Определение № 22756 от 14.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22756 гр. София, 14.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно частно гражданско дело № 20251100511173 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 и сл. ГПК.

Образувано е по повод частна жалба вх. №312727/25.09.2025 г., подадена от С. А. А., ЛНЧ **********, малолетен сирийски гражданин с предоставен хуманитарен статут, представлаван от директор на социална услуга „ПодслонБъдеще за децата“ В.К., чрез адв. К. В., срещу Определение №38643/17.09.2025 г., постановено по гр. д. 15205/2025 г. по описа на Софийски районен съд.

С обжалвания съдебен акт е върната молба с вх. №92949/17.03.2025 г. на С. А. А. за корекция на бащиното му име и година на раждане в официалните удостоверителни документи, издавани от Държавна Агенция за Бежанците, като производството по делото е прекратено поради недопустимост на искането.

В частната жалба се застъпва становище за неправилност на преграждащото развитието на производството определение. Жалбоподателят твърди, че отправената до съда молба било очевидно, че искането е за промяна на личните му данни, а именно да бъде коригирано името му от „С. А. А.“ на „С. АлС. А.“, както и да бъде променена годината на раждане от „2016“ на „2018“. Искането било свързано с предоставянето на съдействие за промяна на личните данни в едно охранително производство, а не да бъдат поправяни актовете на административния орган. Искането Софийски районен съд да задължи Държавна агенция за бежанците да поправи в актовете си името на детето било направено впоследствие и то било допълнително, с цел съдът да разпореди на административния орган, тъй като същият категорично отказвал да преразгледа акта по реда на чл. 91 АПК и да коригира решенията си, въпреки че фактите били безспорни. Поддържа, че доколкото решенията на ДАБ имат конститутивно действие, съдът неправилно е приел, че същият нямат отношение към актовете за гражданското състояние. Напротив, 1 съгласно чл. 108, ал. 2, т. 10 от Наредба №РД-02-20-9/21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за гражданската регистрация, решението на председателя на ДАБ за предоставен хуманитарен статут или статут на бежанец е основание за стартиране на процедура за издаване на ЕГН.

Неправилни били изводите на съда, че доколкото молителят не разполага с валиден удостоверителен документ за самоличност, то искането му е недопустимо. Счита, че регистрационната карта не е пречка за развитието на охранителното производство, тъй като корекцията на личните данни е основанието за сезирането на съда, а не срокът на валидност на удостоверителния документ. Изтъква, че определението е неправилно и защото не е съобразено с най-добрия интерес на детето, тъй като препятства възможността му да се снабди с ЕГН и лични документи, както и да се събере със семейството си на територията на страната, въпреки че има издадено разрешение за това от ДАБ.

При извършена служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че частната жалба е редовна, като отговаряща на изискванията по чл. 278, ал. 4 вр. чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, и допустима- подадена в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от лице, което има правен интерес и срещу акт, подлежащ на обжалване на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Разгледана по същество частната жалба е основателна, а обжалваното определение е неправилно, като до този извод съдът достига при следните съображения.

Първоинстанционното производство е образувано по молба на С. А. А., в която се заявява, че последният е получил хуманитарен статут в България.

На 12.10.2023 г. С. бил настанен спешно в социална услуга на БЧК „ПодслонБъдеще за децата“ в гр. София. На 11.01.2024 г. му бил предоставен хуманитарен статут с решение на председателя на Държавната агенция за бежанците, като в това решение молителят бил записан с името С. А. А. с рождена дата ******** г. С цел установяване на правилните лични данни, на 01.02 и 12.03.2024 г. били получени официални документи от Сирия, включващи заверени извлечение от гражданския регистър и извлечение от семейния регистър. На 21.05.2024 г. била подадена първа молба за коригиране на личните данни, в която се установява, че истинското име на детето е С.

АлС. А., както и че е роден на ******** г. На 23.07.2024 г. С. е подал молба за събиране със семейството си, в която включва информация за родителите си, като към същата е представено повторно извлечението от гражданския регистър на Сирия. При провеждане на интервюто с детето и неговия представител на 02.08.2024 г. са изяснени причините за първоначалното объркване при съобщаване на личните му данни. Впоследствие председателят на ДАБ е издал решение, с което разрешава на С. да се събере на територията на България със своите родители и трите си малолетни сестри. В молбата се сочи, че несъответстивето в имената съставлява важно обстоятелство по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР и обуславя искането за промяна на сгрешените лични данни. При тези фактически твърдения е отправено искане да бъде постановено решение, по силата на което бащиното име и годината на раждане на детето да бъдат променени и занапред да бъдат правилно изписвани в официалните документи, както следва: С. АлС. А., роден на 2

******** г. С уточнителна молба от 27.05.2025 г. молителят е конкретизирал отправеното към съда искане, като е посочил, че моли да бъде допусната промяна на личните му данни, а именно да бъде коригирано името му и годината на раждане; да бъде задължена ДАБ да отрази настъпилата промяна в издадените от агенцията официални удостоверителни документи и решения на детето; да се съобщи за настъпилата промяна в гражданската регистрация на службите ГРАО и Агенция за социално подпомагане. С последваща молба от 17.06.2025 г. молителят е заявил, че към момента на сезиране на съда е била издадена Регистрационна карта №826071447, валидна до 10.01.2024 г., която към настоящия момент се съхранява от директора на социалната услуга, където е настанен С.. Изложено е, че не са предприети действия по издаване на картна на чужденец с предоставен хуманитарен статут поради установеното разминаване в личните данни.

За да постанови своето определение, Софийски районен съд е приел, че искането за поправка на постановени от ДАБ решения е недопустимо, тъй като същите нямат характер на акт за гражданското състояние на чужденец, а са индивидуални административни актове, които не подлежат на промяна по реда на чл. 73 ЗГР. Приел, че с оглед твърдението, че се касае за допусната грешка по отношение на годината, чието поправяне се искане, не е налице валиден удостоверителен документ, по отношение на който да бъде извършена промяната по реда на чл. 547 вр. чл. 542 ГПК. При тези фактически и правни изводи е приел искането в неговата цялост за недопустимо и е прекратил производството по молбата.

В действителност извън комптентността на гражданският съд е да задължава административен орган да отрази настъпили промени в гражданското състояние от определено лице, както и да поправя вече постановени решение на Държавна агенция за бежанците.

От друга страна, съдът намира искането промяна на личните данни на молителя, а именно име и година на раждане, за допустимо, поради което следва да бъде разгледано по същество.

Молителят С. А. е чужденец, на когото съгласно установения в нашата държава ред е бил предоставен хуманитарен статут с решение №931/11.01.2024 г., издадено от председателя на Държавна агенция за бежанците. По силата на чл. 32, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците чужденец с предоставен хуманитарен статут има правата и задълженията на чужденец с разрешено постоянно пребиваване в Република България. Той е длъжен в 14-дневен срок от получаване на решението да се яви в общината на населеното място, където ще се установи, за да бъде вписан в регистрира на населението /чл. 35 от ЗУБ/.

Органите на местното самоуправление и местната администрация са длъжни да предоставят възможност на това лице той да реализира на практика правата, предоставени му по Закона за убежището и бежанците /чл. 37 от ЗУБ/. На него му се издава карта на чужденец с хуманитарен статут и удостоверение за пътуване зад граница /чл. 40, т. 4 и 7 от ЗУБ/ от органите на МВР със срок на валидност до 3 години, който може да бъде продължаван.

Съгласно чл. 49, ал. 2 от КМЧП чуждите граждани имат в РБ същите права както българските граждани, освен ако в закон не е предвидено друго.

3

Възможността за промяна на данните за гражданско състояние на лицата във вече съставени актове е уредена в раздел VIII от Закона за гражданската регистрация, въз основа на изчерпателно посочени предпоставки и там за чужденците не е предвиден различен ред. Гражданската регистрация, по см. на чл.1, ал.3 ЗГрР включва съвкупност от данни за едно лице, които го отличават от другите лица в обществото и в семейството му в качеството на носител на субективни права, като име, гражданство, семейно положение, родство, постоянен адрес и др. В чл. 3, ал. 2, т. 2, б. „в“ е уредено, че в регистрите на актовете за гражданско състояние се вписват събитията по чл. 1, ал. 2 за лица, на които е предоставен хуманитарен статут на територията на РБ.

Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от Закона за българските лични документи, съгласно която - на чужденец, получил хуманитарен статут при условията на ЗУБ се издава български документ за самоличност. Горното налага извода, че за молителя в качеството му на лице, на което е предоставен хуманитарен статут, е приложим същия ред за промяна на фамилното му име и на вписаното обстоятелство досежно годината му на раждане, който е предвиден за българските граждани. Доколкото се касае до промяна на лични данни, въпрос на конкретна преценка за всеки отделен случай по съществото на спора е да се съобрази наличието на законоустановените предпоставки за основателност на исканията. В този смисъл е и постановеното Определение № 97 от 31.01.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7671/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова, което становище се възприема от настоящия състав. Още повече, че в разпоредбата на чл. 42, ал. 5 ЗУБ е предвидена санкция за чужденец с предоставена международна закрила, който не подаде заявление за издаване на нови документи, а именно образуване на производство за отнемане или прекратяване на предоставената международна закрила.

Поради изложените съображения обжалваният акт следва да бъде отменен, а подадената частна жалба - уважена.

Водим от гореизложеното, Софийски градски съд, II- ж възз. гр. състав, ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №38643/17.09.2025 г., постановено по гр. д.

№15205/2025 г. и ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5