяснения. По този начин факти относно повдигнатото обвинение за престъпление от общ характер станали известни не само сред колегите на ищеца, но в останалата общественост, в това число и след приятелите на последния.

Твърди че с оглед проведеното наказателно производство, което е продължило повече от 6 години е претърпял неимуществени вреди, същия е изпитал чувство на срам от повдигнатото му обвинение, взетата мярка за неотклонение „Подписка“ допринесла до накърняване доброто име в обществото, в това число и сред колегите на ищеца. Изпитал трудност при 2 намиране на работа доколкото работодатели нямали желание да го наемат по причини свързани с медийно огласяване на воденото срещу него наказателно производство.

Обстоятелствата относно образуваното наказателно производство се отразили и на общото му здравословно състояние, което се влошило. Ищецът се изолирал от обществото, като се затворил в домът си, съответно тежкото състояние, в което изпаднал обосновало и необходимостта от посещение при психиатър.

Твърди, че с оглед организиране на защитата си по проведеното наказателно производство е сторил разходи в размер на 8000 лева, същите под формата на заплатено възнаграждение за процесуално представителство.

По изложените в исковата молба съображения желае осъждане на ответника да заплати обезщетение за причинените му имуществени и неимуществени вреди.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който се излагат възражения за недопустимост на предявените искове, а в условията на евентуалност се сочи, че същите са неоснователни, като се развиват подробни съображения в тази насока.

Поддържа, че ответникът не носи отговорност за незаконосъобразен осъдителен съдебен акт, който е постановен по НОХД № 315/2016г. по описа на ВРС. Поддържа, че неправилно се претендира законна лихва за забава, като намира, че не на 06.08.2021г., а на 07.08.2021г. е влязла в сила оправдателна присъда постановена от ВОС, при което оспорва началния момент, от който се претендира присъждане на законовата последица.

Оспорва, че неимуществените вреди, които се твърди, че са причинени на ищеца са в пряка и непосредствена последица от повдигнатото му обвинение, като наред с това оспорва, че допреди образуването на наказателното производство той се е ползвал с добро име в обществото.

Излагат се възражения, като се посочва в отговора на исковата молба, че внесеното обвинение срещу ищеца е било за леко престъпление, такова за което законът предвижда наказание лишаване от свобода до 5 години, съответно по отношение на него е взета най – леката мярка за неотклонение „Подписка“, която предвижда задължение на лицето да уведоми органите на съдебната власт при промяна на своето местоживеене. Оспорват се твърденията досежно връзката на образуваното наказателно производство със 3 създадените на ищеца трудности при започване на работа, като излага възражения, че към този момент същия бил управител в редица търговски дружества. Оспорват се твърденията досежно влошаване на здравословното състояние на ищеца с оглед наказателното производство, което било проведено. По отношение на разгласената информация в средствата за масово осведомяване посочва, че ответникът не е предоставял такава, което да обуслови и неговата отговорност за вреди нанесени на ищеца.

В отговора на исковата молба се правят възражения по реда на чл. 5, ал.1 ЗОДОВ за освобождаване от отговорност на ответника, в хипотезата при която увреждането е причинено по изключителна вина на пострадалия, а в условията на евентуалност в хипотезата на чл. 5, ал.2 ЗОДОВ – за отчитане съпричиняване при настъпване на уврежданията, когато пострадалия виновно е допринесъл за настъпване на увреждането.

Намира претендираното обезщетение за причинени неимуществени вреди за прекомерно завишено, същото несъобразено с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, като в евентуалност, в случай, че съдът уважи предявения иск желае да бъде редуцирано по размер.

Оспорва предявения иск за присъждане на неимуществени вреди в размер на 8000 лева, като посочва, че обвинението е било внесено за леко престъпление, по което защитата не е била задължителна. По отношение и на тези вреди се правят възражения по реда на чл.5 ЗОДОВ за освобождаване от отговорност на ответника.

Излага възражения, като посочва, че в наказателното производство ищецът не е бил защитаван от адвокат, доколкото липсва пълномощно за учредена представителна власт. В евентуалност намира, че уговореното възнаграждение е прекомерно, като превишаващо размера на адвокатските възнаграждения посочени в Наредба №1/09.07.2004г. В тази връзка излага, че наказателното производство не се е отличавало със значителна правна и фактическа сложност на спора.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Представено по делото е постановление за привличане на обвиняем от 01.12.2015г. по досъдебно производство № 98/2015г. на ВОП, от което се 4 установява, че ищецът Т. е привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по чл.290, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 НК, за това че в периода 02.02.2014г.-24.02.2014г. пред разследващ полицай при Второ РУ при ОД на МВР – Варна и пред съд – съдия при РС – Варна, като свидетел, устно, съзнателно е потвърдил неистина. С постановлението за привличане на ищеца в качеството му на обвиняем по посоченото престъпление му е наложена и мярка за неотклонение „Подписка“.

От представената към досъдебното справка НБД „Население“ се установява, че към 2015г. ищецът се е намирал в граждански брак, като същия има и двама низходящи.

Въз основа на обвинителен акт от 20.01.2016г. на ВРП по пр. преписка №9699/2015г. по описа на РП – Варна и във връзка с досъдебно производство №98/2015г. на ВОП, с който е повдигнато обвинение срещу ищеца за престъпление по чл. 290, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 НК е образувано НОХД № 315/2016г. по описа на ВРС.

От приетото за послужване НОХД № 315/2016г. на ВРС се установява, че са проведени общо пет открити съдебни заседания, в които е взел участие лично ищецът. В производството пред първата съдебна инстанция е постановена присъда № 18/23.01.2017г., с която ищецът Т. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, чието изтърпяване е отложено с три години изпитателен срок.

Въз основа на въззивна жалба от ищеца срещу постановената от ВРС осъдителна присъда е образувано ВНОХД № 291/2017г. на ВОС, от материалите по което се установява, че са проведени три открити съдебни заседания, в които е взел лично участие ищеца. По така образуваното дело е постановено съдебно решение №238/03.11.2017г., с което е отменена присъда № 18 постановена по НОХД № 315/2016г. на ВРС, като делото е върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

При връщане на делото във ВРС е образувано НОХД № 5116/2017г. на ВРС, от матиралите по което се установява, че са проведени общо девет открити съдебни заседания, на които лично се е явил ищеца, като по делото е постановена присъда № 167/26.06.2019г., с която Т. е признат за виновен по така повдигнатото му обвинение, като му е наложено наказание „Лишаване от 5 свобода“ за срок от 3 месеца, което е отложено с тригодишен изпитателен срок.

Представена по НОХД № 5116/2017г. на ВРС е справка за съдимост на ищеца, от която се установява, че до този момент същият не е осъждан.

Въз основа на въззивна жалба срещу присъда № 167/26.06.2019г. постановена по НОХД № 5116/2017г. на ВРС е образувано ВНОХД № 1445/2019г. на ВОС, от материалите по което се установява, че по същото са проведени общо три съдебни заседания, като в последното лично участие е взел и ищеца. По делото е постановена нова присъда № 260006/22.07.2021г., с която ищецът в качеството му на подсъдим по повдигнатото му обвинение по реда на чл. 290, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 НК е окончателно оправдан.

Прието по делото е заключение на съдебно – психологична експертиза на вещото лице А. Ц., в което се посочва, че повдигнатото обвинение срещу ищеца е изиграло роля на стресогенен фактор, доколкото същото е свързано с негативна промяна на житейските обстоятелства. Наред с това се отчита и тревожност у Т., която е в резултата и от загуба на близка за него човек – неговата баба. Към момента на изготвяне на заключението по възложената съдебно – психологична експертиза се отчита, че личността функционира нормално. Установява се по-високи нива на тревожност, която тревожност не може да бъде съотнесена единствено и само с предмета на проведеното наказателно производство срещу ищеца.

Приета по делото е справка по партида на ищеца от ТД на НАП – Варна, от която се установява, че за периода 01.01.2015г. – 13.10.22г. ищецът е сключил общо 5 трудови договора, както следва: за периода 17.11.2016г. – 01.04.2017г. с работодател „Био Чаркол“ ЕООД, за периода 16.09.2019г.14.04.2020г. с работодател „Био Плюс“ ЕООД, за периода 18.05.2020г. – 08.07.2020г. с работодател „Био Плюс“ ЕООД, за периода 16.06.2020г. – 02.10.2020г. с работодател „Експертпак България“ ЕООД, и за периода 12.09.2022г. – 24.03.2023г. с работодател „Чери шоу“ ООД.